Всички колекции
EMT

Есенен математически турнир

309 задачи от базата, подредени за бързо решаване по година или клас. Показаните източници са тези, записани към самите задачи.

16 години8 класаИма видими липси

Избрана година

2018

Назад към папките

Открити липси за попълване от източника

  • emt2018-8-2: има placeholder текст

5

4 задачи

Задача 1

Пълен запис
Условие
Иван установил, че през nn-тата седмица на 2018 година ще останат точно n2n^2 дни до края на годината. Намерете nn и точно през кой ден от седмицата ще се случи тази закономерност?
РешениеРавенството, което удовлетворява условието е:n2=3657(n1)d.n^2=365-7(n-1)-d.С nn сме означили номерът на седмицата, а с dd - ден от седмицата в който се е случило събитието. dd е число от 1 до 7. (5 т.) Оттук получаваме n2+7n=372dn^2+7n=372-d или n(n+7)=372dn(n+7)=372-d. След проверка при d=17d=1\ldots 7. (4 т.) При n=16n=16 имаме 16.23=368=3724.d=416.23=368=372-4.d=4. (1 т.) Отг. 16 седмица, четвъртък
Klasirane.bg — проверен архив5.1Условие — източникРешение — източник

Задача 2

Пълен запис
Условие
Намерете такова естествено число AA, че 2.A2.A да е точна втора степен на естествено число, 3.A3.A да е точна трета степен на естествено число и 5.A5.A да е точна пета степен на естествено число.
Решение2.A=a.a2.A=a.a, 3.A=b.b.b3.A=b.b.b, 5.A=c.c.c.c.c5.A=c.c.c.c.c. В разлагането на числото AA трябва да има kk пъти множител 2, където kk е нечетно число. (1 т.) От второто и третото равенство kk трябва да е кратно на 3 и 5. Следователно kk може да е 15,4515,45\ldots. (2 т.) В разлагането на числото AA трябва да има ss пъти множител 3, където s+1s+1 се дели на 3. (1 т.) От първото и третото равенство ss трябва да е кратно на 2 и 5. Следователно ss може да е 20,5120,51\ldots. (2 т.) В разлагането на числото AA трябва да има pp пъти множител 5, където p+1p+1 се дели на 5. (1 т.) От първото и второто равенство pp трябва да е кратно на 2 и 3. Следователно pp може да е 24,5424,54\ldots. (2 т.) За намиране на число от търсения вид. (1 т.) Отг. Най-малкото число AA с това свойство трябва да се дели на 15 двойки, на 20 тройки и на 24 петици.
Klasirane.bg — проверен архив5.2Условие — източникРешение — източник

Задача 3

Пълен запис
Условие
На страните BCBC и CDCD на правоъгълника ABCDABCD са избрани съответно точки MM и NN, като BM=DNBM=DN. Ако правите BNBN и DMDM се пресичат в точка PP, да се докаже точка PP е равни разстояния от страните ABAB и ADAD.
РешениеЗа правилен чертеж. (1 т.)Правоъгълникът ABCD с диагонала DB от официалното решение.Ще използваме, че диагоналът на правоъгълника го разделя на две части с равни лица (два равнолицеви триъгълника). Така SABCD=2.SABD=2.SBCDS_{ABCD}=2.S_{ABD}=2.S_{BCD}. Така (AB.AD):2=(CB.CD):2=SABD(AB.AD):2=(CB.CD):2=S_{ABD}. (2 т.)Разделеният през P правоъгълник с точките P1, P2, P3 и P4 от официалното решение.Ще означим лицето на една триъгълна част, например ABCABC с [ABC][ABC]. През точка PP разделяме правоъгълника на четири малки правоъгълника и нека PP1PP_1 и PP2PP_2 са разстоянията от точката PP съответно до страните CDCD и ABAB. Ще покажем, че PP3=PP4PP_3=PP_4. Чрез допълване до правоъгълник и изразяване на разлики на лица получаваме[BDN][PDN]=[PDB]=[DBM][PBM].[BDN]-[PDN]=[PDB]=[DBM]-[PBM].(3 т.) Да опишем лицата в горното равенство със отсечкиDN.ADDN.PP1=BM.ABBM.PP2.DN.AD-DN.PP_1=BM.AB-BM.PP_2.(3 т.) По условие DN=BMDN=BM. Делим двете страни на DNDN и получаваме:ADPP1=ABPP2,AD-PP_1=AB-PP_2,което трябваше да докажем. (2 т.)
Klasirane.bg — проверен архив5.3Условие — източникРешение — източник

Задача 4

Пълен запис
Условие
В отбора по ръгби има 26 състезатели с номера {1,2,3,,25,26}\{1,2,3,\ldots,25,26\}. Треньорът отделил шест състезатели с номера {a1,a2,,a6}\{a_1,a_2,\ldots,a_6\}, които няма да играят в следващия мач. Намерете номерата на състезателите A{a1,a2,,a6}A\{a_1,a_2,\ldots,a_6\}, ако знаете, че всички суми по двойки: a1+a2a_1+a_2, a1+a3a_1+a_3, a1+a4a_1+a_4, a1+a5a_1+a_5, a1+a6a_1+a_6, \ldots, всички суми по тройки: a1+a2+a3a_1+a_2+a_3, a1+a2+a4a_1+a_2+a_4, \ldots, a4+a5+a6a_4+a_5+a_6, всички суми по четворки: a1+a2+a3+a4a_1+a_2+a_3+a_4, \ldots, a2+a3+a4+a5a_2+a_3+a_4+a_5 и всички суми по петици: a1+a2+a3+a4+a5a_1+a_2+a_3+a_4+a_5, a1+a2+a3+a4+a6a_1+a_2+a_3+a_4+a_6, \ldots, a2+a3+a4+a5+a6a_2+a_3+a_4+a_5+a_6 са различни числа (множеството AA от естествени числа с посоченото свойство наричаме е разпръснато множество) Докажете, че треньорът не може да определи седем състезатели от отбора, които с номерата си B={b1,b2,,b7}B=\{b_1,b_2,\ldots,b_7\}, за които да образуват разпръснато множество.
РешениеДопускаме, че можем да намерим седем естествени числа B={b1,b2,,b7}B=\{b_1,b_2,\ldots,b_7\} и множеството е разпръснато. В множеството BB има 7 подмножества с един елемент, 21 подмножества с 2 елемента, 35 подмножества с 3 елемента и 35 подмножества с 4 елемента или общо 35+35+21+7=9835+35+21+7=98 подмножества, които имат 98 различни суми. (по 1 точка за всяко подмножество) (4 т.) От друго страна най-голямата възможна сума от 4 елемента на даденото множество е 23+24+25+26=9823+24+25+26=98, (2 т.) но тези четири числа не могат да участват в множеството BB, защото 23+26=24+2523+26=24+25. Следователно най-голямата сума от 4 числа от даденото множество е 97, (2 т.) т.е. няма как 98 подмножества да получат 98 различни числа за суми. Противоречие. (2 т.)
Klasirane.bg — проверен архив5.4Условие — източникРешение — източник

6

4 задачи

Задача 1

Пълен запис
Условие
Намерете числото X0,01+YZ\dfrac{X}{0,01}+\dfrac{Y}{Z}, къдетоY=5,25:112+1,Y=5,25:1\dfrac{1}{2}+1,5:334.212+(1172349):22147,5:3\dfrac{3}{4}.2\dfrac{1}{2}+\left(1\dfrac{1}{7}-\dfrac{23}{49}\right):\dfrac{22}{147},Z=2:315+314:13:23(25181736).1865,Z=2:3\dfrac{1}{5}+3\dfrac{1}{4}:13:\dfrac{2}{3}-\left(2\dfrac{5}{18}-\dfrac{17}{36}\right).\dfrac{18}{65},а XX е неизвестното число от равенството:0,0,125.X:(1962110):8716=125.X:\left(\dfrac{19}{6}-\dfrac{21}{10}\right):8\dfrac{7}{16}=(1491721).0,70,675.2,40,02.\dfrac{\left(1\dfrac{4}{9}-\dfrac{17}{21}\right).0,7}{0,675.2,4-0,02}.
РешениеЗа намиране X=20X=20 – 4 точки За намиране Y=9Y=9 – 2,5 точки (по 0,5 точки за всяко действие – умножение или деление) За намиране Z=0,5Z=0,5 – 2,5 точки (по 0,5 точки за всяко действие – умножение или деление) За намиране 100.X+YZ=2018100.X+\dfrac{Y}{Z}=2018 - 1 точка
Klasirane.bg — проверен архив6.1Условие — източникРешение — източник

Задача 2

Пълен запис
Условие
Сега аз съм на два пъти повече години отколкото Иван беше, когато аз бях на неговата възраст. Сега сборът от годините ни е 42. На колко години е сега всеки от нас?
РешениеНека говорещият е на 2x2x години. Тогава Иван е на 422x42-2x години. Говорещият е бил на възрастта на Иван преди 2x(422x)=4x422x-(42-2x)=4x-42 години. Тогава възрастта на Иван е била 422x(4x42)=846x42-2x-(4x-42)=84-6x. От условието имаме: x=846xx=12x=84-6x\Rightarrow x=12Оценяване: Подходящо означаване (1т.). Израз за годините на Иван сега (1т.). Израз за изминалите години (3т.). Израз за годините на Иван преди (1т.). Съставяне на уравнение (2т.). Отговор (2т.). Всяко друго вярно решение се оценява с пълен брой точки
Klasirane.bg — проверен архив6.2Условие — източникРешение — източник

Задача 3

Пълен запис
Условие
Да се намерят шест естествени числа такива, че сумите на всеки пет от тях са 2014, 2015, 2016, 2017, 2018 и шестата сума съвпада с една от изброените.
РешениеНека сбора на шестте числа е SS, а числата са aa, bb, cc, dd, ee и ff. Тогава ще имаме, че Sa=2014S-a=2014, Sb=2015S-b=2015, Sc=2016S-c=2016, Sd=2017S-d=2017, Se=2018d=e+1S-e=2018\Rightarrow d=e+1, c=e+2c=e+2, b=e+3b=e+3, a=e+4a+b+c+d+e=5e+10a=e+4\Rightarrow a+b+c+d+e=5e+10\Rightarrow се дели на 55\Rightarrow5e+10=2015e=401 и a=405,5e+10=2015\Rightarrow e=401\text{ и }a=405, b=404, c=403, d=402.\ b=404,\ c=403,\ d=402.Тъй като има само една сума по-малка от 2015, тогава трябва да се повтаря 404л Оценяване: Подходящо означаване (2т.). Достигане до извод, че има пет последователни числа (2т.). Извод за делимост на 5 (2т.). Откриване на петте последователни числа (2т.). Откриване на повтарящото се число (2т.). Всяко друго вярно решение се оценява с пълен брой точки
Klasirane.bg — проверен архив6.3Условие — източникРешение — източник

Задача 4

Пълен запис
Условие
На страните BCBC и CACA на ABC\triangle ABC са избрани съответно точки PP и QQ, като BP:PC=2:1BP:PC=2:1 и AQ:QC=1:2AQ:QC=1:2. Точките MM и NN са средите съответно на отсечките APAP и BQBQ. Ако лицето на четириъгълника ABPQABPQ е равно на 2018 кв. см., намерете лицето на CMN\triangle CMN.
РешениеЛицето на ABC\triangle ABC ще означим с ТогаваSBNC=12SBQC=12.23SABC=13SABC.S_{BNC}=\dfrac{1}{2}S_{BQC}=\dfrac{1}{2}.\dfrac{2}{3}S_{ABC}=\dfrac{1}{3}S_{ABC}.АналогичноSCMQ=23SAMC=23.SMBQ12SAPC=19SABCS_{CMQ}=\dfrac{2}{3}S_{AMC}=\dfrac{2}{3}.S_{MBQ}\dfrac{1}{2}S_{APC}=\dfrac{1}{9}S_{ABC}и SBMC=12SABCSABMQ=SABCSBMCSCMQ=718SABCSMBQ=SABMQSABQ=118SABCSMNQ=136SABCS_{BMC}=\dfrac{1}{2}S_{ABC}\Rightarrow S_{ABMQ}=S_{ABC}-S_{BMC}-S_{CMQ}=\dfrac{7}{18}S_{ABC}\Rightarrow S_{MBQ}=S_{ABMQ}-S_{ABQ}=\dfrac{1}{18}S_{ABC}\Rightarrow S_{MNQ}=\dfrac{1}{36}S_{ABC}. Откъдето получаваме, че SCMN=736SABC=14SABPQ=504,5S_{CMN}=\dfrac{7}{36}S_{ABC}=\dfrac{1}{4}S_{ABPQ}=504,5 кв. см.Чертежът към решението с точките A, B, C, M, N, P и Q.Оценяване: За верен чертеж 1 т.SBNC=13SABCS_{BNC}=\dfrac{1}{3}S_{ABC} (1т.), SCMQ=19SABCS_{CMQ}=\dfrac{1}{9}S_{ABC} (2т.) и SBMC=12SABCS_{BMC}=\dfrac{1}{2}S_{ABC} (1т.) SABMQ=718SABC\Rightarrow S_{ABMQ}=\dfrac{7}{18}S_{ABC} (1 т.) SMBQ=118SABC\Rightarrow S_{MBQ}=\dfrac{1}{18}S_{ABC} (1т.) SMNQ=136SABC\Rightarrow S_{MNQ}=\dfrac{1}{36}S_{ABC} (1т.). Откъдето получаваме, че SCMN=736SABC=14SABPQ=504,5S_{CMN}=\dfrac{7}{36}S_{ABC}=\dfrac{1}{4}S_{ABPQ}=504,5 кв. см. (2т.) Всяко друго вярно решение се оценява с пълен брой точки
Klasirane.bg — проверен архив6.4Условие — източникРешение — източник

7

4 задачи

Задача 1

Пълен запис
Условие
Даден е изразътB=(5x2)22(x4)(5x2)+(x4)2.B=(5x-2)^2-2(x-4)(5x-2)+(x-4)^2.а) Намерете стойността на израза BB приx=201734.201814201714.201834.x=2017\dfrac{3}{4}.2018\dfrac{1}{4}-2017\dfrac{1}{4}.2018\dfrac{3}{4}.б) Докажете, че за всяка стойност на променливата xx стойността на израза BB е не по-малка от стойността наA=A=233322+816911\left|2^{33}-3^{22}\right|+\left|81^6-9^{11}\right|+811232324416.+\left|8^{11}-2^{32}\right|-\left|3^{24}-4^{16}\right|.
Решениеа) За намиране на x=0,5x=0,5 — 2 т. За намиране на стойността на B=16B=16 — 3 т. б) За намиране на A=0A=0 — 2 т. За преобразуване на BB във вид на квадрат на двучлен и доказване на неравенството — 3 т.
Klasirane.bg — проверен архив7.1Условие — източникРешение — източник

Задача 2

Пълен запис
Условие
Лека кола и автобус тръгнали едновременно от град AA към град BB и се движили, без да спират. Скоростта на леката кола се отнасяла към скоростта на автобуса както 10:710:7. Леката кола пристигнала в град BB в 10:50 ч., а автобуса – в 11:20 ч. а) Намерете в колко часа те са тръгнали от град AA. б) Когато леката кола била изминала 80 % от разстоянието между двата града, тя срещнала камион, пътуващ за град AA. Намерете в колко часа са се срещнали камионът и автобусът, ако скоростта на автобуса е била с 40 % по-голяма от скоростта на камиона.
Решениеа) Скоростта и времето за изминаване на определено разстояние са обратно пропорционални величини. Следователно времето за целия път на леката кола се отнася към времето на автобуса както 7:107:10. Ако tколата=7xt_{\text{колата}}=7x, а tавтобуса=10xt_{\text{автобуса}}=10x, тогава 10x7x=3010x-7x=30 min, т.е. x=10x=10 min. — 1 точка Леката кола е пътува 7.10=707.10=70 min, автобусът – 10.10=10010.10=100 min. т.е. те са тръгнали от град AA в 9:40 ч. — 3 точки б) Нека разстоянието между двата града е SS. Нека колата е срещнала камиона в точка CC и в момента на срещата им автобусът се е намирал в т. DD. Разстоянията, изминати от колата и автобуса за едно и също време е право пропорционално на скоростите им.ACAD=107AD=710.45S=1425S.\dfrac{AC}{AD}=\dfrac{10}{7}\Rightarrow AD=\dfrac{7}{10}.\dfrac{4}{5}S=\dfrac{14}{25}S.DC=45S1425S=625S.DC=\dfrac{4}{5}S-\dfrac{14}{25}S=\dfrac{6}{25}S.2 точкаСхема на движението между A и B с точките D, E и C.Разстоянията DEDE и CECE, изминати от камиона и автобуса до срещата им, са пропорционални на скоростите им, т.е. DECE=140100=75\dfrac{DE}{CE}=\dfrac{140}{100}=\dfrac{7}{5}. Ако DE=7yDE=7y и CE=5yCE=5y, то7y+5y=625S7y+5y=\dfrac{6}{25}Sи y=625S.112=150Sy=\dfrac{6}{25}S.\dfrac{1}{12}=\dfrac{1}{50}S. Тогава от AA до срещата автобусът е изминал разстояниетоAE=1425S+750S=710SAE=\dfrac{14}{25}S+\dfrac{7}{50}S=\dfrac{7}{10}Sза време, равно на 710.100=70\dfrac{7}{10}.100=70 min. Следователно срещата е станала в 10:50 ч.
Klasirane.bg — проверен архив7.2Условие — източникРешение — източник

Задача 3

Пълен запис
Условие
Диагоналите на трапеца ABCDABCD се пресичат в точка MM. Права, минаваща през точка MM и успоредна на бедрото ADAD, пресича голямата основа ABAB на трапеца в точка NN. Правата CNCN пресича диагонала BDBD в точка OO. а) Докажете, че лицето на триъгълника BOCBOC е равно на лицето на четириъгълника ANOMANOM; б) Ако лицата на триъгълниците NOBNOB и CODCOD са съответно равни на 16 cm2^2 и 9 cm2^2, намерете лицето на трапеца.
Решениеа) От ABCDSBOC=SDNOAB\parallel CD\Rightarrow S_{BOC}=S_{DNO}.SDNO=SDNM+SNMO.S_{DNO}=S_{DNM}+S_{NMO}.1 точка От MNADSDNM=SANMMN\parallel AD\Rightarrow S_{DNM}=S_{ANM}. — 1 точка Тогава SDNO=SDNM+SNMO=SANM+SNMO=SANOMS_{DNO}=S_{DNM}+S_{NMO}=S_{ANM}+S_{NMO}=S_{ANOM}. — 2 точкаЧертеж на трапеца ABCD с точките M, N и O.б) Нека SBOC=SDON=SANOM=xS_{BOC}=S_{DON}=S_{ANOM}=x. От SBOCSCOD=BODO=SBONSDON\dfrac{S_{BOC}}{S_{COD}}=\dfrac{BO}{DO}=\dfrac{S_{BON}}{S_{DON}} получаваме x9=16x\dfrac{x}{9}=\dfrac{16}{x} и x2=144x^2=144, т.е. x=12x=12 cm2^2. — 2 точка Нека SAMD=SBMC=yS_{AMD}=S_{BMC}=y cm2^2 (от ABCDAB\parallel CD). Тогава SDMC=9(y12)=21yS_{DMC}=9-(y-12)=21-y. От SAMBSAMD=BMDM=SBMCSDMC\dfrac{S_{AMB}}{S_{AMD}}=\dfrac{BM}{DM}=\dfrac{S_{BMC}}{S_{DMC}} получаваме 16+12y=y21y\dfrac{16+12}{y}=\dfrac{y}{21-y} и y2=28(21y)y^2=28(21-y). — 2 точки Решаваме уравнението y2+28y588=0y^2+28y-588=0, като го записваме във вида (y+14)2=784=282(y+14)^2=784=28^2 и намираме, че y+14=28y+14=28, т.е. y=14y=14. — 2 точки Тогава лицето на трапеца ABCDABCD еS=SBON+SBOC+SDOC+SANOM+SAMD=S=S_{BON}+S_{BOC}+S_{DOC}+S_{ANOM}+S_{AMD}=16+12+9+12+1416+12+9+12+14=63=63 cm2^2. — 1 точки
Klasirane.bg — проверен архив7.3Условие — източникРешение — източник

Задача 4

Пълен запис
Условие
Множеството MM се състои от числата от вида 3k+13^k+1, 4k14^k-1, 5k5^k и 5k+15^k+1, където kk е естествено число, по-малко или равно на 50. Да се намери вероятността сборът на две случайно избрани числа от множеството MM да се дели на 6.
Решение3k+14(mod6)3^k+1\equiv4\pmod 6; 4k13(mod6)4^k-1\equiv3\pmod 6; 5k1(mod6)5^k\equiv1\pmod 6 за k=2pk=2p и 5k5(mod6)5^k\equiv5\pmod 6 за k=2p+1k=2p+1;5k+12(mod6)5^k+1\equiv2\pmod 6 за k=2pk=2p и 5k+10(mod6)5^k+1\equiv0\pmod 6 за k=2p+1k=2p+1. — 2 точка Сбор на две числа, който се дели на 6, можем да получим по следните начини: число от вида 3k+13^k+1 и число от вида 52p+15^{2p}+1: 50.2550.25 двойки — 2 точка число от вида 52p5^{2p} и число от вида 52p+15^{2p+1}: 25.2525.25 двойки — 1 точка две числа от вида 4k14^k-1: (50.49):2(50.49):2 двойки — 1 точка две числа от вида 52p+1+15^{2p+1}+1: (25.24):2(25.24):2 двойки — 1 точка Общо благоприятни двойки: 25.(50+25+49+12)=25.13625.(50+25+49+12)=25.136 — 1 точка Всички възможни двойки числа са (200.199):2=100.199(200.199):2=100.199 — 1 точки Вероятността pp сборът на две числа да е кратен на 6 е p=25.136100.199=34199p=\dfrac{25.136}{100.199}=\dfrac{34}{199}. — 1 точки
Klasirane.bg — проверен архив7.4Условие — източникРешение — източник

8

8 задачи

Задача 1

Пълен запис
Условие
Да се докаже, че при k25k \geq 25 неравенството x4+(2k99)x210x+k2+k0x^{4}+(2 k-99) x^{2}-10 x+k^{2}+k \geq 0 е изпълнено за всяко реално число xx.
РешениеРазлагаме израза от лявата част на неравенството на множители: x4+(2k99)x210x+k2+k=(x210x+k)(x2+10x+k+1)=((x5)2+k25)((x+5)2+k24)x^{4}+(2 k-99) x^{2}-10 x+k^{2}+k=\left(x^{2}-10 x+k\right)\left(x^{2}+10 x+k+1\right)=\left((x-5)^{2}+k-25\right)\left((x+5)^{2}+k-24\right)При k25k \geq 25 за двата множителя имаме (x5)2+k250(x-5)^{2}+k-25 \geq 0 и (x+5)2+k24>0(x+5)^{2}+k-24\gt{}0. Следователно тяхното произведение е неотрицателно.
Отвори задачатаБаза на maths.bgemt2018-8-1

Задача 1

Пълен запис
Условие
Да се докаже, че при k25k \geq 25 неравенството x4+(2k99)x210x+k2+k0x^{4}+(2 k-99) x^{2}-10 x+k^{2}+k \geq 0 е изпълнено за всяко реално число xx.
РешениеРазлагаме израза от лявата част на неравенството на множители:x4+(2k99)x210x+k2+k=(x210x+k)(x2+10x+k+1)=((x5)2+k25)((x+5)2+k24)x^{4}+(2 k-99) x^{2}-10 x+k^{2}+k=\left(x^{2}-10 x+k\right)\left(x^{2}+10 x+k+1\right)=\left((x-5)^{2}+k-25\right)\left((x+5)^{2}+k-24\right)При k25k \geq 25 за двата множителя имаме (x5)2+k250(x-5)^{2}+k-25 \geq 0 и (x+5)2+k24>0(x+5)^{2}+k-24\gt{}0. Следователно тяхното произведение е неотрицателно. Оценяване. (6 точки) 4 т. за разлагане като произведение на два квадратни тричлена; по 1 т. за доказване, че всеки от тях е неотрицателен при k25k \geq 25.
Klasirane.bg — проверен архив8.1Условие — източникРешение — източник

Задача 2

Нужна е проверка
Условие
BLANK BLANK BLANK
РешениеBLANK BLANK BLANK
Отвори задачатаБаза на maths.bgemt2018-8-2

Задача 2

Пълен запис
Условие
Ромбовете ABCD,EFGHA B C D, E F G H и BIFJB I F J със страни съответно a,ba, b и cc са разположени, както е показано на чертежа ( BAI,FIGB \in A I, F \in I G ) и CC е среда на IHI H. а) Да се намери отношението a:b:ca: b: c. б) Да се докаже, че EE е медицентърът на ACD\triangle A C D. в) Да се докаже, че правата AEA E разполовява страната GHG H.Чертежът от условието с трите ромба ABCD, EFGH и BIFJ.
Решениеа) Ако L=DCHEL=D C \cap H E, то EJCLE J C L е успоредник. От BICLCH\triangle B I C \cong \triangle L C H следва, че BI=LCb=2cB I=L C \Longleftrightarrow b=2 c и BC=LHa=b+caB C=L H \Longleftrightarrow a=b+c-a, откъдето 2a=3c2 a=3 c. Получаваме a:b:c=3:4:2a: b: c=3: 4: 2.Помощният чертеж към решението с точките K, L, M и N.б) Ако K=EFADK=E F \cap A D и M=ABEHM=A B \cap E H, то AMEKA M E K е успоредник със страни AM=a+cb=13a,AK=bc=23aA M=a+c-b= \frac{1}{3} a, A K=b-c=\frac{2}{3} a иAE=AM+AK=13AB+23AD=\overrightarrow{A E}=\overrightarrow{A M}+\overrightarrow{A K}=\frac{1}{3} \overrightarrow{A B}+\frac{2}{3} \overrightarrow{A D}=13(AB+AD)+13AD=13AC+13AD,\frac{1}{3}(\overrightarrow{A B}+\overrightarrow{A D})+\frac{1}{3} \overrightarrow{A D}=\frac{1}{3} \overrightarrow{A C}+\frac{1}{3} \overrightarrow{A D},следователно EE е медицентър на ACD\triangle A C D. в) Ако NN е средата на HGH G, то CNC N е средна отсечка в HIG\triangle H I G, т.е. CN=12(b+c)=aC N=\frac{1}{2}(b+c)=a, CNIGADC N\|I G\| A D, откъдето следва, че ACNDA C N D е успоредник. Тогава ANA N разполовява CDC D, а от а) следва, че AEA E разполовява CDC D; получихме, че NAEN \in A E. Същият факт може да се докаже, като се забележи, чеEN=EJ+EH=23AB+43AD=\overrightarrow{E N}=\overrightarrow{E J}+\overrightarrow{E H}=\frac{2}{3} \overrightarrow{A B}+\frac{4}{3} \overrightarrow{A D}=2AM+2AK=2AE.2 \overrightarrow{A M}+2 \overrightarrow{A K}=2 \overrightarrow{A E}.Оценяване. (6 точки) по 2 т. за всяка подточка.
Klasirane.bg — проверен архив8.2Условие — източникРешение — източник

Задача 3

Пълен запис
Условие
Нека MM е множеството от всички петцифрени числа от вида a1a20b1b2\overline{a_{1} a_{2} 0 b_{1} b_{2}}, които са точни квадрати и b1b2=a1a2+1\overline{b_{1} b_{2}}=\overline{a_{1} a_{2}}+1. a) Да се намерят всички елементи на MM, които са кратни на 5. б) Да се намерят всички елементи на MM.
РешениеОтговор. 24025 и 75076. Нека N=a1a20b1b2=n2N=\overline{a_{1} a_{2} 0 b_{1} b_{2}}=n^{2}. Тогава b2{0,1,4,5,6,9}b_{2} \in\{0, 1, 4, 5, 6, 9\}. Ако b2=0b_{2}=0, тъй като NN е точен квадрат, то b1=0b_{1}=0, което е невъзможно ( b1b2=a1a2+111\overline{b_{1} b_{2}}=\overline{a_{1} a_{2}}+1 \geq 11 ). Ако b2=5b_{2}=5, тъй като NN е точен квадрат, то b1=2b_{1}=2. Получаваме числото 24025=52.31224025=5^{2}.31^{2}, което е на задачата. Остава да разгледаме b2{1,4,6,9}b_{2} \in\{1, 4, 6, 9\}, т. е.a2{0,3,5,8}.(1)a_{2} \in\{0, 3, 5, 8\}. \tag{1}ИмамеN=1001a1a2+1=n2.(2)N=1001 \overline{a_{1} a_{2}}+1=n^{2}. \tag{2}Тъй като n20,1,4(mod5)n^{2} \equiv 0, 1, 4(\bmod 5) и n20,1,4(mod8)n^{2} \equiv 0, 1, 4(\bmod 8), то n20,1,4,9,16,20,24,25,36(mod40)n^{2} \equiv 0, 1, 4, 9, 16, 20, 24, 25, 36(\bmod 40). Оттук и от (2) следва, чеa1a20,3,8,15,19,\overline{a_{1} a_{2}} \equiv 0, 3, 8, 15, 19,23,24,35,39(mod40).(3) 23, 24, 35, 39 \quad(\bmod 40). \tag{3}От (1) и (3) следва, чеa1a2\overline{a_{1} a_{2}} \in{40,80,43,83,48,88,15,55,95,23,63,35,75}.(4)\{40, 80, 43, 83, 48, 88, 15, 55, 95, 23, 63, 35, 75\}. \tag{4}Освен това n20,1,4,7(mod9)n^{2} \equiv 0, 1, 4, 7(\bmod 9) и от (2) следва, чеa1a20,3,4,6(mod9).(5)\overline{a_{1} a_{2}} \equiv 0, 3, 4, 6 \quad(\bmod 9). \tag{5}От (4) и (5) получаваме, чеa1a2{40,48,15,63,75}.\overline{a_{1} a_{2}} \in\{40, 48, 15, 63, 75\}.Проверяваме петте възможности. Числата 40041=33.1483,15016=23.187740041=3^{3}.1483, 15016=2^{3}.1877 и 63064=23.788363064= 2^{3}.7883 не са точни квадрати заради нечетните показатели на 2 или 3 в разлагането им. Числото 48049 е просто (за да се види, че 48049 не е точен квадрат, може да се използва и че квадратичните остатъци по модул 17 са 1,2,4,8,9,13,15,161, 2, 4, 8, 9, 13, 15, 16, а 480497(mod17))48049 \equiv 7(\bmod 17)). Числото 75076=22.137275076=2^{2}.137^{2} е на задачата.
Отвори задачатаБаза на maths.bgemt2018-8-3

Задача 3

Пълен запис
Условие
Нека MM е множеството от всички петцифрени числа от вида a1a20b1b2\overline{a_{1} a_{2} 0 b_{1} b_{2}}, които са точни квадрати и b1b2=a1a2+1\overline{b_{1} b_{2}}=\overline{a_{1} a_{2}}+1. a) Да се намерят всички елементи на MM, които са кратни на 5. б) Да се намерят всички елементи на MM.
РешениеОтговор. 24025 и 75076. Нека N=a1a20b1b2=n2N=\overline{a_{1} a_{2} 0 b_{1} b_{2}}=n^{2}. Тогава b2{0,1,4,5,6,9}b_{2} \in\{0,1,4,5,6,9\}. Ако b2=0b_{2}=0, тъй като NN е точен квадрат, то b1=0b_{1}=0, което е невъзможно ( b1b2=a1a2+111\overline{b_{1} b_{2}}=\overline{a_{1} a_{2}}+1 \geqq 11 ). Ако b2=5b_{2}=5, тъй като NN е точен квадрат, то b1=2b_{1}=2. Получаваме числото 24025=52.31224025=5^{2}.31^{2}, което е решение на задачата. Остава да разгледаме b2{1,4,6,9}b_{2} \in\{1,4,6,9\}, т.е.a2{0,3,5,8}.(1)a_{2} \in\{0,3,5,8\}. \tag{1}ИмамеN=1001a1a2+1=n2.(2)N=1001 \overline{a_{1} a_{2}}+1=n^{2}. \tag{2}Тъй като n20,1,4(mod5)n^{2} \equiv 0,1,4(\bmod 5) и n20,1,4(mod8)n^{2} \equiv 0,1,4(\bmod 8), то n20,1,4,9,16,20,24,25,36(mod40)n^{2} \equiv 0,1,4,9,16,20,24,25,36(\bmod 40). Оттук и от (2) следва, чеa1a20,3,8,15,19,\overline{a_{1} a_{2}} \equiv 0,3,8,15,19,23,24,35,39(mod40).(3)23,24,35,39 \quad(\bmod 40). \tag{3}От (1) и (3) следва, чеa1a2\overline{a_{1} a_{2}} \in{40,80,43,83,48,88,15,55,95,23,63,35,75}.(4)\{40,80,43,83,48,88,15,55,95,23,63,35,75\}. \tag{4}Освен това n20,1,4,7(mod9)n^{2} \equiv 0,1,4,7(\bmod 9) и от (2) следва, чеa1a20,3,4,6(mod9).(5)\overline{a_{1} a_{2}} \equiv 0,3,4,6 \quad(\bmod 9). \tag{5}От (4) и (5) получаваме, чеa1a2{40,48,15,63,75}.\overline{a_{1} a_{2}} \in\{40,48,15,63,75\}.Проверяваме петте възможности. Числата 40041=33.1483,15016=23.187740041=3^{3}.1483,15016=2^{3}.1877 и 63064=23.788363064= 2^{3}.7883 не са точни квадрати заради нечетните показатели на 2 или 3 в разлагането им. Числото 48049 е просто (за да се види, че 48049 не е точен квадрат, може да се използва и че квадратичните остатъци по модул 17 са 1,2,4,8,9,13,15,161,2,4,8,9,13,15,16, а 480497(mod17))48049 \equiv 7(\bmod 17)). Числото 75076=22.137275076=2^{2}.137^{2} е решение на задачата. Оценяване. ( 7 точки) 2 т. за а) и 5 т. за б).
Klasirane.bg — проверен архив8.3Условие — източникРешение — източник

Задача 4

Пълен запис
Условие
По колко различни начина квадратчетата в таблица 3×73 \times 7 могат да се оцветят в жълт, червен или син цвят така, че да няма съседни едноцветни квадратчета? (Две квадратчета са съседни, ако имат обща страна.)
РешениеОцветяване без едноцветни съседни квадратчета ще наричаме добро. Последният стълб на добре оцветена таблица е от вида където x,yx, y и zz са различни цветове. Нека ana_{n} е броят на различните добри оцветявания на таблица 3×n3 \times n, при които последният стълб е от вид 1), т. е. е оцветен в два цвята. С bnb_{n} означаваме броя на различните добри оцветявания на таблица 3×n3 \times n, при които последният стълб е от вид 2), т. е. е оцветен в три различни цвята. Всички добри оцветявания на таблица 3×n3 \times n са sn=an+bns_{n}=a_{n}+b_{n} на брой. Добрите оцветявания на таблица 3×n3 \times n се получават, като добрите оцветявания на таблица 3×(n1)3 \times(n-1) от вид 1) се продължат по някой от следните пет начина:xyx\begin{array}{|c|} \hline x \cr \hline y \cr \hline x \cr \hline \end{array}\rightarrowyxy\begin{array}{|c|} \hline y \cr \hline x \cr \hline y \cr \hline \end{array}, zxz\begin{array}{|c|} \hline z \cr \hline x \cr \hline z \cr \hline \end{array}, yxz\begin{array}{|c|} \hline y \cr \hline x \cr \hline z \cr \hline \end{array}, zxy\begin{array}{|c|} \hline z \cr \hline x \cr \hline y \cr \hline \end{array}, yzy\begin{array}{|c|} \hline y \cr \hline z \cr \hline y \cr \hline \end{array}или като добрите оцветявания на таблица 3×(n1)3 \times(n-1) от вид 2 ) се продължат по някой от следните четири начина:xyz\begin{array}{|c|} \hline x \cr \hline y \cr \hline z \cr \hline \end{array}\rightarrowyxy\begin{array}{|c|} \hline y \cr \hline x \cr \hline y \cr \hline \end{array}, zxy\begin{array}{|c|} \hline z \cr \hline x \cr \hline y \cr \hline \end{array}, yzy\begin{array}{|c|} \hline y \cr \hline z \cr \hline y \cr \hline \end{array}, yzx\begin{array}{|c|} \hline y \cr \hline z \cr \hline x \cr \hline \end{array}. Следователноan=3an1+2bn1bn=2an1+2bn1\begin{aligned} a_{n} & =3 a_{n-1}+2 b_{n-1} \\ b_{n} & =2 a_{n-1}+2 b_{n-1} \end{aligned}и като съберем равенствата и използваме, че bn=2(an1+bn1)=2sn1b_{n}=2\left(a_{n-1}+b_{n-1}\right)=2 s_{n-1}, получавамеsn=an+bn=5an1+4bn1==5(an1+bn1)bn1==5sn12sn2.\begin{aligned} s_{n}=a_{n}+b_{n} & =5 a_{n-1}+4 b_{n-1}= \\ & =5\left(a_{n-1}+b_{n-1}\right)-b_{n-1}= \\ & =5 s_{n-1}-2 s_{n-2}. \end{aligned}Остава да намерим a1=b1=6,s1=12,s2=56+46=54a_{1}=b_{1}=6, s_{1}=12, s_{2}=5 \cdot 6+4 \cdot 6=54 и да пресметнем първите 7 члена на редицата:12,54,246,1122,5118,23346,106494.12, 54, 246, 1122, 5118, 23346, 106494.
Отвори задачатаБаза на maths.bgemt2018-8-4

Задача 4

Пълен запис
Условие
По колко различни начина квадратчетата в таблица 3×73 \times 7 могат да се оцветят в жълт, червен или син цвят така, че да няма съседни едноцветни квадратчета? (Две квадратчета са съседни, ако имат обща страна.)
РешениеОцветяване без едноцветни съседни квадратчета ще наричаме добро. Последният стълб на добре оцветена таблица е от видаДвата вида последен стълб: x, y, x и x, y, z.където x,yx, y и zz са различни цветове. Нека ana_{n} е броят на различните добри оцветявания на таблица 3×n3 \times n, при които последният стълб е от вид 1), т.е. е оцветен в два цвята. С bnb_{n} означаваме броя на различните добри оцветявания на таблица 3×n3 \times n, при които последният стълб е от вид 2), т.е. е оцветен в три различни цвята. Всички добри оцветявания на таблица 3×n3 \times n са sn=an+bns_{n}=a_{n}+b_{n} на брой. Добрите оцветявания на таблица 3×n3 \times n се получават, като добрите оцветявания на таблица 3×(n1)3 \times(n-1) от вид 1) се продължат по някой от следните пет начина:xxyyxx\rightarrowyyxxyy, zzxxzz, yyxxzz, zzxxyy, yyzzyyили като добрите оцветявания на таблица 3×(n1)3 \times(n-1) от вид 2 ) се продължат по някой от следните четири начина:xxyyzz\rightarrowyyxxyy, zzxxyy, yyzzyy, yyzzxx. Следователноan=3an1+2bn1bn=2an1+2bn1\begin{aligned} a_{n} & =3 a_{n-1}+2 b_{n-1} \\ b_{n} & =2 a_{n-1}+2 b_{n-1} \end{aligned}и като съберем равенствата и използваме, че bn=2(an1+bn1)=2sn1b_{n}=2\left(a_{n-1}+b_{n-1}\right)=2 s_{n-1}, получавамеsn=an+bn=5an1+4bn1==5(an1+bn1)bn1==5sn12sn2.\begin{aligned} s_{n}=a_{n}+b_{n} & =5 a_{n-1}+4 b_{n-1}= \\ & =5\left(a_{n-1}+b_{n-1}\right)-b_{n-1}= \\ & =5 s_{n-1}-2 s_{n-2}. \end{aligned}Остава да намерим a1=b1=6,s1=12,s2=5.6+4.6=54a_{1}=b_{1}=6, s_{1}=12, s_{2}=5.6+4.6=54 и да пресметнем първите 7 члена на редицата:12,54,246,1122,5118,23346,106494.12,54,246,1122,5118,23346,106494.
Klasirane.bg — проверен архив8.4Условие — източникРешение — източник

9

7 задачи

Задача 1

Пълен запис
Условие
Дадено е уравнениетоx2+64x2=a(x8x)+2,x^{2}+\frac{64}{x^{2}}=a\left(x-\frac{8}{x}\right)+2,където aa е параметър, естествено число. За кои стойности на aa уравнението има 4 рационални корена?
РешениеПолагаме t=x8xt=x-\frac{8}{x}, откъдето x2tx8=0x^{2}-t x-8=0 и x=t±x2t2+322x=\frac{t \pm \sqrt{\vphantom{x^2}t^{2}+32}}{2}. Тогава x2+64x2=t2+16x^{2}+\frac{64}{x^{2}}= t^{2}+16 и началното уравнение се преобразува до:t2at+14=0.(1)t^{2}-a t+14=0. \tag{1}Когато xx е рационално, то и tt е рационално, при това t2+32t^{2}+32 трябва да е точен квадрат. Следователно (1) трябва да има 2 рационални корена. Това е възможно единствено, когато дискриминантата на уравнението е точен квадрат:D=a256=s2(as)(a+s)=237.D=a^{2}-56=s^{2} \quad \Longrightarrow(a-s)(a+s)=2^{3} \cdot 7.Тъй като aa е естествен параметър, а б. о. о. можем да допуснем, че ss също е естествено число, имаме че s+a>sas+a\gt{}s-a като и двете числа са от еднаква четност. Имаме следните две възможности:as=2a+s=28a=15,s=13t1=1;t2=14\left\lvert\, \begin{aligned} & a-s=2 \\ & a+s=28 \end{aligned} \Longrightarrow \quad \begin{aligned} & a=15, s=13 \\ & t_{1}=1; t_{2}=14 \end{aligned}\right.Но и при двете стойности на t,t2+32t, t^{2}+32 не е точен квадрат, следователпо този случай не води до Остава да проверимas=4a+s=14a=9,s=5t1=2;t2=7x1,2=2±62={2,4}.x3,4=7±92={1,8}.\left\lvert\, \begin{aligned} & a-s=4 \\ & a+s=14 \end{aligned} \Longrightarrow \begin{gathered} a=9, s=5 \\ t_{1}=2; t_{2}=7 \end{gathered} \Longrightarrow \begin{aligned} & x_{1, 2}=\frac{2 \pm 6}{2}=\{-2, 4\}. \\ & x_{3, 4}=\frac{7 \pm 9}{2}=\{-1, 8\}. \end{aligned}\right.Окончателно, единственото на задачата е a=9a=9.
Отвори задачатаБаза на maths.bgemt2018-9-1

Задача 1

Пълен запис
Условие
Дадено е уравнениетоx2+64x2=a(x8x)+2,x^{2}+\frac{64}{x^{2}}=a\left(x-\frac{8}{x}\right)+2,където aa е параметър, естествено число. За кои стойности на aa уравнението има 4 рационални корена?
РешениеПолагаме t=x8xt=x-\frac{8}{x}, откъдето x2tx8=0x^{2}-t x-8=0 и x=t±x2t2+322x=\frac{t \pm \sqrt{\vphantom{x^2}t^{2}+32}}{2}. Тогава x2+64x2=t2+16x^{2}+\frac{64}{x^{2}}= t^{2}+16 и началното уравнение се преобразува до:t2at+14=0.(1)t^{2}-a t+14=0. \tag{1}Когато xx е рационално, то и tt е рационално, при това t2+32t^{2}+32 трябва да е точен квадрат. Следователно (1) трябва да има 2 рационални корена. Това е възможно единствено, когато дискриминантата на уравнението е точен квадрат:D=a256=s2(as)(a+s)=237.D=a^{2}-56=s^{2} \quad \Longrightarrow(a-s)(a+s)=2^{3} \cdot 7.Тъй като aa е естествен параметър, а б.о.о. можем да допуснем, че ss също е естествено число, имаме че s+a>sas+a\gt{}s-a като и двете числа са от еднаква четност. Имаме следните две възможности:as=2a+s=28a=15,s=13t1=1;t2=14\left\lvert\, \begin{aligned} & a-s=2 \\ & a+s=28 \end{aligned} \Longrightarrow \quad \begin{aligned} & a=15, s=13 \\ & t_{1}=1; t_{2}=14 \end{aligned}\right.Но и при двете стойности на t,t2+32t, t^{2}+32 не е точен квадрат, следователно този случай не води до решение. Остава да проверимas=4a+s=14a=9,s=5t1=2;t2=7x1,2=2±62={2,4}.x3,4=7±92={1,8}.\left\lvert\, \begin{aligned} & a-s=4 \\ & a+s=14 \end{aligned} \Longrightarrow \begin{gathered} a=9, s=5 \\ t_{1}=2; t_{2}=7 \end{gathered} \Longrightarrow \begin{aligned} & x_{1,2}=\frac{2 \pm 6}{2}=\{-2,4\}. \\ & x_{3,4}=\frac{7 \pm 9}{2}=\{-1,8\}. \end{aligned}\right.Окончателно, единственото решение на задачата е a=9a=9. Оценяване. (6 точки) 1 т. за полагането t=x8xt=x-\frac{8}{x} и достигането до уравнение (1); 1 т. за намирането на дискриминантата на квадратното уравнение и заключаването, че тя трябва да е точен квадрат; 2 т. за разглеждането на различните случаи и получаването на възможните стойности за a={9,15};1a=\{9,15\}; 1 т. за отхвърлянето на случая a=15;1a=15; 1 т. за проверката, че a=9a=9 е решение.
Klasirane.bg — проверен архив9.1Условие — източникРешение — източник

Задача 2

Пълен запис
Условие
Даден е успоредник ABCDA B C D, за който BDADB D \perp A D. Точките A1A_{1} и A2A_{2} са петите на перпендикулярите, спуснати от AA съответно към правите CDC D и BCB C. Отсечката A1A2A_{1} A_{2} пресича ABA B в точка PP, а ACBD=OA C \cap B D=O. Ако правите OPO P и ADA D се пресичат в точка MM, докажете че точките A1,O,A2A_{1}, O, A_{2} и MM лежат на една окръжност.
РешениеТъй като AA2BDA A_{2} B D е правоъгълник, то A2B=AD=BCA_{2} B=A D=B C и значи, BB - среда на A2CA_{2} C. Но BPCA1B P \| C A_{1}, следователно BPB P е средна отсечка в CA1A2\triangle C A_{1} A_{2}. Четириъгълникът AA2CA1A A_{2} C A_{1} е вписан с център OO (среда на хипотенузата ACA C в ACA1\triangle A C A_{1} и ACA2\triangle A C A_{2} ), следователно OPO P е симетралата на A1A2,MA2OMA1OA_{1} A_{2}, \triangle M A_{2} O \cong \triangle M A_{1} O иMA1O=MA2O.\angle M A_{1} O=\angle M A_{2} O.Остава да покажем, че тези ъгли са по 9090^{\circ}, като за целта е достатъчно да докажем, че четириъгълникът MA2ODM A_{2} O D е вписан и следователно MA2O=180MDO=90\angle M A_{2} O=180-\angle M D O=90^{\circ}. Нека означим DCB=α\angle D C B=\alpha. Използвайки, че PA2BOP A_{2} B O е вписан (срещуположни прави ъгли), получаваме MOA2=ABA2=DCB=α\angle M O A_{2}=\angle A B A_{2}=\angle D C B=\alpha. От друга страна, DBD B е височина и медиана в A2CD\triangle A_{2} C D, следователно триъгълникът е равнобедрен и от успоредността на правите ADA D и BCB C получаваме MDA2=DA2C=DCA2=α\angle M D A_{2}=\angle D A_{2} C=\angle D C A_{2}=\alpha. От равенството MOA2=α=MDA2\angle M O A_{2}=\alpha= \angle M D A_{2} заключаваме, че MA2ODM A_{2} O D е вписан, с което задачата е решена.
Отвори задачатаБаза на maths.bgemt2018-9-2

Задача 2

Пълен запис
Условие
Даден е успоредник ABCDA B C D, за който BDADB D \perp A D. Точките A1A_{1} и A2A_{2} са петите на перпендикулярите, спуснати от AA съответно към правите CDC D и BCB C. Отсечката A1A2A_{1} A_{2} пресича ABA B в точка PP, а ACBD=OA C \cap B D=O. Ако правите OPO P и ADA D се пресичат в точка MM, докажете че точките A1,O,A2A_{1}, O, A_{2} и MM лежат на една окръжност.
РешениеТъй като AA2BDA A_{2} B D е правоъгълник, то A2B=AD=BCA_{2} B=A D=B C и значи, BB - среда на A2CA_{2} C. Но BPCA1B P \| C A_{1}, следователно BPB P е средна отсечка в CA1A2\triangle C A_{1} A_{2}. Четириъгълникът AA2CA1A A_{2} C A_{1} е вписан с център OO (среда на хипотенузата ACA C в ACA1\triangle A C A_{1} и ACA2\triangle A C A_{2} ), следователно OPO P е симетралата на A1A2,MA2OMA1OA_{1} A_{2}, \triangle M A_{2} O \cong \triangle M A_{1} O иMA1O=MA2O.\angle M A_{1} O=\angle M A_{2} O.Остава да покажем, че тези ъгли са по 9090^{\circ}, като за целта е достатъчно да докажем, че четириъгълникът MA2ODM A_{2} O D е вписан и следователно MA2O=180MDO=90\angle M A_{2} O=180-\angle M D O=90^{\circ}. Нека означим DCB=α\angle D C B=\alpha. Използвайки, че PA2BOP A_{2} B O е вписан (срещуположни прави ъгли), получаваме MOA2=ABA2=DCB=α\angle M O A_{2}=\angle A B A_{2}=\angle D C B=\alpha. От друга страна, DBD B е височина и медиана в A2CD\triangle A_{2} C D, следователно триъгълникът е равнобедрен и от успоредността на правите ADA D и BCB C получаваме MDA2=DA2C=DCA2=α\angle M D A_{2}=\angle D A_{2} C=\angle D C A_{2}=\alpha. От равенството MOA2=α=MDA2\angle M O A_{2}=\alpha= \angle M D A_{2} заключаваме, че MA2ODM A_{2} O D е вписан, с което задачата е решена. Забележка: Ако AA1DC=X,AA2BC=YA A_{1} \cap D C=X, A A_{2} \cap B C=Y, то разглежданата окръжност е окръжността на деветте точки за XYC\triangle X Y C. Оценяване. (6 точки) 1 т. за доказване, че PP е среда на A1A2;1A_{1} A_{2}; 1 т. за доказване, че OPA1A2;2O P \perp A_{1} A_{2}; 2 т. за доказване, че D,OD, O и две от трите точки A,A1,A2A, A_{1}, A_{2} лежат на една окръжност; 2 т. за доказване, че всичките 5 точки лежат на една окръжност.
Klasirane.bg — проверен архив9.2Условие — източникРешение — източник

Задача 3

Пълен запис
Условие
Подмножество MM на множеството {1,2,,2018}\{1, 2, \ldots, 2018\} се нарича „добро“, ако за всеки две числа aa и bb от MM, за които b>ab\gt{}a и bab-a се дели на 30, числатаa+kba30a+k \frac{b-a}{30}за k=1,2,,29k=1, 2, \ldots, 29 са също от множеството MM. Колко са добрите множества с 218 елемента.
РешениеОтговор: 2300. Нека MM е добро множество и да наредим елементите на MM по големина a1<a2<<a218a_{1}\lt{}a_{2}\lt{}\cdots\lt{}a_{218}. Ще докажем, че всеки 30 последователни елемента на MM дават пълна система от остатъци по модул 30. Да допуснем, че съществуват два елемента aia_{i} и aja_{j}, за които j>i,ji<30j\gt{}i, j-i\lt{}30 и ajaia_{j}-a_{i} се дели на 30. От условието следва, че между aia_{i} и aja_{j} има поне 29 елемента от множеството, противоречие с ji<30j-i\lt{}30. Следователно aiai+30(mod30)a_{i} \equiv a_{i+30}(\bmod 30) за всяко ii, като при това ако означим с d=ai+30ai30d=\frac{a_{i+30}-a_{i}}{30}, то от условието на задачата имаме, че ai+k=ai+kda_{i+k}=a_{i}+k d, за всяко k=0,1,,30k=0, 1, \ldots, 30. Доказахме, че всеки 30 последователни члена на MM образуват пълна система остатъци по модул 30, като всеки елемент се получава от предишния с прибавяне на едно и също число dd. Следователно това свойство е вярно за всички елементи на MM, като dd е взаимнопросто с 30. Тъй като 2018=20110+8<21710+12018=201 \cdot 10+8\lt{}217 \cdot 10+1, то заключаваме, че d9d \leq 9 и (d,30)=1(d, 30)=1, което води до единствените възможности d{1,7}d \in\{1, 7\}. При d=1d=1 имаме 1801 добри множества, т. к., 2171+1=218a2182018217 \cdot 1+1=218 \leq a_{218} \leq 2018 и всеки различен избор на a218a_{218} води до различно множество MM. При d=7d=7 имаме 499 добри множества, т. к. 2177+1=1520a2182018217 \cdot 7+1=1520 \leq a_{218} \leq 2018. Окончателно, има 1801+499=23001801+499=2300 различни множества MM.
Отвори задачатаБаза на maths.bgemt2018-9-3

Задача 3

Пълен запис
Условие
Подмножество MM на множеството {1,2,,2018}\{1,2, \ldots, 2018\} се нарича „добро“, ако за всеки две числа aa и bb от MM, за които b>ab\gt{}a и bab-a се дели на 30, числатаa+kba30a+k \frac{b-a}{30}за k=1,2,,29k=1,2, \ldots, 29 са също от множеството MM. Колко са добрите множества с 218 елемента.
РешениеОтговор: 2300. Нека MM е добро множество и да наредим елементите на MM по големина a1<a2<<a218a_{1}\lt{}a_{2}\lt{}\cdots\lt{}a_{218}. Ще докажем, че всеки 30 последователни елемента на MM дават пълна система от остатъци по модул 30. Да допуснем, че съществуват два елемента aia_{i} и aja_{j}, за които j>i,ji<30j\gt{}i, j-i\lt{}30 и ajaia_{j}-a_{i} се дели на 30. От условието следва, че между aia_{i} и aja_{j} има поне 29 елемента от множеството, противоречие с ji<30j-i\lt{}30. Следователно aiai+30(mod30)a_{i} \equiv a_{i+30}(\bmod 30) за всяко ii, като при това ако означим с d=ai+30ai30d=\frac{a_{i+30}-a_{i}}{30}, то от условието на задачата имаме, че ai+k=ai+kda_{i+k}=a_{i}+k d, за всяко k=0,1,,30k=0,1, \ldots, 30. Доказахме, че всеки 30 последователни члена на MM образуват пълна система остатъци по модул 30, като всеки елемент се получава от предишния с прибавяне на едно и също число dd. Следователно това свойство е вярно за всички елементи на MM, като dd е взаимнопросто с 30. Тъй като 2018=20110+8<21710+12018=201 \cdot 10+8\lt{}217 \cdot 10+1, то заключаваме, че d9d \leq 9 и (d,30)=1(d, 30)=1, което води до единствените възможности d{1,7}d \in\{1,7\}. При d=1d=1 имаме 1801 добри множества, т.к., 2171+1=218a2182018217 \cdot 1+1=218 \leq a_{218} \leq 2018 и всеки различен избор на a218a_{218} води до различно множество MM. При d=7d=7 имаме 499 добри множества, т.к. 2177+1=1520a2182018217 \cdot 7+1=1520 \leq a_{218} \leq 2018. Окончателно, има 1801+499=23001801+499=2300 различни множества MM. Оценяване. ( 7 точки) 2 т. за извода, че всеки 30 последователни числа от MM образуват ПСО по модул 30;230; 2 т. за доказателство, че числата образуват аритметична прогресия със стъпка dd, взаимнопроста с 30;130; 1 т. за ограничаването на случаите до d{1,7}d \in\{1,7\}; по 1 т. за преброяване на добрите множества за всяко от двете възможни dd.
Klasirane.bg — проверен архив9.3Условие — източникРешение — източник

Задача 4

Пълен запис
Условие
Намерете всички трицифрени естествени числа nn, за които съществува естествено число kk, такова, че броят на естествените двойки решения ( x,yx, y ) на системите от неравенстваx+yn+1x+yn+1yk и y<k\left\lvert\, \begin{array}{cc|c} x+y \leq n+1 & & x+y \leq n+1 \cr y \geq k & \text { и } & y\lt{}k \end{array}\right.да е един и същ. Пример за едноцифрено nn, удовлетворяващо условието е n=3n=3, където при k=2k=2 броят решения на двете системи е по 3:{(1,2),(2,2),(1,3)}3:\{(1,2),(2,2),(1,3)\} на първата, респективно {(1,1),(2,1),(3,1)}\{(1,1),(2,1),(3,1)\} на втората.
РешениеЕстествените двойки решения ( x,yx, y ) на неравенството x+yn+1x+y \leq n+1 са целочислените възли в правоъгълен, равнобедрен триъгълник с върхове (1,1),(1,n)(1,1),(1, n) и (n,1)(n, 1). Следователно, за всяко естествено 1sn1 \leq s \leq n, броят решения на систематаx+yn+1y=s\left\lvert\, \begin{gathered} x+y \leq n+1 \\ y=s \end{gathered}\right.е точно n+1sn+1-s. Нека означим =n+1k\ell=n+1-k. Тогава първата система в условието на задачата има (+1)2\frac{\ell(\ell+1)}{2} двойки естествени решения (x,y)(x, y), докато всички решения на двете системи заедно са n(n+1)2\frac{n(n+1)}{2}. Задачата се свежда до намирането на такива трицифрени nn, за които съществува естествено \ell, такова че е изпълнено следното тъждество:(+1)2=n(n+1)4.(2)\frac{\ell(\ell+1)}{2}=\frac{n(n+1)}{4}. \tag{2}Умножавайки двете страни по 8 и прибавяйки единица към тях, стигаме до еквивалентния израз(2+1)2=n2+(n+1)2(3)(2 \ell+1)^{2}=n^{2}+(n+1)^{2} \tag{3}Първи начин: Да означим с y=2+1y=2 \ell+1 и x=2n+1x=2 n+1. Тогава, след елементарни преобразувания, (3) се трансформира в уравнението на Пелx22y2=1(4)x^{2}-2 y^{2}=-1 \tag{4}за което (1,1)(1,1) е фундаментално решение. Следователно всичките му решения ( xm,ymx_{m}, y_{m} ) се задават чрез формулата:xm+x22ym=(1+x22)2m1,mNx_{m}+\sqrt{\vphantom{x^2}2} y_{m}=(1+\sqrt{\vphantom{x^2}2})^{2 m-1}, \quad m \in \mathbb{N}Измежду тях, ние търсим тези xmx_{m}, при които 100xm12999100 \leq \frac{x_{m}-1}{2} \leq 999. Пресмятането на първите няколко решения води до (x1,y1)=(1,1),(x2,y2)=(7,5),(x3,y3)=(41,29),(x4,y4)=(239,169),(x5,y5)=(1393,885)\left(x_{1}, y_{1}\right)=(1,1),\left(x_{2}, y_{2}\right)=(7,5),\left(x_{3}, y_{3}\right)=(41,29),\left(x_{4}, y_{4}\right)= (239,169),\left(x_{5}, y_{5}\right)=(1393,885). Лесно се вижда, че x6x_{6} вече е твърде голямо и води, до четирицифрено nn. Следователно, единствено x4x_{4} и x5x_{5} удовлетворяват условието и водят до двете решения на задачата: n=119n=119, съответно n=696n=696. За тях съответните \ell са =84\ell=84 и =442\ell=442 и значи k=36k=36, респективно k=225k=225. Втори начин: Използваме (с доказателство!) следната теорема: Нека ( a,b,ca, b, c ) е Питагорова тройка с генератор ( r,sr, s ), т.е. a2+b2=c2,a=r2s2,b=2rs,c=r2+s2a^{2}+b^{2}=c^{2}, a=r^{2}-s^{2}, b=2 r s, c=r^{2}+s^{2}. Тогава ab=1|a-b|=1 тогава и само тогава, когато ( 2r+s,r2 r+s, r ) е генератор на подобна Питагорова тройка. Едно възможно доказателство на теоремата е представено в следния линк: https://proofwiki.org/wiki/Generator_for_Almost_Isosceles_Pythagorean_Triangle. Започваме от примера, даден в условието, който отговаря на тройката (3,4,5)(3,4,5), генерирана от (r,s)=(2,1)(r, s)=(2,1). Следователно, следващата такава Питагорова тройка се генерира от (22+1,2)=(5,2)(2 \cdot 2+ 1,2)=(5,2) и е (20,21,29)(20,21,29). Следващата се генерира от (25+2,5)=(12,5)(2 \cdot 5+2,5)=(12,5) и е (119,120,169)(119,120,169). Следващата се генерира от (212+5,12)=(29,12)(2 \cdot 12+5,12)=(29,12) и е (696,697,985)(696,697,985). Оттук нататък, най-малката страна в следващите Питагорови тройки надхвърля 1000 и не удовлетворява условието на задачата. Окончателно n={119,696}n=\{119,696\} са търсените решения. Оценяване. ( 7 точки) 1 т. за достигане до уравнение ( 3 ); по 1 т. за намиране на всяко от двете решения; 4 т. за доказване, че други решения няма.
Klasirane.bg — проверен архив9.4Условие — източникРешение — източник

10

7 задачи

Задача 1

Пълен запис
Условие
Да се намерят всички неотрицателни стойности на реалния параметър aa, за които решенията на неравенството(a4x2)2(2a+1)x2+6x30\left(a-4 x^{2}\right)^{2}-(2 a+1) x^{2}+6 x^{3} \leq 0образуват краен затворен интервал.
РешениеОтговор: a=0a=0. Посредством директни преобразувания (или разглеждане на израза като биквадратно уравнение спрямо aa ) лявата страна на неравенството се преобразува до:(8x2xa)(2x2+xa)0.\left(8 x^{2}-x-a\right)\left(2 x^{2}+x-a\right) \leq 0.Тъй като a0a \geq 0, то дискриминантите и на двата множителя са строго положителни, което означава, че лявата страна има четири реални корена: x1x2x3x4x_{1} \leq x_{2} \leq x_{3} \leq x_{4}, измежду които най-много два могат да съвпаднат (корените на всеки от квадратните тричлени са два по два различни, докато коефициентите пред x2x^{2} в двата тричлена са с еднакъв знак, а тези пред xx - с противоположен и значи двата тричлена не могат да имат еднакви корени). В общия случай, решението на неравенството в условието се записва посредством следната формула: x[x1,x2][x3,x4]x \in\left[x_{1}, x_{2}\right] \cup\left[x_{3}, x_{4}\right], което е непрекъснат затворен интервал тогава и само тогава, когато x2x3x_{2} \equiv x_{3}. Кандидати за общ корен са:8x2xa=2x2+xax(3x1)=0x{0,13}.8 x^{2}-x-a=2 x^{2}+x-a \Longleftrightarrow x(3 x-1)=0 \Longleftrightarrow x \in\left\{0, \frac{1}{3}\right\}.За x=0x=0, получаваме a=0a=0 и директно пресмятаме останалите два корена на лявата страна, а именно: {12,18}\left\{-\frac{1}{2}, \frac{1}{8}\right\}. В този случай, двойният корен наистина се намира между двата единични и този избор на aa води до решение на задачата интервала [12,18]\left[-\frac{1}{2}, \frac{1}{8}\right]. За x=1/3x=1 / 3, получаваме a=59a=\frac{5}{9} и директно пресмятаме останалите два корена на лявата страна: {56,524}\left\{-\frac{5}{6},-\frac{5}{24}\right\}. Тук двойният корен не е между двата единични, което определя областта на решението на: [56,524]{0}\left[-\frac{5}{6},-\frac{5}{24}\right] \cup\{0\} - обединение на интервал и отделена точка. Тази област не отговаря на изискването в условието и този случай не води до решение. Окончателно, остана само a=0a=0. Оценяване. (6 точки) 1 т. за разлагането на множители на лявата страна; 1 т. за наблюдението, че тя винаги има четири реални корена; 2 т. за извода, че е необходим двоен корен; по 1 т. за разглеждането на всеки от двата случая за общ корен x{0,1/3}x \in\{0,1 / 3\}.
Klasirane.bg — проверен архив10.1Условие — източникРешение — източник

Задача 2

Пълен запис
Условие
Даден е ABC\triangle A B C и нека MM е средата на страната ABA B. Ако означим с PP и RR центровете на външновписаните окръжности за AMC\triangle A M C към страните AMA M и CMC M съответно, а с QQ и TT центровете на външновписаните окръжности за BMC\triangle B M C към страните BMB M и CMC M съответно, то да се докаже, че точките P,Q,RP, Q, R и TT лежат на една окръжност.
РешениеНека II и JJ са центровете на вписаните в AMC\triangle A M C и BMC\triangle B M C окръжности, а DD е точка от лъча CMC M \rightarrow, такава че MD=MA=MBM D=M A= M B. Тъй като APMIA P M I и CRMIC R M I са вписани четириъгълници (в окръжности с диаметри PIP I и RIR I съответно) и освен това AMPDMP\triangle A M P \cong D M P (по I-ви признак), то:MDP=MAP=MIP=MRC.\angle M D P=\angle M A P=\angle M I P=\angle M R C.Следователно CPDRC P D R е вписан четириъгълник и аналогично CQDTC Q D T е вписан четириъгълник. ТогаваMP.MR=MD.MC=MQ.MT,M P. M R=M D. M C=M Q. M T,т. е. точките P,Q,RP, Q, R и TT лежат на една окръжност, с което доказателството е завършено.
Отвори задачатаБаза на maths.bgemt2018-10-2

Задача 2

Пълен запис
Условие
Даден е ABC\triangle A B C и нека MM е средата на страната ABA B. Ако означим с PP и RR центровете на външновписаните окръжности за AMC\triangle A M C към страните AMA M и CMC M съответно, а с QQ и TT центровете на външновписаните окръжности за BMC\triangle B M C към страните BMB M и CMC M съответно, то да се докаже, че точките P,Q,RP, Q, R и TT лежат на една окръжност.
РешениеНека II и JJ са центровете на вписаните в AMC\triangle A M C и BMC\triangle B M C окръжности, а DD е точка от лъча CMC M \rightarrow, такава че MD=MA=MBM D=M A= M B. Тъй като APMIA P M I и CRMIC R M I са вписани четириъгълници (в окръжности с диаметри PIP I и RIR I съответно) и освен това AMPDMP\triangle A M P \cong D M P (по I-ви признак), то:MDP=MAP=MIP=MRC.\angle M D P=\angle M A P=\angle M I P=\angle M R C.Следователно CPDRC P D R е вписан четириъгълник и аналогично CQDTC Q D T е вписан четириъгълник. ТогаваMPMR=MDMC=MQMT,M P \cdot M R=M D \cdot M C=M Q \cdot M T,Чертежът към решението с точките A, B, C, D, I, J, M, P, Q, R и T.т.е. точките P,Q,RP, Q, R и TT лежат на една окръжност, с което доказателството е завършено. Оценяване. (6 точки) 1 т. за построяване на точките II и JJ и отчитане на факта, че четириъгълниците APMIA P M I и CRMIC R M I (или съответно BQMJB Q M J и CTMJC T M J ) са вписани; 3 т. за построяване на точката DD и отчитане на факта, че четириъгълниците CPDRC P D R и CQDTC Q D T са вписани; 2 т. за довършване на решението.
Klasirane.bg — проверен архив10.2Условие — източникРешение — източник

Задача 3

Пълен запис
Условие
В окръжност Γ\Gamma с радиус 1 е построена хорда, която отрязва дъга с дължина x22π\sqrt{\vphantom{x^2}2} \pi. За кои естествени n,3n2018n, 3 \leq n \leq 2018 в Γ\Gamma можем да впишем правилен nn-ъгълник, така че като номерираме последователно по часовниковата стрелка върховете му с числата от 1 до nn, сумите на числата от двете страни на хордата да са равни? Имаме право да избираме върха, от който започваме номерацията и не е позволено краищата на хордата да са измежду върховете на многоъгълникът.
РешениеВ правилен nn-ъгълник на всяка страна отговаря елементарна дъга с дължина 2πn\frac{2 \pi}{n}. Да означим с kk броят върхове на многоъгълникът, принадлежащи на дъгата с дължина x22π\sqrt{\vphantom{x^2}2} \pi. Тогава тази дъга съдържа изцяло (k1)(k-1) елементарни дъги и (някакви) части от други 2 елементарни дъги, т. е.,(k+1)2πn>x22πk>nx221(k+1) \frac{2 \pi}{n}\gt{}\sqrt{\vphantom{x^2}2} \pi \Longrightarrow k\gt{}\frac{n}{\sqrt{\vphantom{x^2}2}}-1От друга страна, тъй като1+2++nx22=n(n+x22)4>1+2+\cdots+\frac{n}{\sqrt{\vphantom{x^2}2}}=\frac{n(n+\sqrt{\vphantom{x^2}2})}{4}\gt{}n(n+1)4=1+2++n2,\frac{n(n+1)}{4}=\frac{1+2+\cdots+n}{2},сумите от двете страни на хордата могат да са равни единствено, ако k<nx22k\lt{}\frac{n}{\sqrt{\vphantom{x^2}2}}. Следователно k=[nx22]k=\left[\frac{n}{\sqrt{\vphantom{x^2}2}}\right]. Най-малката възможна сума на kk на брой върха е когато тези върхове са първите kk номерирани и тогава тази сума е равна на k(k+1)/2k(k+1) / 2. Следващата най-малка сума е, когато сме взели върховете от 2 до k+1k+1 и тя е k(k+1)2+k\frac{k(k+1)}{2}+k. Но, използвайки, че x22>7/5\sqrt{\vphantom{x^2}2}\gt{}7 / 5, получаваме k(k+1)2+k=k(k+3)2(nx221)(nx22+2)2=n(n+1)4+(x221)n44>n(n+1)4+n1010\frac{k(k+1)}{2}+k=\frac{k(k+3)}{2} \geq \frac{\left(\frac{n}{\sqrt{\vphantom{x^2}2}}-1\right)\left(\frac{n}{\sqrt{\vphantom{x^2}2}}+2\right)}{2}=\frac{n(n+1)}{4}+\frac{(\sqrt{\vphantom{x^2}2}-1) n-4}{4}\gt{}\frac{n(n+1)}{4}+\frac{n-10}{10}, от където следва, че при n10n \geq 10 единствената възможност за равенство на сумите по дъгите е, когато най-малките kk върха са от едната страна, а останалите nkn-k върхаот другата страна на хордата. В този случай, задачата се свежда доk(k+1)2=n(n+1)4.\frac{k(k+1)}{2}=\frac{n(n+1)}{4}.Умножавайки двете страни по 16 и прибавяйки единица, получаваме че (x,y)=(2n+1,2k+(x, y)=(2 n+1, 2 k+ 1) е на уравнението на Пелx22y2=1x^{2}-2 y^{2}=-1Фундаменталното се получава, при k=n=0k=n=0 и е (1,1)(1, 1), а за всички останали ( xm,ymx_{m}, y_{m} ) е изпълненоxm+x22ym=(1+x22)2m1x_{m}+\sqrt{\vphantom{x^2}2} y_{m}=(1+\sqrt{\vphantom{x^2}2})^{2 m-1}За m={2,3,4,5}m=\{2, 3, 4, 5\}, получаваме n={3,20,119,696}n=\{3, 20, 119, 696\}. Следващото генерирано n=4059n=4059 надхвърля 2018. Ясно е, че при всеки от тези случаи може да се впише правилен nn-ъгълник с исканите свойства, защото(nx221)(nx22)2=n(nx22)4<\frac{\left(\frac{n}{\sqrt{\vphantom{x^2}2}}-1\right)\left(\frac{n}{\sqrt{\vphantom{x^2}2}}\right)}{2}=\frac{n(n-\sqrt{\vphantom{x^2}2})}{4}\lt{}n(n+1)4=(k(k+1)2\frac{n(n+1)}{4}=\frac{(k(k+1)}{2}и значи удовлетворяваме изискването k>nx221k\gt{}\frac{n}{\sqrt{\vphantom{x^2}2}}-1. Остава да проверим всеки от случаите n={4,5,6,7,8,9}n=\{4, 5, 6, 7, 8, 9\}. Ясно е, че ако nn е от вида n=4+1n=4 \ell+1 или n=4+2n=4 \ell+2, то сумата на всички върхове на nn-ъгълника n(n+1)/2n(n+1) / 2 не е четно число и няма как да я разделим на две равни части, което автоматично изключва n={5,6,9}n=\{5, 6, 9\}. При n=4,k=[4x22]=2n=4, k=\left[\frac{4}{\sqrt{\vphantom{x^2}2}}\right]=2 и тъй като 2+3=1+42+3=1+4, то n=4n=4 е При n=7n=7 имаме k=[7x22]=4k=\left[\frac{7}{\sqrt{\vphantom{x^2}2}}\right]=4. Директно се проверява, че 2+3+4+5=14=6+7+12+3+4+5=14=6+7+1 и значи n=7n=7 е Аналогично, при n=8n=8 имаме k=5k=5, но сумата на всеки 5 последователни числа се дели на 5 и няма как да бъде n(n+1)4=18\frac{n(n+1)}{4}=18. Следователно n=8n=8 не е Окончателно получихме, че всички на задачата са: n{3,4,7,20,119,696}n \in\{3, 4, 7, 20, 119, 696\}.
Отвори задачатаБаза на maths.bgemt2018-10-3

Задача 3

Пълен запис
Условие
В окръжност Γ\Gamma с радиус 1 е построена хорда, която отрязва дъга с дължина x22π\sqrt{\vphantom{x^2}2} \pi. За кои естествени n,3n2018n, 3 \leq n \leq 2018 в Γ\Gamma можем да впишем правилен nn-ъгълник, така че като номерираме последователно по часовниковата стрелка върховете му с числата от 1 до nn, сумите на числата от двете страни на хордата да са равни? Имаме право да избираме върха, от който започваме номерацията и не е позволено краищата на хордата да са измежду върховете на многоъгълника.
РешениеВ правилен nn-ъгълник на всяка страна отговаря елементарна дъга с дължина 2πn\frac{2 \pi}{n}. Да означим с kk броят върхове на многоъгълника, принадлежащи на дъгата с дължина x22π\sqrt{\vphantom{x^2}2} \pi. Тогава тази дъга съдържа изцяло (k1)(k-1) елементарни дъги и (някакви) части от други 2 елементарни дъги, т.е.,(k+1)2πn>x22πk>nx221(k+1) \frac{2 \pi}{n}\gt{}\sqrt{\vphantom{x^2}2} \pi \Longrightarrow k\gt{}\frac{n}{\sqrt{\vphantom{x^2}2}}-1От друга страна, тъй като1+2++nx22=n(n+x22)4>1+2+\cdots+\frac{n}{\sqrt{\vphantom{x^2}2}}=\frac{n(n+\sqrt{\vphantom{x^2}2})}{4}\gt{}n(n+1)4=1+2++n2,\frac{n(n+1)}{4}=\frac{1+2+\cdots+n}{2},сумите от двете страни на хордата могат да са равни единствено, ако k<nx22k\lt{}\frac{n}{\sqrt{\vphantom{x^2}2}}. Следователно k=[nx22]k=\left[\frac{n}{\sqrt{\vphantom{x^2}2}}\right]. Най-малката възможна сума на kk на брой върха е когато тези върхове са първитеkk номерирани и тогава тази сума е равна на k(k+1)/2k(k+1) / 2. Следващата най-малка сума е, когато сме взели върховете от 2 до k+1k+1 и тя е k(k+1)2+k\frac{k(k+1)}{2}+k. Но, използвайки, че x22>7/5\sqrt{\vphantom{x^2}2}\gt{}7 / 5, получавамеk(k+1)2+k=k(k+3)2(nx221)(nx22+2)2=n(n+1)4+(x221)n44>n(n+1)4+n1010\frac{k(k+1)}{2}+k=\frac{k(k+3)}{2} \geq \frac{\left(\frac{n}{\sqrt{\vphantom{x^2}2}}-1\right)\left(\frac{n}{\sqrt{\vphantom{x^2}2}}+2\right)}{2}=\frac{n(n+1)}{4}+\frac{(\sqrt{\vphantom{x^2}2}-1) n-4}{4}\gt{}\frac{n(n+1)}{4}+\frac{n-10}{10}, от където следва, че при n10n \geq 10 единствената възможност за равенство на сумите по дъгите е, когато най-малките kk върха са от едната страна, а останалите nkn-k върха - от другата страна на хордата. В този случай, задачата се свежда доk(k+1)2=n(n+1)4.\frac{k(k+1)}{2}=\frac{n(n+1)}{4}.Умножавайки двете страни по 16 и прибавяйки единица, получаваме че (x,y)=(2n+1,2k+1)(x, y)=(2 n+1,2 k+1) е решение на уравнението на Пелx22y2=1x^{2}-2 y^{2}=-1Фундаменталното решение се получава, при k=n=0k=n=0 и е (1,1)(1,1), а за всички останали решения ( xm,ymx_{m}, y_{m} ) е изпълненоxm+x22ym=(1+x22)2m1x_{m}+\sqrt{\vphantom{x^2}2} y_{m}=(1+\sqrt{\vphantom{x^2}2})^{2 m-1}За m={2,3,4,5}m=\{2,3,4,5\}, получаваме n={3,20,119,696}n=\{3,20,119,696\}. Следващото генерирано n=4059n=4059 надхвърля 2018. Ясно е, че при всеки от тези случаи може да се впише правилен nn-ъгълник с исканите свойства, защото(nx221)(nx22)2=n(nx22)4<\frac{\left(\frac{n}{\sqrt{\vphantom{x^2}2}}-1\right)\left(\frac{n}{\sqrt{\vphantom{x^2}2}}\right)}{2}=\frac{n(n-\sqrt{\vphantom{x^2}2})}{4}\lt{}n(n+1)4=(k(k+1)2\frac{n(n+1)}{4}=\frac{(k(k+1)}{2}и значи удовлетворяваме изискването k>nx221k\gt{}\frac{n}{\sqrt{\vphantom{x^2}2}}-1. Остава да проверим всеки от случаите n={4,5,6,7,8,9}n=\{4,5,6,7,8,9\}. Ясно е, че ако nn е от вида n=4+1n=4 \ell+1 или n=4+2n=4 \ell+2, то сумата на всички върхове на nn-ъгълника n(n+1)/2n(n+1) / 2 не е четно число и няма как да я разделим на две равни части, което автоматично изключва n={5,6,9}n=\{5,6,9\}. При n=4,k=[4x22]=2n=4, k=\left[\frac{4}{\sqrt{\vphantom{x^2}2}}\right]=2 и тъй като 2+3=1+42+3=1+4, то n=4n=4 е решение. При n=7n=7 имаме k=[7x22]=4k=\left[\frac{7}{\sqrt{\vphantom{x^2}2}}\right]=4. Директно се проверява, че 2+3+4+5=14=6+7+12+3+4+5=14=6+7+1 и значи n=7n=7 е решение. Аналогично, при n=8n=8 имаме k=5k=5, но сумата на всеки 5 последователни числа се дели на 5 и няма как да бъде n(n+1)4=18\frac{n(n+1)}{4}=18. Следователно n=8n=8 не е решение. Окончателно получихме, че всички решения на задачата са: n{3,4,7,20,119,696}n \in\{3,4,7,20,119,696\}. Оценяване. (7 точки) 1 т. за изразяването k=[nx22]k=\left[\frac{n}{\sqrt{\vphantom{x^2}2}}\right]. 1 т. за фиксирането на първите kk върха при n10n \geq 10. 1 т. за свеждането до уравнение на Пел. 3 т. за намирането на общата формула за решенията и генерирането на тези n2018n \leq 2018. 1 т. за разглеждането на случаите 4n94 \leq n \leq 9.
Klasirane.bg — проверен архив10.3Условие — източникРешение — източник

Задача 4

Пълен запис
Условие
Една държава се нарича „подредена“, ако в нея има 10110900 града, като всеки град е свързан с директни пътища с точно три други града. Да се намери минималното естествено число kk със следното свойство: Във всяка подредена държава могат да се изберат kk града така, че всеки затворен маршрут минава през поне един избран град. Затворен маршрут е последователност от различни градове A1,A2,,Ak,k3A_{1}, A_{2}, \ldots, A_{k}, k \geq 3 за които AiA_{i} е свързан с път с Ai+1A_{i+1} за i=1,2,,k1i=1, 2, \ldots, k-1 и AkA_{k} е свързан с път с A1A_{1}.
РешениеОтговор: k=5055450k=5055450. Нека N=10110900N=10110900 и да разгледаме граф GG с върхове дадените градове и ребрапътищата между тях. Всеки връх на GG е от степен 3. Трябва да намерим минималното kk, за което винаги можем да оцветим kk върха на GG така че всеки цикъл да съдържа оцветен връх. Да оцветим всички върхове на графа в червено. Ще оцветяваме някои върхове в синьо по следното правило: Ако при оцветяването на даден връх в синьо не възниква изцяло син цикъл, го правим. Продължаваме по този начин докато не може да оцветим нов връх в синьо. Нека в този момент имаме xx червени и NxN-x сини върха. От всеки червен връх AA поставяме две стрелки към двата сини върха от цикъла, които се получава при оцветяване на AA в синьо. Лесно се вижда, че във всеки син връх влизат най-много две стрелки. Следователно 2x2(Nx)2 x \leq 2(N-x), т. e. xN2x \leq \frac{N}{2}. Тъй като NN се дели на 4, да разгледаме граф съставен от N4\frac{N}{4} пълни четириъгълници (четири върха, всеки два от които са свързани с ребро). Лесно се вижда, че във всеки такъв четириъгълник трябва да оцветим поне два върха. Следователно са необходими поне N2=5055450\frac{N}{2}=5055450 оцветени върха.
Отвори задачатаБаза на maths.bgemt2018-10-4

Задача 4

Пълен запис
Условие
Една държава се нарича „подредена“, ако в нея има 10110900 града, като всеки град е свързан с директни пътища с точно три други града. Да се намери минималното естествено число kk със следното свойство: Във всяка подредена държава могат да се изберат kk града така, че всеки затворен маршрут минава през поне един избран град. Затворен маршрут е последователност от различни градове A1,A2,,Ak,k3A_{1}, A_{2}, \ldots, A_{k}, k \geq 3 за които AiA_{i} е свързан с път с Ai+1A_{i+1} за i=1,2,,k1i=1,2, \ldots, k-1 и AkA_{k} е свързан с път с A1A_{1}.
РешениеОтговор: k=5055450k=5055450. Нека N=10110900N=10110900 и да разгледаме граф GG с върхове дадените градове и ребра – пътищата между тях. Всеки връх на GG е от степен 3. Трябва да намерим минималното kk, за което винаги можем да оцветим kk върха на GG така че всеки цикъл да съдържа оцветен връх. Да оцветим всички върхове на графа в червено. Ще оцветяваме някои върхове в синьо по следното правило: Ако при оцветяването на даден връх в синьо не възниква изцяло син цикъл, го правим. Продължаваме по този начин докато не може да оцветим нов връх в синьо. Нека в този момент имаме xx червени и NxN-x сини върха. От всеки червен връх AA поставяме две стрелки към двата сини върха от цикъла, които се получава при оцветяване на AA в синьо. Лесно се вижда, че във всеки син връх влизат най-много две стрелки. Следователно 2x2(Nx)2 x \leq 2(N-x), т.е. xN2x \leq \frac{N}{2}. Тъй като NN се дели на 4, да разгледаме граф съставен от N4\frac{N}{4} пълни четириъгълници (четири върха, всеки два от които са свързани с ребро). Лесно се вижда, че във всеки такъв четириъгълник трябва да оцветим поне два върха. Следователно са необходими поне N2=5055450\frac{N}{2}=5055450 оцветени върха. Оценяване. (7 точки) 1 т. за предположение, че отговорът е N2;5\frac{N}{2}; 5 т. за доказване, че можем да оцветим N2\leq \frac{N}{2} върха; 1 т. за пример, че трябва да са оцветени поне N2\frac{N}{2} върха.
Klasirane.bg — проверен архив10.4Условие — източникРешение — източник

11

8 задачи

Задача 1

Пълен запис
Условие
Дадени са редиците a1,a2,a_{1}, a_{2}, \ldots и b1,b2,b_{1}, b_{2}, \ldots за които a1=3,a2=5,b1=7a_{1}=3, a_{2}=5, b_{1}=7, b2=13b_{2}=13 иan+1=anan1,bn+1=2bnan1bn1ana_{n+1}=a_{n} a_{n-1}, b_{n+1}=2 b_{n} a_{n-1}-b_{n-1} a_{n} при n2n \geq 2. Да се намерят всички n,n, за които ana_{n} дели bn.b_{n}.
РешениеРазделяме почленно второто равенство на an+1=anan1a_{n+1}=a_{n} a_{n-1} и получаваме:bn+1an+1=2bnan1anan1bn1ananan1=\frac{b_{n+1}}{a_{n+1}}=\frac{2 b_{n} a_{n-1}}{a_{n} a_{n-1}}-\frac{b_{n-1} a_{n}}{a_{n} a_{n-1}}=2bnanbn1an1\frac{2 b_{n}}{a_{n}}-\frac{b_{n-1}}{a_{n-1}} За редицата cn=bnanc_{n}=\frac{b_{n}}{a_{n}} имаме:c1=73,c2=135иcn+1+cn1=2cn.c_{1}=\frac{7}{3}, c_{2}=\frac{13}{5} \text{и} c_{n+1}+c_{n-1}=2 c_{n}. Това означава, че c1,c2,c_{1}, c_{2}, \ldots, е аритметична прогресия с първи член c1=73c_{1}=\frac{7}{3} и разлика d=d= c2c1=13573=415c_{2}-c_{1}=\frac{13}{5}-\frac{7}{3}=\frac{4}{15}. Общият член на редицата е:cn=73+(n1)415=4n+3115c_{n}=\frac{7}{3}+(n-1) \frac{4}{15}=\frac{4 n+31}{15} Търсим всички nn за които ana_{n} дели bnb_{n}, т. е. cnc_{n} е цяло число. Тогава 15 дели 4n+314 n+31, т. е. 15 дели 4n+14 n+1, което е изпълнено при n=15t+11n=15 t+11. Оценяване: \textit{Оценяване: } (6 точки) 1 т. за разглеждане на редицата cn;2c_{n}; 2 т. за доказване, че редицата cnc_{n} е аритметична прогресия; 1 т. за намиране на общия член на редицата cn;2c_{n}; 2 т. за получаване на отговора.
Отвори задачатаБаза на maths.bgemt2018-11-1

Задача 1

Пълен запис
Условие
Дадени са редиците a1,a2,a_{1}, a_{2}, \ldots и b1,b2,b_{1}, b_{2}, \ldots за които a1=3,a2=5,b1=7a_{1}=3, a_{2}=5, b_{1}=7, b2=13b_{2}=13 иan+1=anan1,bn+1=2bnan1bn1ana_{n+1}=a_{n} a_{n-1}, \qquad b_{n+1}=2 b_{n} a_{n-1}-b_{n-1} a_{n}при n2n \geq 2. Да се намерят всички nn за които ana_{n} дели bnb_{n}.
РешениеРазделяме почленно второто равенство на an+1=anan1a_{n+1}=a_{n} a_{n-1} и получаваме:bn+1an+1=2bnan1anan1bn1ananan1=\frac{b_{n+1}}{a_{n+1}}=\frac{2 b_{n} a_{n-1}}{a_{n} a_{n-1}}-\frac{b_{n-1} a_{n}}{a_{n} a_{n-1}}=2bnanbn1an1.\frac{2 b_{n}}{a_{n}}-\frac{b_{n-1}}{a_{n-1}}.За редицата cn=bnanc_{n}=\frac{b_{n}}{a_{n}} имаме:c1=73,c2=135 и cn+1+cn1=2cn.c_{1}=\frac{7}{3}, \qquad c_{2}=\frac{13}{5} \quad \text { и } \quad c_{n+1}+c_{n-1}=2 c_{n}.Това означава, че c1,c2,c_{1}, c_{2}, \ldots, е аритметична прогресия с първи член c1=73c_{1}=\frac{7}{3} и разлика d=c2c1=13573=415d=c_{2}-c_{1}=\frac{13}{5}-\frac{7}{3}=\frac{4}{15}. Общият член на редицата е:cn=73+(n1)415=4n+3115.c_{n}=\frac{7}{3}+(n-1) \frac{4}{15}=\frac{4 n+31}{15}.Търсим всички nn за които ana_{n} дели bnb_{n}, т.е. cnc_{n} е цяло число. Тогава 15 дели 4n+314 n+31, т.е. 15 дели 4n+14 n+1, което е изпълнено при n=15t+11n=15 t+11. Оценяване. (6 точки) 1 т. за разглеждане на редицата cnc_{n}; 2 т. за доказване, че редицата cnc_{n} е аритметична прогресия; 1 т. за намиране на общия член на редицата cnc_{n}; 2 т. за получаване на отговора.
Klasirane.bg — проверен архив11.1Условие — източникРешение — източник

Задача 2

Пълен запис
Условие
Точки MM и NN са среди съответно на страните BCB C и ACA C на ABC\triangle A B C. Точка PP е от описаната около CMN\triangle C M N окръжност kk, като PP и CC лежат в различни полуравнини относно правата ABA B. Отсечката PAP A пресича kk в точка M1M_{1}, а отсечката PBP B пресича kk в точка N1N_{1}. Ако отсечките MM1M M_{1} и NN1N N_{1} се пресичат в точка XX, да се докаже, че ACX=BCP.\angle A C X=\angle B C P.
РешениеНека NN1AB=X1N N_{1} \cap A B=X_{1}. От N1X1B=N1CM\angle N_{1} X_{1} B=\angle N_{1} C M следва, че N1X1CBN_{1} X_{1} C B е вписан четириъгълник. Оттук получаваме BN1C=BX1C\angle B N_{1} C=\angle B X_{1} C откъдето AM1C=AX1C\angle A M_{1} C=\angle A X_{1} C, т. е. AM1X1CA M_{1} X_{1} C е вписан четириъгълник. СледователноX1M1C=X1AC=MNC=MM1C,\angle X_{1} M_{1} C=\angle X_{1} A C=\angle M N C=\angle M M_{1} C,т. е. M1,X1M_{1}, X_{1} и MM лежат на една права и значи XX1X \equiv X_{1}. Нека BPB P пресича описаната около ABC\triangle A B C окръжност в точка KK. Сега имаме ACK=\angle A C K= ABK=XCN1\angle A B K=\angle X C N_{1} (тъй като N1XCBN_{1} X C B е вписан) и KCP=BCN1\angle K C P=\angle B C N_{1} (от успоредността FTKB)F T \| K B). От последните две равенства следва, че ACP=XCB\angle A C P=\angle X C B. Оценяване: \textit{Оценяване: } (6 точки) 2 т. за XX1;2X \equiv X_{1}; 2 т. за ACK=ABK=XCN1;2\angle A C K=\angle A B K=\angle X C N_{1}; 2 т. за KCP=\angle K C P= BCN1\angle B C N_{1}.
Отвори задачатаБаза на maths.bgemt2018-11-2

Задача 2

Пълен запис
Условие
Точки MM и NN са среди съответно на страните BCB C и ACA C на ABC\triangle A B C. Точка PP е от описаната около CMN\triangle C M N окръжност kk, като PP и CC лежат в различни полуравнини относно правата ABA B. Отсечката PAP A пресича kk в точка M1M_{1}, а отсечката PBP B пресича kk в точка N1N_{1}. Ако отсечките MM1M M_{1} и NN1N N_{1} се пресичат в точка XX, да се докаже, че ACX=BCP\angle A C X=\angle B C P.
РешениеНека NN1AB=X1N N_{1} \cap A B=X_{1}. От N1X1B=N1CM\angle N_{1} X_{1} B=\angle N_{1} C M следва, че N1X1CBN_{1} X_{1} C B е вписан четириъгълник. Оттук получаваме BN1C=BX1C\angle B N_{1} C=\angle B X_{1} C откъдето AM1C=AX1C\angle A M_{1} C=\angle A X_{1} C, т.е. AM1X1CA M_{1} X_{1} C е вписан четириъгълник. СледователноX1M1C=X1AC=MNC=MM1C,\angle X_{1} M_{1} C=\angle X_{1} A C=\angle M N C=\angle M M_{1} C,т.е. M1,X1M_{1}, X_{1} и MM лежат на една права и значи XX1X \equiv X_{1}. Нека BPB P пресича описаната около ABC\triangle A B C окръжност в точка KK. Сега имаме ACK=ABK=XCN1\angle A C K=\angle A B K=\angle X C N_{1} (тъй като N1XCBN_{1} X C B е вписан) и KCP=BCN1\angle K C P=\angle B C N_{1} (от успоредността FTKBF T \parallel K B). От последните две равенства следва, че ACP=XCB\angle A C P=\angle X C B. Оценяване. (6 точки) 2 т. за XX1X \equiv X_{1}; 2 т. за ACK=ABK=XCN1\angle A C K=\angle A B K=\angle X C N_{1}; 2 т. за KCP=BCN1\angle K C P=\angle B C N_{1}.
Klasirane.bg — проверен архив11.2Условие — източникРешение — източник

Задача 3

Пълен запис
Условие
Да се намерят всички прости числа p<2018p\lt{}2018 за които съществува множество от естествени числа M={a,b,a+1,b1}M=\{a, b, a+1, b-1\} за което: ()(*) pMp \in M ()(*) Числата aa и bb имат едни и същи прости делители; ()(*) Числата a+1a+1 и b1b-1 имат едни и същи прости делители.
РешениеОтговор: 3, 5, 17\mathbf{1 7} и 257. Ако a=pa=p имаме b=pnb=p^{n} и числата p+1p+1 и pn1p^{n}-1 имат едни и същи прости делители. Нека qq е прост делител на p1p-1. Тъй като p1p-1 дели pn1p^{n}-1 за всяко nn, то qq дели и pn1p^{n}-1. Понеже p+1p+1 и pn1p^{n}-1 имат едни и същи прости делители, то qq дели и p+1p+1. Следователно qq дели (p+1)(p1)=2(p+1)-(p-1)=2, т. е. q=2q=2. Следователно p1p-1 няма нечетни делители, т. е. p1=2tp-1=2^{t} или p=2t+1p=2^{t}+1. Ако b=pb=p имаме a=pna=p^{n} и числата pn+1p^{n}+1 и p1p-1 имат едни и същи прости делители. Нека qq е прост делител на p1p-1 и pn+1p^{n}+1. Тъй като p1p-1 дели pn1p^{n}-1 за всяко nn, то qq дели и pn1p^{n}-1. Следователно qq дели (pn+1)(pn1)=2\left(p^{n}+1\right)-\left(p^{n}-1\right)=2, т. е. q=2q=2. Следователно p1p-1 няма нечетни делители, т. е. p1=2tp-1=2^{t} или p=2t+1p=2^{t}+1. Случаите когато a+1=pa+1=p или b1=pb-1=p са аналогични на разгледаните. Получихме, че ако съществува просто число pp с исканите свойства, то p=2t+1p=2^{t}+1. Числата a=2t+1,b=(2t+1)2a=2^{t}+1, b=\left(2^{t}+1\right)^{2} удовлетворяват условието, защото a+1=2t+2a+1=2^{t}+2 и b1=2t(2t+2)b-1=2^{t}\left(2^{t}+2\right) имат едни и същи прости делители. Простите числа p=2t+1<2018p=2^{t}+1\lt{}2018 са: 2,3,5,172, 3, 5, 17 и 257. При p=2p=2 числата са 2,4,3,32, 4, 3, 3 и тъй като има повторение, те не образуват множество. Оценяване: \textit{Оценяване: } ( 7 точки) 1 т. за наблюдението, че трябва да се разгледат само два случая; по 2 т. за разглеждане на всеки от случаите и доказване, че p=2t+1;2p=2^{t}+1; 2 т. за пример, че има такива числа при p=2t+1p=2^{t}+1.
Отвори задачатаБаза на maths.bgemt2018-11-3

Задача 3

Пълен запис
Условие
Да се намерят всички прости числа p<2018p\lt{}2018 за които съществува множество от естествени числа M={a,b,a+1,b1}M=\{a, b, a+1, b-1\} за което: 1. pMp \in M2. Числата aa и bb имат едни и същи прости делители; 3. Числата a+1a+1 и b1b-1 имат едни и същи прости делители.
РешениеОтговор: 3, 5, 17 и 257. Ако a=pa=p имаме b=pnb=p^{n} и числата p+1p+1 и pn1p^{n}-1 имат едни и същи прости делители. Нека qq е прост делител на p1p-1. Тъй като p1p-1 дели pn1p^{n}-1 за всяко nn, то qq дели и pn1p^{n}-1. Понеже p+1p+1 и pn1p^{n}-1 имат едни и същи прости делители, то qq дели и p+1p+1. Следователно qq дели (p+1)(p1)=2(p+1)-(p-1)=2, т.е. q=2q=2. Следователно p1p-1 няма нечетни делители, т.е. p1=2tp-1=2^{t} или p=2t+1p=2^{t}+1. Ако b=pb=p имаме a=pna=p^{n} и числата pn+1p^{n}+1 и p1p-1 имат едни и същи прости делители. Нека qq е прост делител на p1p-1 и pn+1p^{n}+1. Тъй като p1p-1 дели pn1p^{n}-1 за всяко nn, то qq дели и pn1p^{n}-1. Следователно qq дели (pn+1)(pn1)=2(p^{n}+1)-\left(p^{n}-1\right)=2, т.е. q=2q=2. Следователно p1p-1 няма нечетни делители, т.е. p1=2tp-1=2^{t} или p=2t+1p=2^{t}+1. Случаите когато a+1=pa+1=p или b1=pb-1=p са аналогични на разгледаните. Получихме, че ако съществува просто число pp с исканите свойства, то p=2t+1p=2^{t}+1. Числата a=2t+1,b=(2t+1)2a=2^{t}+1, b=\left(2^{t}+1\right)^{2} удовлетворяват условието, защото a+1=2t+2a+1=2^{t}+2 и b1=2t(2t+2)b-1=2^{t}\left(2^{t}+2\right) имат едни и същи прости делители. Простите числа p=2t+1<2018p=2^{t}+1\lt{}2018 са: 2,3,5,172,3,5,17 и 257257. При p=2p=2 числата са 2,4,3,32,4,3,3 и тъй като има повторение, те не образуват множество. Оценяване. (7 точки) 1 т. за наблюдението, че трябва да се разгледат само два случая; по 2 т. за разглеждане на всеки от случаите и доказване, че p=2t+1p=2^{t}+1; 2 т. за пример, че има такива числа при p=2t+1p=2^{t}+1.
Klasirane.bg — проверен архив11.3Условие — източникРешение — източник

Задача 4

Пълен запис
Условие
Една държава се нарича подредена\textit{подредена}, ако в нея има 1011201810112018 града, като всеки град е свързан с директни пътища с точно три други града. Да се намери минималното естествено число kk със следното свойство: Във всяка подредена държава могат да се изберат kk града така, че всеки затворен маршрут минава през поне един избран град. Затворен маршрут е последователност от различни градове A1,A2,,Ak,k3A_{1}, A_{2}, \ldots, A_{k}, k \geq 3 за които AiA_{i} е свързан с път с Ai+1A_{i+1} за i=1,2,,k1i=1, 2, \ldots, k-1 и AkA_{k} е свързан с път с A1.A_{1}.
РешениеНека N=10112018N=10112018 и да разгледаме граф GG с върхове дадените градове и ребрапътищата между тях. Всеки връх на GG е от степен 3. Трябва да намерим минималното kk, за което винаги можем да оцветим kk върха на GG така че всеки цикъл да съдържа оцветен връх. Да оцветим всички върхове на графа в червено. Ще преоцветяваме някои върхове в синьо по следното правило: Ако при оцветяването на даден връх в синьо не възниква изцяло син цикъл, го правим. Продължаваме по този начин докато не може да оцветим нов връх в синьо. Нека в този момент имаме xx червени и NxN-x сини върха. От всеки червен връх AA поставяме две стрелки към двата сини върха от цикъла, които се получава при оцветяване на AA в синьо. Лесно се вижда, че във всеки син връх влизат най-много две стрелки. Следователно 2x2 x \leq 2(Nx)2(N-x), т. е. xN2x \leq \frac{N}{2}. Ако имаме равенство всеки син връх е край на точно две стрелки и сините върхове са точно N2\frac{N}{2}. Но това е възможно само ако всеки син връх е свързан с точно един син, т. е. сините върхове се разбиват на двойки, т. е. N2\frac{N}{2} е четно. Следователно kN21k \leq \frac{N}{2}-1 Да разгледаме граф съставен от N64\frac{N-6}{4} пълни четириъгълници (четири върха, всеки два от които са свързани с ребро) и една пресечена триъгълна пирамида. Лесно се вижда, че във всеки такъв четириъгълник и в пресечената пирамида трябва да оцветим поне два върха. Следователно са необходими поне k=N21=5056008k=\frac{N}{2}-1=5056008 оцветени върха. Оценяване: \textit{Оценяване: } (7 точки) 4 т. за доказване, че можем да оцветим N2\leq \frac{N}{2} върха; 1 т. за доказване, че равенство може да има само при N2\frac{N}{2} е четно; 2 т. за пример, че трябва да са оцветени поне N21\frac{N}{2}-1 върха.
Отвори задачатаБаза на maths.bgemt2018-11-4

Задача 4

Пълен запис
Условие
Една държава се нарича „подредена“, ако в нея има 10112018 града, като всеки град е свързан с директни пътища с точно три други града. Да се намери минималното естествено число kk със следното свойство: Във всяка подредена държава могат да се изберат kk града така, че всеки затворен маршрут минава през поне един избран град. Затворен маршрут е последователност от различни градове A1,A2,,Ak,k3A_{1}, A_{2}, \ldots, A_{k}, k \geq 3 за които AiA_{i} е свързан с път с Ai+1A_{i+1} за i=1,2,,k1i=1,2, \ldots, k-1 и AkA_{k} е свързан с път с A1A_{1}.
РешениеНека N=10112018N=10112018 и да разгледаме граф GG с върхове дадените градове и ребра – пътищата между тях. Всеки връх на GG е от степен 3. Трябва да намерим минималното kk, за което винаги можем да оцветим kk върха на GG така че всеки цикъл да съдържа оцветен връх. Да оцветим всички върхове на графа в червено. Ще преоцветяваме някои върхове в синьо по следното правило: Ако при оцветяването на даден връх в синьо не възниква изцяло син цикъл, го правим. Продължаваме по този начин докато не може да оцветим нов връх в синьо. Нека в този момент имаме xx червени и NxN-x сини върха. От всеки червен връх AA поставяме две стрелки към двата сини върха от цикъла, които се получава при оцветяване на AA в синьо. Лесно се вижда, че във всеки син връх влизат най-много две стрелки. Следователно 2x2(Nx)2 x \leq 2(N-x), т.е. xN2x \leq \frac{N}{2}. Ако имаме равенство всеки син връх е край на точно две стрелки и сините върхове са точно N2\frac{N}{2}. Но това е възможно само ако всеки син връх е свързан с точно един син, т.е. сините върхове се разбиват на двойки, т.е. N2\frac{N}{2} е четно. Следователно kN21k \leq \frac{N}{2}-1. Да разгледаме граф съставен от N64\frac{N-6}{4} пълни четириъгълници (четири върха, всеки два от които са свързани с ребро) и една пресечена триъгълна пирамида. Лесно се вижда, че във всеки такъв четириъгълник и в пресечената пирамида трябва да оцветим поне два върха. Следователно са необходими поне k=N21=5056008k=\frac{N}{2}-1=5056008 оцветени върха. Оценяване. (7 точки) 4 т. за доказване, че можем да оцветим N2\leq \frac{N}{2} върха; 1 т. за доказване, че равенство може да има само при N2\frac{N}{2} е четно; 2 т. за пример, че трябва да са оцветени поне N21\frac{N}{2}-1 върха.
Klasirane.bg — проверен архив11.4Условие — източникРешение — източник

12

8 задачи

Задача 1

Пълен запис
Условие
Да се докаже, че за всяка квадратна функция f(x)=x2+px+qf(x)=x^{2}+p x+q е изпълнено:maxx[0,1]f(x)18\max _{x \in[0, 1]}|f(x)| \geq \frac{1}{8}Кога се достига равенство?
РешениеДа допуснем, че f(x)<18|f(x)|\lt{}\frac{1}{8} за всяко x[0,1]x \in[0, 1]. Тогава18<q<18и18<1+p+q<18-\frac{1}{8}\lt{}q\lt{}\frac{1}{8} \text{и}-\frac{1}{8}\lt{}1+p+q\lt{}\frac{1}{8}и следователно18<1+p+q<1+p+18и18>1+p+q>p+78.-\frac{1}{8}\lt{}1+p+q\lt{}1+p+\frac{1}{8} \text{и} \frac{1}{8}\gt{}1+p+q\gt{}p+\frac{7}{8}.От горните неравенства следва, че p>54p\gt{}-\frac{5}{4} и p<34p\lt{}-\frac{3}{4}, откъдето p2[0,1]-\frac{p}{2} \in[0, 1]. Тогаваf(0)<18q<18f(1)<181+p+q<18f(p2)>18p24q<18\begin{gathered} f(0)\lt{}\frac{1}{8} \Longleftrightarrow q\lt{}\frac{1}{8} \\ f(1)\lt{}\frac{1}{8} \Longleftrightarrow 1+p+q\lt{}\frac{1}{8} \\ f\left(-\frac{p}{2}\right)\gt{}-\frac{1}{8} \Longleftrightarrow \frac{p^{2}}{4}-q\lt{}\frac{1}{8} \end{gathered}Умножаваме първото и второто неравенство с 2, а третото с 4 и събираме почленно. Получаваме (p+1)2<0(p+1)^{2}\lt{}0, което е невъзможно. Следователноmaxx[0,1]f(x)18\max _{x \in[0, 1]}|f(x)| \geq \frac{1}{8}Да допуснем, че този максимум е равен на 18\frac{1}{8}. Тогава q18,1+p+q18q \leq \frac{1}{8}, 1+p+q \leq \frac{1}{8} и p24q18\frac{p^{2}}{4}-q \leq \frac{1}{8} (От първите две неравенства следва, че 54p34-\frac{5}{4} \leq p \leq-\frac{3}{4} и p2[0,1]-\frac{p}{2} \in[0, 1] ). Ако поне едно от трите неравенства е строго, както по-горе получаваме противоречие. Следователно и трите неравенства трябва да са равенства, откъдето получаваме p=1p=-1 и q=18q=\frac{1}{8}.
Отвори задачатаБаза на maths.bgemt2018-12-1

Задача 1

Пълен запис
Условие
Да се докаже, че за всяка квадратна функция f(x)=x2+px+qf(x)=x^{2}+p x+q е изпълнено:maxx[0,1]f(x)18\max _{x \in[0,1]}|f(x)| \geq \frac{1}{8}Кога се достига равенство?
РешениеДа допуснем, че f(x)<18|f(x)|\lt{}\frac{1}{8} за всяко x[0,1]x \in[0,1]. Тогава18<q<18 и 18<1+p+q<18-\frac{1}{8}\lt{}q\lt{}\frac{1}{8} \text { и }-\frac{1}{8}\lt{}1+p+q\lt{}\frac{1}{8}и следователно18<1+p+q<1+p+18 и 18>1+p+q>p+78.-\frac{1}{8}\lt{}1+p+q\lt{}1+p+\frac{1}{8} \text { и } \frac{1}{8}\gt{}1+p+q\gt{}p+\frac{7}{8}.От горните неравенства следва, че p>54p\gt{}-\frac{5}{4} и p<34p\lt{}-\frac{3}{4}, откъдето p2[0,1]-\frac{p}{2} \in[0,1]. Тогаваf(0)<18q<18f(1)<181+p+q<18f(p2)>18p24q<18\begin{gathered} f(0)\lt{}\frac{1}{8} \Longleftrightarrow q\lt{}\frac{1}{8} \\ f(1)\lt{}\frac{1}{8} \Longleftrightarrow 1+p+q\lt{}\frac{1}{8} \\ f\left(-\frac{p}{2}\right)\gt{}-\frac{1}{8} \Longleftrightarrow \frac{p^{2}}{4}-q\lt{}\frac{1}{8} \end{gathered}Умножаваме първото и второто неравенство с 2, а третото с 4 и събираме почленно. Получаваме (p+1)2<0(p+1)^{2}\lt{}0, което е невъзможно. Следователноmaxx[0,1]f(x)18\max _{x \in[0,1]}|f(x)| \geq \frac{1}{8}Да допуснем, че този максимум е равен на 18\frac{1}{8}. Тогава q18,1+p+q18q \leq \frac{1}{8}, 1+p+q \leq \frac{1}{8} и p24q18\frac{p^{2}}{4}-q \leq \frac{1}{8} (От първите две неравенства следва, че 54p34-\frac{5}{4} \leq p \leq-\frac{3}{4} и p2[0,1]-\frac{p}{2} \in[0,1] ). Ако поне едно от трите неравенства е строго, както по-горе получаваме противоречие. Следователно и трите неравенства трябва да са равенства, откъдето получаваме p=1p=-1 и q=18q=\frac{1}{8}. Оценяване. (6 точки) 1 т. за разглеждане на f(0)f(0) и f(1);1f(1); 1 т. за разглеждане на f(p2);3f\left(-\frac{p}{2}\right); 3 т. за доказване на maxx[0,1]f(x)18;1\max _{x \in[0,1]}|f(x)| \geq \frac{1}{8}; 1 т. за случая на равенство.
Klasirane.bg — проверен архив12.1Условие — източникРешение — източник

Задача 2

Пълен запис
Условие
С диаметър страната ABA B на равностранен ABC\triangle A B C е построена окръжност kk. Окръжност се допира вътрешно до kk в точка TT и до страните ABA B и ACA C. Допирателната към kk в точка TT пресича отсечката BCB C в точка QQ. Ако AB=6A B=6 намерете дължината на отсечката CQC Q.
РешениеДа означим средата на ABA B с OO, допирните точки на окръжността k(I,r)k^{\prime}(I, r) с ABA B и ACA C съответно с MM и PP и TQAC=RT Q \cap A C=R. Имаме AM=rx23,OM=3rx23,OI=3rA M=r \sqrt{\vphantom{x^2}3}, O M=3-r \sqrt{\vphantom{x^2}3}, O I=3-r и от правоъгълния триъгълник OMIO M I намирамеr2+(3rx23)2=(3r)2r=2x232.r^{2}+(3-r \sqrt{\vphantom{x^2}3})^{2}=(3-r)^{2} \Longrightarrow r=2 \sqrt{\vphantom{x^2}3}-2.Ако RC=xR C=x, то RT=RP=6xrx23=2x23xR T=R P=6-x-r \sqrt{\vphantom{x^2}3}=2 \sqrt{\vphantom{x^2}3}-x и степента на точката RR спрямо kk^{\prime} е(3x)(6x)=(2x23x)2x=18+8x2311(3-x)(6-x)=(2 \sqrt{\vphantom{x^2}3}-x)^{2} \Longrightarrow x=\frac{18+8 \sqrt{\vphantom{x^2}3}}{11}Ако OIM=φ\angle O I M=\varphi, то tgφ=2x2332x232=3x234\operatorname{tg} \varphi=\frac{2 \sqrt{\vphantom{x^2}3}-3}{2 \sqrt{\vphantom{x^2}3}-2}=\frac{3-\sqrt{\vphantom{x^2}3}}{4} и QRC=60φ\angle Q R C=60^{\circ}-\varphi. От синусовата теорема в RQC\triangle R Q C намирамеCQ=xsin(60φ)sin(60φ)=C Q=x \frac{\sin \left(60^{\circ}-\varphi\right)}{\sin \left(60^{\circ}-\varphi\right)}=xx23tgφx23+tgφ=x \frac{\sqrt{\vphantom{x^2}3}-\operatorname{tg} \varphi}{\sqrt{\vphantom{x^2}3}+\operatorname{tg} \varphi}=18+8x23114x23(3x23)4x23+(3x23)=\frac{18+8 \sqrt{\vphantom{x^2}3}}{11} \cdot \frac{4 \sqrt{\vphantom{x^2}3}-(3-\sqrt{\vphantom{x^2}3})}{4 \sqrt{\vphantom{x^2}3}+(3-\sqrt{\vphantom{x^2}3})}=2.2.
Отвори задачатаБаза на maths.bgemt2018-12-2

Задача 2

Пълен запис
Условие
С диаметър страната ABA B на равностранен ABC\triangle A B C е построена окръжност kk. Окръжност се допира вътрешно до kk в точка TT и до страните ABA B и ACA C. Допирателната към kk в точка TT пресича отсечката BCB C в точка QQ. Ако AB=6A B=6 намерете дължината на отсечката CQC Q.
РешениеПърви начин. Да означим средата на ABA B с OO, допирните точки на окръжността k(I,r)k^{\prime}(I, r) с ABA B и ACA C съответно с MM и PP и TQAC=RT Q \cap A C=R.Чертежът към решението с точките A, B, C, I, M, O, P, Q, R и T.Имаме AM=rx23,OM=3rx23,OI=3rA M=r \sqrt{\vphantom{x^2}3}, O M=3-r \sqrt{\vphantom{x^2}3}, O I=3-r и от правоъгълния триъгълник OMIO M I намирамеr2+(3rx23)2=(3r)2r=2x232.r^{2}+(3-r \sqrt{\vphantom{x^2}3})^{2}=(3-r)^{2} \Longrightarrow r=2 \sqrt{\vphantom{x^2}3}-2.Ако RC=xR C=x, то RT=RP=6xrx23=2x23xR T=R P=6-x-r \sqrt{\vphantom{x^2}3}=2 \sqrt{\vphantom{x^2}3}-x и степента на точката RR спрямо kk^{\prime} е(3x)(6x)=(2x23x)2x=18+8x2311(3-x)(6-x)=(2 \sqrt{\vphantom{x^2}3}-x)^{2} \Longrightarrow x=\frac{18+8 \sqrt{\vphantom{x^2}3}}{11}Ако OIM=φ\angle O I M=\varphi, то tgφ=2x2332x232=3x234\operatorname{tg} \varphi=\frac{2 \sqrt{\vphantom{x^2}3}-3}{2 \sqrt{\vphantom{x^2}3}-2}=\frac{3-\sqrt{\vphantom{x^2}3}}{4} и QRC=60φ\angle Q R C=60^{\circ}-\varphi. От синусовата теорема в RQC\triangle R Q C намирамеCQ=xsin(60φ)sin(60φ)=C Q=x \frac{\sin \left(60^{\circ}-\varphi\right)}{\sin \left(60^{\circ}-\varphi\right)}=xx23tgφx23+tgφ=x \frac{\sqrt{\vphantom{x^2}3}-\operatorname{tg} \varphi}{\sqrt{\vphantom{x^2}3}+\operatorname{tg} \varphi}=18+8x23114x23(3x23)4x23+(3x23)=\frac{18+8 \sqrt{\vphantom{x^2}3}}{11} \cdot \frac{4 \sqrt{\vphantom{x^2}3}-(3-\sqrt{\vphantom{x^2}3})}{4 \sqrt{\vphantom{x^2}3}+(3-\sqrt{\vphantom{x^2}3})}=2.2.Оценяване. (6 точки) 2 т. за намиране на r;2r; 2 т. за намиране на CR;2C R; 2 т. за намиране на CQC Q. Втори начин. Ако BTQ=α\angle B T Q=\alpha, то поради ITQ=ATB=90\angle I T Q=\angle A T B=90^{\circ} имаме ATI=α\angle A T I=\alpha. Тогава OAT=α\angle O A T=\alpha и IAT=α30\angle I A T=\alpha-30^{\circ}. Освен това ABT=90α\angle A B T=90^{\circ}-\alpha, откъдето TBQ=α30\angle T B Q=\alpha-30^{\circ}. Следователно BQTAIT\triangle B Q T \sim \triangle A I T откъдето BQQT=AIIR=2\frac{B Q}{Q T}=\frac{A I}{I R}=2 (тъй като AI=2rA I=2 r ). От друга страна QT2=QB(QB3)Q T^{2}=Q B \cdot(Q B-3) (от степента на точка QQ спрямо kk^{\prime} ). От това уравнение и от BQ=2TQB Q=2 T Q получаваме BQ=4B Q=4. Следователно CQ=2C Q=2. Оценяване. (6 точки) 3 т. за подобните триъгълници; 2 т. за степента на QQ спрямо k;1k^{\prime}; 1 т. за намиране на CQC Q.
Klasirane.bg — проверен архив12.2Условие — източникРешение — източник

Задача 3

Пълен запис
Условие
а) Да се намерят всички полиноми f(x,y)f(x, y) с реални коефициенти такива, че f(f(x,y),z)=f(x,f(y,z))f(f(x, y), z)=f(x, f(y, z)) за произволни x,y,zRx, y, z \in R. б) Съществува ли функция f:R+×R+R+f: R^{+} \times R^{+} \rightarrow R^{+}, която не е полином, но горното равенство е в сила за произволни x,y,z>0x, y, z\gt{}0?
Решениеа) Нека m(n)m(n) е степента на f(u,v)f(u, v) като полином на u(v)u(v). От даденото равенство следва, че m2=mm^{2}=m и n2=nn^{2}=n. Значи m,n{0,1}m, n \in\{0, 1\}, т. е. (1) f(u,v)=auv+bu+cv+df(u, v)=a u v+b u+c v+d. След заместване намираме, че f(u,v)f(u, v) има една от следните форми: (2) u,vu, v и auv+bu+bv+da u v+b u+b v+d, където ad=b2ba d=b^{2}-b. б) Съществува например f(u,v)=(u+v)/(1+uv)f(u, v)=(u+v) /(1+u v).
Отвори задачатаБаза на maths.bgemt2018-12-3

Задача 3

Пълен запис
Условие
а) Да се намерят всички полиноми f(x,y)f(x, y) с реални коефициенти такива, че f(f(x,y),z)=f(x,f(y,z))f(f(x, y), z)=f(x, f(y, z)) за произволни x,y,zRx, y, z \in R. б) Съществува ли функция f:R+×R+R+f: R^{+} \times R^{+} \rightarrow R^{+}, която не е полином, но горното равенство е в сила за произволни x,y,z>0x, y, z\gt{}0?
Решениеа) Нека m(n)m(n) е степента на f(u,v)f(u, v) като полином на u(v)u(v). От даденото равенство следва, че m2=mm^{2}=m и n2=nn^{2}=n. Значи m,n{0,1}m, n \in\{0,1\}, т.е. (1) f(u,v)=auv+bu+cv+df(u, v)=a u v+b u+c v+d. След заместване намираме, че f(u,v)f(u, v) има една от следните форми: (2) u,vu, v и auv+bu+bv+da u v+b u+b v+d, където ad=b2ba d=b^{2}-b. б) Съществува – например f(u,v)=(u+v)/(1+uv)f(u, v)=(u+v) /(1+u v). Оценяване. (7 точки) а) По 2 т. за (1) и (2); б) 3 т.
Klasirane.bg — проверен архив12.3Условие — източникРешение — източник

Задача 4

Пълен запис
Условие
Безкрайно множество MM от естествени числа се нарича "добро", ако съществува естествено число n2n \geq 2 със свойството: за всеки две числа aa и bb от MM, за които b>ab\gt{}a и bab-a се дели на nn, числатаa+kbana+k \frac{b-a}{n}за k=1,2,,n1k=1, 2, \ldots, n-1 са също от множеството MM. За добро множество от естествени числа M={a1,a2,}M=\left\{a_{1}, a_{2}, \ldots\right\} с B(M)B(M) означаваме втория по големина елемент на MM. Ако M1,M2,,M2018M_{1}, M_{2}, \ldots, M_{2018} са две по две непресичащи се добри множества да се намери най-малката стойност наB(M1)+B(M2)++B(M2018).B\left(M_{1}\right)+B\left(M_{2}\right)+\cdots+B\left(M_{2018}\right).
РешениеНека MM е добро множество и да наредим елементите на MM по големина a1<a2<a_{1}\lt{} a_{2}\lt{}\ldots. Ще докажем, че всеки nn последователни елемента на MM дават пълна система от остатъци по модул nn. Да допуснем, че съществуват два елемента aia_{i} и aja_{j}, за които j>ij\gt{}i, ji<nj-i\lt{}n и ajaia_{j}-a_{i} се дели на nn. От условието следва, че между aia_{i} и aja_{j} има поне n1n-1 елемента от множеството, противоречие с ji<nj-i\lt{}n. Следователно aiai+n(modn)a_{i} \equiv a_{i+n}(\bmod n) за всяко ii, като при това ако означим с d=ai+naind=\frac{a_{i+n}-a_{i}}{n}, то от условието на задачата имаме, че ai+k=ai+kda_{i+k}=a_{i}+k d, за всяко k=0,1,,nk=0, 1, \ldots, n. Доказахме, че всеки nn последователни члена на MM образуват пълна система остатъци по модул nn, като всеки елемент се получава от предишния с прибавяне на едно и също число dd. Следователно елементите на MM образуват аритметична прогресия с частно dd. Всяко от множествата MiM_{i} е аритметична прогресия с първи член aia_{i} и разлика did_{i}. Нека D=HOK(d1,d2,,d2018)D=\operatorname{HOK}\left(d_{1}, d_{2}, \ldots, d_{2018}\right). Всеки интервал [a+1,a+2,,a+D][a+1, a+2, \ldots, a+D] с дължина DD съдържа Ddi\frac{D}{d_{i}} елемента от MiM_{i}. Тъй като множествата MiM_{i} не се пресичат, получаваме:Dd1+Dd2++Dd2018D\frac{D}{d_{1}}+\frac{D}{d_{2}}+\cdots+\frac{D}{d_{2018}} \leq Dоткъдето1d1+1d2++1d20181.\frac{1}{d_{1}}+\frac{1}{d_{2}}+\cdots+\frac{1}{d_{2018}} \leq 1.От това неравенство и от(d1+d2++d2018)(1d1+1d2++1d2018)\left(d_{1}+d_{2}+\cdots+d_{2018}\right)\left(\frac{1}{d_{1}}+\frac{1}{d_{2}}+\cdots+\frac{1}{d_{2018}}\right) \geq20182 2018^{2}получаваме d1+d2++d201820182d_{1}+d_{2}+\cdots+d_{2018} \geq 2018^{2}. Следователноi=12018B(Mi)=i=12018(ai+di)\sum_{i=1}^{2018} B\left(M_{i}\right)=\sum_{i=1}^{2018}\left(a_{i}+d_{i}\right) \geqi=12018ai+i=12018di \sum_{i=1}^{2018} a_{i}+\sum_{i=1}^{2018} d_{i} \geqi=12018i+20182=6109495. \sum_{i=1}^{2018} i+2018^{2}=6109495.Тази стойност се достига при ai=ia_{i}=i и di=2018d_{i}=2018.
Отвори задачатаБаза на maths.bgemt2018-12-4

Задача 4

Пълен запис
Условие
Безкрайно множество MM от естествени числа се нарича „добро“, ако съществува естествено число n2n \geq 2 със свойството: за всеки две числа aa и bb от MM, за които b>ab\gt{}a и bab-a се дели на nn, числатаa+kbana+k \frac{b-a}{n}за k=1,2,,n1k=1,2, \ldots, n-1 са също от множеството MM. За добро множество от естествени числа M={a1,a2,}M=\left\{a_{1}, a_{2}, \ldots\right\} с B(M)B(M) означаваме втория по големина елемент на MM. Ако M1,M2,,M2018M_{1}, M_{2}, \ldots, M_{2018} са две по две непресичащи се добри множества да се намери най-малката стойност наB(M1)+B(M2)++B(M2018).B\left(M_{1}\right)+B\left(M_{2}\right)+\cdots+B\left(M_{2018}\right).
РешениеНека MM е добро множество и да наредим елементите на MM по големина a1<a2<a_{1}\lt{}a_{2}\lt{}\ldots. Ще докажем, че всеки nn последователни елемента на MM дават пълна система от остатъци по модул nn. Да допуснем, че съществуват два елемента aia_{i} и aja_{j}, за които j>ij\gt{}i, ji<nj-i\lt{}n и ajaia_{j}-a_{i} се дели на nn. От условието следва, че между aia_{i} и aja_{j} има поне n1n-1 елемента от множеството, противоречие с ji<nj-i\lt{}n. Следователно aiai+n(modn)a_{i} \equiv a_{i+n}(\bmod n) за всяко ii, като при това ако означим с d=ai+naind=\frac{a_{i+n}-a_{i}}{n}, то от условието на задачата имаме, че ai+k=ai+kda_{i+k}=a_{i}+k d, за всяко k=0,1,,nk=0,1, \ldots, n. Доказахме, че всеки nn последователни члена на MM образуват пълна система остатъци по модул nn, като всеки елемент се получава от предишния с прибавяне на едно и също число dd. Следователно елементите на MM образуват аритметична прогресия с частно dd. Всяко от множествата MiM_{i} е аритметична прогресия с първи член aia_{i} и разлика did_{i}. Нека D=НОК(d1,d2,,d2018)D=\operatorname{НОК}\left(d_{1}, d_{2}, \ldots, d_{2018}\right). Всеки интервал [a+1,a+2,,a+D][a+1, a+2, \ldots, a+D] с дължина DD съдържаDdi\frac{D}{d_{i}} елемента от MiM_{i}. Тъй като множествата MiM_{i} не се пресичат, получаваме:Dd1+Dd2++Dd2018D\frac{D}{d_{1}}+\frac{D}{d_{2}}+\cdots+\frac{D}{d_{2018}} \leq Dоткъдето1d1+1d2++1d20181.\frac{1}{d_{1}}+\frac{1}{d_{2}}+\cdots+\frac{1}{d_{2018}} \leq 1.От това неравенство и от(d1+d2++d2018)(1d1+1d2++1d2018)\left(d_{1}+d_{2}+\cdots+d_{2018}\right)\left(\frac{1}{d_{1}}+\frac{1}{d_{2}}+\cdots+\frac{1}{d_{2018}}\right) \geq20182 2018^{2}получаваме d1+d2++d201820182d_{1}+d_{2}+\cdots+d_{2018} \geq 2018^{2}. Следователноi=12018B(Mi)=i=12018(ai+di)\sum_{i=1}^{2018} B\left(M_{i}\right)=\sum_{i=1}^{2018}\left(a_{i}+d_{i}\right) \geqi=12018ai+i=12018di \sum_{i=1}^{2018} a_{i}+\sum_{i=1}^{2018} d_{i} \geqi=12018i+20182=6109495. \sum_{i=1}^{2018} i+2018^{2}=6109495.Тази стойност се достига при ai=ia_{i}=i и di=2018d_{i}=2018. Оценяване. (7 точки) 2 т. за доказване, че добро множество е аритметична прогресия; 3 т. за d1+d2++d201820182;1d_{1}+d_{2}+\cdots+d_{2018} \geq 2018^{2}; 1 т. за довършване на решението; 1 т. за пример.
Klasirane.bg — проверен архив12.4Условие — източникРешение — източник