Всички колекции
EMT

Есенен математически турнир

309 задачи от базата, подредени за бързо решаване по година или клас. Показаните източници са тези, записани към самите задачи.

16 години8 класаИма видими липси

Избран клас

6

Назад към папките

2018

4 задачи

Задача 1

Пълен запис
Условие
Намерете числото X0,01+YZ\dfrac{X}{0,01}+\dfrac{Y}{Z}, къдетоY=5,25:112+1,Y=5,25:1\dfrac{1}{2}+1,5:334.212+(1172349):22147,5:3\dfrac{3}{4}.2\dfrac{1}{2}+\left(1\dfrac{1}{7}-\dfrac{23}{49}\right):\dfrac{22}{147},Z=2:315+314:13:23(25181736).1865,Z=2:3\dfrac{1}{5}+3\dfrac{1}{4}:13:\dfrac{2}{3}-\left(2\dfrac{5}{18}-\dfrac{17}{36}\right).\dfrac{18}{65},а XX е неизвестното число от равенството:0,0,125.X:(1962110):8716=125.X:\left(\dfrac{19}{6}-\dfrac{21}{10}\right):8\dfrac{7}{16}=(1491721).0,70,675.2,40,02.\dfrac{\left(1\dfrac{4}{9}-\dfrac{17}{21}\right).0,7}{0,675.2,4-0,02}.
РешениеЗа намиране X=20X=20 – 4 точки За намиране Y=9Y=9 – 2,5 точки (по 0,5 точки за всяко действие – умножение или деление) За намиране Z=0,5Z=0,5 – 2,5 точки (по 0,5 точки за всяко действие – умножение или деление) За намиране 100.X+YZ=2018100.X+\dfrac{Y}{Z}=2018 - 1 точка
Klasirane.bg — проверен архив6.1Условие — източникРешение — източник

Задача 2

Пълен запис
Условие
Сега аз съм на два пъти повече години отколкото Иван беше, когато аз бях на неговата възраст. Сега сборът от годините ни е 42. На колко години е сега всеки от нас?
РешениеНека говорещият е на 2x2x години. Тогава Иван е на 422x42-2x години. Говорещият е бил на възрастта на Иван преди 2x(422x)=4x422x-(42-2x)=4x-42 години. Тогава възрастта на Иван е била 422x(4x42)=846x42-2x-(4x-42)=84-6x. От условието имаме: x=846xx=12x=84-6x\Rightarrow x=12Оценяване: Подходящо означаване (1т.). Израз за годините на Иван сега (1т.). Израз за изминалите години (3т.). Израз за годините на Иван преди (1т.). Съставяне на уравнение (2т.). Отговор (2т.). Всяко друго вярно решение се оценява с пълен брой точки
Klasirane.bg — проверен архив6.2Условие — източникРешение — източник

Задача 3

Пълен запис
Условие
Да се намерят шест естествени числа такива, че сумите на всеки пет от тях са 2014, 2015, 2016, 2017, 2018 и шестата сума съвпада с една от изброените.
РешениеНека сбора на шестте числа е SS, а числата са aa, bb, cc, dd, ee и ff. Тогава ще имаме, че Sa=2014S-a=2014, Sb=2015S-b=2015, Sc=2016S-c=2016, Sd=2017S-d=2017, Se=2018d=e+1S-e=2018\Rightarrow d=e+1, c=e+2c=e+2, b=e+3b=e+3, a=e+4a+b+c+d+e=5e+10a=e+4\Rightarrow a+b+c+d+e=5e+10\Rightarrow се дели на 55\Rightarrow5e+10=2015e=401 и a=405,5e+10=2015\Rightarrow e=401\text{ и }a=405, b=404, c=403, d=402.\ b=404,\ c=403,\ d=402.Тъй като има само една сума по-малка от 2015, тогава трябва да се повтаря 404л Оценяване: Подходящо означаване (2т.). Достигане до извод, че има пет последователни числа (2т.). Извод за делимост на 5 (2т.). Откриване на петте последователни числа (2т.). Откриване на повтарящото се число (2т.). Всяко друго вярно решение се оценява с пълен брой точки
Klasirane.bg — проверен архив6.3Условие — източникРешение — източник

Задача 4

Пълен запис
Условие
На страните BCBC и CACA на ABC\triangle ABC са избрани съответно точки PP и QQ, като BP:PC=2:1BP:PC=2:1 и AQ:QC=1:2AQ:QC=1:2. Точките MM и NN са средите съответно на отсечките APAP и BQBQ. Ако лицето на четириъгълника ABPQABPQ е равно на 2018 кв. см., намерете лицето на CMN\triangle CMN.
РешениеЛицето на ABC\triangle ABC ще означим с ТогаваSBNC=12SBQC=12.23SABC=13SABC.S_{BNC}=\dfrac{1}{2}S_{BQC}=\dfrac{1}{2}.\dfrac{2}{3}S_{ABC}=\dfrac{1}{3}S_{ABC}.АналогичноSCMQ=23SAMC=23.SMBQ12SAPC=19SABCS_{CMQ}=\dfrac{2}{3}S_{AMC}=\dfrac{2}{3}.S_{MBQ}\dfrac{1}{2}S_{APC}=\dfrac{1}{9}S_{ABC}и SBMC=12SABCSABMQ=SABCSBMCSCMQ=718SABCSMBQ=SABMQSABQ=118SABCSMNQ=136SABCS_{BMC}=\dfrac{1}{2}S_{ABC}\Rightarrow S_{ABMQ}=S_{ABC}-S_{BMC}-S_{CMQ}=\dfrac{7}{18}S_{ABC}\Rightarrow S_{MBQ}=S_{ABMQ}-S_{ABQ}=\dfrac{1}{18}S_{ABC}\Rightarrow S_{MNQ}=\dfrac{1}{36}S_{ABC}. Откъдето получаваме, че SCMN=736SABC=14SABPQ=504,5S_{CMN}=\dfrac{7}{36}S_{ABC}=\dfrac{1}{4}S_{ABPQ}=504,5 кв. см.Чертежът към решението с точките A, B, C, M, N, P и Q.Оценяване: За верен чертеж 1 т.SBNC=13SABCS_{BNC}=\dfrac{1}{3}S_{ABC} (1т.), SCMQ=19SABCS_{CMQ}=\dfrac{1}{9}S_{ABC} (2т.) и SBMC=12SABCS_{BMC}=\dfrac{1}{2}S_{ABC} (1т.) SABMQ=718SABC\Rightarrow S_{ABMQ}=\dfrac{7}{18}S_{ABC} (1 т.) SMBQ=118SABC\Rightarrow S_{MBQ}=\dfrac{1}{18}S_{ABC} (1т.) SMNQ=136SABC\Rightarrow S_{MNQ}=\dfrac{1}{36}S_{ABC} (1т.). Откъдето получаваме, че SCMN=736SABC=14SABPQ=504,5S_{CMN}=\dfrac{7}{36}S_{ABC}=\dfrac{1}{4}S_{ABPQ}=504,5 кв. см. (2т.) Всяко друго вярно решение се оценява с пълен брой точки
Klasirane.bg — проверен архив6.4Условие — източникРешение — източник

2022

4 задачи

Задача 1

Пълен запис
Условие
Две мравки се движат по числовата ос. В началото те се намират в точките, които съответстват на числата aa и bb, b>ab\gt{}a. На втория ден се преместват съответно в точките 2ab2a-b и 2ba2b-a и продължават по същия начин: от точките xx и yy на следващия ден преминават съответно в точките 2xy2x-y и 2yx2y-x. а) Акоa=a=39313231128+3313:411+3931320914,-39\frac{3}{13}\cdot23\frac{11}{28}+3\frac{3}{13}:\frac{4}{11}+39\frac{3}{13}\cdot20\frac{9}{14},b=b=120+11+110:(191111012+1111311214++1434514446),\frac{1}{20+\dfrac{1}{1+\frac{1}{10}}}:\left(\frac{1}{9\cdot11}-\frac{1}{10\cdot12}+\frac{1}{11\cdot13}-\frac{1}{12\cdot14}+\cdots+\frac{1}{43\cdot45}-\frac{1}{44\cdot46}\right),коя точка от числовата ос ще се намира на равни разстояния от двете мравки на петия ден? б) Намерете числата aa и bb, които определят първоначалните позиции на мравките, ако на петия ден разстоянието между мравките е било 2025, а на десетия ден те са били на равни разстояния от точката 2022-2022.
РешениеДължината на отсечка с краища в числата aa и bb е bab-a. Средата на отсечката е в точката a+12(ba)=12(a+b)a+\dfrac12(b-a)=\dfrac12(a+b). Забелязваме, че (2ab)+(2ba)=a+b(2a-b)+(2b-a)=a+b, което означава, че сборът на числата от двете граници се запазва. Следователно средата на отсечката с краища в двете мравки не се променя. а) Намирамеa=39313(23112820914)+3313114=a=-39\frac{3}{13}\cdot\left(23\frac{11}{28}-20\frac{9}{14}\right)+3\frac{3}{13}\cdot\frac{11}{4}==39313234+3313114==-39\frac{3}{13}\cdot2\frac{3}{4}+3\frac{3}{13}\cdot\frac{11}{4}=(39313+3313)114=36114=99.\left(-39\frac{3}{13}+3\frac{3}{13}\right)\cdot\frac{11}{4}=-36\cdot\frac{11}{4}=-99.Делимото в bb е равно на 1:(20+1:1110)=1:201011=112301:\left(20+1:\dfrac{11}{10}\right)=1:20\dfrac{10}{11}=\dfrac{11}{230}. Като използваме равенството2n(n+2)=1n1n+2,\frac{2}{n(n+2)}=\frac1n-\frac{1}{n+2},намираме1911+11113++14345=\frac{1}{9\cdot11}+\frac{1}{11\cdot13}+\cdots+\frac{1}{43\cdot45}=12(19145)=245\frac12\left(\frac19-\frac{1}{45}\right)=\frac{2}{45}и11012+11214++14446=\frac{1}{10\cdot12}+\frac{1}{12\cdot14}+\cdots+\frac{1}{44\cdot46}=12(110146)=9230.\frac12\left(\frac{1}{10}-\frac{1}{46}\right)=\frac{9}{230}.Тогаваb=11230:(2459230)=11230:112309=9.b=\frac{11}{230}:\left(\frac{2}{45}-\frac{9}{230}\right)=\frac{11}{230}:\frac{11}{230\cdot9}=9.Средата на отсечката е в точката 12(a+b)=12(99+9)=45\dfrac12(a+b)=\dfrac12\cdot(-99+9)=-45. б) Имаме 12(a+b)=2022\dfrac12(a+b)=-2022, т.е. a+b=4044a+b=-4044. Тъй като (2ba)(2ab)=3(ba)(2b-a)-(2a-b)=3(b-a), всеки следващ ден дължината на отсечката се утроява. Следователно на петия ден тя е 34(ba)=20253^4\cdot(b-a)=2025 и ba=25b-a=25. Намираме 2b=(a+b)+(ba)=40192b=(a+b)+(b-a)=-4019 и b=2009,5b=-2009,5, както и 2a=(a+b)(ba)=40692a=(a+b)-(b-a)=-4069 и a=2034,5a=-2034,5. Критерии за оценяване. а) 3 точки (за намиране на aa и на bb по 1 точка; за намиране на средата – 1 точка); б) 3 точки; (за доказване, че дължината на интервала се утроява всеки ден – 1 т.; за доказване, че средата се запазва – 1 т.; за намиране на aa и bb – 1 точка)
Klasirane.bg — проверен архив6.1Условие — източникРешение — източник

Задача 2

Пълен запис
Условие
В съкровището на дракона Мог има четири вида скъпоценни камъни: 50\% от скъпоценните камъни и още един са изумруди, 60\% от останалите камъни и още четири са рубини, 55\% от камъните без изумрудите и рубините са аметисти, а останалите 180 камъни са диаманти. А) Колко скъпоценни камъни има в съкровището на Мог? Б) Джуджетата Крор, Фрор и Дрор, заедно с Билбо, откраднали съкровището на дракона и си го поделили. Скъпоценните камъни на Крор били с 24\% повече от тези на Фрор, а Дрор взел с 25\% по-малко камъни, отколкото Крор и Фрор общо. Най-малко колко скъпоценни камъни е взел Билбо?
Решениеа) Разсъждаваме отзад напред: 180 диаманта са 45\% от общия брой на диамантите и аметистите, следователно диамантите и аметистите са общо 180:0,45=400180:0,45=400; 400+4=404400+4=404 камъни са 40\% от общия брой рубини, аметисти и диаманти, следователно рубините, аметистите и диамантите общо са 404:0,4=1010404:0,4=1010. Половината от всички камъни са 1010+1=10111010+1=1011, следователно в съкровището има 2022 камъни. б) Броят камъни на Крор е 124%=3125124\%=\dfrac{31}{25} от броя камъни на Фрор. Тъй като броят на камъните е естествено число, то броят на камъните на Фрор се дели на 25, т.е. е от вида 25x25x, където xx е естествено число. Тогава Крор има 31x31x камъни, а Дрор има 75%(25x+31x)=42x75\%\cdot(25x+31x)=42x камъни. Общо трите джуджета имат 25x+31x+42x=98x25x+31x+42x=98x камъни. Тъй като 2022:98=202022:98=20 (ост. 62), то Билбо е взел най-малко 62 скъпоценни камъни. Критерии за оценяване. а) 3 точки; за оценка – 3 т., б) 3 точки; включително ако задачата е решена вярно при друг общ брой на камъните.
Klasirane.bg — проверен архив6.2Условие — източникРешение — източник

Задача 3

Пълен запис
Условие
Даден е изпъкнал четириъгълник ABCDABCD. Страните му ABAB, BCBC, CDCD и DADA са продължени съответно до точките MM, NN, PP и QQ така, че AB=BMAB=BM, BC=CNBC=CN, CD=DPCD=DP и DA=AQDA=AQ. Лицето на четириъгълника MNPQMNPQ е 250 cm2^2.Четириъгълниците ABCD и MNPQ с пресечна точка O на диагоналите.а) Да се намери лицето на ABCDABCD. б) б) Диагоналите на четириъгълника ABCDABCD се пресичат в точка OO. Намерете лицата на триъгълниците AOBAOB, BOCBOC, CODCOD и DOADOA, ако е известно, че стойностите им (в квадратни сантиметри) са прости числа.
РешениеВ триъгълник AMCAMC отсечката CBCB е медиана. Следователно SABC=SMBC=12SAMCS_{ABC}=S_{MBC}=\dfrac12S_{AMC}. В триъгълник BMCBMC отсечката MCMC е медиана. Следователно SBMC=SNMC=12SBMNS_{BMC}=S_{NMC}=\dfrac12S_{BMN}. Следователно SABC=SMBC=SNMCS_{ABC}=S_{MBC}=S_{NMC} и2SABC=SMBC+SNMC=SBMN.2S_{ABC}=S_{MBC}+S_{NMC}=S_{BMN}.Четириъгълниците ABCD и MNPQ с означени равни отсечки.Аналогично 2SBCD=SCNP2S_{BCD}=S_{CNP}, 2SCDA=SDPQ2S_{CDA}=S_{DPQ}, 2SDAB=SAQM2S_{DAB}=S_{AQM}. Събираме равенствата и получаваме2(SABC+SBCD+SCDA+SDAB)=2(S_{ABC}+S_{BCD}+S_{CDA}+S_{DAB})=SBMN+SCNP+SDPQ+SAQM,S_{BMN}+S_{CNP}+S_{DPQ}+S_{AQM},4SABCD=SBMN+SCNP+SDPQ+SAQM.4S_{ABCD}=S_{BMN}+S_{CNP}+S_{DPQ}+S_{AQM}.От тук следва, че 5SABCD=SMNPQ5S_{ABCD}=S_{MNPQ}. Следователно SABCD=50S_{ABCD}=50 cm2^2. б) Да означим SAOB=S1S_{AOB}=S_1, SBOC=S2S_{BOC}=S_2, SCOD=S3S_{COD}=S_3, SDOA=S4S_{DOA}=S_4. Тогава S1+S2+S3+S4=SABCD=50S_1+S_2+S_3+S_4=S_{ABCD}=50. Триъгълниците AOBAOB и AOCAOC имат обща височина hbh_b през върха BB. За лицата им е вярноS1S2=12AOhb12OChb=AOOC.\frac{S_1}{S_2}=\frac{\frac12AO\cdot h_b}{\frac12OC\cdot h_b}=\frac{AO}{OC}.Аналогично S4S3=AOOC\dfrac{S_4}{S_3}=\dfrac{AO}{OC}. Следователно S1S2=S4S3\dfrac{S_1}{S_2}=\dfrac{S_4}{S_3} или S1S3=S2S4S_1\cdot S_3=S_2\cdot S_4. Тъй като S1S_1, S2S_2, S3S_3 и S4S_4 са прости числа, а съществува единствено разлагане на прости множители на числото S1S3S_1\cdot S_3, то S1=S2=pS_1=S_2=p и S3=S4=qS_3=S_4=q или S1=S4=pS_1=S_4=p и S3=S2=qS_3=S_2=q, където pp и qq са прости числа. Заместваме в равенството S1+S2+S3+S4=50S_1+S_2+S_3+S_4=50 и получаваме, че p+q=25p+q=25. Това означава, че pp и qq са от различна четност и тъй като pp и qq са прости числа, то едното от тях е задължително 2, а за другото остава 23. Като обобщим резултатите се получават 4 възможни решения:SAOB=2, SBOC=2, SCOD=23, SDOA=23;S_{AOB}=2,\ S_{BOC}=2,\ S_{COD}=23,\ S_{DOA}=23;SAOB=2, SBOC=23, SCOD=23, SDOA=2;S_{AOB}=2,\ S_{BOC}=23,\ S_{COD}=23,\ S_{DOA}=2;SAOB=23, SBOC=2, SCOD=2, SDOA=23;S_{AOB}=23,\ S_{BOC}=2,\ S_{COD}=2,\ S_{DOA}=23;SAOB=23, SBOC=23, SCOD=2, SDOA=2.S_{AOB}=23,\ S_{BOC}=23,\ S_{COD}=2,\ S_{DOA}=2.Критерии за оценяване. а) 4 точки; б) 3 точки.
Klasirane.bg — проверен архив6.3Условие — източникРешение — източник

Задача 4

Пълен запис
Условие
Правоъгълник с дължина, която е два пъти по-голяма от широчината, наричаме домино. На чертежа е показано как всеки квадрат може да се разреже на пет домина.Квадрат, разрязан на пет домина.а) Посочете пример как квадрат може да се разреже на шест домина и как може да се разреже на седем домина. б) Посочете пример как квадрат може да се разреже на шест домина, сред които има поне четири с различни размери. в) Докажете, че за всяко естествено число nn, по-голямо от 7, квадратът може да се разреже на nn домина.
Решениеа) На чертежа са показани два примера за разрязване на шест доминаДва примера за разрязване на квадрат на шест домина.и два примера за разрязване на седем домина.Два примера за разрязване на квадрат на седем домина.б) На чертежа е показано как квадрат 8×88\times8 може да се разреже на едно домино 4×84\times8, едно домино 3×63\times6, едно домино 2×42\times4 и три домина 1×21\times2.Квадрат осем по осем, разрязан на шест домина с четири различни размера.б) В условието е показано как квадрат може да се разреже на 5 домина, а в а) е показано как квадрат може да се разреже на 6 или 7 домина. Остава да забележим, че всяко домино може да се разреже на 4 домина. С такова разрязване броят на домината се увеличава с 3.Домино, разрязано на четири по-малки домина.Следователно от примера с 5 домина след kk разрязвания се получава разрязване на 5+3k5+3k домина; от примера с 6 домина след kk разрязвания се получава разрязване на 6+3k6+3k домина; от примера със 7 домина след kk разрязвания се получава разрязване на 7+3k7+3k домина. Всяко естествено n8n\geq8 попада в един от тези случаи. Критерии за оценяване. а) 2 точки; (по две за пример); б) 2 точки; в) 3 точки.
Klasirane.bg — проверен архив6.4Условие — източникРешение — източник

2023

4 задачи

Задача 1

Пълен запис
Условие
Пресметнете числата aa и bb:a=a=2,023456+20,23(24,5)2{,}023\cdot456+20{,}23\cdot(-24{,}5)202,3(7,89),-202{,}3\cdot(-7{,}89),b=b=179+1911+11113\frac1{7\cdot9}+\frac1{9\cdot11}+\frac1{11\cdot13}+11315+11517+\frac1{13\cdot15}+\frac1{15\cdot17}и намерете числото xx, за което е изпълнено равенството5115155x=ab.5-\frac{1}{\frac15-\frac{1}{5-\frac5x}}=a\cdot b.
РешениеНамирамеa=a=2,023456+20,23(24,5)2{,}023\cdot456+20{,}23\cdot(-24{,}5)202,3(7,89)=-202{,}3\cdot(-7{,}89)=20230,45620230,245+20230,789=2023\cdot0{,}456-2023\cdot0{,}245+2023\cdot0{,}789==2023(0,4560,245+0,789)==2023\cdot(0{,}456-0{,}245+0{,}789)=20231=2023;2023\cdot1=2023;b=b=179+1911+11113\frac1{7\cdot9}+\frac1{9\cdot11}+\frac1{11\cdot13}+11315+11517=+\frac1{13\cdot15}+\frac1{15\cdot17}=12(1719+19111++115117)=\frac12\left(\frac17-\frac19+\frac19-\frac1{11}+\cdots+\frac1{15}-\frac1{17}\right)==12(17117)=5119;=\frac12\left(\frac17-\frac1{17}\right)=\frac5{119};ab=20235119=85;\qquad a\cdot b=2023\cdot\frac5{119}=85;5115155x=85115155x=5-\frac{1}{\frac15-\frac{1}{5-\frac5x}}=85\Longleftrightarrow \frac{1}{\frac15-\frac{1}{5-\frac5x}}=8015155x=180-80\Longleftrightarrow \frac15-\frac{1}{5-\frac5x}=-\frac1{80}\Longleftrightarrow155x=178055x=\Longleftrightarrow\frac{1}{5-\frac5x}=\frac{17}{80}\Longleftrightarrow 5-\frac5x=80175x=517x=17.\frac{80}{17}\Longleftrightarrow \frac5x=\frac5{17}\Longleftrightarrow x=17.Оценяване: по 2 точки за намиране на aa, bb и xx.
Klasirane.bg — проверен архив6.1Условие — източникРешение — източник

Задача 2

Пълен запис
Условие
Правоъгълникът ABCDABCD има лице 555 cm2^2 и е сглобен от 15 квадрата, както е показано на чертежа. а) Намерете обиколката на правоъгълника ABCDABCD. б) Намерете лицето на оцветените триъгълници MNPMNP и MPQMPQ. в) Ако отсечките MPMP и NQNQ се пресичат в точка OO, докажете, че OO е среда на отсечката NQNQ.Правоъгълник ABCD, сглобен от 15 квадрата, с оцветени триъгълници MNP и MPQ.
Решениеа) (2 точки) Да означим BC=aBC=a. Тогава страните на квадратите са съответно 14a\dfrac14a, 15a\dfrac15a и 16a\dfrac16a иAB=(14+15+16)a=3760a.AB=\left(\frac14+\frac15+\frac16\right)a=\frac{37}{60}a.Ако SABCD=555S_{ABCD}=555 cm2^2, тоa3760a=555aa=555:3760=900,a\cdot\frac{37}{60}a=555\Longleftrightarrow a\cdot a=555:\frac{37}{60}=900,откъдето a=30a=30 cm. Страните на дадения правоъгълник са BC=30BC=30 cm и AB=376030=18,5AB=\dfrac{37}{60}\cdot30=18{,}5 cm, а обиколката му е 97 cm. б) (2 точки) ИзразявамеSAMN=1214a14a=132a2;S_{AMN}=\frac12\cdot\frac14a\cdot\frac14a=\frac1{32}a^2;\qquadSPDN=1234a(14a+15a)= S_{PDN}=\frac12\cdot\frac34a\cdot\left(\frac14a+\frac15a\right)=27160a2;\frac{27}{160}a^2;SPCQ=1216a46a=118a2;S_{PCQ}=\frac12\cdot\frac16a\cdot\frac46a=\frac1{18}a^2;\qquadSMBQ=1226a(16a+15a)= S_{MBQ}=\frac12\cdot\frac26a\cdot\left(\frac16a+\frac15a\right)=11180a2;\frac{11}{180}a^2;SAMPD=12(14a+14a+15a)a=S_{AMPD}=\frac12\cdot\left(\frac14a+\frac14a+\frac15a\right)\cdot a=720a2;\frac7{20}a^2;\qquadSMBCP=12(16a+16a+15a)a=415a2; S_{MBCP}=\frac12\cdot\left(\frac16a+\frac16a+\frac15a\right)\cdot a=\frac4{15}a^2;SMNP=SAMPDSAMNSNPD=S_{MNP}=S_{AMPD}-S_{AMN}-S_{NPD}=720a2(132+27160)a2=\frac7{20}a^2-\left(\frac1{32}+\frac{27}{160}\right)a^2=720a215a2=320a2;\frac7{20}a^2-\frac15a^2=\frac3{20}a^2;SMPQ=SMBCPSCPQSMBQ=S_{MPQ}=S_{MBCP}-S_{CPQ}-S_{MBQ}=415a2(118+11180)a2=\frac4{15}a^2-\left(\frac1{18}+\frac{11}{180}\right)a^2=415a2760a2=320a2.\frac4{15}a^2-\frac7{60}a^2=\frac3{20}a^2.Следователно SMNP=SMPQ=320302=135S_{MNP}=S_{MPQ}=\dfrac3{20}\cdot30^2=135 cm2^2. в) (2 точки) Да означим с hh разстоянието от PP до NQNQ и с tt – разстоянието от MM до NQNQ. ТогаваSMNP=SMNO+SPNO=S_{MNP}=S_{MNO}+S_{PNO}=12NOt+12NOh=\frac12\cdot NO\cdot t+\frac12\cdot NO\cdot h=12NO(h+t);\frac12\cdot NO\cdot(h+t);SMQP=SMQO+SPQO=S_{MQP}=S_{MQO}+S_{PQO}=12QOt+12QOh=\frac12\cdot QO\cdot t+\frac12\cdot QO\cdot h=12QO(h+t).\frac12\cdot QO\cdot(h+t).От б) имаме SMNP=SMPQS_{MNP}=S_{MPQ}, следователно 12NO(h+t)=12QO(h+t)\dfrac12\cdot NO\cdot(h+t)=\dfrac12\cdot QO\cdot(h+t), от което следва, че NO=QONO=QO, т.е. OO е среда на NQNQ.
Klasirane.bg — проверен архив6.2Условие — източникРешение — източник

Задача 3

Пълен запис
Условие
На един остров живее популация от повече от 100 хамелеони. В понеделник на острова имало само червени и сини хамелеони. Във вторник 25% от хамелеоните, които в понеделник били сини, станали червени, а 25% от хамелеоните, които в понеделник били червени, станали сини. Така се оказало, че 70% от хамелеоните на острова са сини. В сряда на острова се родили 10 хамелеони, сини или червени. Така процентът на сините хамелеони на острова станал 68%. а) Колко процента от хамелеоните на острова са били сини в понеделник? б) Колко сини хамелеони се родили в сряда и колко хамелеони е имало на острова след това? в) В четвъртък се срещнали син и червен хамелеон и двата едновременно се оцветили в жълт цвят. По-нататък при всяка среща на два разноцветни хамелеони, те се оцветявали едновременно в третия цвят. Например, ако се срещнели жълт и червен хамелеон, и двата се превръщали в сини. Възможно ли е в края на деня на острова да е имало равен брой червени и жълти хамелеони?
Решениеа) (2 точки) Нека в понеделник имало xx сини и yy червени хамелеони. Във вторник са 75%x+25%y75\%x+25\%y сини и 75%y+25%x75\%y+25\%x червени хамелеони. Така70%(x+y)=75%x+25%yx=9y.70\%(x+y)=75\%x+25\%y\Longleftrightarrow x=9y.Следователно в понеделник имало x=9yx=9y сини и yy червени хамелеони; общо 10y10y, от които сините са били 90%. б) (3 точки) Тъй като броят на хамелеоните е естествено число, то 25%y=y425\%y=\dfrac y4 е естествено, т.е. y=4ay=4a, където aa е естествено число. Изразяваме x=36ax=36a; общо има 4a+36a=40a4a+36a=40a хамелеони. Във вторник стават 75%36a+25%4a=28a75\%\cdot36a+25\%\cdot4a=28a сини и 75%4a+25%36a=12a75\%\cdot4a+25\%\cdot36a=12a червени хамелеони. В сряда на острова се родили 10 хамелеони и те стават общо 40a+1040a+10, от които сините са 68%=172568\%=\dfrac{17}{25}. Ако от новородените хамелиони bb са сини, b10b\leq10, имаме28a+b=1725(40a+10)20a+25b=28a+b=\frac{17}{25}\cdot(40a+10)\Longleftrightarrow20a+25b=1704a+5b=34.170\Longleftrightarrow4a+5b=34.Числото bb е четно, не се дели на 4, и не надхвърля 6. Следователно b=2b=2, a=6a=6 или b=6b=6, a=1a=1. Във втория случай хамелеоните стават общо 50, а са повече от 100. Следователно b=2b=2, a=6a=6, което означава, че са се родили 2 сини и 8 червени хамелеони, а общо са станали 406+10=25040\cdot6+10=250 хамелеони. в) (2 точки) Преди срещата на синия и червения хамелеон в четвъртък е имало 1725250=170\dfrac{17}{25}\cdot250=170 сини, 250170=80250-170=80 червени и 0 жълти хамелеони. Нека до края на деня е имало xx срещи на жълт и червен, yy срещи на жълт и син и zz срещи на син и червен хамелеон (xx, yy, zz са естествени числа или 0). Тогава червените са станали 80x+2yz80-x+2y-z, а жълтите са станали 2zxy2z-x-y. Равенството80x+2yz=2zxy80=3(zy)80-x+2y-z=2z-x-y\Longleftrightarrow80=3(z-y)е невъзможно, тъй като 80 не се дели на 3.
Klasirane.bg — проверен архив6.3Условие — източникРешение — източник

Задача 4

Пълен запис
Условие
Том Сойер трябва да боядиса 10 поредни дъски от една ограда, като изпълни следните изсиквания: • всяка дъска да е оцветена в бял, син или червен цвят; • първата и десетата дъски да са бели; • от две съседни дъски най-много една да е бяла.Десет поредни дъски от ограда.а) По колко различни начина Том Сойер може да оцвети оградата? б) Колко са възможните оцветявания, при които има повече сини, отколкото червени дъски на оградата?
Решениеа) (4 точки) Тъй като от всеки две съседни дъски най-много една е бяла, белите дъски са най-много 5. Тъй като крайните са бели, броят на белите дъски е 2, 3, 4 или 5. Ако белите дъски са две, първата и десетата, цветът на всяка от останалите 8 дъски може да се избере по 2 начина и получаваме 282^8 оцветявания. Нека белите дъски са три. Втората и деветата не са бели, значи вътрешната бяла дъска е с номер 3, 4, 5, 6, 7 или 8, т.е. нейната позиция може да се избере по 6 начина. При всеки такъв избор останалите 7 дъски се оцветяват в син или червен цвят по 272^7 начина. Получаваме 6276\cdot2^7 оцветявания. Нека белите дъски са четири. Вътрешните две бели дъски може да са с номера: (3;a)(3;a), където a=5;6;7a=5;6;7 или 8; (4;a)(4;a), където a=6;7a=6;7 или 8; (5;a)(5;a), където a=7a=7 или 8; (6;8)(6;8). Следователно позицията на двете вътрешни бели дъски може да се избере по 4+3+2+1=104+3+2+1=10 начина. При всеки такъв избор останалите 6 дъски се оцветяват в син или червен цвят по 262^6 начина. Получаваме 102610\cdot2^6 оцветявания. Нека белите дъски са пет. Вътрешните три бели дъски може да са с номера: (3;5;7)(3;5;7), (3;5;8)(3;5;8), (3;6;8)(3;6;8), (4;6;8)(4;6;8). Следователно позицията на трите вътрешни бели дъски може да се избере по 4 начина. При всеки такъв избор останалите 5 дъски се оцветяват в син или червен цвят по 252^5 начина. Получаваме 4254\cdot2^5 оцветявания. Общо оцветяванията са28+627+1026+425=1792.2^8+6\cdot2^7+10\cdot2^6+4\cdot2^5=1792.б) (3 точки) Първо ще преброим оцветяванията с равен брой червени и сини дъски. Това е възможно само в случаите, когато белите дъски са 2 или 4. Ако белите дъски са две, първата и десетата, сред останалите 8 дъски мястото на четирите сини може да се избере по 87654321=70\dfrac{8\cdot7\cdot6\cdot5}{4\cdot3\cdot2\cdot1}=70 начина. Ако белите дъски са четири, първата, десетата и две вътрешни, мястото на вътрешните може да се избере по 10 начина (както видяхме в а). При всяки от тези 10 варианта сред останалите 6 дъски мястото на трите сини може да се избере по 654321=20\dfrac{6\cdot5\cdot4}{3\cdot2\cdot1}=20 начина. Така получаваме 1020=20010\cdot20=200 начина. Следователно при 70+200=27070+200=270 оцветявания има равен брой червени и сини дъски. На всяко оцветяване CC с повече сини, отколкото червени дъски, можем да съпоставим оцветяване CC^* с повече червени, отколкото сини дъски, като в CC преоцветим сините в червени и червените в сини. По този начин оцветяванията с различен брой червени и сини дъски се разделят по двойки; в половината от тези оцветявания, т.е.17922702=761,\frac{1792-270}{2}=761,сините дъски са повече от червените.
Klasirane.bg — проверен архив6.4Условие — източникРешение — източник

2024

4 задачи

Задача 1

Пълен запис
Условие
В аквариум с форма на правоъгълен паралелепипед имало определено количество вода. При почистване източили 40\% от водата. След това добавили филтрирана вода, при което увеличили с 40\% количеството вода, останало след източването. Накрая в аквариума имало 2,1 литра вода. а) Колко литра вода имало в аквариума отначало? б) Широчината на дъното на аквариума е 20 cm и е с 20\% по-малка от неговата дължина. Околната повърхнина на аквариума е 7,2 dm2^2. Колко процента от обема на аквариума са били запълнени с вода отначало?
Решениеа) Нека отначало в аквариума е имало xx литра вода. След източването са останали 60%x60\%x литра, а след доливането на филтрираната вода, в аквариума имало 140%60%x=84%x140\%\cdot60\%x=84\%x литра вода. От равенството 84%x=2,184\%x=2,1 намираме x=2,5x=2,5 литра. б) Широчината на дъното a=20a=20 cm е с 20\% по-малка от дължината bb, т.е. е равна на 80%b80\%b. От равенството 20=80%b20=80\%b намираме b=25b=25 cm. Обиколката на дъното е P=90P=90 cm и тъй като S=7,2S=7,2 dm2=720^2=720 cm2^2, височината на аквариума е c=S:P=720:90=8c=S:P=720:90=8 cm. Обемът на аквариума е V=20258=4000V=20\cdot25\cdot8=4000 cm3=4^3=4 dm3^3. Водата отначало е 2,54=62,5%\dfrac{2,5}{4}=62,5\% от обема на аквариума. Оценяване. а) Пълно решение: 3 точки. Намиране, че крайното количество е 84\% от първоначалното – 2 точки. Определяне на началното количество вода – 1 точка. Ако се решава като рачешка задача, по 1,5 т. за всяка стъпка. б) Пълно решение: 3 точки. Намиране на дължината – 1 точка. Намиране на виочината – 1 точка. Намиране на обема и определяне на търсения процент – 1 точка.
Klasirane.bg — проверен архив6.1Условие — източникРешение — източник

Задача 2

Пълен запис
Условие
За дадени числа a,b,c,da,b,c,d означавамеabcd=adbc.\begin{vmatrix}a&b\\c&d\end{vmatrix}=a\cdot d-b\cdot c.Например,1234=1(4)(2)3=2.\begin{vmatrix}1&-2\\3&-4\end{vmatrix}=1\cdot(-4)-(-2)\cdot3=2.а) Пресметнете сбораS=0132+1243+2354++43444645.S=\begin{vmatrix}0&-1\\-3&2\end{vmatrix}+\begin{vmatrix}1&-2\\-4&3\end{vmatrix}+\begin{vmatrix}2&-3\\-5&4\end{vmatrix}+\cdots+\begin{vmatrix}43&-44\\-46&45\end{vmatrix}.б) Намерете числото XX в равенствотоX12131+X13142+X14153+X15164++X12312422=1112.\begin{vmatrix}X&\frac12\\\frac13&-1\end{vmatrix}+\begin{vmatrix}X&\frac13\\\frac14&2\end{vmatrix}+\begin{vmatrix}X&\frac14\\\frac15&-3\end{vmatrix}+\begin{vmatrix}X&\frac15\\\frac16&4\end{vmatrix}+\cdots+\begin{vmatrix}X&\frac1{23}\\\frac1{24}&22\end{vmatrix}=\frac{11}{12}.
Решениеа) Забелязваме, чеabcd=ad(b)(c)=adbc=abcd.\begin{vmatrix}a&-b\\-c&d\end{vmatrix}=a\cdot d-(-b)\cdot(-c)=a\cdot d-b\cdot c=\begin{vmatrix}a&b\\c&d\end{vmatrix}.СледователноS=0132+1243+2354++43444645=S=\begin{vmatrix}0&1\\3&2\end{vmatrix}+\begin{vmatrix}1&2\\4&3\end{vmatrix}+\begin{vmatrix}2&3\\5&4\end{vmatrix}+\cdots+\begin{vmatrix}43&44\\46&45\end{vmatrix}==(0213)+(1324)=(0\cdot2-1\cdot3)+(1\cdot3-2\cdot4)+(2435)++(43454446)=+(2\cdot4-3\cdot5)+\cdots+(43\cdot45-44\cdot46)=04446=2024,0-44\cdot46=-2024,тъй като в получения сбор събираемите, без първото и последното, се разделят на двойки противоположни със сбор 0. б) Даденото равенство се записва във видаX1213+2X-X-\frac12\cdot\frac13+2X13143X1415-\frac13\cdot\frac14-3X-\frac14\cdot\frac15+4X1516++22X123124=+4X-\frac15\cdot\frac16+\cdots+22X-\frac1{23}\cdot\frac1{24}=1112.\frac{11}{12}.ИмамеX+2X3X+4X++22X=-X+2X-3X+4X+\cdots+22X=(1+23+45+21+22)X=11X,(-1+2-3+4-5+\cdots-21+22)X=11X,тъй като 1+2=3+4==21+22=1-1+2=-3+4=\cdots=-21+22=1. От друга страна,12131314-\frac12\cdot\frac13-\frac13\cdot\frac14123124=-\cdots-\frac1{23}\cdot\frac1{24}=(1213+1314++123124)=-\left(\frac12-\frac13+\frac13-\frac14+\cdots+\frac1{23}-\frac1{24}\right)==(12124)=1124.=-\left(\frac12-\frac1{24}\right)=-\frac{11}{24}.Получаваме 11X1124=111211X-\dfrac{11}{24}=\dfrac{11}{12}, откъдето намираме X=18X=\dfrac18. Оценяване. а) Пълно решение: 2 точки. б) Пълно решение: 4 точки. Определяне на коефициента пред XX – 1,5 точки. Пресмятане на телескопичния сбор – 1,5 точки. Намиране на XX – 1 точка.
Klasirane.bg — проверен архив6.2Условие — източникРешение — източник

Задача 3

Пълен запис
Условие
Даден е триъгълник ABCABC. На страната ABAB е отбелязана точка MM така, че AM=12ABAM=\dfrac12AB; на страната ACAC е отбелязана точка KK така, че AK=13ACAK=\dfrac13AC; на страната BCBC е отбелязана точка LL така, че BL=14BCBL=\dfrac14BC. Отсечките KLKL и CMCM се пресичат в точка OO и лицето на четириъгълника AMOKAMOK е 36 cm2^2. Намерете лицето на триъгълника COLCOL и лицето на триъгълника ABCABC.
РешениеАко hLh_L е разстоянието от LL до ACAC, а hAh_A е разстоянието от AA до BCBC, имамеSCKLSALC=12CKhL12AChL=\frac{S_{CKL}}{S_{ALC}}=\frac{\frac12\cdot CK\cdot h_L}{\frac12\cdot AC\cdot h_L}=CKAC=23,\frac{CK}{AC}=\frac23, \qquadSALCSABC=12CLhA12BChA=CLBC=34 \frac{S_{ALC}}{S_{ABC}}=\frac{\frac12\cdot CL\cdot h_A}{\frac12\cdot BC\cdot h_A}=\frac{CL}{BC}=\frac34и като умножим тези равенства, получавамеSCKLSABC=2334=12.\frac{S_{CKL}}{S_{ABC}}=\frac23\cdot\frac34=\frac12.Триъгълник ABC с точките K, L, M и пресечната точка O.Следователно лицето на триъгълника CKLCKL е равно на половината от лицето на триъгълника ABCABC. От друга страна,SAMCSABC=12AMhC12ABhC=\frac{S_{AMC}}{S_{ABC}}=\frac{\frac12\cdot AM\cdot h_C}{\frac12\cdot AB\cdot h_C}=AMAB=12,\frac{AM}{AB}=\frac12,т.е. лицето на триъгълника AMCAMC е равно на половината от лицето на триъгълника ABCABC (по-нататък ще използваме това свойство на медианата без доказателство). Следователно SAMC=SCKLS_{AMC}=S_{CKL}, т.е.SAMOK+SKOC=SKOC+SCOLSAMOK=SCOL.S_{AMOK}+S_{KOC}=S_{KOC}+S_{COL}\Longleftrightarrow S_{AMOK}=S_{COL}.Така получихме, че SCOL=36S_{COL}=36 cm2^2. От SCOBSCOL=BCLC=43\dfrac{S_{COB}}{S_{COL}}=\dfrac{BC}{LC}=\dfrac43 следва, чеSCOB=43SCOL=48 cm2.S_{COB}=\frac43S_{COL}=48\text{ cm}^2.Тъй като CMCM е медиана в триъгълника ABCABC, то SAMC=SBMCS_{AMC}=S_{BMC}. Освен това, OMOM е медиана в триъгълника ABOABO и SAMO=SBMOS_{AMO}=S_{BMO}. Като извадим почленно двете равенства. получавамеSAOC=SCOB, т.е. SAOC=48 cm2.S_{AOC}=S_{COB},\text{ т.е. }S_{AOC}=48\text{ cm}^2.Но SAOKSAOC=AKAC=13\dfrac{S_{AOK}}{S_{AOC}}=\dfrac{AK}{AC}=\dfrac13, следователноSAOK=13SAOK=16 cm2.S_{AOK}=\frac13S_{AOK}=16\text{ cm}^2.ТогаваSAOM=SAMOKSAOK=3616=20 cm2,S_{AOM}=S_{AMOK}-S_{AOK}=36-16=20\text{ cm}^2,откъдето и SBMO=20S_{BMO}=20 cm2^2. Така SABC=2(20+48)=136S_{ABC}=2\cdot(20+48)=136 cm2^2. Оценяване. Доказателство, че лицето на триъгълника CKLCKL е равно на половината от лицето на триъгълника ABCABC – 2 точки. Доказателство, че SAMC=SCKLS_{AMC}=S_{CKL} – 1 точка. Намиране на лицето на COLCOL – 1 точка. Намиране на SCOBS_{COB} – 1 точка. Намиране на SAOKS_{AOK} – 1 точка, Намиране на SABCS_{ABC} – 1 точка.
Klasirane.bg — проверен архив6.3Условие — източникРешение — източник

Задача 4

Пълен запис
Условие
Серпентина ще наричаме квадратна таблица n×nn\times n, в която са записани последователни цели числа по следния начин: най-малкото от числата е в горния ляв ъгъл; в първия ред числата нарастват отляво надясно; в последното поле от реда се прави завой към полето под него; във втория ред числата нарастват отдясно наляво и т.н. (Стрелките на фиг. 1 показват реда на попълване на последователните числа в серпентина 3×33\times3.)Ред на попълване на серпентина три по три.При всеки ход се избират две съседни полета в таблицата (т.е. полета с обща страна) и към числата в тях се прибавя едно и също число. На фиг. 2 са показани два поредни хода в таблица 3×33\times3: при първия ход към числата в сивите квадратчета се прибавя 2, а при втория ход към избраните квадратчета се прибавя (6)(-6).Два поредни хода в таблица три по три.Една серпентина наричаме \textbf{особена}, ако след няколко хода от нея може да се получи таблица, във всички полета на която е записана 0. а) Намерете всички особени серпентини при n=5n=5. б) Съществува ли особена серпентина при n=10n=10?
РешениеАко оцветим таблицата шахматно, при всеки ход едно бяло и едно черно поле се увеличават или намаляват с едно и също число. Това означава, че разликата между сбора на числата в белите полета и сбора на числата в черните полета се запазва. а) Общият вид на серпентина 5×55\times5 е следният:Общ вид на шахматно оцветена серпентина пет по пет.Сборът на числата в черните полета е Sb=13aS_b=13a, а сборът на числата в белите полета е Sw=12aS_w=12a. След всеки ход се запазва разликата между сбора на числата в черните полета и сбора на числата в белите полета, който отначало е SbSw=aS_b-S_w=a. Следователно ако серпентината 5×55\times5 е особена, то a=0a=0. Остава да покажем, че при a=0a=0 с няколко хода може да се получи таблица само с 0. В таблицатаШахматно оцветена серпентина пет по пет с централна нула.разделяме полетата по двойки и след 10 хода(12;11)(0;1),(-12;-11)\to(0;1), (10;9)(1;2), (8;7)(2;3),\ (-10;-9)\to(1;2),\ (-8;-7)\to(2;3),(6;5)(3;4), (4;3)(4;5),(-6;-5)\to(3;4),\ (-4;-3)\to(4;5), (2;1)(5;6),\ (-2;-1)\to(5;6),(7;8)(0;1), (9;10)(1;2),(7;8)\to(0;1),\ (9;10)\to(1;2), (5;4)(2;1), (3;12)(2;11)\ (5;4)\to(2;1),\ (3;12)\to(2;11)стигаме до таблица, в която има 11 двойки съседни полета, във всяка от които са записани равни числа:Таблица пет по пет с единадесет двойки съседни равни числа.От тук с 11 хода получаваме таблица само с 0. б) В серпентина 10×1010\times10 са записани 100 числа; ако в горния ляв ъгъл е числото a50a-50, най-голямото число в таблицата a+49a+49 ще е записано в долния ляв ъгъл. Сборът на всички числа в таблицата е 100a50100a-50. Ако оцветим таблицата шахматно така, че a50a-50 да е в черно поле, сборът на числата в черните полета ще еSb=S_b=(a50)+(a48)++(a2)(a-50)+(a-48)+\cdots+(a-2)+a+(a+2)++(a+48)=+a+(a+2)+\cdots+(a+48)=50a50,50a-50,а сборът на числата в белите полета ще еSw=(100a50)(50a50)=50a,S_w=(100a-50)-(50a-50)=50a,което означава, че SwSb=50S_w-S_b=50 след всеки ход. Това означава, че не съществува особена серпентина 10×1010\times10. Забележка. По същия начин може да се докаже, че особена серпентина съществува само за нечетно nn. Оценяване. За шахматно оцветяване и съображението, че сборът на числата в черните полета се променя по същия начин като сбора на числата в белите полета – 1 т. а) Доказателство, че в централното квадратче е записана 0 – 2 точки. Пример как се стига до таблица само с 0 – 2 точки. б) Доказателство, че разликата на сбора на числата в черните полета и сбора на числата в белите полета е ненулева константа – 2 точки.
Klasirane.bg — проверен архив6.4Условие — източникРешение — източник

2025

4 задачи

Задача 1

Пълен запис
Условие
По маршрута на велопоход има 9 пункта за вода – първият е на старта, а деветият е на финала. Пунктовете са на равни разстояния един от друг. Георги стартирал в 8:00 часа и когато изминал 13\dfrac{1}{3} от маршрута, пресметнал, че му остават още 3 km до следващия пункт за вода. а) Колко километра е дължината на маршрута? б) Георги и Иван пристигнали на финала в 12:00 часа. Ако скоростта на Георги е била с 20% по-малка от скоростта на Иван, намерете в колко часа е стартирал Иван.
Решениеа) Пунктовете за вода разделят маршрута на 8 равни части. Тъй като28<13<38,\dfrac{2}{8}\lt{}\dfrac{1}{3}\lt{}\dfrac{3}{8},в момента, в който Георги е изминал 13\dfrac{1}{3} от маршрута, до следващия пункт му остава3813=124\dfrac{3}{8}-\dfrac{1}{3}=\dfrac{1}{24}от маршрута, което по условие е 3 km. Следователно дължината на маршрута е 243=7224\cdot3=72 km. (3 точки) б) Ако скоростта на Иван е xx km/h, то скоростта на Георги е 80%x80\%x. Тъй като Георги е изминал пътя за 4 часа, неговата скорост е била 72:4=1872:4=18 km/h. Получаваме80%x=18,80\%x=18,откъдето x=22,5x=22,5 km/h. (2 точки) Иван е изминал маршрута за 72:22,5=3,272:22,5=3,2 h, т.е. за 3 h 12 min. Щом е финиширал в 12:00, той е стартирал в 8:48. (1 точка)
Klasirane.bg — проверен архив6.1Условие — източникРешение — източник

Задача 2

Пълен запис
Условие
В клетките на таблица с 2 реда и 60 стълба последователно се записват числа по следния начин: • в двете клетки на първия стълб се записва числото 5; • на първия ред във всяка клетка след първата се записва число, равно на (x1):(x+1)(x-1):(x+1), където xx е числото в предишната клетка в първия ред; • на втория ред във всяка клетка след първата се записва число, равно на (x1):(x+2)(x-1):(x+2), където xx е числото в предишната клетка във втория ред. В колко колони на таблицата са записани две равни числа?
РешениеВторото число на първия ред е(51):(5+1)=23,(5-1):(5+1)=\dfrac{2}{3},третото е(231):(23+1)=15,\left(\dfrac{2}{3}-1\right):\left(\dfrac{2}{3}+1\right)=-\dfrac{1}{5},четвъртото е(151):(15+1)=32,\left(-\dfrac{1}{5}-1\right):\left(-\dfrac{1}{5}+1\right)=-\dfrac{3}{2},петото е(321):(32+1)=5.\left(-\dfrac{3}{2}-1\right):\left(-\dfrac{3}{2}+1\right)=5.Това означава, че на първия ред периодично се повтарят числата 55, 23\dfrac{2}{3}, 15-\dfrac{1}{5}, 32-\dfrac{3}{2}. (2 точки) На втория ред второто число е(51):(5+2)=47,(5-1):(5+2)=\dfrac{4}{7},третото е(471):(47+2)=16,\left(\dfrac{4}{7}-1\right):\left(\dfrac{4}{7}+2\right)=-\dfrac{1}{6},четвъртото е(161):(16+2)=711,\left(-\dfrac{1}{6}-1\right):\left(-\dfrac{1}{6}+2\right)=-\dfrac{7}{11},петото е(7111):(711+2)=65,\left(-\dfrac{7}{11}-1\right):\left(-\dfrac{7}{11}+2\right)=-\dfrac{6}{5},шестото е(651):(65+2)=114,\left(-\dfrac{6}{5}-1\right):\left(-\dfrac{6}{5}+2\right)=-\dfrac{11}{4},седмото е(1141):(114+2)=5.\left(-\dfrac{11}{4}-1\right):\left(-\dfrac{11}{4}+2\right)=5.Следователно на втория ред периодично се повтарят числата 55, 47\dfrac{4}{7}, 16-\dfrac{1}{6}, 711-\dfrac{7}{11}, 65-\dfrac{6}{5}, 114-\dfrac{11}{4}. (3 точки) Колона с две равни числа може да се получи, само ако и в двете клетки на тази колона е записано числото 5. Тъй като НОК(4;6)=12\operatorname{НОК}(4;6)=12, колоните с равни числа са 60:12=560:12=5. (1 точка)
Klasirane.bg — проверен архив6.2Условие — източникРешение — източник

Задача 3

Пълен запис
Условие
Даден е триъгълник ABCABC. Върху страната ABAB са избрани точки DD и EE така, че DD е между AA и EE, а върху страната ACAC са избрани точки PP, MM и NN в този ред, считано от върха AA.Триъгълник ABC с точки D и E върху AB и P, M и N върху AC от официалното условие.Дадените точки разделят страните на триъгълника, като:AD=1aAB,DE=1bAB,EB=1cAB,AD=\dfrac{1}{a}\cdot AB,\quad DE=\dfrac{1}{b}\cdot AB,\quad EB=\dfrac{1}{c}\cdot AB,AP=1pAC,PM=1mPC,MN=1nMC,AP=\dfrac{1}{p}\cdot AC,\quad PM=\dfrac{1}{m}\cdot PC,\quad MN=\dfrac{1}{n}\cdot MC,където aa, bb, cc, nn, mm, pp са едноцифрени естествени числа иa<b<c<n<m<p.a\lt{}b\lt{}c\lt{}n\lt{}m\lt{}p.а) Намерете числата aa, bb, cc, nn, mm, pp. б) Разстоянията от точките PP, MM и NN до правата ABAB са равни съответно на h1h_1, h2h_2 и h3h_3, а разстоянията от точките DD и EE до правата ACAC са равни съответно на h4h_4 и h5h_5. Ако2(h1+h2+h3)=h4+h5,2(h_1+h_2+h_3)=h_4+h_5,докажете, че триъгълникът ABCABC е равнобедрен.
Решениеа) От AD+DE+EB=ABAD+DE+EB=AB следва, че1a+1b+1c=1.\dfrac{1}{a}+\dfrac{1}{b}+\dfrac{1}{c}=1.Единствените различни едноцифрени числа, за които това равенство е изпълнено, са a=2a=2, b=3b=3, c=6c=6. (Ясно е, че aa не може да е 1; най-голямото събираемо в сбора е 1a\dfrac{1}{a}, следователно 1a>13\dfrac{1}{a}\gt{}\dfrac{1}{3}, откъдето следва, че a=2a=2. Тогава 1b+1c=12\dfrac{1}{b}+\dfrac{1}{c}=\dfrac{1}{2} и тъй като 1b>1c\dfrac{1}{b}\gt{}\dfrac{1}{c}, получаваме 1b>14\dfrac{1}{b}\gt{}\dfrac{1}{4}, следователно b=3b=3, а c=6c=6.) Тъй като всички търсени числа са едноцифрени, подредени в нарастващ ред, то n=7n=7, m=8m=8, p=9p=9. (2 точки) б) Нека с hbh_b и hch_c означим височините в триъгълника ABCABC към страните ACAC и ABAB съответно. От AP=19ACAP=\dfrac{1}{9}AC следва, че SAPB=19SABCS_{APB}=\dfrac{1}{9}S_{ABC}, а тъй като тези триъгълници имат обща страна ABAB, получаваме, че h1=19hch_1=\dfrac{1}{9}h_c. От PM=18PC=1889AC=19ACPM=\dfrac{1}{8}\cdot PC=\dfrac{1}{8}\cdot\dfrac{8}{9}AC=\dfrac{1}{9}AC следва, че AM=29ACAM=\dfrac{2}{9}AC, откъдето SAMB=29SABCS_{AMB}=\dfrac{2}{9}S_{ABC}, а тъй като тези триъгълници имат обща страна ABAB, получаваме, че h2=29hch_2=\dfrac{2}{9}h_c. По същия начин, от MN=17MC=1779AC=19ACMN=\dfrac{1}{7}\cdot MC=\dfrac{1}{7}\cdot\dfrac{7}{9}AC=\dfrac{1}{9}AC следва, че AN=39ACAN=\dfrac{3}{9}AC, откъдето SANB=39SABCS_{ANB}=\dfrac{3}{9}S_{ABC}, а тъй като тези триъгълници имат обща страна ABAB, получаваме, че h3=39hch_3=\dfrac{3}{9}h_c. Следователно2(h1+h2+h3)=21+2+39hc=43hc.2(h_1+h_2+h_3)=2\cdot\dfrac{1+2+3}{9}h_c=\dfrac{4}{3}h_c.(2 точки) От AD=12ABAD=\dfrac{1}{2}AB следва, че SADC=12SABCS_{ADC}=\dfrac{1}{2}S_{ABC}, а тъй като тези триъгълници имат обща страна ACAC, получаваме, че h4=12hbh_4=\dfrac{1}{2}h_b. От AE=56ABAE=\dfrac{5}{6}AB следва, че SAEC=56SABCS_{AEC}=\dfrac{5}{6}S_{ABC}, а тъй като тези триъгълници имат обща страна ACAC, получаваме, че h5=56hbh_5=\dfrac{5}{6}h_b. Следователноh4+h5=12hb+56hb=43hb.h_4+h_5=\dfrac{1}{2}h_b+\dfrac{5}{6}h_b=\dfrac{4}{3}h_b.(2 точки) Като заместим в даденото равенство 2(h1+h2+h3)=h4+h52(h_1+h_2+h_3)=h_4+h_5, получаваме, че hc=hbh_c=h_b. Следователно AB=ACAB=AC, т.е. триъгълникът ABCABC е равнобедрен. (1 точка)
Klasirane.bg — проверен архив6.3Условие — източникРешение — източник

Задача 4

Пълен запис
Условие
Равностранен триъгълник със страна 45 cm е разделен на клетки с форма на равностранен триъгълник със страна 1 cm (виж фигура 1). В някои две клетки от триъгълника са поставени паяк и скакалец.Фигура 1: началото на мрежата от единични равностранни триъгълници.Паякът с един ход може да се премести във всяка клетка, която има обща страна или връх с тази, в която се намира (фигура 2). В никоя клетка той не стъпва повече от веднъж.Фигура 2: възможните ходове на паяка от двата вида триъгълни клетки.Скакалецът за един ход прескача по три клетки в показаните посоки и скача в една от шестте клетки, посочени със стрелки на фигура 3. В никоя клетка той не стъпва повече от веднъж.Фигура 3: шестте възможни посоки за скок на скакалеца.Най-много колко клетки може да посети всяко насекомо? Посочете (чрез пример) от коя клетка тръгва насекомото и как се движи, за да посети най-много клетки. Докажете, че не може да посети по-голям брой клетки.
РешениеАко поставим паяка в клетка във връх на триъгълника, той може да обиколи всички клетки ред по ред.Маршрутът на паяка ред по ред от официалното решение.На първия ред има 1 клетка, на втория 3, на третия 5 и т.н. На 45-ия ред има 4521=8945\cdot2-1=89 клетки. Следователно общият брой клетки, които може да обходи паякът, е1+3+5++87+89=4590:2=2025.1+3+5+\cdots+87+89=45\cdot90:2=2025.(2 точки) Нека поставим скакалеца в някоя от клетките, които се намират във връх на триъгълника. Оцветяваме тази клетка в черно и продължаваме да оцветяваме през ред, като оцветяваме първата и и всяка четвърта клетка по този ред. При това оцветяване, ако скакалецът тръгне от черна клетка, той винаги попада отново в черна.Черните клетки, до които може да скача скакалецът, от официалното решение.Скакалецът може да обиколи всички черни клетки, като мине последователно по нечетните редове, както е показано на схемата.Маршрутът на скакалеца по нечетните редове от официалното решение.Общият брой на оцветените клетки е1+2++23=23242=276.1+2+\cdots+23=\dfrac{23\cdot24}{2}=276.(3 точки) За да се убедим, че по-дълъг маршрут е невъзможен, ще оцветим клетките в осем цвята. На чертежа във всяка клетка е записан номерът на нейния цвят; на нечетните редове се редуват цветовете 1, 5, 6, 7, а на четните редове се редуват цветовете 2, 4, 3, 8. При това оцветяване скакалецът може да посещава клетки само от един и същ цвят.Оцветяването на клетките с осем цвята от официалното решение.Клетките от всеки от цветовете 2, 3, 4, 5, 6 и 7, са 1+2++22=22232=2531+2+\cdots+22=\dfrac{22\cdot23}{2}=253, а клетките от цвят 8 са 1+2++21=21222=2311+2+\cdots+21=\dfrac{21\cdot22}{2}=231. (2 точки)
Klasirane.bg — проверен архив6.4Условие — източникРешение — източник