Всички колекции
OLIOBL

Национална олимпиада по математика — областен кръг

341 задачи от базата, подредени за бързо решаване по година или клас. Показаните източници са тези, записани към самите задачи.

23 години5 класаИма видими липси

Избран клас

11

Назад към папките

Открити липси за попълване от източника

  • oliobl2023-11-2: има placeholder текст
  • oliobl2020-11-1: има placeholder текст
  • oliobl2020-11-2: има placeholder текст
  • oliobl2018-11-3: има placeholder текст
  • oliobl2009-11-3: има placeholder текст
  • oliobl2007-11-3: има placeholder текст
  • oliobl2007-11-4: има placeholder текст
  • oliobl2006-11-4: има placeholder текст
  • oliobl2004-11-3: има placeholder текст
  • oliobl2004-11-5: има placeholder текст

2004

6 задачи

Задача 1

Пълен запис
Условие
За кои стойности на x(π,π)x \in(-\pi, \pi) числата 2sinx,22sinx+cosx2^{\sin x}, 2-2^{\sin x+\cos x} и 2cosx2^{\cos x} са последователни членове на геометрична прогресия?
РешениеНеобходимо и достатъчно условие дадените числа да образуват геометрична прогресия е2sinx2cosx=(22sinx+cosx)2,2^{\sin x} \cdot 2^{\cos x}=\left(2-2^{\sin x+\cos x}\right)^{2},откъдето след преобразуване получаваме4sinx+cosx52sinx+cosx+4=0.4^{\sin x+\cos x}-5 \cdot 2^{\sin x+\cos x}+4=0.Полагането y=2sinx+cosxy=2^{\sin x+\cos x} свежда уравнението до квадратно y25y+4=0y^{2}-5 y+4=0 с корени y1=4y2=1y_{1}=4 y_{2}=1. При 2sinx+cosx=42^{\sin x+\cos x}=4 получаваме sinx+cosx=2\sin x+\cos x=2, т. е. sin(x+π4)=x22\sin \left(x+\frac{\pi}{4}\right)=\sqrt{\vphantom{x^2}2}, което очевидно няма решение. При 2sinx+cosx=12^{\sin x+\cos x}=1 получаваме sinx+cosx=0\sin x+\cos x=0, т. е. sin(x+π4)=0\sin \left(x+\frac{\pi}{4}\right)=0. Оттук x=π4+kπx=-\frac{\pi}{4}+k \pi, където kk е цяло число. От тези корени в интервала (π,π)(-\pi, \pi) се намират π4-\frac{\pi}{4} и 3π4\frac{3 \pi}{4}.
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2004-11-1

Задача 2

Пълен запис
Условие
Допирателните към описаната около остроъгълния триъгълник ABCA B C окръжност, построени в точките AA и BB, се пресичат в точка DD. Ако MM е среда на ABA B, докажете, че ACM=BCD\angle A C M=\angle B C D.
РешениеОт синусовата теорема за триъгълниците AMCA M C и BMCB M C имамеAMCM=sinACMsinα,\frac{A M}{C M}=\frac{\sin \angle A C M}{\sin \alpha},BMCM=sin(γACM)sinβ. \frac{B M}{C M}=\frac{\sin (\gamma-\angle A C M)}{\sin \beta}.Оттук, тъй като AM=BMA M=B M, получаваме sinACMsinα=sin(γACM)sinβ\frac{\sin \angle A C M}{\sin \alpha}=\frac{\sin (\gamma-\angle A C M)}{\sin \beta}, т. е.tgACM=sinαsinγsinβ+sinαcosγ(1)\operatorname{tg} \angle A C M=\frac{\sin \alpha \sin \gamma}{\sin \beta+\sin \alpha \cos \gamma} \tag{1}От синусовата теорема за триъгълниците ADCA D C и BDCB D C имамеADCD=sin(γBCD)sin(α+γ),\frac{A D}{C D}=\frac{\sin (\gamma-\angle B C D)}{\sin (\alpha+\gamma)},BDCD=sinBCDsin(β+γ). \frac{B D}{C D}=\frac{\sin \angle B C D}{\sin (\beta+\gamma)}.Оттук, тъй като AD=BDA D=B D, получаваме sin(γBCD)sinβ=sinBCDsinα\frac{\sin (γ-\angle B C D)}{\sin \beta}=\frac{\sin \angle B C D}{\sin \alpha}, т. е.tgBCD=sinαsinγsinβ+sinαcosγ(2)\operatorname{tg} \angle B C D=\frac{\sin \alpha \sin \gamma}{\sin \beta+\sin \alpha \cos \gamma} \tag{2}От (1) и (2) следва, че tgACM=tgBCD\operatorname{tg} \angle A C M=\operatorname{tg} \angle B C D. Тъй като и двата ъгъла са остри и функцията тангенс е растяща в интервала (0;π2)\left(0; \frac{\pi}{2}\right), то ACM=BCD\angle A C M= \angle B C D.
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2004-11-2

Задача 3

Нужна е проверка
Условие
BLANK BLANK BLANK
РешениеBLANK BLANK BLANK
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2004-11-3

Задача 4

Пълен запис
Условие
Даден е триъгълник ABCA B C. Точките DD и EE са от симетралите съответно на страните ABA B и BCB C, като DD е вътрешна за триъгълника ABCA B C, а EE - външна и ADB=CEB\angle A D B=\angle C E B. Ако AEA E пресича отсечката CDC D в точка OO докажете, че триъгълникът ACOA C O и четириъгълникът DBEOD B E O имат равни лица.
РешениеОт подобието на равнобедрените триъгълници ABDA B D и CBEC B E имаме ABDB=CBBE\frac{A B}{D B}=\frac{C B}{B E}. Тъй като ABC=DBE\angle A B C=\angle D B E, получаваме, че ABC\triangle A B C е подобен на DBE\triangle D B E с коефициент на подобие 12cosφ\frac{1}{2 \cos \varphi}, където φ\varphi е ъгълът при основата на триъгълниците ABD\triangle A B D и CBE\triangle C B E. Оттук ACB=DEB=γ\angle A C B=\angle D E B=\gamma. ИзразявамеSACE=12ACCEsin(φ+γ)=S_{A C E}=\frac{1}{2} A C \cdot C E \cdot \sin (\varphi+\gamma)=12ba2cosφsin(φ+γ)\frac{1}{2} b \cdot \frac{a}{2 \cos \varphi} \cdot \sin (\varphi+\gamma)иSEBDC=12CBDEsin(φ+γ)=S_{E B D C}=\frac{1}{2} C B \cdot D E \cdot \sin (\varphi+\gamma)=12ab2cosφsin(φ+γ).\frac{1}{2} a \cdot \frac{b}{2 \cos \varphi} \cdot \sin (\varphi+\gamma).От полученото равенство SACD=SEBDCS_{A C D}=S_{E B D C} следва твърдението на задачата.
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2004-11-4

Задача 5

Нужна е проверка
Условие
BLANK BLANK BLANK
РешениеBLANK BLANK BLANK
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2004-11-5

Задача 6

Пълен запис
Условие
Във вътрешността на триъгълник ABCA B C с лице равно на 1 е избрана произволна точка, която е съединена с върховете му. След това в един от получените три триъгълника отново е избрана произволна точка и е съединена с върховете му. На сяка стъпка се избира произволна точка от вътрешността на някои от получените до момента триъгълници и тя се свързва с върховете на този триъгълник. Да означим с nn броя на избраните точки. a) Да се докаже, че триъгълникът ABCA B C е разделен на 2n+12 n+1 триъгълника. б) За всеки два триъгълника от разделянето с обща страна е пресметната сумата от лицата им. Да се докаже, че максималната от тези суми е не помалка от 22n+1\frac{2}{2 n+1}.
Решениеа) На всяка стъпка триъгълникът, от който се избира точка се разделя на три нови триъгълника, т. е. общият брой триъгълници се увеличава с 2. Тъй като в началото имаме само един триъгълник, то след nn-та стъпка ще имаме 2n+12 n+1 триъгълника. б) С индукция по nn ще докажем, че ако "извадим" произволен триъгълник, то останалите триъгълници могат да бъдат групирани по двойки като триъгълниците в една двойка имат обща страна. ()(*) При n=1n=1 твърдението е очевидно. ()(*) Нека твърдението е вярно за n=kn=k. ()(*) Ще докажем, че то е вярно и за n=k+1n=k+1. Нека на k+1k+1-та стъпка да сме добавили точка OO в триъгълник MNPM N P. От полученото разделяне да "извадим"произволен триъгълник XYZX Y Z. Ако XYZX Y Z е някои от OMN\triangle O M N, OMP\triangle O M P или ONP\triangle O N P (без ограничение нека това е OMN\triangle O M N ), то да разгледаме конфигурацията на kk-та стъпка с изваден MNP\triangle M N P. Съгласно индукционната хипотеза останалите триъгълници могат да бъдат групирани по двойки с обща страна. Остава да добавим двойката ( OMP\triangle O M P, ONP\triangle O N P ). Ако XYZX Y Z е различен от OMN,OMP\triangle O M N, \triangle O M P и ONP\triangle O N P, то разглеждаме конфигурацията на kk-та стъпка с изваден триъгълник XYZX Y Z. Съгласно индукционната хипотеза останалите триъгълници могат да бъдат групирани по двойки с обща страна и нека MNPM N P е в двойко с QMNQ M N. Тогава заместваме двойката ( MNP,QMN\triangle M N P, \triangle Q M N ) с двойките ( OMN,QMN\triangle O M N, \triangle Q M N ) и ( OMP,OPN\triangle O M P, \triangle O P N ). С това индукцията е завършена. Тъй като лицето на ABC\triangle A B C е 1, то минималното лице на триъгълник е не по-голямо от 12n+1\frac{1}{2 n+1}. Да разгледаме всички триъгълници от разбиването, без този с минимално лице. Съгласно доказаното по-горе останалите триъгълници могат да бъдат групирани по двойки с обща страна. Тъй като имаме nn такива двойки с общо лице поне 112n+11-\frac{1}{2 n+1}, то максималната сума от лицата на два триъгълника в една двойка е поне 112n+1n=22n+1\frac{1-\frac{1}{2 n+1}}{n}=\frac{2}{2 n+1}.
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2004-11-6

2005

5 задачи

Задача 2

Пълен запис
Условие
В остроъгълен триъгълник ABCA B C с лице 1 са избрани точки A1BC,B1CA,C1ABA_{1} \in B C, B_{1} \in C A, C_{1} \in A B така, че CC1B=AA1C=BB1A=φ\angle C C_{1} B=\angle A A_{1} C=\angle B B_{1} A=\varphi, където φ\varphi е остър ъгъл. Отсечките AA1,BB1A A_{1}, B B_{1} и CC1C C_{1} се пресичат в точките M,NM, N и PP. а) Да се докаже, че центърът на описаната около MNP\triangle M N P окръжност съвпада с ортоцентъра на ABC\triangle A B C. б) Ако SMNP=2x23S_{M N P}=2-\sqrt{\vphantom{x^2}3}, да се намери φ\varphi.
РешениеНека AA1BB1=M,BB1CC1=N,CC1AA1=PA A_{1} \cap B B_{1}=M, B B_{1} \cap C C_{1}=N, C C_{1} \cap A A_{1}=P. При традиционните означения за ълли, PMN=φB1BC=φ(φγ)=γ\angle P M N=\varphi-\angle B_{1} B C=\varphi-(\varphi-\gamma)=\gamma. Аналогично, MNP=α\angle M N P=\alpha и NPM=β\angle N P M=\beta, т. е. триъгълниците MNPM N P и ABCA B C са подобни. Нека HH е ортоцентър на ABC\triangle A B C. От равенството HCC1=HBB1=HAA1=90φ\angle H C C_{1}=\angle H B B_{1}= \angle H A A_{1}=90^{\circ}-\varphi получаваме, че около всеки от четириъгълниците ABMHA B M H, BCNH,ACHPB C N H, A C H P може да се опише окръжност. Така получаваме, че HMA=HBA=90α\angle H M A= \angle H B A=90^{\circ}-\alpha и HPM=180APH=ACH=90α\angle H P M=180^{\circ}-\angle A P H=\angle A C H=90^{\circ}-\alpha, откъдето следва, че HH е център на описаната окръжност за MNP\triangle M N P. б) Доказахме, че точките A,B,MA, B, M и HH лежат на една окръжност; от синусовата теорема имаме MHsin(90φ)=csin(180γ)\frac{M H}{\sin \left(90^{\circ}-\varphi\right)}=\frac{c}{\sin \left(180^{\circ}-\gamma\right)}, т. е. MH=2RcosφM H=2 R \cos \varphi. Като вземем предвид, че MHM H е радиус на описаната около MNP\triangle M N P окръжност, намираме, че коефициентът на подобие за MNP\triangle M N P и ABC\triangle A B C е 2cosφ2 \cos \varphi. Следователно 4cos2φ=2x232cos2φ=x234 \cos ^{2} \varphi=2-\sqrt{\vphantom{x^2}3} \Longleftrightarrow 2 \cos 2 \varphi=-\sqrt{\vphantom{x^2}3} и тъй като 0<2φ<1800\lt{}2 \varphi\lt{}180^{\circ}, намираме 2φ=1502 \varphi=150^{\circ}, т. е. φ=75\varphi=75^{\circ}.
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2005-11-2

Задача 3

Пълен запис
Условие
Нека nn е дадено естествено число. Естествените числа a,b,c,da, b, c, d са по-малки или равни на nn, като dd е най-голямото от тях и е изпълнено равенството(ab+cd)(bc+ad)(ac+bd)=(a b+c d)(b c+a d)(a c+b d)=(da)2(db)2(dc)2.(d-a)^{2}(d-b)^{2}(d-c)^{2}.a) Да се докаже, че d=a+b+cd=a+b+c. б) Да се намери броят на наредените четворки ( a,b,c,da, b, c, d ) с посочените свойства.
Решениеа) Директна проверка показва, че при a+b+c=da+b+c=d условието е изпълнено. Да допуснем, че a+b+c>da+b+c\gt{}d. Тогава ab+cd>(da)(db)a b+c d\gt{}(d-a)(d-b). Наистина, последното е равносилно с ab+cd>d2adbd+abd(a+b+c)>d2a+b+c>da b+c d\gt{}d^{2}-a d-b d+a b \Longleftrightarrow d(a+b+c)\gt{}d^{2} \Longleftrightarrow a+b+c\gt{}d. Аналогично bc+ad>(db)(dc)b c+a d\gt{}(d-b)(d-c) и ac+bd>(da)(dc)a c+b d\gt{}(d-a)(d-c). След почленно умножаване получаваме противоречие с условието. Аналогично разсъждаваме и при a+b+c<da+b+c\lt{}d. Следователно d=a+b+cd=a+b+c. б) При фиксирано 3dn3 \leq d \leq n броят на решенията на уравнението d=a+b+cd= a+b+c е точно равен на биномния коефициент (d12)=(d1)(d2)2\binom{d-1}{2}=\frac{(d-1)(d-2)}{2}. Можем да докажем това по следния начин: ако запишем в редица dd единици, броят на решенията е равен на броя на начините, по които можем да разположим две "разделителни чертички" в редицата (например 11111111111|11 \ldots 11| 1 съответства на a=3,b=d4,c=1a=3, b=d-4, c=1 ), т. е. на (d12)\binom{d-1}{2}. Можем да приемем, че формулата е вярна и при d=1d=1 и d=2d=2, защото тогава броят е нула. Остана да пресметнемd=1n(d1)(d2)2=12d=1nd232d=1nd+n==12n(n+1)(2n+1)632n(n+1)2+n=n(n1)(n2)6.\begin{gathered} \sum_{d=1}^{n} \frac{(d-1)(d-2)}{2}=\frac{1}{2} \sum_{d=1}^{n} d^{2}-\frac{3}{2} \sum_{d=1}^{n} d+n= \\ =\frac{1}{2} \cdot \frac{n(n+1)(2 n+1)}{6}-\frac{3}{2} \cdot \frac{n(n+1)}{2}+n=\frac{n(n-1)(n-2)}{6}. \end{gathered}
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2005-11-3

Задача 4

Пълен запис
Условие
Да се намерят всички стойности на реалния параметър aa, за които уравнениетоlogax(3x+4x)=\log _{a x}\left(3^{x}+4^{x}\right)=log(ax)2(72(4x3x))+log(ax)38x1\log _{(a x)^{2}}\left(7^{2}\left(4^{x}-3^{x}\right)\right)+\log _{(a x)^{3}} 8^{x-1}има
РешениеДа решим даденото уравнение. Тъй като условията ax>0a x\gt{}0 и 4x3x>04^{x}-3^{x}\gt{}0, т. е. x>0x\gt{}0 трябва да бъдат изпълнени едновременно, при a<0a\lt{}0 уравнението няма При a>0,x>0,ax1a\gt{}0, x\gt{}0, a x \neq 1 уравнението е еквивалентно на3x+4x=3^{x}+4^{x}=72x1x24x3x45(43)2x57(43)x4=7 \cdot 2^{x-1} \sqrt{\vphantom{x^2}4^{x}-3^{x}} \Longleftrightarrow 45\left(\frac{4}{3}\right)^{2 x}-57\left(\frac{4}{3}\right)^{x}-4=0,0,което при y=(43)x>0y=\left(\frac{4}{3}\right)^{x}\gt{}0 записваме като 45y257y4=045 y^{2}-57 y-4=0. Корените на полученото уравнение са y1=43y_{1}=\frac{4}{3} и y2=115y_{2}=-\frac{1}{15} и намираме x=1x=1. За да няма даденото уравнение, за x=1x=1 трябва да е в сила равенството ax=1a x=1, което се получава при a=1a=1. Окончателно, отговорът на задачата е a(0,+)\{1}a \in(0, +\infty) \backslash\{1\}.
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2005-11-4

Задача 5

Пълен запис
Условие
Ъглополовящите на BAC,ABC\angle B A C, \angle A B C и ACB\angle A C B в ABC\triangle A B C пресичат описаната около триъгълника окръжност съответно в точки A1,B1A_{1}, B_{1} и C1C_{1}. Страната ABA B пресича правите C1B1C_{1} B_{1} и C1A1C_{1} A_{1} съответно в MM и N,BCN, B C пресича A1C1A_{1} C_{1} и A1B1A_{1} B_{1} съответно в PP и QQ и ACA C пресича B1A1B_{1} A_{1} и B1C1B_{1} C_{1} съответно в RR и SS. а) Да се докаже, че височината през RR в триъгълник CRQC R Q е равна на радиуса на вписаната в триъгълник ABCA B C окръжност. б) Да се докаже, че правите MQ,NRM Q, N R и SPS P се пресичат в една точка.
РешениеАко RTR T е височината през RR в CRQ\triangle C R Q, то RT=CRsinγR T=C R \sin \gamma \quad (1). От синусовата теорема за B1RC\triangle B_{1} R C намирамеCR=B1Csinα2cosγ2=2Rsinβ2sinα2cosγ2C R=\frac{B_{1} C \sin \frac{\alpha}{2}}{\cos \frac{\gamma}{2}}=\frac{2 R \sin \frac{\beta}{2} \sin \frac{\alpha}{2}}{\cos \frac{\gamma}{2}}където RR е радиусът на описаната около ABC\triangle A B C окръжност. След заместване в (1) получаваме RT=4Rsinα2sinβ2sinγ2R T=4 R \sin \frac{\alpha}{2} \sin \frac{\beta}{2} \sin \frac{\gamma}{2}. Но r=4Rsinα2sinβ2sinγ2r=4 R \sin \frac{\alpha}{2} \sin \frac{\beta}{2} \sin \frac{\gamma}{2}, където rr е радиусът на вписаната в ABC\triangle A B C окръжност. Следователно RT=rR T=r. б) Аналогично на а) височината през NN на BNP\triangle B N P е равна на rr, което означава, че правата NRN R е успоредна на BCB C и е на разстояние rr от нея, следователно INRI \in N R, където II е център на вписаната в ABC\triangle A B C окръжност. Аналогично II лежи и на правите MQM Q и SRS R.
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2005-11-5

Задача 6

Пълен запис
Условие
Измежду върховете на правилен 26 -ъгълник са избрани по произволен начин 9 върха. Да се докаже, че съществува равнобедрен триъгълник с върхове измежду избраните. Остава ли в сила твърдението, ако изберем по произволен начин 8 върха?
РешениеПърво ще докажем, че ако изберем 5 от върховете на правилен 13ъгълник, съществува равнобедрен триъгълник с върхове измежду избраните точки. Нека избраните точки образуват изпъкналия петоъгълник ABCDEA B C D E. Да допуснем, че имаме две двойки успоредни прави, определени от върховете на петоъгълника. Понеже успоредни диагонали не съществуват, имаме следните възможности: ()(*) Две двойки успоредни странинапример AECDA E \| C D и BCDEB C \| D E. Тогава AED=BCD\angle A E D=\angle B C D или AED=180BCD\angle A E D=180^{\circ}-\angle B C D, т. е. sinAED=sinBCD\sin \angle A E D=\sin \angle B C D и от AD=2RsinAED=2RsinBCD=BDA D=2 R \sin \angle A E D=2 R \sin \angle B C D=B D получаваме равнобедрения ABD\triangle A B D. ()(*) Две двойки успоредни прави от вида диагоналстрана. Нека без ограничение ABCEA B \| C E. Ако ACDEA C \| D E, аналогично на 1) получаваме BC=CDB C= C D. Ако ADBCA D \| B C, то EB=BDE B=B D. Случаите BECDB E \| C D и BDAEB D \| A E са аналогични на разгледаните. ()(*) Две двойки успоредни прави от вида диагонал-страна и страна-страна. Нека отново без ограничение ABCEA B \| C E. Понеже AEBCA E \| B C е невъзможно иначе ABCEA B C E е правоъгълник с върхове измежду върховете на правилен 13 -ъгълник, можем да считаме, че DEBCD E \| B C. Тогава DC=CAD C=C A. Нека сега имаме най-много една двойка успоредни прави. Тогава измежду 10 -те отсечки, определени от върховете на ABCDEA B C D E има 9, никои две от които не са успоредни. Понеже такава отсечка е основа на равнобедрен триъгълник с връх измежду върховете на 13 -ъгълника и всички такива върхове са различни поради това, че никои две отсечки не са успоредни, получваме, че поне един от тези 9 върха е измежду ABCDEA B C D E, понеже останалите върхове са 8. Понеже правилният 26 -ъгълник е образуван от два правилни 13 -ъгълника, то ако изберем 9 от неговите върхове, поне 5 от тях ще са измежду върховете на единия от 13 -ъгълниците и следователно имаме равнобедрен триъгълник. Следният пример показва, че можем да изберем 8 върха така, че никои три от тях да не са върхове на равнобедрен триъгълник: ако номерираме последователно върховете с числата от 1 до 26, може да изберем върхове 1, 2,4,5,10,11,13,142, 4, 5, 10, 11, 13, 14.
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2005-11-6

2006

5 задачи

Задача 2

Пълен запис
Условие
Да се докаже, че t2(xy+yz+zx)+2t(x+y+z)+30t^{2}(x y+y z+z x)+2 t(x+y+z)+3 \geq 0 за произволни x,y,z,t[1,1]x, y, z, t \in[-1, 1].\
РешениеНеравенството е вярно при t=0t=0. Нека t0t \neq 0 и да положим u=1tu=\frac{1}{t}. Трябва да докажем, че за u1|u| \geq 1 имамеf(u)=3u2+2u(x+y+z)+xy+yz+zx0f(u)=3 u^{2}+2 u(x+y+z)+x y+y z+z x \geq 0Последното неравенство следва от факта, че върхът x+y- на параболата3-\frac{x+y \overline{-} \text{- на параболата}}{3} п w=f(u)w=f(u) лежи в интервала [1,1][-1, 1] иf(±1)=f( \pm 1)=(x±1)(y±1)+(y±1)(z±1)(x \pm 1)(y \pm 1)+(y \pm 1)(z \pm 1)+(z±1)(x±1)0+(z \pm 1)(x \pm 1) \geq 0за x,y,z[1,1]x, y, z \in[-1, 1]. Равенство се достига само при f(±1)=0f( \pm 1)=0, т. е. когато u=t=±1u=t= \pm 1 и две от числата x,yx, y и zz са равни на 1\mp 1, а третото е произволно.
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2006-11-2

Задача 3

Пълен запис
Условие
Нека SS е множество от 2006 точки в равнината. Двойка точки (A,B)S×S(A, B) \in S \times S се нарича изолирана, ако кръгът с диаметър ABA B не съдържа други точки от SS. Да се намери минималният възможен брой изолирани двойки точки.
РешениеДа разгледаме граф с върхове дадените точки и ребро между два върха тогава и само тогава, когато съответната двойка точки е изолирана. Ще докажем, че този граф е свързан. Да допуснем противното и да изберем точки AA и BB от различни свързани компоненти така, че разстоянието ABA B е възможно най-малко (в равнината). Тогава кръгът с диаметър ABA B не съдържа други върхове и следователно AA са BB свързани с ребро, противоречие. Тъй като свързан граф с 2006 върха има поне 2005 ребра (когато графът е дърво), съществуват поне 2005 изолирани двойки. От друга страна, ако разположим 2006 точки върху права, то изолирани са само двойките съседни точки. Следователно тьрсеният минимален брой e 2005.
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2006-11-3

Задача 4

Нужна е проверка
Условие
BLANK BLANK BLANK
РешениеBLANK BLANK BLANK
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2006-11-4

Задача 5

Пълен запис
Условие
Допирателните към описаната около равнобедрен ABC\triangle A B C, AC=BCA C=B C, окръжност kk в точките BB и CC се пресичат в точка XX. Ако AXA X пресича kk в точка YY, да се намери отношението AYBY\frac{A Y}{B Y}.
РешениеАко BAY=α\angle B A Y=\alpha и ABY=β\angle A B Y=\beta, то BYX=β+α\angle B Y X= \beta+\alpha. Нещо повече, имаме ACB=AYB=180αβ\angle A C B=\angle A Y B= 180^{\circ}-\alpha-\beta, откъдето BAC=ABC=β+α2\angle B A C=\angle A B C=\frac{\beta+\alpha}{2}. Тогава AYC=β+α2\angle A Y C=\frac{\beta+\alpha}{2} и YCX=YAC=β+α2α=βα2\angle Y C X=\angle Y A C= \frac{\beta+\alpha}{2}-\alpha=\frac{\beta-\alpha}{2}. Синусовата теорема за BYX\triangle B Y X и CYX\triangle C Y X даваXYXB=sinαsin(α+β),\frac{X Y}{X B}=\frac{\sin \alpha}{\sin (\alpha+\beta)},XYXC=sin(βα2)sin(β+α2) \quad \frac{X Y}{X C}=\frac{\sin \left(\frac{\beta-\alpha}{2}\right)}{\sin \left(\frac{\beta+\alpha}{2}\right)}и тъй като XB=XCX B=X C, получаваме sinαsin(α+β)=sin(βα2)sin(β+α2)\frac{\sin \alpha}{\sin (\alpha+\beta)}=\frac{\sin \left(\frac{\beta-\alpha}{2}\right)}{\sin \left(\frac{\beta+\alpha}{2}\right)}. Следователноsinα=2cos(β+α2)sin(βα2)=sinβsinα\sin \alpha=2 \cos \left(\frac{\beta+\alpha}{2}\right) \sin \left(\frac{\beta-\alpha}{2}\right)=\sin \beta-\sin \alphaи значи AYBY=sinβsinα=2\frac{A Y}{B Y}=\frac{\sin \beta}{\sin \alpha}=2.
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2006-11-5

Задача 6

Пълен запис
Условие
Нека {an}n=1\left\{a_{n}\right\}_{n=1}^{\infty} е редица от реални числа, по-малки от 1, за която an+1(an+2)=3,n1a_{n+1}\left(a_{n}+2\right)=3, n \geq 1. Да се докаже, че: а) 72<an<2-\frac{7}{2}\lt{}a_{n}\lt{}-2; б) an=3a_{n}=-3 за всяко nn.
РешениеДа забележим, че ако xn2+(a1)yn2+azn2=bnx_{n}^{2}+(a-1) y_{n}^{2}+a z_{n}^{2}=b^{n}, то за xn+2=xnb,yn+2=ynbx_{n+2}=x_{n} b, y_{n+2}= y_{n} b и zn+2=znbz_{n+2}=z_{n} b имаме xn+22+(a1)yn+22+azn+22=bn+2x_{n+2}^{2}+(a-1) y_{n+2}^{2}+a z_{n+2}^{2}=b^{n+2}. Следователно е достатъчно да докажем, че ако уравнението x2+(a1)y2+az2=bx^{2}+(a-1) y^{2}+a z^{2}=b има решение, то има решение и уравнението x2+(a1)y2+az2=b2x^{2}+(a-1) y^{2}+a z^{2}=b^{2}. Нека x0,y0x_{0}, y_{0} и z0z_{0} са такива, че x02+(a1)y02+az02=bx_{0}^{2}+(a-1) y_{0}^{2}+a z_{0}^{2}=b. Тъй като е в сила тъждеството((a1)y2+az2x2)2+(a1)(2yx)2+a(2zx)2=\left((a-1) y^{2}+a z^{2}-x^{2}\right)^{2}+(a-1)(2 y x)^{2}+a(2 z x)^{2}=((a1)y2+az2+x2)2\left((a-1) y^{2}+a z^{2}+x^{2}\right)^{2}то X=(a1)y02+az02x02,Y=2y0x0X=(a-1) y_{0}^{2}+a z_{0}^{2}-x_{0}^{2}, Y=2 y_{0} x_{0} и Z=2z0x0Z=2 z_{0} x_{0} е решение на уравнението x2+(a1)y2+az2=b2x^{2}+(a-1) y^{2}+a z^{2}=b^{2}. Остава да покажем, че X=(a1)y02+az02x020X=(a-1) y_{0}^{2}+a z_{0}^{2}-x_{0}^{2} \neq 0. Ако X=0X=0, то a(y02+z02)=x02+y02a\left(y_{0}^{2}+z_{0}^{2}\right)=x_{0}^{2}+y_{0}^{2}. Тъй като a=4k+3a=4 k+3, то aa има прост делител pp от вида 4t+34 t+3, който влиза в каноничното разлагане на aa в нечетна степен. Ще използваме известния факт, че ако p=4t+3p=4 t+3 дели x02+y02x_{0}^{2}+y_{0}^{2}, то pp дели x0x_{0} и y0y_{0}. Следователно в каноничното разлагане на x02+y02x_{0}^{2}+y_{0}^{2} простото число pp влиза с четна степен. Същото важи и за каноничното разлагане на y02+z02y_{0}^{2}+z_{0}^{2}. Получихме, че степента на pp в a(y02+z02)a\left(y_{0}^{2}+z_{0}^{2}\right) и в x02+y02x_{0}^{2}+y_{0}^{2} са с различна четност, което е противоречие.
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2006-11-6

2007

5 задачи

Задача 1

Пълен запис
Условие
Да се намерят всички стойности на параметъра aa, за които систематаsinx+cosy=4a+6cosx+siny=3a+2\begin{aligned} & \sin x+\cos y=4 a+6 \\ & \cos x+\sin y=3 a+2 \end{aligned}
РешениеПовдигаме на квадрат двете равенства и събираме почленно. Получаваме 2+2sinxcosy+2cosxsiny=(4a+6)2+(3a+2)2=25a2+60a+40=(5a+6)2+42+2 \sin x \cos y+2 \cos x \sin y=(4 a+6)^{2}+(3 a+2)^{2}=25 a^{2}+60 a+40=(5 a+6)^{2}+4, откъдето sin(x+y)=(5a+6)22+1\sin (x+y)=\frac{(5 a+6)^{2}}{2}+1. Тъй като 1sin(x+y)=(5a+6)22+11 \geq \sin (x+y)=\frac{(5 a+6)^{2}}{2}+1 \geq 1, то sin(x+y)=1\sin (x+y)=1 и (5a+6)2=0(5 a+6)^{2}=0, т. е. a=65a=-\frac{6}{5}. За тази стойност на aa решение са ( x0,y0x_{0}, y_{0} ), за които sinx0=35,cosx0=45\sin x_{0}=\frac{3}{5}, \cos x_{0}=-\frac{4}{5} и y0=90x0y_{0}=90^{\circ}-x_{0},
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2007-11-1

Задача 2

Пълен запис
Условие
Нека nn е естествено число и a1,a2,,an,b1,b2,,bna_{1}, a_{2}, \ldots, a_{n}, b_{1}, b_{2}, \ldots, b_{n} са положителни реални числа. Да се докаже неравенството(a1+b1)(a2+b2)(an+bn)\left(a_{1}+b_{1}\right)\left(a_{2}+b_{2}\right) \ldots\left(a_{n}+b_{n}\right)+2n1(1a1b1+1a2b2++1anbn)+2^{n-1}\left(\frac{1}{a_{1} b_{1}}+\frac{1}{a_{2} b_{2}}+\cdots+\frac{1}{a_{n} b_{n}}\right) \geq2n1(n+2). 2^{n-1}(n+2).Кога се достига равенство?
РешениеДа разкрием скобите в израза (a1+b1)(a2+b2)(an+bn)\left(a_{1}+b_{1}\right)\left(a_{2}+b_{2}\right) \ldots\left(a_{n}+b_{n}\right). Ще получим 2n2^{n} събираеми, като всяко число aia_{i} и bib_{i} участва в точно 2n12^{n-1} събираеми. Тъй като за всяко i=1,2,,ni=1, 2, \ldots, n можем да запишем2n11aibi=1aibi+1aibi++1aibi2n12^{n-1} \frac{1}{a_{i} b_{i}}=\underbrace{\frac{1}{a_{i} b_{i}}+\frac{1}{a_{i} b_{i}}+\cdots+\frac{1}{a_{i} b_{i}}}_{2^{n-1}}то изразът от ляво може да се представи като сбор на 2n+n2n12^{n}+n 2^{n-1} събираеми. При това в произведението на всички тези събираеми всяко от числата aia_{i} и bib_{i} участва в числителя и в знаменателя в степен 2n12^{n-1}, т. е. произведението на тези събираеми е равно на 1. Сега неравенството от задачата следва от неравенството между средното аритметично и средното геометрично. За да имаме равенство трябва всички 2n+n2n12^{n}+n 2^{n-1} събираеми да са равни. Но ако имаме събираемо от вида aiTa_{i} T, то имаме и събираемо от вида biTb_{i} T, откъдето следва, че ai=bia_{i}=b_{i} за всяко ii. Оттук и от 1aibi=1ajbj\frac{1}{a_{i} b_{i}}=\frac{1}{a_{j} b_{j}} следва, че a1=a2==an=b1=b2==bn=ca_{1}=a_{2}=\cdots=a_{n}=b_{1}=b_{2}=\cdots=b_{n}=c. Тъй като всички събираеми сега са от вида cnc^{n} или 1c2\frac{1}{c^{2}}, то cn=1c2c^{n}=\frac{1}{c^{2}}, откъдето c=1c=1. Следователно равенство се достига когато всички числа са равни на 1.
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2007-11-2

Задача 3

Нужна е проверка
Условие
BLANK BLANK BLANK
РешениеBLANK BLANK BLANK
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2007-11-3

Задача 4

Нужна е проверка
Условие
BLANK BLANK BLANK
РешениеBLANK BLANK BLANK
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2007-11-4

Задача 5

Пълен запис
Условие
Нека DD е точка от страната ABA B на ABC\triangle A B C. Означаваме с PP и MM центровете на вписаните окръжности съответно за ADC\triangle A D C и BDC\triangle B D C, а с QQ и NN центровете на външновписаните окръжности съответно за ADC\triangle A D C към страната ADA D и за BDC\triangle B D C към страната BDB D. Нека KK и LL са симетричните точки на QQ и NN спрямо правата ABA B. a) Да се докаже, че правите AB,QNA B, Q N и PMP M или се пресичат в една точка или са успоредни. б) Да се докаже, че ако точките M,P,K,LM, P, K, L лежат на една окръжност, то ABC\triangle A B C е равнобедрен.
Решениеа) Точките PP и QQ лежат на ъглополовящата на ACD\angle A C D, а точките MM и NN лежат на ъглополовящата на BCD\angle B C D. Да означим F=CQABF=C Q \cap A B и E=CNABE=C N \cap A B. Нека PMP M пресича ABA B в точка TT. От теоремата на Менелай за CFE\triangle C F E и правата PMP M получавамеCPFTEMPFTEMC=1\frac{C P \cdot F T \cdot E M}{P F \cdot T E \cdot M C}=1Тъй като CPCQ=PFQF\frac{C P}{C Q}=\frac{P F}{Q F} (и двете отношения са равни на rADCr\frac{r_{A D C}}{r}, където rr е радиусът на външновписаната окръжност за ADC\triangle A D C към ADA D ), то CPPF=CQQF\frac{C P}{P F}= \frac{C Q}{Q F} и аналогично CMCN=MENE\frac{C M}{C N}=\frac{M E}{N E}, откъдето EMMC=ENNC\frac{E M}{M C}=\frac{E N}{N C}. Следователно1=CPFTEMPFTEMC=1=\frac{C P \cdot F T \cdot E M}{P F \cdot T E \cdot M C}=CQFTENQFTENC\frac{C Q \cdot F T \cdot E N}{Q F \cdot T E \cdot N C}което по обратната теорема на Менелай за CFE\triangle C F E означава, че N,QN, Q и TT лежат на една права. По същия начин, ако NQN Q пресича ABA B, то MPM P също минава през тази точка. Следователно правите PM,ABP M, A B и QNQ N или са успоредни, или се пресичат в една точка. б) Ще покажем, че M,P,KM, P, K и LL лежат на една окръжност тогава и само тогава, когато M,P,QM, P, Q и NN лежат на една окръжност. Ако QNABPMQ N\|A B\| P M, то и KLABK L \| A B. Тъй като QNMPQ N M P е равнобедрен трапец тогава и само тогава, когато PMLKP M L K е равнобедрен трапец, то QNMPQ N M P е вписан тогава и само тогава, когато PMLKP M L K е вписан. Ако QN,ABQ N, A B и PMP M се пресичат в точка TT, то и KLK L минава през същата точка. Тъй като TK=TQT K=T Q и TL=TNT L=T N, тоTPTM=TKTLTPTM=TQTN.T P \cdot T M=T K \cdot T L \Longleftrightarrow T P \cdot T M=T Q \cdot T N.Следователно M,P,QM, P, Q и NN лежат на една окръжност. Освен това Q,DQ, D и MM лежат на една права (ъглополовящата на BDC\angle B D C ), а N,DN, D и PP също лежат на една права (ъглополовящата на ADC\angle A D C ). Оттук QAP=QDP=NDM=NBM=90\angle Q A P=\angle Q D P= \angle N D M=\angle N B M=90^{\circ}, т. е. AQDPA Q D P и BNDMB N D M са вписани четириъгълници. Следователно BAC2=DAP=PQD=PNM=DBM=ABC2\frac{\angle B A C}{2}=\angle D A P=\angle P Q D=\angle P N M=\angle D B M=\frac{\angle A B C}{2}, т. е. ABC\triangle A B C е равнобедрен.
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2007-11-5

2008

3 задачи

Задача 2

Пълен запис
Условие
Във вътрешността на равностранен триъгълник ABCA B C е избрана точка OO. Симетричните точки на OO спрямо страните BC,CAB C, C A и ABA B са означени съответно с A1,B1A_{1}, B_{1} и C1C_{1}. Да се докаже, че правите AA1,BB1A A_{1}, B B_{1} и CC1C C_{1} се пресичат в една точка.
РешениеЩе покажем, чеK=K=sinCAA1sinBAA1sinABB1sinCBB1sinBCC1sinACC1=1\frac{\sin \angle C A A_{1}}{\sin \angle B A A_{1}} \frac{\sin \angle A B B_{1}}{\sin \angle C B B_{1}} \frac{\sin \angle B C C_{1}}{\sin \angle A C C_{1}}=1и твърдението ще следва от синусовия вариант на теоремата на Чева. От синусовата теорема за AA1C\triangle A A_{1} C и AA1B\triangle A A_{1} B получавамеsinCAA1=CA1sin(60+γ2)AA1;\sin \angle C A A_{1}=\frac{C A_{1} \sin \left(60^{\circ}+\gamma_{2}\right)}{A A_{1}};sinBAA1=BA1sin(60+β1)AA1 \quad \sin \angle B A A_{1}=\frac{B A_{1} \sin \left(60^{\circ}+\beta_{1}\right)}{A A_{1}}Оттук намирамеsinCAA1sinBAA1=\frac{\sin \angle C A A_{1}}{\sin \angle B A A_{1}}=CA1BA1sin(60+γ2)sin(60+β1)=\frac{C A_{1}}{B A_{1}} \frac{\sin \left(60^{\circ}+\gamma_{2}\right)}{\sin \left(60^{\circ}+\beta_{1}\right)}=OCOBsin(60+γ2)sin(60+β1).\frac{O C}{O B} \frac{\sin \left(60^{\circ}+\gamma_{2}\right)}{\sin \left(60^{\circ}+\beta_{1}\right)}.След аналогични пресмятания за sinABB1sinCBB1\frac{\sin \angle A B B_{1}}{\sin \angle C B B_{1}} и sinBCC1sinACC1\frac{\sin \angle B C C_{1}}{\sin \angle A C C_{1}}, получавамеK=K=OCOBOAOCOBOCsin(60+γ2)sin(60+α2)sin(60+β2)sin(60+γ1)sin(60+α1)sin(60+β1)=1\frac{O C}{O B} \frac{O A}{O C} \frac{O B}{O C} \frac{\sin \left(60^{\circ}+\gamma_{2}\right) \sin \left(60^{\circ}+\alpha_{2}\right) \sin \left(60^{\circ}+\beta_{2}\right)}{\sin \left(60^{\circ}+\gamma_{1}\right) \sin \left(60^{\circ}+\alpha_{1}\right) \sin \left(60^{\circ}+\beta_{1}\right)}=1поради 60+γ1+60+γ2=18060^{\circ}+\gamma_{1}+60^{\circ}+\gamma_{2}=180^{\circ} и аналогичните равенства за останалите ъгли.
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2008-11-2

Задача 3

Пълен запис
Условие
Нека aa и bb са естествени числа. Да се докаже, че редицата {an}n=1\left\{a_{n}\right\}_{n=1}^{\infty}, зададена с равенствата a1=aa_{1}=a и an+1=φ(an+b),n1a_{n+1}=\varphi\left(a_{n}+b\right), n \geq 1, е ограничена. (φ(k)(\varphi(k) е броят на естествените числа по-малки от kk и взаимнопрости с kk.)
РешениеДа разгледаме числата N!+2,N!+3,,N!+NN!+2, N!+3, \ldots, N!+N, където NN е естествено число, за което N!>aN!\gt{}a и N>2b+1N\gt{}2 b+1. Понеже φ(an+b)an+b1\varphi\left(a_{n}+b\right) \leq a_{n}+b-1, то всеки член на редицата е най-много с b1b-1 по-голям от предния. Следователно или редицата е ограничена, или съществува kk за което ak<N!+2a_{k}\lt{}N!+2 и ak+1a_{k+1} е някое от избраните числа. Тогава ak+1+ba_{k+1}+b отново е измежду тези числа и следователно има прост делител pNp \leq N. Но ако простото число pp дели tt, то φ(t)tp1p\varphi(t) \leq t \cdot \frac{p-1}{p}, откъдето получавамеak+2=φ(ak+1+b)(N!+N)N1N<N!+2a_{k+2}=\varphi\left(a_{k+1}+b\right) \leq(N!+N) \frac{N-1}{N}\lt{}N!+2като последното неравенство е еквивалентно на N!>N(N3)N!\gt{}N(N-3), което е очевидно. Получихме, че ak+2<N!+2a_{k+2}\lt{}N!+2, т. е. редицата е ограничена.
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2008-11-3

Задача 4

Пълен запис
Условие
В окръжност с радиус R=65R=65 е вписан четириъгълник ABCDA B C D, за който AB=50,BC=104A B=50, B C=104 и CD=120C D=120. Да се намери страната ADA D.
РешениеАко OO е центърът на окръжността, а MM и NN са среди съответно на страните ABA B и CDC D, то OM=x2652252=60O M=\sqrt{\vphantom{x^2}65^{2}-25^{2}}=60 и ON=x2652602=25O N=\sqrt{\vphantom{x^2}65^{2}-60^{2}}=25. Следователно AMOOND\triangle A M O \cong \triangle O N D, откъдето получавамеAOB+COD=2(AOM+DON)=180.\angle A O B+\angle C O D=2(\angle A O M+\angle D O N)=180^{\circ}.Тогава диагоналите на четириъгълника са перпендикулярни, откъдетоAD=x2AB2+CD2BC2=x26084=78A D=\sqrt{\vphantom{x^2}A B^{2}+C D^{2}-B C^{2}}=\sqrt{\vphantom{x^2}6084}=78
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2008-11-4

2009

5 задачи

Задача 2

Пълен запис
Условие
а) Да се докаже, че за триъгълник с ъгли α,β\alpha, \beta и γ\gamma е изпълнено равенствотоr=4Rsinα2sinβ2sinγ2r=4 R \sin \frac{\alpha}{2} \sin \frac{\beta}{2} \sin \frac{\gamma}{2}където rr и RR са съответно радиусът на вписаната и на описаната окръжност за този триъгълник. б) Шестоъгълникът ABCDEFA B C D E F е вписан в окръжност. Да се докаже, че произведението на радиусите на вписаните окръжности в ABF,BCD\triangle A B F, \triangle B C D и DEF\triangle D E F е равно на произведението на радиусите на вписаните окръжности в ABC,CDE\triangle A B C, \triangle C D E и EFA\triangle E F A тогава и само тогава, когато периметрите на ACE\triangle A C E и BDF\triangle B D F са равни.
Решениеа) Равенството следва от тъждеството sinα2=x21cosα2\sin \frac{\alpha}{2}=\sqrt{\vphantom{x^2}\frac{1-\cos \alpha}{2}}, косинусовата теорема и формулите S=pr=abc4RS=p r=\frac{a b c}{4 R}. б) Ще използваме, че ако α,β\alpha, \beta и γ\gamma са ъгли в триъгълник, то sin2α+sin2β+sin2γ=2sin(α+β)cos(αβ)+2sinγcosγ=\sin 2 \alpha+\sin 2 \beta+\sin 2 \gamma=2 \sin (\alpha+\beta) \cos (\alpha-\beta)+2 \sin \gamma \cos \gamma==2sinγ(cos(αβ)cos(α+β))==2 \sin \gamma(\cos (\alpha-\beta)-\cos (\alpha+\beta))=4sinαsinβsinγ4 \sin \alpha \sin \beta \sin \gammaКато използваме тъждеството от а), получавамеsinABC2sinCDE2sinEFA2=\sin \frac{\angle A B C}{2} \sin \frac{\angle C D E}{2} \sin \frac{\angle E F A}{2}=sinBCD2sinDEF2sinFAB2(1)\sin \frac{\angle B C D}{2} \sin \frac{\angle D E F}{2} \sin \frac{\angle F A B}{2} \tag{1}Освен това ABC+CDE+EFA=BCD+DEF+FAB=\angle A B C+\angle C D E+\angle E F A=\angle B C D+\angle D E F+\angle F A B= ABC\triangle A B C. <120\lt{}120^{\circ}, тямата =54=\frac{5}{4}. (n2+\left(n^{2}+\right.: 2009, цул 19 e mm e ти по 14\equiv 14 нието Тъй 3ia\frac{3}{i} \geq a гелно x=x= инуsinγ\sin \gamma 360360^{\circ}, откъдето следва, че sinABC+sinCDE+sinEFA=sinBCD+sinDEF+sinFAB\sin \angle A B C+\sin \angle C D E+\sin \angle E F A=\sin \angle B C D+\sin \angle D E F+\sin \angle F A B. От синусовата теорема сега следва твърдението на задачата.
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2009-11-2

Задача 3

Нужна е проверка
Условие
BLANK BLANK BLANK
РешениеBLANK BLANK BLANK
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2009-11-3

Задача 4

Пълен запис
Условие
Да се намерят всички стойности на реалния параметьр aa, за които уравнението23xa22x+1+(a2+1)2xa=02^{3 x}-a 2^{2 x+1}+\left(a^{2}+1\right) 2^{x}-a=0има три различни реални корена, които образуват аритметична прогресия.
РешениеСлед полагането y=2xy=2^{x}, уравнението ставаy32ay2+(a2+1)ya=0(1)y^{3}-2 a y^{2}+\left(a^{2}+1\right) y-a=0 \tag{1}Ако уравнението от условието има три реални корена, които образуват аритметична прогресия, то уравнението (1) има три реални положителни корена, които образуват геометрична прогресия. Уравнението (1) може да се запише във вида (ya)(y2ay+1)=0(y-a)\left(y^{2}-a y+1\right)=0. За да има три корена трябва a>0a\gt{}0 и a24>0a^{2}-4\gt{}0, което означава, че a>2a\gt{}2. За тези стойности на aa корените y1y_{1} и y2y_{2} на y2ay+1=0y^{2}-a y+1=0 са положителни защото y1y2=1y_{1} y_{2}=1 и y1+y2=a>0y_{1}+y_{2}=a\gt{}0. Единствената възможност a,y1a, y_{1} и y2y_{2} да образуват геометрична прогресия е y12=ay2y_{1}^{2}=a y_{2}, което дава ay11=a(ay1)a y_{1}-1=a\left(a-y_{1}\right). Оттук y1=a2+12ay_{1}=\frac{a^{2}+1}{2 a} и след заместване в уравнението, получаваме a44a21=0a^{4}-4 a^{2}-1=0. Единственият положителен корен е a=x22+5a=\sqrt{\vphantom{x^2}2+\sqrt{5}}, като a>2a\gt{}2.
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2009-11-4

Задача 5

Пълен запис
Условие
Дадена е редица от положителни числа a1,a2,a_{1}, a_{2}, \ldots, за която a1=1,a2=2a_{1}=1, a_{2}=2 иan+1=an2+an12+an22+an2a_{n+1}=a_{n}^{2}+a_{n-1}^{2}+a_{n-2}^{2}+a_{n-2}за n3n \geq 3. Да се намери a3a_{3}, ако1a1+1+1a2+1++1a2008+1+1a2009=1.\frac{1}{a_{1}+1}+\frac{1}{a_{2}+1}+\cdots+\frac{1}{a_{2008}+1}+\frac{1}{a_{2009}}=1.
РешениеЩе докажем, че a3=6a_{3}=6 е търсената стойност. Нека a3=6a_{3}=6. Тогава a2=a12+a1,a3=a22+a2a_{2}=a_{1}^{2}+a_{1}, a_{3}=a_{2}^{2}+a_{2} и a4=a32+a22+a12+a1=a32+a22+a2=a32+a3a_{4}=a_{3}^{2}+a_{2}^{2}+a_{1}^{2}+a_{1}=a_{3}^{2}+a_{2}^{2}+a_{2}=a_{3}^{2}+a_{3}. Сега по индукция лесно следва, че an=an12+an1a_{n}=a_{n-1}^{2}+a_{n-1}. Пресмятаме1ai+1=1ai1ai(ai+1)=1ai1ai+1\frac{1}{a_{i}+1}=\frac{1}{a_{i}}-\frac{1}{a_{i}\left(a_{i}+1\right)}=\frac{1}{a_{i}}-\frac{1}{a_{i+1}}и след телескопично сумиране получаваме тъждеството от условието. Ясно е, че ако a3>6a_{3}\gt{}6, то сборът от условието е по-малък от 1, а при a3<6a_{3}\lt{}6, той е по-голям от 1. Следователно единствената стойност е a3=6a_{3}=6.
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2009-11-5

Задача 6

Пълен запис
Условие
Естествените числа a,ba, b и cc са такива, че a2+ab+b2=c2a^{2}+a b+b^{2}=c^{2} и aa и bb са взаимнопрости. Да се докаже, че числото ab+2c|a-b|+2 c е точен квадрат на естествено число тогава и само тогава, когато то не се дели на 3.
РешениеБез ограничение можем да считаме, че a>ba\gt{}b. Записваме равенството a2+ab+b2=c2a^{2}+a b+b^{2}=c^{2} във вида (2ca+b)(2c+ab)=3(a+b)2(2 c-a+b)(2 c+a-b)=3(a+b)^{2}. Тъй като aa и bb са взаимнопрости, то те не са едновременно четни. От a2+ab+b2=c2a^{2}+a b+b^{2}=c^{2} следва, че cc е нечетно число. Нека НОД (2ca+b,2c+ab)=d(2 c-a+b, 2 c+a-b)=d. Ако pp е нечетен прост делител на dd, то p2p^{2} дели 3(a+b)23(a+b)^{2} и значи pp дели a+ba+b. Освен това pp дели 2ca+b(2c+ab)=2(ba)2 c-a+b-(2 c+a-b)=2(b-a) и следователно pp дели bab-a. Получаваме, че pp дели aa и bb, което е противоречие. Следователно dd няма нечетни прости делители и тъй като dd дели 4c4 c и сс е нечетно, то d{1,2,4}d \in\{1, 2, 4\}. Ако d=2d=2 или 4, то a,ba, b и cc са нечетни, т. е. a2b2c21(mod8)a^{2} \equiv b^{2} \equiv c^{2} \equiv 1(\bmod 8) и имаме ab7(mod8)a b \equiv 7(\bmod 8). Оттук и от факта, че всяко от числата aa и bb дава остатък 1,3,51, 3, 5 или 7 при деление на 8, следва, че a+ba+b се дели на 8. Ако d=2d=2, то 2ca+b=2p2 c-a+b=2 p и 2c+ab=2q2 c+a-b=2 q, като (p,q)=1(p, q)=1 и p+q=2cp+q=2 c е четно число. Следователно pp и qq са нечетни и равенството (2ca+b)(2c+ab)=3(a+b)2(2 c-a+b)(2 c+a-b)=3(a+b)^{2} е невъзможно по модул 8. Ако d=4d=4, след съкращаване на 4 получаваме ситуация, аналогична на случая d=1d=1, като при това точният квадрат си остава такъв. Нека d=1d=1, т. е. aa и bb са с различна четност. Тогава числата 2ca+b2 c-a+b и 2c+ab2 c+a-b са нечетни и едното от тях е от вида 3p23 p^{2}, а другото е от вида q2q^{2}, където qq не се дели на 3, защото иначе 2ca+b2 c-a+b и 2c+ab2 c+a-b не са взаимнопрости. Остава да отбележим, че ако ab+2c|a-b|+2 c е точен квадрат, то е равно на q2q^{2} и значи не се дели на 3 и, обратно, ако ab+2c|a-b|+2 c не се дели на 3, то е равно на q2q^{2}, т. е. е точен квадрат.
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2009-11-6

2010

5 задачи

Задача 2

Пълен запис
Условие
Нека a1>1a_{1}\gt{}1 и an+1=an+1an1a_{n+1}=a_{n}+\frac{1}{a_{n}}-1 при n1n \geq 1. Да се докаже, че: a) редицата (an)\left(a_{n}\right) е сходяща и да се намери нейната граница; б) съществува nn, за което a2n<1+122na_{2 n}\lt{}1+\frac{1}{2^{2^{n}}}.
Решениеа) Понеже an+11=(an1)2an>0a_{n+1}-1=\frac{\left(a_{n}-1\right)^{2}}{a_{n}}\gt{}0, то an+1an=1an1<0a_{n+1}-a_{n}=\frac{1}{a_{n}}-1\lt{}0 и значи an>an+1>1a_{n}\gt{}a_{n+1}\gt{}1. Следователно редицата е сходяща и за нейната граница ll имаме, че l=l+1l1l=l+\frac{1}{l}-1, т. е. l=1l=1. б) От а) следва, че ak3/2a_{k} \leq 3 / 2 за някое kk. Тогава отan+11=(an1)2an<(an1)2a_{n+1}-1=\frac{\left(a_{n}-1\right)^{2}}{a_{n}}\lt{}\left(a_{n}-1\right)^{2}по индукция получаваме, че an1<122nka_{n}-1\lt{}\frac{1}{2^{2^{n-k}}} при n>kn\gt{}k. Остава да изберем n2kn \geq 2 k.
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2010-11-2

Задача 3

Пълен запис
Условие
Дени попълва с ненулево цяло число някой от коефициентите на уравнение от 2010-та степен, след това Вени попълва също с ненулево цяло число друг от коефициентите и т. н., докато бъдат попълнени всичките 2011 коефициента. Дени печели, ако полученото уравнение има целочислен корен, а в противен случай печели Вени. Коя от двете има печеливша стратегия?
РешениеДени. Тя може да попълва така, че след всяко нейно попълване (без предпоследното) броят на непопълнените коефициенти пред нечетните и пред четните степени да е един и същ. Значи преди предпоследния ѝ ход има само един непопълнен коефициент от едната група, например групата AA. Тя го попълва така, че сумата на числата в AA да стане ненулева. С последното си попълване Дени може да направи така, че полученото уравнение да има корен 1 или -1. Наистина, в противен случай сумата от всички коефициенти без последния, който трябва да се попълни, например bb, би била 0 (това означава, че 1 не може да е корен на уравнението). Също така, разликата на сумите от числата в AA и числата в другата група BB без самото bb също би била 0 (понеже -1 не е корен на уравнението съгласно допускането). Оттук следва, че както сумата на числата в B\{b}B \backslash\{b\}, така и тази на числата в AA е 0. Последното вече е противоречие.
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2010-11-3

Задача 4

Пълен запис
Условие
Даден е остроъгълен триъгълник ABCA B C за който cosBAC=13\cos \angle B A C=\frac{1}{3}. Правата през AA, успоредна на медианата BM,MACB M, M \in A C пресича продължението на височината CC1,C1ABC C_{1}, C_{1} \in A B в точка DD. Ако CC1:C1D=2:1C C_{1}: C_{1} D=2: 1, да се намери отношението Rr\frac{R}{r} където RR и rr са съответно радиусите на описаната и вписаната окръжност за ABC\triangle A B C.
РешениеДа означим с NN пресечната точка на BMB M и CC1C C_{1}. Тъй като MNM N е успоредна на ADA D и MM е среда на ACA C, то MNM N е средна отсечка в ADC\triangle A D C. Следователно NN е среда на CDC D и като използваме, че CC1:C1D=2:1C C_{1}: C_{1} D=2: 1, лесно получаваме CN:NC1:C1D=3:1:2C N: N C_{1}: C_{1} D=3: 1: 2. Ако AC=2tA C=2 t, то AC1=ACcosBAC=2t3A C_{1}=A C \cos \angle B A C=\frac{2 t}{3} и от подобието на ADC1\triangle A D C_{1} и BNC1B N C_{1} намираме AC1BC1=DC1NC1=2\frac{A C_{1}}{B C_{1}}=\frac{D C_{1}}{N C_{1}}=2, т. е. BC1=t3B C_{1}=\frac{t}{3}. Сега от косинусовата теорема пресмятамеBC=x2t2+4t24t213=tx2113B C=\sqrt{\vphantom{x^2}t^{2}+4 t^{2}-4 t^{2} \frac{1}{3}}=t \sqrt{\vphantom{x^2}\frac{11}{3}}Тъй като sinBAC=x21cos2BAC=2x223\sin \angle B A C=\sqrt{\vphantom{x^2}1-\cos ^{2} \angle B A C}=\frac{2 \sqrt{\vphantom{x^2}2}}{3}, то R=BC2sinBAC=tx2668R=\frac{B C}{2 \sin \angle B A C}=\frac{t \sqrt{\vphantom{x^2}66}}{8}. От формулата r(AB+BC+CA)=ABACsinBACr(A B+B C+C A)=A B \cdot A C \sin \angle B A C намираме r=4tx229+x233r=\frac{4 t \sqrt{\vphantom{x^2}2}}{9+\sqrt{\vphantom{x^2}33}} и следователноRr=9x233+3332\frac{R}{r}=\frac{9 \sqrt{\vphantom{x^2}33}+33}{32}
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2010-11-4

Задача 5

Пълен запис
Условие
Клетките на таблица с 2009 реда и 2011 стълба са оцветени шахматно. Да се намери най-голямото естествено число kk със следното свойство. При изтриване на произволни kk клетки на таблицата, така че измежду неизтритите клетки има равен брой бели и черни, останалата част от таблицата (т. е. неизтритите клетки) може да се покрие с домина. (Доминото се състои от две клетки с обща страна).
РешениеЩе докажем, че за всяка таблица с нечетни страни търсеното число е k=3k=3. Без ограничение можем да считаме, че четирите ъглови клетки са черни. Ясно е, че kk трябва да е нечетно число и ако k5k \geq 5 то трябва да изтрием поне 2 бели и 3 черни клетки. Ако изтрием двете бели съседни клетки на коя да е ъглова, то тази ъглова клетка остава изолирана и не може да се покрие от домино. Следователно k3k \leq 3. Остава да докажем, че както и да изтрием 2 черни и една бяла клетка останалата част от дъската може да се покрие с домина. За дъска 3×33 \times 3 това се проверява директно. Сега да разгледаме дъска 2p+1×2q+12 p+1 \times 2 q+1, за която поне едно от pp и qq е по-голямо от 1 и от която сме изтрили 2 черни и една бяла клетка. Без ограничение q>1q\gt{}1 и да разгледаме двете ивици, съставени от първите два и от последните два стълба. Ако в някой от тях няма изтрита клетка, твърдението следва по индукция. Ако и в двете има изтрита клетка, то в едната ивица има само една изтрита клетка. Без ограничение нека това е ивицата от първите два стълба. Ако изтритата клетка е в първия стълб, то поставяме хоризонтални домина в тази ивица, като само доминото в реда на изтритата клетка ще покрива клетка със същия цвят от останалата част на таблицата. Ако изтритата клетка е във втория стълб, използваме едно вертикално домино и едно хоризонтално домино, като отново покриваме една клетка със съция цвят от останалата част от таблицата. И в двата случая твърдението следва по индукция.
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2010-11-5

Задача 6

Пълен запис
Условие
Нека f(x)f(x) е полином с цели коефициенти и nn е дадено естествено число. Известно е, че за всеки две цели числа aa и bb, за които aba-b се дели на nn, числата f(a)f(a) и f(b)f(b) не са взаимно прости. Да се докаже, че съществува просто число pp, за което pp дели f(x)f(x) за всяко цяло число xx.
РешениеДа допуснем, че просто число със свойството от условието не съществува. Първо ще докажем, че за произволни прости числа p1,p2,,pkp_{1}, p_{2}, \ldots, p_{k} съществува цяло число bb, за което f(b)f(b) не се дели на pip_{i} за всяко i=1,2,,ki=1, 2, \ldots, k. Наистина, от допускането следва, че за всяко i=1,2,,ki=1, 2, \ldots, k съществува xix_{i}, за което f(xi)f\left(x_{i}\right) не се дели на pip_{i}. Според китайската теорема за остатъците съществува число bxi(modpi)b \equiv x_{i}\left(\bmod p_{i}\right) и тогава f(b)f(xi)≢0(modpi)f(b) \equiv f\left(x_{i}\right) \not \equiv 0\left(\bmod p_{i}\right). Нека p1,p2,,pkp_{1}, p_{2}, \ldots, p_{k} са простите делители на nn. Според доказаното свойство съществува число bb, за което f(b)f(b) не се дели на pip_{i} за всяко i=1,2,,ki=1, 2, \ldots, k. Нека q1,q2,qlq_{1}, q_{2}, \ldots q_{l} са простите делители на f(b)f(b). Отново от доказаното свойство следва, че съществува cc за което f(c)f(c) не се дели на никое от числата q1,q2,qlq_{1}, q_{2}, \ldots q_{l}. Тъй като q1q2qlq_{1} q_{2} \ldots q_{l} е взаимно просто с nn, то сравнението q1q2qlxbc(modn)q_{1} q_{2} \ldots q_{l} x \equiv b-c(\bmod n) има Тогава, ако a=q1q2qlx+ca=q_{1} q_{2} \ldots q_{l} x+c, то ab(modn)a \equiv b(\bmod n) и f(a)f(c)≢0(modqi)f(a) \equiv f(c) \not \equiv 0\left(\bmod q_{i}\right) за всяко i=1,2,,li=1, 2, \ldots, l. Това означава, че f(a)f(a) и f(b)f(b) са взаимно прости, което е противоречие с условието. Следователно съществува просто число pp, за което pp дели f(x)f(x) за всяко цяло число xx.
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2010-11-6

2011

6 задачи

Задача 1

Пълен запис
Условие
Да се намерят всички стойности на реалния параметър aa, за които уравнението3cosx+31cosx=a3^{\cos x}+3^{1-\cos x}=aима точно едно
Решениев интервала [0,π][0, \pi]. След полагане t=3cosxt=3^{\cos x}, получаваме уравнението t2at+3=0t^{2}-a t+3=0. За да има уравнението от условието точно едно в интервала [0,π][0, \pi], уравнението f(t)=t2at+3=0f(t)=t^{2}-a t+ 3=0 трябва да има единствено в интервала [13,3]\left[\frac{1}{3}, 3\right]. Когато D=a212=0D=a^{2}-12=0, получаваме a=±2x23a= \pm 2 \sqrt{\vphantom{x^2}3} и тогава двата корена са съответно ±x23\pm \sqrt{\vphantom{x^2}3}. Тъй като само x23[13,3]\sqrt{\vphantom{x^2}3} \in\left[\frac{1}{3}, 3\right], то a=2x23a=2 \sqrt{\vphantom{x^2}3} е на задачата. Ако t=13t=\frac{1}{3} е , то a=283a=\frac{28}{3} и тогава другият корен е t=9[13,3]t=9 \notin\left[\frac{1}{3}, 3\right]. Това означава, че a=283a=\frac{28}{3} е на задачата. Ако t=3t=3 е , то a=4a=4 и тогава другият корен е t=1[13,3]t=1 \in\left[\frac{1}{3}, 3\right]. Това означава, че a=4a=4 не е на задачата. Когато то е в (13,3)\left(\frac{1}{3}, 3\right) трябва да имаме f(13)f(3)<0f\left(\frac{1}{3}\right) f(3)\lt{}0 което дава a(4,283)a \in\left(4, \frac{28}{3}\right). Окончателно то е a{2x23}(4,283]a \in\{2 \sqrt{\vphantom{x^2}3}\} \cup\left(4, \frac{28}{3}\right].
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2011-11-1

Задача 2

Пълен запис
Условие
Точките OO и II са съответно център на описаната и вписаната окръжност за триъгълник ABCA B C. Ъглополовящата на ъгъл ACBA C B пресича описаната около триъгълника окръжност в точка DD. Ако OI=rO I=r и ID=2rI D=2 r, където rr е радиусът на вписаната окръжност, да се намери sinACB\sin \angle A C B.
РешениеТъй като DI=DAD I=D A (следва от DIA=DAI=α+γ2\angle D I A=\angle D A I=\frac{\alpha+\gamma}{2} ), то от синусовата теорема получаваме r=Rsinγ2r=R \sin \frac{\gamma}{2}. От r2=OI2=R22Rrr^{2}=O I^{2}=R^{2}-2 R r след заместване r=Rsinγ2r=R \sin \frac{\gamma}{2}, намирамеsin2γ2+2sinγ21=0\sin ^{2} \frac{\gamma}{2}+2 \sin \frac{\gamma}{2}-1=0Оттук последователно намираме sinγ2=x221,cosγ2=x21(21)2=x22(21)\sin \frac{\gamma}{2}=\sqrt{\vphantom{x^2}2}-1, \cos \frac{\gamma}{2}=\sqrt{\vphantom{x^2}1-(\sqrt{2}-1)^{2}}=\sqrt{\vphantom{x^2}2(\sqrt{2}-1)} иsinγ=2sinγ2cosγ2=(2(x221))32\sin \gamma=2 \sin \frac{\gamma}{2} \cos \frac{\gamma}{2}=(2(\sqrt{\vphantom{x^2}2}-1))^{\frac{3}{2}}
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2011-11-2

Задача 3

Пълен запис
Условие
Дадени са естествени числа a1,a2,,a2011a_{1}, a_{2}, \ldots, a_{2011}. Да се докаже, че твърдението: За всяко естествено число nn произведението (na1)(na2)(na2011)\binom{n}{a_{1}}\binom{n}{a_{2}} \ldots\binom{n}{a_{2011}} се дели на nn, е вярно тогава и само тогава, когато най-големия общ делител на числата a1,a2,,a2011a_{1}, a_{2}, \ldots, a_{2011} е равен на 1.
РешениеНека (a1,a2,a2011)=1\left(a_{1}, a_{2}, \ldots a_{2011}\right)=1 и n=p1α1p2α2ptαtn=p_{1}^{\alpha_{1}} p_{2}^{\alpha_{2}} \ldots p_{t}^{\alpha_{t}}. Ясно е, че за всяко ii съществува asa_{s}, което не се дели на pip_{i}. Тогава (nas)=nas(n1as1)\binom{n}{a_{s}}=\frac{n}{a_{s}}\binom{n-1}{a_{s}-1} се дели на piαip_{i}^{\alpha_{i}}, т. е. nn дели произведението от условието. Обратно, да допуснем, че съществува просто число pp, което дели всяко от числата a1,a2,,a2011a_{1}, a_{2}, \ldots, a_{2011}. Ще покажем, че съществува естествено число nn, за което pp дели nn, но pp не дели (nai)\binom{n}{a_{i}} за всяко ii. Да разгледаме числата от вида n=pkpn=p^{k}-p и да разгледаме например (na1)\binom{n}{a_{1}}. Нека a1=paa_{1}=p a. Имаме(na1)=(pkppa)=\binom{n}{a_{1}}=\binom{p^{k}-p}{p a}=(pkp)(pkp1)(pkppa+1)pa(pa1)(pa2)(pa(pa1)).\frac{\left(p^{k}-p\right)\left(p^{k}-p-1\right) \ldots\left(p^{k}-p-p a+1\right)}{p a(p a-1)(p a-2) \ldots(p a-(p a-1))}.Тъй като kk може да бъде избрано произволно голямо, то най-високата степен на pp, която дели числителя, е равна на най-високата степен на pp, която дели произведениетоp(p+1)(p+2)(p+pa1)p(p+1)(p+2) \ldots(p+p a-1)Отделяме множителите, които се делят на pp, и получавамеp(p+p)(p+2p)(p+(a1)p)=pa123a.p(p+p)(p+2 p) \ldots(p+(a-1) p)=p^{a} 1 \cdot 2 \cdot 3 \ldots a.В знаменателя също отделяме множителите, които се делят на pp и получавамеpa(pap)(pa2p)(pa(a1)p)=p a(p a-p)(p a-2 p) \ldots(p a-(a-1) p)=paa(a1)(a2)1.p^{a} a(a-1)(a-2) \ldots 1.Оттук следва, че (na1)\binom{n}{a_{1}} не се дели на pp. Аналогично доказваме, че за всяко ii числото (nai)\binom{n}{a_{i}} не се дели на pp, което означава, че разглежданото произведение не се дели на nn.
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2011-11-3

Задача 4

Пълен запис
Условие
Колко най-малко три елементни подмножества на множеството A={1,2,,8}A=\{1, 2, \ldots, 8\} трябва да се изберат така, че всеки два елемента на AA да са едновременно елементи на поне едно от избраните множества?
РешениеВсяка от седемте двойки (1,2),(1,3),,(1,8)(1, 2), (1, 3), \ldots, (1, 8) трябва да се среща в някое от избраните множества. Тъй като в едно три елементно множество се срещат най-много две от тези двойки, следва, че числото 1 се среща в поне 4 множества. Това е вярно за всяко от останалите числа. Тогава общо във всички множества трябва да има поне 84=328 \cdot 4=32 елемента. Това означава, че са ни необходими поне 323=11\left\lceil\frac{32}{3}\right\rceil=11 множества. Тъй като дадените 11 множества имат исканото свойство, то отговорът е 11. {1,2,3},{1,4,5},{1,6,7},{1,2,8},{2,4,6},{2,5,7},{2,3,8},{3,4,7},{3,5,6},{4,5,8},{6,7,8}\{1, 2, 3\}, \{1, 4, 5\}, \{1, 6, 7\}, \{1, 2, 8\}, \{2, 4, 6\}, \{2, 5, 7\}, \{2, 3, 8\}, \{3, 4, 7\}, \{3, 5, 6\}, \{4, 5, 8\}, \{6, 7, 8\}.
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2011-11-4

Задача 5

Пълен запис
Условие
Да се намерят всички функции f:RRf: \mathbb{R} \rightarrow \mathbb{R} такива, че за произволни x,y,zx, y, z, е изпълнено неравенството(f(x)+f(y)2f(xy))(f(x)+f(z)2f(xz))(f(x)+f(y)-2 f(x y)) \cdot(f(x)+f(z)-2 f(x z)) \geq0. 0.
Решение(1 т.) При y=0y=0 и z=1z=1 следва, че (f(x)f(0)).(f(x)f(1))0(f(x)-f(0)).(f(x)-f(1)) \leq 0, т. е. f(0)f(x)f(1)f(0) \leq f(x) \leq f(1) или f(1)f(x)f(0)f(1) \leq f(x) \leq f(0) за всяко xx. (4 т.) Да предположим, че ff не е константа. Ако f(0)f(x)<f(1)f(0) \leq f(x)\lt{}f(1) или f(1)<f(x)f(0)f(1)\lt{}f(x) \leq f(0) за някое x0x \neq 0, то при y=1/xy=1 / x и z=1z=1 следва, че f(1)+f(1)>f(a)+f(1/a)2f(1)f(1)+f(1)\gt{}f(a)+f(1 / a) \geq 2 f(1) или f(1)+f(1)<f(a)+f(1/a)2f(1)f(1)+f(1)\lt{}f(a)+f(1 / a) \leq 2 f(1) което е противоречие. Значи f(x)=f(1)f(x)=f(1) при x0x \neq 0. (2 т.) Проверка показва, че всяка такава функция изпълнява даденото неравенство.
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2011-11-5

Задача 6

Пълен запис
Условие
Дадено е естествено число aa. Да се докаже, че множеството от простите делители на редицата {xn}n=1\left\{x_{n}\right\}_{n=1}^{\infty}, за която xn=n22011a2x_{n}=n^{2^{2011}}-a^{2}, е безкрайно.
РешениеНека p=4k+3p=4 k+3 е произволно просто число. Ще докажем, че съществува член на редицата, който се дели на pp. Да разгледаме числата 12m,22m,,p2m1^{2^{m}}, 2^{2^{m}}, \ldots, p^{2^{m}}. Ще докажем с индукция по mm, че това са точно квадратичните остатъци всеки броен по два пъти. При m=1m=1 всичко е ясно. Нека твърдението е вярно за някое mm и нека 1i<jp1 \leq i\lt{}j \leq p са произволни. Имаме, че i2m+1j2m+1=(i2mj2m)(i2m+j2m)i^{2^{m+1}}-j^{2^{m+1}}=\left(i^{2^{m}}-j^{2^{m}}\right)\left(i^{2^{m}}+j^{2^{m}}\right) Ясно е, че pp не дели i2m+j2mi^{2^{m}}+j^{2^{m}}, съгласно добре известния факт, че ако просто число p=4k+3p=4 k+3 дели x2+y2x^{2}+y^{2}, то pp дели xx и yy. Следователно pp дели i2m+1j2m+1i^{2^{m+1}}-j^{2^{m+1}} тогава и само тогава, когато pp дели i2mj2mi^{2^{m}}-j^{2^{m}}. Понеже съгласно индукционната хипотеза 12m,22m,,p2m1^{2^{m}}, 2^{2^{m}}, \ldots, p^{2^{m}} са квадратичните остатъци, то лесно се вижда, че 12m+1,22m+1,,p2m+11^{2^{m+1}}, 2^{2^{m+1}}, \ldots, p^{2^{m+1}}, които също са квадрати, всъщност е пермутация на същите остатъци, т. е. доказахме твърдението за m+1m+1. Това означава (прилагаме доказаното за m=2011m=2011 ), че произволни просто число от вида 4k+34 k+3 дели член на редицата.
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2011-11-6

2013

4 задачи

Задача 1

Пълен запис
Условие
Да се намерят стойностите на реалните параметри p,qp, q и rr, ако числата p,q2,rp, -\frac{q}{2}, r образуват аритметична прогресия и уравнениетоx3+px2+qx+r1=0x^{3}+p x^{2}+q x+r-1=0има три корена, които са естествени числа и образуват аритметична прогресия с разлика 2013.
РешениеОт условието p+r=qp+r=-q следва, че даденото уравнение има корен x1=1x_{1}=1. Тогава уравнението приема вида(x1)(x2+(p+1)x+p+q+1)=0,(x-1)\left(x^{2}+(p+1) x+p+q+1\right)=0,като корените на квадратното уравнение x2+(p+1)x+p+q+1=0x^{2}+(p+1) x+p+q+1=0 са x1=2014x_{1}=2014 и x2=4027x_{2}=4027. От формулите на Виет сега намираме p=x1x21=6042p=-x_{1}-x_{2}-1=-6042 и q=x1x2p1=x1x2+x1+x2=(x1+1)(x2+1)1=201540281=8116419q=x_{1} x_{2}-p-1=x_{1} x_{2}+x_{1}+x_{2}=\left(x_{1}+1\right)\left(x_{2}+1\right)-1=2015 \cdot 4028-1=8116419.
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2013-11-1

Задача 2

Пълен запис
Условие
Даден е ABC\triangle A B C, вписан в окръжност kk с център OO. Допирателната към kk в точка CC пресича лъча BAB A \rightarrow в точка SS. Върху лъча CAC A \rightarrow след точка AA са избрани точки PP и QQ, за които AP=PQA P=P Q. Да се докаже, че точките P,O,CP, O, C и SS лежат на една окръжност, тогава и само тогава, когато точките Q,B,CQ, B, C и SS лежат на една окръжност.
Решение()(\rightarrow) Нека точките P,O,CP, O, C и SS лежат на една окръжност kk^{\prime}. Тъй като OCSCO C \perp S C, то OSO S е диаметър на kk^{\prime} и ако MM е средата на ABA B, то OMABO M \perp A B и следователно MkM \in k^{\prime}. Тогава SMP=SCP\angle S M P=\angle S C P и понеже PMP M е средна отсечка в QBA\triangle Q B A, то SMP=SBQ\angle S M P=\angle S B Q. Тогава SCQ=SBQ\angle S C Q=\angle S B Q, което означава, че точките QQ, B,CB, C и SS лежат на една окръжност. ()(\leftarrow) Обратно, ако точките Q,B,CQ, B, C и SS лежат на една окръжност, то SCQ=SBQ\angle S C Q=\angle S B Q и понеже SBQ=SMP\angle S B Q=\angle S M P, то точките S,P,MS, P, M и CC лежат на една окръжност kk^{\prime}. Но OMS=OCS=90\angle O M S=\angle O C S= 90^{\circ}, т. е. kk^{\prime} е с диаметър SOS O и следователно PP, O,CO, C и SS лежат на една окръжност.
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2013-11-2

Задача 3

Пълен запис
Условие
Да се намерят всички естествени числа mm и nn, за коитоn=mφ(n)1.n=m^{\varphi(n)}-1.(За всяко естествено число nn с φ(n)\varphi(n) се означава броя на естествените числа, по-малки или равни на nn, които са взаимно прости с nn.)
РешениеАко n=1n=1, то m=2m=2. Нека n>1n\gt{}1. От условието n=mφ(n)1n=m^{\varphi(n)}-1 следва, че (m,n)=1(m, n)=1. Нека n=p1α1p2α2pkαkn=p_{1}^{\alpha_{1}} p_{2}^{\alpha_{2}} \ldots p_{k}^{\alpha_{k}} е каноничното разлагане на nn, като без ограничение p1α1<p2α2<<pkαkp_{1}^{\alpha_{1}}\lt{}p_{2}^{\alpha_{2}}\lt{}\cdots\lt{}p_{k}^{\alpha_{k}}. Случай 1. Нека k2k \geq 2. За t=p2α2pkαkt=p_{2}^{\alpha_{2}} \ldots p_{k}^{\alpha_{k}} имамеmφ(n)1=(mφ(t)1)M,m^{\varphi(n)}-1=\left(m^{\varphi(t)}-1\right) M,където M>mφ(t)M\gt{}m^{\varphi(t)}. Тъй като tt дели mφ(t)1m^{\varphi(t)}-1, то Mp1α1M \leq p_{1}^{\alpha_{1}}, което е противоречие поради p1α1<t<mφ(t)1<Mp1α1p_{1}^{\alpha_{1}}\lt{}t\lt{}m^{\varphi(t)}-1\lt{}M \leq p_{1}^{\alpha_{1}}. Случай 2. Нека k=1k=1, т. е. n=pαn=p^{\alpha} като α2\alpha \geq 2. Тогава φ(n)=pα1(p1)\varphi(n)=p^{\alpha-1}(p-1) и за t=pα2(p1)t=p^{\alpha-2}(p-1) имамеmφ(n)1=(mt1)Mm^{\varphi(n)}-1=\left(m^{t}-1\right) Mкъдето M>mtM\gt{}m^{t}. Понеже pα1p^{\alpha-1} дели mt1m^{t}-1, то MpM \leq p и както в случай 1. получаваме противоречие. Случай 3. Нека n=pn=p е просто число. Тогава φ(n)=φ(p)=p1\varphi(n)=\varphi(p)=p-1. Ако p=2p=2, то m=3m=3. Ако p>2p\gt{}2, то p1=2sp-1=2 s. Сега от равенството p=(ms1)(ms+1)p=\left(m^{s}-1\right)\left(m^{s}+1\right) следва, че ms1=1m^{s}-1=1, т. е. s=1s=1 и m=2m=2. Това означава, че p=3p=3. Следователно търсените стойности са n=1,m=2,n=2,m=3n=1, m=2, n=2, m=3 и n=3,m=2n=3, m=2.
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2013-11-3

Задача 4

Пълен запис
Условие
Нека MM е множество от естествени числа, всяко от които има 2013 цифри и не съдържа 0 в десетичния си запис. Две числа от MM ще наричаме съседни, ако цифрите им съвпадат в поне един разряд. Да се определи максималният брой елементи на MM, ако измежду всеки 9 числа от MM можем да изберем 3, всеки две от които са съседни.
РешениеНека MM е множеството от всички естествени числа с 2013 цифри, като на първите 2012 позиции може да стои всяка от цифрите 1,2,,91, 2, \ldots, 9, а на последната позиция може да стоят само цифрите 1,2,3,41, 2, 3, 4. Тогава M=492012|M|=4 \cdot 9^{2012}. От принципа на Дирихле следва, че измежду произволни 9 числа от MM поне три имат една и съща последна цифра, което означава, че всеки две от тези три числа са сбседни. Следователно M492012|M| \geq 4 \cdot 9^{2012}. Ще докажем, че ако MM е множество, за което M>492012|M|\gt{}4 \cdot 9^{2012}, то можем да изберем 9 числа, между които няма три, всеки две от които са съседни. Нека NN е множеството от всички числа с 2013 цифри, като N=92013|N|=9^{2013}. Да подредим цифрите 1,2,,91, 2, \ldots, 9 по окръжност по посока на часовниковата стрелка. Ще казваме, че 2 е след 1, 3 е след 2 и т. н. 1 е след 9. За две 2013 цифрени числа aa и bb казваме, че aa е след bb, ако всяка цифра на aa е след съответната цифра на bb. Множеството NN може да се разбие на 920129^{2012} подмножества N1,N2,,N92012N_{1}, N_{2}, \ldots, N_{9^{2012}} от по 9 елемента, като във всяко подмножество 9-те числа са едно след друго. Тъй като M>492012|M|\gt{}4 \cdot 9^{2012}, то можем да изберем 5 елемента от едно от множествата NiN_{i}. От останалите елементи на MM можем да изберем 4 елемента от едно и също множество NjN_{j}. От всеки три от така избраните 9 елемента има два, които са в едно от множествата NiN_{i} или NjN_{j}. Това означава, че тези два елемента не са съседни. Следователно M492012|M| \leq 4 \cdot 9^{2012}, т. е. M=492012|M|=4 \cdot 9^{2012}.
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2013-11-4

2014

2 задачи

Задача 1

Пълен запис
Условие
Да се намерят всички стойности на параметъра aa, при които уравнението 22x+1(a+8)2x+a2+4=02^{2 x+1}-(a+8) 2^{x}+a^{2}+4=0 има един положителен и един отрицателен корен.
РешениеПлагаме: y=2xy=2^{x} и разглеждаме функцията f(y)=2y2(a+8)y+a2+4f(y)=2 y^{2}-(a+8) y+a^{2}+4. За да има уравнението от условието един положителен и един отрицателен корен, то f(y)=0f(y)=0 трябва да има по един корен във всеки от интервалите (0,1)(0, 1) и (1,+)(1, +\infty). Понеже f(0)=a2+4>0f(0)=a^{2}+4\gt{}0, то достатъчно е да е изпълнено f(1)<0f(1)\lt{}0. Това е еквивалентно на a2a2<0a^{2}-a-2\lt{}0, откъдето a(1,2)a \in(-1, 2).
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2014-11-1

Задача 2

Пълен запис
Условие
Даден е триъгълник ABCA B C, за който BC2+AC2=AC.ABB C^{2}+A C^{2}=A C. A B. Да се докаже, че допирната точка на вписаната в ABC\triangle A B C окръжност със страната BCB C, средата на страната ABA B и средата на ъглополовящата през върха CC лежат на една права.
РешениеЩе използваме стандартните означения за елементите на ABC\triangle A B C. Нека CL,LABC L, L \in A B, е ъглополовящата на ACB\angle A C B, а PP и QQ са съответно средите на ABA B и CLC L. Тъй като a2+b2=bc<b(a+b)=ab+b2a^{2}+b^{2}=b c\lt{}b(a+b)=a b+b^{2}, то a<ba\lt{}b, което означава, че AL>BLA L\gt{}B L, т. е. точката PP е между AA и LL. Следователно PL=c2caa+b=c(ba)2(b+a)P L=\frac{c}{2}-\frac{c a}{a+b}=\frac{c(b-a)}{2(b+a)}. Нека правата PQP Q пресича страната BCB C в точка XX. От теоремата на Менелай за LBC\triangle L B C и правата PQP Q имамеBPPLLQQCCXXB=1,\frac{B P}{P L} \cdot \frac{L Q}{Q C} \cdot \frac{C X}{X B}=1,откъдето XBCX=BPPL=b+aba\frac{X B}{C X}=\frac{B P}{P L}=\frac{b+a}{b-a}. От CX+XB=aC X+X B=a намираме CX=a(ba)2bC X=\frac{a(b-a)}{2 b}. Ако TT е допирната точка на вписаната окръжност със страната BCB C, то CT=a+bc2C T= \frac{a+b-c}{2}. Равенството CT=CXC T=C X е еквивалентно наa+bc2=a(ba)2ba2+b2=bc.\frac{a+b-c}{2}=\frac{a(b-a)}{2 b} \Longleftrightarrow a^{2}+b^{2}=b c.
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2014-11-2

2015

4 задачи

Задача 1

Пълен запис
Условие
Да се намерят всички стойности на реалния параметър aa, за които уравнението23xa22x+1+(a2+a1)2xa2+a=02^{3 x}-a 2^{2 x+1}+\left(a^{2}+a-1\right) 2^{x}-a^{2}+a=0има точно две реални
РешениеУравнението е еквивалентно на(2xa)(22xa2x+a1)=0\left(2^{x}-a\right)\left(2^{2 x}-a 2^{x}+a-1\right)=0откъдето намираме 2x=a,2x=12^{x}=a, 2^{x}=1 и 2x=a12^{x}=a-1. При a0a \leq 0 имаме само едно ; при a(0,1)a \in(0, 1) имаме две ; при a=1a=1 имаме едно ; при a(1,2)a \in(1, 2) имаме три ; при a=2a=2 имаме две и при a>2a\gt{}2 отново имаме три Следователно отговорът e a(0,1){2}a \in(0, 1) \cup\{2\}.
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2015-11-1

Задача 2

Пълен запис
Условие
Даден е остроъгълен триъгълник ABCA B C с център на вписаната окръжност точка II и център на описаната окръжност точка OO. Ъглополовящата CL,(LAB)C L, (L \in A B) пресича описаната окръжност в точка DD. Нека PP е симетричната точка на DD спрямо правата ABA B. Да се докаже, че: а) точките C,L,PC, L, P и OO лежат на една окръжност; б) CPI=LOI\angle C P I=\angle L O I.
РешениеЩе разгледаме случая когато точката PP е между DD и OO (случаят, когато OO е между PP и DD, се разглежда аналогично). Нека TT е среда на ABA B, а KK е диаметрално противоположната на DD. ИмамеDI2=DA2=DLDC=DTDK=DPDO.D I^{2}=D A^{2}=D L \cdot D C=D T \cdot D K=D P \cdot D O.Първото равенство следва от добре известния факт, че DI=DA=DBD I=D A=D B. Второто равенство следва от подобието на триъгълниците DACD A C и DLAD L A. Третото равенство следва от това, че CLTKC L T K е вписан четириъгълник (поради LCK=LTK=90\angle L C K=\angle L T K=90^{\circ} ), а четвъртото от DP=2DTD P=2 D T и DK=D K= 2DO. а) От DLDC=DPDOD L \cdot D C=D P \cdot D O следва, че точките C,L,PC, L, P и OO лежат на една окръжност. Това следва и от LPD=LDP=OCL\angle L P D=\angle L D P=\angle O C L, откъдето LPO+OCL=180\angle L P O+\angle O C L=180^{\circ}. б) От DI2=DP.DOD I^{2}=D P. D O следва, че триъгълниците DIOD I O и DPID P I са подобни, откъдето CIO=IPO\angle C I O=\angle I P O. От а) следва, че ILO=CPO\angle I L O=\angle C P O. От последните две равенства получавамеCPI=IPOCPO=CIOILO=IOL\angle C P I=\angle I P O-\angle C P O=\angle C I O-\angle I L O=\angle I O L
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2015-11-2

Задача 3

Пълен запис
Условие
Дадени са положителни числа a1,a2,,a2015a_{1}, a_{2}, \ldots, a_{2015} с произведение 1. Да се докаже, че ако α>β>0\alpha\gt{}\beta\gt{}0 са рационални числа, тоi=12015aiαi=12015aiβ\sum_{i=1}^{2015} a_{i}^{\alpha} \geq \sum_{i=1}^{2015} a_{i}^{\beta}
РешениеНека α=nq\alpha=\frac{n}{q} и β=mq\beta=\frac{m}{q}, като q,nmq, n \geq m са естествени числа. Ако положим bi=ai1qb_{i}=a_{i}^{\frac{1}{q}}, то b1b2b2015=1b_{1} b_{2} \ldots b_{2015}=1 и следователно е достатъчно да докажем, че ако b1b2b2015=1b_{1} b_{2} \ldots b_{2015}=1, тоi=12015bini=12015bin1\sum_{i=1}^{2015} b_{i}^{n} \geq \sum_{i=1}^{2015} b_{i}^{n-1}За всяко i=1,2,,2015i=1, 2, \ldots, 2015 имаме1+bin+bin++binn11+\underbrace{b_{i}^{n}+b_{i}^{n}+\cdots+b_{i}^{n}}_{n-1} \geqnx21.binbinn=nbin1 n \sqrt[n]{\vphantom{x^2}1. b_{i}^{n} \ldots b_{i}^{n}}=n b_{i}^{n-1}След събиране намираме(n1)i=12015bin+2015(n-1) \sum_{i=1}^{2015} b_{i}^{n}+2015 \geqni=12015bin1 n \sum_{i=1}^{2015} b_{i}^{n-1}Освен товаi=12015bin1\sum_{i=1}^{2015} b_{i}^{n-1} \geq2015x2b1n1b2015n12015=2015 2015 \sqrt[2015]{\vphantom{x^2}b_{1}^{n-1} \ldots b_{2015}^{n-1}}=2015и като съберем почленно последните две равенства, получаваме исканото.
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2015-11-3

Задача 4

Пълен запис
Условие
Дадено е множество MM от 220152^{2015} естествени числа, всяко от които има 2014 цифри. Всеки две от тези числа дават различни остатъци при деление на 220152^{2015}. Колко най-малко различни цифри участват в десетичния запис на числата от MM?
РешениеАко две числа xx и yy дават различни остатъци при деление с 2n2^{n}, то след дописване на произволна цифра отдясно, новите числа дават различни остатъци при деление с 2n+12^{n+1} (защото ако 10x+c10y+c(mod2n+1)10 x+c \equiv 10 y+c \left(\bmod 2^{n+1}\right), то xy(mod2n))\left. x \equiv y\left(\bmod 2^{n}\right)\right). Следователно, ако имаме пълна система остатъци по модул 2n2^{n}, след дописване от дясно към всяко число на 1 (от тези числа се получават различни нечетни остатъци), а след това на 2 (от тези числа се получават различни четни остатъци), получаваме пълна система остатъци по модул 2n+12^{n+1}. Започвайки от 1,2,3,41, 2, 3, 4, които образуват пълна система от остатъци по модул 222^{2}, получаваме пример с 4 различни цифри, удовлетворяващ условието на задачата. Да допуснем, че е възможно да построим такова множество с три цифри a,ba, b и cc. Цифрите a,ba, b и cc не са с еднаква четност, защото в противен случай всички остатъци по модул 220152^{2015} ще бъдат с еднаква четност и няма да образуват пълна система от остатъци. Нека aa и bb са нечетни, а cc е четно (другият случай се разглежда аналогично). Тъй като числата от MM образуват пълна система от остатъци, то половината от числата в MM са четни. Понеже cc е единствената четна цифра, то всички четни числа от MM завършват на cc. Ако изтрием последната цифра cc от тези числа, ще получим пълна система от остатъци от различни 2013цифрени числа по модул 220142^{2014}, защото ако xy(mod22014)x \equiv y\left(\bmod 2^{2014}\right), то10 x+c10y+c(mod22015)x+c \equiv 10 y+c\left(\bmod 2^{2015}\right). За новото множество повтаряме разсъжденията от по-горе и получаваме пълна система от остатъци по модул 220132^{2013}, съставено от различни 2012-цифрени числа. Продължавайки по този начин ще получим пълна система от остатъци по модул 22=42^{2}=4 съставено от раз- лични едноцифрени числа. Това е противоречие, понеже различните едноцифрени числа са само три a,b-a, b и cc.
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2015-11-4

2016

3 задачи

Задача 2

Пълен запис
Условие
В трапец ABCD,ABCDA B C D, A B \| C D, вписаната окръжност в триъгълник ABDA B D допира страните ABA B и BDB D съответно в точки MM и NN, а вписаната окръжност в триъгълник ACDA C D допира страните ACA C и DCD C съответно в точки PP и QQ. Да се докаже, че пресечната точка на правите MNM N и PQP Q лежи на средната основа на трапеца.
РешениеНека OO е центърът на вписаната в ABD\triangle A B D окръжност и ъглополовящата на ъгъл BACB A C пресича правата MNM N в точка SS. Тъй като ASM=BMNBAO\angle A S M=\angle B M N-\angle B A O, то ASM=12ADB\angle A S M=\frac{1}{2} \angle A D B. Следователно точките O,S,NO, S, N и DD лежат на една окръжност. Тогава DSA=DNO=90\angle D S A=\angle D N O=90^{\circ}. Понеже ABCDA B C D е трапец, то DSD S е ъглополовяща на ADC\angle A D C. По същия начин доказваме, че ъглополовящите на ADC\angle A D C и BAC\angle B A C се пресичат върху PQP Q. Следователно SS е пресечната точка на правите MNM N и PQP Q. Ако TT е средата на ADA D, то TSA=TAS=SAB\angle T S A=\angle T A S=\angle S A B, което означава, че STABS T \| A B. Понеже TT е среда на ADA D и STABS T \| A B, точката SS лежи на средната основа на трапеца.
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2016-11-2

Задача 3

Пълен запис
Условие
Дадено е естествено число t>2t\gt{}2. За редицата от естествени числа a1,a2,,ana_{1}, a_{2}, \ldots, a_{n} е изпълнено a1=ta_{1}=t иan+1=an22приn1.a_{n+1}=a_{n}^{2}-2 \text{при} n \geq 1.a) Да се намери най-големият общ делител на a2016a_{2016} и a1008a_{1008}. б) Да се пресметне границата limna1a2anan+1\lim _{n \rightarrow \infty} \frac{a_{1} \cdot a_{2} \ldots \ldots a_{n}}{a_{n+1}}.
РешениеСлед повдигане на втора степен на дадената рекурентна връзка, получавамеan+124=an2(an24)(1)a_{n+1}^{2}-4=a_{n}^{2}\left(a_{n}^{2}-4\right) \tag{1}а) Оттук следва, че a201624=a20152a20142a10082(a100824)a_{2016}^{2}-4=a_{2015}^{2} \cdot a_{2014}^{2} \ldots a_{1008}^{2}\left(a_{1008}^{2}-4\right). Ако d=(a2016,a1008)d=\left(a_{2016}, a_{1008}\right), то dd дели a1008a_{1008} и следователно dd дели a201624a_{2016}^{2}-4, т. е. d=1,2d=1, 2 или 4. Ако a1a_{1} е четно число, то всички членове на редицата след първия се делят на 2, но не и на 4, а ако a1a_{1} е нечетно число, всички членове на редицата са нечетни числа. Следователно d=2d=2 при tt четно и d=1d=1 при tt нечетно. б) Тъй като a1=t>2a_{1}=t\gt{}2 редицата е строго растяща. От (1) следваlimna1a2anan+1=\lim _{n \rightarrow \infty} \frac{a_{1} \cdot a_{2} \ldots a_{n}}{a_{n+1}}=x214an+12a124\sqrt{\vphantom{x^2}\frac{1-\frac{4}{a_{n+1}^{2}}}{a_{1}^{2}-4}}и тогава търсената граница е равна на x21t24\sqrt{\vphantom{x^2}\frac{1}{t^{2}-4}}.
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2016-11-3

Задача 4

Пълен запис
Условие
Нека f:RRf: \mathbb{R} \rightarrow \mathbb{R} е такава функция, че f(x2+y2)f(x+y)x,yRf\left(x^{2}+y^{2}\right) \geq f(x+y) \forall x, y \in \mathbb{R}. Да се докаже, че f(x)=f(y)x,y(0,2)f(x)=f(y) \forall x, y \in(0, 2).
РешениеАко 2zt22 z \geq t^{2}, то за 2x=t+x22zt2,2y=tx22zt22 x=t+\sqrt{\vphantom{x^2}2 z-t^{2}}, 2 y=t-\sqrt{\vphantom{x^2}2 z-t^{2}} имаме, че x2+y2=zx^{2}+y^{2}=z, x+y=tx+y=t и значи f(z)f(t)f(z) \geq f(t). Ако z(0,2)z \in(0, 2) и t(z,x22z]t \in(z, \sqrt{\vphantom{x^2}2 z}], то 2zt2,2t>z22 z \geq t^{2}, 2 t\gt{}z^{2} и следователно f(z)=f(t)()f(z)=f(t)(*). Нека сега a0=1a_{0}=1 и an+1=x22an(n0)a_{n+1}=\sqrt{\vphantom{x^2}2 a_{n}}(n \geq 0). По индукция следва, че 1an<an+1<21 \leq a_{n}\lt{}a_{n+1}\lt{}2 и значи съществува l=limnanl=\lim _{n \rightarrow \infty} a_{n}. Понеже l=x22ll=\sqrt{\vphantom{x^2}2 l}, то l=2l=2. Следователно [1,2)=n=0[an,an+1)[1, 2)= \bigcup_{n=0}^{\infty}\left[a_{n}, a_{n+1}\right). Тогава от доказаното в началото следва, че f(x)=f(1)x(1,2)f(x)=f(1) \forall x \in(1, 2). По същия начин, с помощта на редицата, дефинирана чрез равенствата b0=1b_{0}=1 и 2bn+1=bn2(n0)2 b_{n+1}=b_{n}^{2}(n \geq 0), се доказва, че f(x)=f(1)x(0,1)f(x)=f(1) \forall x \in(0, 1).
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2016-11-4

2017

3 задачи

Задача 2

Пълен запис
Условие
Даден е остроъгълен триъгълник ABCA B C с височини AA1,BB1,CC1A A_{1}, B B_{1}, C C_{1} и ортоцентър HH. Права през HH, успоредна на ABA B пресича отсечките C1B1C_{1} B_{1} и C1A1C_{1} A_{1} съответно в точки PP и QQ. Нека MM е петата на перпендикуляра от PP към BB1B B_{1}, а NN е петата на перпендикуляра от QQ към AA1A A_{1}. Да означим с C0C_{0} средата на MNM N. По аналогичен начин се дефинират точките A0A_{0} и B0B_{0}. Да се докаже, че правите AA0,BB0A A_{0}, B B_{0} и CC0C C_{0} се пресичат в една точка.
РешениеДа означим с TT петата на перпендикуляра от HH към A1B1A_{1} B_{1}. Тъй като HPB1=BC1B1=πγ=A1HB1\angle H P B_{1}= \angle B C_{1} B_{1}=\pi-\gamma=\angle A_{1} H B_{1} и HB1P=π2β=HB1A1\angle H B_{1} P=\frac{\pi}{2}-\beta=\angle H B_{1} A_{1}, то триъгълник HPB1H P B_{1} е подобен на триъгълник A1HB1A_{1} H B_{1}. Тогава PMP M и HTH T са съответни елементи в тези два подобни триъгълника, откъдето HMMB1=A1TTB1\frac{H M}{M B_{1}}=\frac{A_{1} T}{T B_{1}}. Това означава, че MTHA1M T \| H A_{1}. По същия начин намираме, че триъгълник HQA1H Q A_{1} е подобен на триъгълник B1HA1B_{1} H A_{1} и че NTHB1N T \| H B_{1}. Следователно MTHNM T H N е успоредник, т. е. C0C_{0} е среда на отсечката HTH T. Аналогично получаваме, че A0A_{0} и B0B_{0} са средите на съответните перпендикуляри HRH R към B1C1B_{1} C_{1} и HSH S към A1C1A_{1} C_{1}. Тъй като B1RHTB_{1} R H T е вписан в окръжност, то B1RT=B1HT=π2HB1T=β=AB1C1\angle B_{1} R T=\angle B_{1} H T=\frac{\pi}{2}-\angle H B_{1} T= \beta=\angle A B_{1} C_{1}, което означава, че TRACT R \| A C. Аналогично TSBCT S \| B C и RSABR S \| A B. Следователно страните на A0B0C0\triangle A_{0} B_{0} C_{0} са упоредни на страните на ABC\triangle A B C. От тук следва, че правите AA0,BB0A A_{0}, B B_{0} и CC0C C_{0} се пресичат в една точка.
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2017-11-2

Задача 3

Пълен запис
Условие
Дадени са числата 2,3,,20172, 3, \ldots, 2017 и естествено число n2014n \leq 2014. Иван и Петър играят следната игра: Иван избира nn числа от дадените, след което Петър избира 2 числа от останалите числа, след което всички избрани n+2n+2 числа се нареждат по големина:a1<a2<<an+2a_{1}\lt{}a_{2}\lt{}\cdots\lt{}a_{n+2}Ако съществува i,1in+1i, 1 \leq i \leq n+1 за което aia_{i} дели ai+1a_{i+1}, то печели Петър. В противен случай печели Иван. Да се намерят всички nn, за които Иван има печеливша стратегия.
РешениеАко n10n \geq 10 Иван избира числата 21+1,22+1,23+1,,210+12^{1}+1, 2^{2}+1, 2^{3}+1, \ldots, 2^{10}+1 и произволни n10n-10 числа от останалите. Да допуснем, че след избора на двете числа от Петър в получената редица от n+2n+2 числа съществуват два последователни члена xx и yy, за които xx дели yy. Ако x2p+1x \geq 2^{p}+1 и x<2p+1+1x\lt{}2^{p+1}+1, то y2x2p+1+2>2p+1+1y \geq 2 x \geq 2^{p+1}+2\gt{}2^{p+1}+1. Следователно 2p+1+12^{p+1}+1 е в интервала ( x,yx, y ), т. е. xx и yy не могат да бъдат два последователни члена на редицата. Нека n9n \leq 9 и да допуснем, че Иван може да спечели. Нека за някое i=1,2,,9i=1, 2, \ldots, 9 съществува интервал (2i,2i+1)\left(2^{i}, 2^{i+1}\right) в който няма число, избрано от Иван. Петър може да избере двете числа 2i2^{i} и 2i+12^{i+1} (или едното от тях, ако другото е вече избрано от Иван, или нито едното от двете, ако и двете са избрани от Иван) и да получи исканото. Следователно n=9n=9 и Иван трябва да избере по едно число във всеки от интервалите (2,4),(4,8),,(512,1024)(2, 4), (4, 8), \ldots, (512, 1024). В първия интервал (2,4)(2, 4) Иван трябва да избере числото 3. Ако във втория интервал (4,8)(4, 8) не е избрано числото 5, то Петър може да избере 6 и да получи исканото. Следователно числото от интервала (4,8)(4, 8) е 5. Ако в (8,16)(8, 16) числото не е 9, то Петър може да избере 10 (или други числа, извън интервала ( 5, 10 ), ако 10 е избраното от този интервал) и да получи исканото и т. н. получаваме, че във всеки интервал (2i,2i+1)\left(2^{i}, 2^{i+1}\right) избраното число е равно на 2i+12^{i}+1. Тогава Петър може да избере две числа от интервала (513,2017)(513, 2017) (например 600 и 1200) и да получи исканото. Следователно Иван има печеливша стратегия при n10n \geq 10.
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2017-11-3

Задача 4

Пълен запис
Условие
Дадени са реалните числа a1,a2,,a2017a_{1}, a_{2}, \ldots, a_{2017} със сбор 2017. Да се намери най-големия възможен брой на двойките (i,j)(i, j) за които 1ij20171 \leq i \leq j \leq 2017 и ai+aj<2a_{i}+a_{j}\lt{}2.
РешениеНека a1=a2==a2016=1ϵa_{1}=a_{2}=\cdots=a_{2016}=1-\epsilon и a2017=1+2016ϵa_{2017}=1+2016 \epsilon за някое 0<ϵ<10\lt{}\epsilon\lt{}1. Тогава ai+aj<2a_{i}+a_{j}\lt{}2 за 1i<j20161 \leq i\lt{}j \leq 2016 и следователно има (20162)\binom{2016}{2} двойки с исканото свойство. Да допуснем, че съществуват числа a1,a2,,a2017a_{1}, a_{2}, \ldots, a_{2017} със сбор 2017, за които има повече от (20162)\binom{2016}{2} двойки с исканото свойство. Да разгледаме граф GG с върхове числата a1,a2,,a2017a_{1}, a_{2}, \ldots, a_{2017}, като два върха са свързани с ребро само когато сборът на съответните числа е по-малък от 2. Ако ребрата са повече от (20162)+1\binom{2016}{2}+1 изтриваме част от тях, за да получим граф с точно (20162)+1\binom{2016}{2}+1 ребра. Първо ще докажем с индукция по k2k \geq 2, че в граф с n=2kn=2 k върха и поне (n12)+1\binom{n-1}{2}+1 ребра, съществуват kk ребра без общи върхове. При n=4n=4 графът има поне 4 ребра и лесно се вижда, че има две ребра без общ връх. Да допуснем, че твърдението е вярно за някое n=2kn=2 k и да разгледаме граф с 2k+22 k+2 ребра и (2k+12)+1\binom{2 k+1}{2}+1 ребра. Това означава, че от всеки връх излиза поне едно ребро (тъй като липсващите ребра са най-много 2k2 k ). Понеже липсващите ребра имат 4k4 k върха, то съществува връх AA, който не е свързан с поне два други върха. Като премахнем върха AA и свързан с него връх BB, получаваме граф с 2k2 k върха и повече от (2k12)+1\binom{2 k-1}{2}+1 ребра. Като изтрием необходимия брой ребра попадаме в индукционното Сега да разгледаме графа GG и да изберем всички върхове, всеки от които не е свързан с поне един връх. Тъй като липсващите ребра са 2015 и 2015k(k+1)22015 \neq \frac{k(k+1)}{2}, то съществуват два такива върха PP и QQ, които са свързани с ребро. Това означава, че едното от числата, съответстващи на PP и QQ е по-малко от 1. Да изтрием този връх от графа GG. Получаваме граф с 2016 върха и поне (20152)+1\binom{2015}{2}+1 ребра. Съгласно доказаното могат да се изберат 1008 ребра без общи върхове. Това означава, че сборът на всички числа е по-малък от 2017, противоречие. Следователно търсеният брой е (20162)\binom{2016}{2}.
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2017-11-4

2018

4 задачи

Задача 1

Пълен запис
Условие
Решете неравенството:x4x+16x52x+1>0x \cdot 4^{x}+\frac{16}{x}-5 \cdot 2^{x+1}\gt{}0
РешениеНеравенството има смисъл при x0x \neq 0 и е еквивалентно наx(22x102xx+16x2)>x\left(2^{2 x}-10 \cdot \frac{2^{x}}{x}+\frac{16}{x^{2}}\right)\gt{}0x(2x8x)(2x2x)>0.0 \Longleftrightarrow x\left(2^{x}-\frac{8}{x}\right)\left(2^{x}-\frac{2}{x}\right)\gt{}0.Последното няма при x<0x\lt{}0, тъй като лявата страна очевидно е отрицателна. Нека x>0x\gt{}0. Сега неравенството приема вида(2x8x)(2x2x)>0,\left(2^{x}-\frac{8}{x}\right)\left(2^{x}-\frac{2}{x}\right)\gt{}0,което се решава по метода на интервалите. Тъй като функцията 2x2^{x} е строго растяща, а 1/x1 / x - строго намаляваща за x>0x\gt{}0, множителите си сменят знака точно когато x=2x=2 и x=1x=1. При x(0,1)x \in(0, 1) и двата множителя са отрицателни, при x(1,2)x \in(1, 2) единият е положителен, а другият отрицателен, а при x(2,+)x \in(2, +\infty) и двата са положителни. Следователно решенията са x(0,1)(2,+)x \in(0, 1) \cup(2, +\infty).
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2018-11-1

Задача 2

Пълен запис
Условие
Да се докаже, че числото rr е рационално тогава и само тогава, когато съществуват три различни цели числа a,ba, b и cc, за които r+a,r+br+a, r+b и r+cr+c образуват геометрична прогресия.
РешениеНека r+a,r+br+a, r+b и r+cr+c образуват геометрична прогресия. Тогава (r+b)2=(r+a)(r+c)(r+b)^{2}= (r+a)(r+c), откъдетоr(a+c2b)=b2ac.r(a+c-2 b)=b^{2}-a c.Ако a+b2c=0a+b-2 c=0, то a,b,ca, b, c образуват аритметична прогресия с разлика, да речем dd. Полагайки a=bd,c=b+da=b-d, c=b+d, получаваме0=b2ac=d20=b^{2}-a c=d^{2}откъдето d=0d=0 и a=b=ca=b=c, противоречие. Сегаr=b2aca+c2b,r=\frac{b^{2}-a c}{a+c-2 b},което означава, че rr е рационално. Инструкции за оценяване. ( 7 точки) 3 т. за необходимостта на условието; 4 т. за достатъчността на условието; отнема се 1 т., ако не е изчистен случая, когато две от числата a,b,ca, b, c са равни.
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2018-11-2

Задача 3

Нужна е проверка
Условие
BLANK BLANK BLANK
РешениеBLANK BLANK BLANK
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2018-11-3

Задача 4

Пълен запис
Условие
Дадена е правоъгълна таблица с размери m×n,m,n2m \times n, m, n \geq 2, клетките на която са бели или черни. Всеки ред има поне две бели клетки и за никои два реда не съществува точно един стълб, в който и двата реда да имат бели клетки. Да се докаже, че белите клетки могат да бъдат оцветени в синьо и червено така, че да са изпълнени условията: ()(*) всички бели клетки, намиращи се в един и същи стълб, получават един цвят; ()(*) всеки ред съдържа както сини, така и червени клетки.
РешениеДа означим стълбовете на таблицата със {C1,,Cn}\left\{C_{1}, \ldots, C_{n}\right\}. Ще опишем процедура за оцветяване на всички бели клетки в синьо и червено. Белите клетки на първия стълб оцветяваме в произволен цвят, да речем синьо. Да допуснем, че сме оцветили стълбовете C1,,CkC_{1}, \ldots, C_{k} така, че да няма ред, който се състои само от сини и черни или само от червени и черни клетки. Да допуснем, че е невъзможно да оцветим белите клетки на Ck+1C_{k+1}, като спазваме условието. Това, че не можем да оцветим в синьо се случва, защото съществува ред, чиито бели клетки са в стълбовете Ci1,,Cis,Ck+1,i1<i2<<is<k+1C_{i_{1}}, \ldots, C_{i_{s}}, C_{k+1}, i_{1}\lt{}i_{2}\lt{}\cdots\lt{}i_{s}\lt{}k+1, и всички те, без последната, вече са оцветени в синьо. Аналогично, оцветяване на Ck+1C_{k+1} в червено е невъзможно, защото съществува ред, чиито бели клетки са в стълбовете Cj1,,Cjt,Ck+1,j1<j2<<jt<k+1C_{j_{1}}, \ldots, C_{j_{t}}, C_{k+1}, j_{1}\lt{}j_{2}\lt{}\cdots\lt{}j_{t}\lt{}k+1, и всички те, без последната, вече са червени. Но така конструирахме два реда, за които съществува точно един стълб, в който и двата реда да имат бели клетки. Това противоречи на условието.
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2018-11-4

2019

4 задачи

Задача 1

Пълен запис
Условие
Дадена е аритметична прогресия с първи член a1>0a_{1}\gt{}0 и разлика dd. Да се докаже, че: а) ако d=2a1d=2 a_{1}, то за всяко n>1n\gt{}1 числата a1,ana_{1}, a_{n} и a(n1)2+n2a_{(n-1)^{2}+n^{2}} образуват геометрична прогресия в този ред; б) ако da1\frac{d}{a_{1}} е естествено число и a1,ana_{1}, a_{n} и ama_{m} за n>1n\gt{}1 образуват геометрична прогресия в този ред, то 1+da1(m1)1+\frac{d}{a_{1}}(m-1) е точен квадрат.
РешениеАко a1,ana_{1}, a_{n} и ama_{m} образуват геометрична прогресия, то an2=a1.ama_{n}^{2}=a_{1}. a_{m}, откъдето:(a1+(n1)d)2=a1(a1+(m1)d)da1=\left(a_{1}+(n-1) d\right)^{2}=a_{1}\left(a_{1}+(m-1) d\right) \Longleftrightarrow \frac{d}{a_{1}}=m12(n1)(n1)2.(1)\frac{m-1-2(n-1)}{(n-1)^{2}}. \tag{1}а) Директно се проверява, че (1) е изпълнено при da1=2\frac{d}{a_{1}}=2 и m=(n1)2+n2m=(n-1)^{2}+n^{2}. б) Ако da1=t\frac{d}{a_{1}}=t и n1=xn-1=x, то (1) е еквивалентно на tx2+2x(m1)=0t x^{2}+2 x-(m-1)=0. Тъй като xx е естествено число, то D1=1+t(m1)D_{1}=1+t(m-1) е точен квадрат.
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2019-11-1

Задача 2

Пълен запис
Условие
Да се намерят ъглите α,β\alpha, \beta и γ\gamma на остроъгълен триъгълник ABCA B C, ако:sinγ+cosβ=x23+x222\sin \gamma+\cos \beta=\frac{\sqrt{\vphantom{x^2}3}+\sqrt{\vphantom{x^2}2}}{2} \quadиcosγ+sinβ=x22+12. \text{и} \quad \cos \gamma+\sin \beta=\frac{\sqrt{\vphantom{x^2}2}+1}{2}.
РешениеПовдигаме на втора степен двете равенства и ги събираме:(sinγ+cosβ)2+(cosγ+sinβ)2=(\sin \gamma+\cos \beta)^{2}+(\cos \gamma+\sin \beta)^{2}=2+x26+x222sinγcosβ+cosγsinβ=2+\frac{\sqrt{\vphantom{x^2}6}+\sqrt{\vphantom{x^2}2}}{2} \Longleftrightarrow \sin \gamma \cos \beta+\cos \gamma \sin \beta=x26+x224\frac{\sqrt{\vphantom{x^2}6}+\sqrt{\vphantom{x^2}2}}{4}Тъй като sinα=sin(γ+β)=sinγcosβ+cosγsinβ=x26+x224=sin75\sin \alpha=\sin (\gamma+\beta)=\sin \gamma \cos \beta+\cos \gamma \sin \beta=\frac{\sqrt{\vphantom{x^2}6}+\sqrt{\vphantom{x^2}2}}{4}=\sin 75^{\circ}, то α=75\alpha=75^{\circ} или α=105\alpha=105^{\circ}. Тъй като ABCA B C е остроъгълен, то α=75\alpha=75^{\circ}. Директно се проверява, че γ=60\gamma=60^{\circ} и β=45\beta=45^{\circ} удовлетворяват двете равенства от условието. Ако γ>60\gamma\gt{}60^{\circ}, то β<45\beta\lt{}45^{\circ}, то sinγ>x232\sin \gamma\gt{}\frac{\sqrt{\vphantom{x^2}3}}{2} и cosβ>x222\cos \beta\gt{}\frac{\sqrt{\vphantom{x^2}2}}{2} и следователно първото равенство не е вярно. Аналогично се разглежда и случая γ<60\gamma\lt{}60^{\circ} и β>45\beta\gt{}45^{\circ}.
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2019-11-2

Задача 3

Пълен запис
Условие
На дъската е записана двойката от реални числа ( a,ba, b ). За един ход двойката се изтрива и на нейно място се записва някоя от двойките ( a+b,ba+b, b ), ( ab,ba-b, b ), ( a,b+aa, b+a ) или (a,ba)(a, b-a). Двойката ( a,ba, b ) от различни реални числа се нарича добра, ако след краен брой ходове можем да получим двойка, едното от числата в която е равно на нула. Нека p1,p2,,p2019p_{1}, p_{2}, \ldots, p_{2019} са две по две различни прости числа. Множеството MM се състои от всички числа от вида x2n\sqrt{\vphantom{x^2}n}, където n>1n\gt{}1 е естествено число, всички прости делители на което са измежду числата p1,p2,,p2019p_{1}, p_{2}, \ldots, p_{2019}. Колко най-много различни числа могат да се изберат от MM така, че никои две числа от избраните не образуват добра двойка?
РешениеЩе докажем, че двойката ( a,ba, b ) е добра тогава и само тогава, когато ab\frac{a}{b} е рационално число. Ако ab\frac{a}{b} е ирационално число, то a±bb\frac{a \pm b}{b} и ab±a\frac{a}{b \pm a} са също ирационални числа. Можем да получим нула само от двойка ( a,aa, a ) или ( a,aa, -a ), при които това отношение е рационално число. Ако ab=pq\frac{a}{b}=\frac{p}{q}, то a=αpa=\alpha p и b=αqb=\alpha q. Като приложим алгоритъма на Евклид към числата pp и qq ще получим число, равно на нула. За да няма две числа с отношение рационално число, можем да изберем всички квадратни корени от произведения на различни прости числа от дадените. Следователно търсеният брой е 220192^{2019}.
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2019-11-3

Задача 4

Пълен запис
Условие
Четириъгълник ABCDA B C D е вписан в окръжност kk с център OO, като точката OO е вътрешна за четириъгълника. Известно е, че произведението от разстоянията от OO до страните ABA B и CDC D е равно на произведението от разстоянията от OO до страните ADA D и BCB C. Допирателните към kk в точките BB и DD се пресичат в точка PP. Да се докаже, че разстоянието от PP до правата ACA C е два пъти по-голямо от разстоянието от OO до същата права.
РешениеНека A1A_{1} и C1C_{1} са диаметрално противоположни съответно на точките AA и CC. Тогава BA1DC1=BC1DA1B A_{1} \cdot D C_{1}=B C_{1} \cdot D A_{1} ( BA1B A_{1} е два пъти по-голямо от разстоянието от OO до ABA B и аналогично за останалите отсечки). Нека P1P_{1} е пресечната точка на допирателната към kk в точка DD и правата A1C1A_{1} C_{1}. От подобието на A1P1D\triangle A_{1} P_{1} D и DP1C1\triangle D P_{1} C_{1} получаваме:P1A1P1D=A1DC1D(1)\frac{P_{1} A_{1}}{P_{1} D}=\frac{A_{1} D}{C_{1} D} \tag{1}След повдигане на квадрат и заместване P1D2=P1A1=P1C1P_{1} D^{2}=P_{1} A_{1}=P_{1} C_{1}, получаваме:P1A1P1C1=(A1DC1D)2\frac{P_{1} A_{1}}{P_{1} C_{1}}=\left(\frac{A_{1} D}{C_{1} D}\right)^{2}Аналогично, ако P2P_{2} е пресечната точка на допирателната към kk в точка BB и правата A1C1A_{1} C_{1}, тоP2A1P2C1=(A1BC1B)2\frac{P_{2} A_{1}}{P_{2} C_{1}}=\left(\frac{A_{1} B}{C_{1} B}\right)^{2}От (1) следва, че P1P2PP_{1} \equiv P_{2} \equiv P. Сега твърдението следва от правоъгълника AC1A1CA C_{1} A_{1} C.
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2019-11-4

2020

4 задачи

Задача 1

Нужна е проверка
Условие
BLANK BLANK BLANK
РешениеBLANK BLANK BLANK
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2020-11-1

Задача 2

Нужна е проверка
Условие
BLANK BLANK BLANK
РешениеBLANK BLANK BLANK
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2020-11-2

Задача 3

Пълен запис
Условие
Дадени са естествени числа x,yx, y и zz, за които числото n=xy+yzxyn=\frac{x}{y}+\frac{y}{z x-y} е цяло. Да се намерят всички възможни стойности на nn.
РешениеЩе докажем, че n=1,2,3n=1, 2, 3 са всички възможни стойности на nn. При x=1,y=2z=6x=1, y=2 z=6 (или x=2,y=3z=6x=2, y=3 z=6 ) получаваме n=1n=1; при x=3,y=z=2x=3, y=z=2 получаваме n=2n=2; при x=2,y=z=1x=2, y=z=1 получаваме n=3n=3. Ще използваме, че ако ab\frac{a}{b} и cd\frac{c}{d} са несъкратими дроби и t=ab+cdt=\frac{a}{b}+\frac{c}{d} е цяло число, то b=±db= \pm d. Наистина, от tbd=ad+cbt b d=a d+c b следва, че bb дели dd и dd дели bb, т. е. b=±db= \pm d. Без ограничение на общността може да считаме, че xx и yy са взаимнопрости. От горното наблюдение следва, че ако yzxy=pq\frac{y}{z x-y}=\frac{p}{q}, където pp и qq са взаимнопрости, то q=±yq= \pm y. Освен това, тъй като pp дели yy, то p=1p=1. Следователно zxy=y2z x-y=y^{2} (случаят zxy=y2z x-y=-y^{2} е невъзможен), откъдето намираме z=tyz=t y и x+1=nyx+1=n y. Сега отty(ny1)y=y2t y(n y-1)-y=y^{2}получаваме tny=y+t+1t n y=y+t+1. Тъй като tyt,tyyt y \geq t, t y \geq y и ty1t y \geq 1, то при n4n \geq 4 имамеt+y+1=tny4tyt+y+1+ty>t+y+1t+y+1=t n y \geq 4 t y \geq t+y+1+t y\gt{}t+y+1противоречие.
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2020-11-3

Задача 4

Пълен запис
Условие
Нека nn е естествено число, а AA е множество от редици v=(v1,v2,,vn)v=\left(v_{1}, v_{2}, \ldots, v_{n}\right), с дължина nn, от нули и единици със свойството: ако vAv \in A, то всяка редица, получена от vv чрез замяна на единица с нула, е също в AA. Нека S={i1,,ik}{1,2,,n}S=\left\{i_{1}, \ldots, i_{k}\right\} \subseteq\{1, 2, \ldots, n\}. С ASA_{S} означаваме множеството от всички редици с дължина kk, получени от редиците на AA чрез премахването на елементите на позициите, различни от i1,,iki_{1}, \ldots, i_{k}. Некаtk(A)=maxSAS,t_{k}(A)=\max _{S}\left|A_{S}\right|,като максимумът е по всички kk-елементни подмножества на {1,2,,n}\{1, 2, \ldots, n\}. Да се докаже, че ако A3n/2|A| \leq\lceil 3 n / 2\rceil, то tn1(A)A1t_{n-1}(A) \geq|A|-1. Забележка: x\lceil x\rceil означава най-малкото ияло число, което е по-голямо или равно на xx.
РешениеРешение. Очевидно нулевата редица (0,0,,0)(0, 0, \ldots, 0) е в AA. Да означим с eie_{i} редицата, имаща 1 в позиция ii и нуливъв всички останали. Нека eiAe_{i} \notin A за някое ii. Тогава всички редици от AA имат 0 на позиция ii. Ако S={1,2,,n}\{i}S=\{1, 2, \ldots, n\} \backslash\{i\}, то AS=A\left|A_{S}\right|=|A|. Така може да приемем, че нулевата редица и всички редици eie_{i} са в AA. Да означим с BB множеството от всички редици в AA с две единици. Единиците на всяка редица от BB покриват единиците на точно две редици eie_{i}. Оттук следва, че съществува eie_{i}, чиято единица не е покрита от редица от BB. В противен случай имамеA1+n+n/2>3n/2.|A| \geq 1+n+\lceil n / 2\rceil\gt{}\lceil 3 n / 2\rceil.Това означава, че eie_{i} е единствената редица в AA, имаща единица на позиция ii. Оттук следва, че за S={1,2,,n}\{i}S=\{1, 2, \ldots, n\} \backslash\{i\} имамеAS=A\{ei}=A1.\left|A_{S}\right|=\left|A \backslash\left\{e_{i}\right\}\right|=|A|-1.Оценяване ( 7 точки): 1 т. за доказателство, в случай, че някое eie_{i} не е в A;2A; 2 т. за разглеждане на думите с две единици и наблюдението, че съществува позиция ii, в която единствената единица е в думата ei;4e_{i}; 4 т. за довършване на доказателството
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2020-11-4

2021

7 задачи

Задача 1

Пълен запис
Условие
Да се намерят всички стойности на реалния параметър aa, за които уравнението4x+a2x+2=2x1+2a4^{x}+a \cdot 2^{x+2}=2^{x-1}+2 aима точно едно
РешениеПолагаме y=2x1>0y=2^{x-1}\gt{}0 и записваме уравнението във вида:f(y)=4y2+(8a1)y2a=0f(y)=4 y^{2}+(8 a-1) y-2 a=0Търсим стойностите на aa, за които това уравнение има единствен положителен корен. Тъй като старшият коефициент е положителен, ако уравнението има два корена те трябва да са с различни знаци. Тогава f(0)<0a>0f(0)\lt{}0 \Longleftrightarrow a\gt{}0. Ако уравнението има само един положителен корен, то D=(8a+1)2=0a=18D=(8 a+1)^{2}=0 \Longleftrightarrow a=-\frac{1}{8}, като тогава корепът е y=14>0y=\frac{1}{4}\gt{}0. Търсените стойности са a=18a=-\frac{1}{8} и a>0a\gt{}0.
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2021-11-1

Задача 1b

Пълен запис
Условие
Решете неравенствотоx2x21(x+2)2x+221.\sqrt{\vphantom{x^2}\frac{x^{2}-1}{(x+2)^{2}-|x+2|-2}} \leq 1.
РешениеПърви случай. При x2x \leq-2 получавамеx2x21x2+5x+4\sqrt{\vphantom{x^2}\frac{x^{2}-1}{x^{2}+5 x+4}} \leq1x2(x+1)(x1)(x+1)(x+4) 1 \Longleftrightarrow \sqrt{\vphantom{x^2}\frac{(x+1)(x-1)}{(x+1)(x+4)}} \leq1x2x1x+41 1 \Longleftrightarrow \sqrt{\vphantom{x^2}\frac{x-1}{x+4}} \leq 1Последното неравенство е еквивалентно на 0x1x+410 \leq \frac{x-1}{x+4} \leq 1, т. е.x1x+40и5x+40\frac{x-1}{x+4} \geq 0 \text{и} \frac{5}{x+4} \geq 0то на първото е x(;4)[1;+)x \in(-\infty; -4) \cup[1; +\infty), а на второто x>4x\gt{}-4, откъдето x[1;+)x \in[1; +\infty). Но тъй като x2x \leq-2, следва, че в този случай неравенството няма Втори случай. При x2x \geq-2 получавамеx2x21x2+3x\sqrt{\vphantom{x^2}\frac{x^{2}-1}{x^{2}+3 x}} \leq1x2(x+1)(x1)x(x+3) 1 \Longleftrightarrow \sqrt{\vphantom{x^2}\frac{(x+1)(x-1)}{x(x+3)}} \leq10(x+1)(x1)x(x+3)1, 1 \Longleftrightarrow 0 \leq \frac{(x+1)(x-1)}{x(x+3)} \leq 1,откъдето (x+1)(x1)x(x+3)0\frac{(x+1)(x-1)}{x(x+3)} \geq 0 и 3x+1x(x+3)0\frac{3 x+1}{x(x+3)} \geq 0. то на първото неравенство е x(;3)[1;0)[1;+)x \in (-\infty; -3) \cup[-1; 0) \cup[1; +\infty), а на второто x(3;13](0;+)x \in\left(-3; -\frac{1}{3}\right] \cup(0; +\infty), откъдето x[1;13][1;+)x \in\left[-1; -\frac{1}{3}\right] \cup [1; +\infty), което очевидно отговаря на x2x \geq-2. Окончателно то на неравенството е x[1;13][1;+)x \in\left[-1; -\frac{1}{3}\right] \cup[1; +\infty).
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2021-11-1b

Задача 2

Пълен запис
Условие
Даден е триъгълник ABCA B C, за който ACB=60\angle A C B=60^{\circ}. Точките PP и QQ върху страните BCB C и ACA C са такива, че четириъгълникът ABPQA B P Q е вписан в окръжност с радиус rr и разстоянието от върха CC до допирната точка на вписаната окръжност в ABC\triangle A B C със страната BCB C е равно на BP+AQPQB P+A Q-P Q. Да се намери отношението ABr\frac{A B}{r}.
РешениеЩе използваме стандратни означения за елементите на ABC\triangle A B C. Тъй като ABPQA B P Q е вписан в окръжност имаме ABCPQC\triangle A B C \sim \triangle P Q C. Тогава CP=kb,CQ=kaC P=k b, C Q=k a и PQ=kcP Q=k c, където kk е коефициентът на подобие на двата триъгълника. От BP+AQPQ=a+bc2B P+A Q-P Q=\frac{a+b-c}{2} получаваме:akb+bkakc=a+bc2(a+b+c)(2k1)=0.a-k b+b-k a-k c=\frac{a+b-c}{2} \Longleftrightarrow(a+b+c)(2 k-1)=0.Това означава, че k=12k=\frac{1}{2} и от косинусовата теорема за APC\triangle A P C получаваме:AP2=AC2+CP2APAC=3CP2AP=CPx23A P^{2}=A C^{2}+C P^{2}-A P \cdot A C=3 C P^{2} \Rightarrow A P=C P \sqrt{\vphantom{x^2}3}За APC\triangle A P C е изпълнена Питагоровата теорема, т. е. APC=90\angle A P C=90^{\circ}. Следователно R=c2R=\frac{c}{2} и търсеното отношение е равно на 2. Оценяване. 3 т. за намиране на k;3k; 3 т. за намиране на APC=90;1\angle A P C=90^{\circ}; 1 т. за получаване на отговора.
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2021-11-2

Задача 2b

Пълен запис
Условие
В остроъгълен триъгълник ABCA B C са построени ъглополовящата BL,LACB L, L \in A C и височината AH,HBCA H, H \in B C. Да се намери AHL\angle A H L, акоsinBAC=x23cosACB.\sin \angle B A C=\sqrt{\vphantom{x^2}3} \cos \angle A C B.
РешениеЩе използваме стандартните означения за елементите на триъгълника ABCA B C. За φ=AHL\varphi=\angle A H L имаме:LHC=90φиHLC=90+φγ.\angle L H C=90^{\circ}-\varphi \text{и} \angle H L C=90^{\circ}+\varphi-\gamma.Тъй катоSAHLSCHL=ALCLи\frac{S_{A H L}}{S_{C H L}}=\frac{A L}{C L} \quad \text{и} \quadSAHLSCHL=AHLHsinφCHLHsin(90φ)= \frac{S_{A H L}}{S_{C H L}}=\frac{A H \cdot L H \sin \varphi}{C H \cdot L H \sin \left(90^{\circ}-\varphi\right)}=AHsinφCHcosφ,\frac{A H \sin \varphi}{C H \cos \varphi},получаваме ALCL=AHCHtgφ\frac{A L}{C L}=\frac{A H}{C H} \operatorname{tg} \varphi. В това равенство заместваме ALCL=ABCB=sinγsinα\frac{A L}{C L}=\frac{A B}{C B}=\frac{\sin \gamma}{\sin \alpha} и AHCH=tgγ\frac{A H}{C H}=\operatorname{tg} \gamma и получавамеsinγsinα=sinγcosγtgφtgφ=\frac{\sin \gamma}{\sin \alpha}=\frac{\sin \gamma}{\cos \gamma} \operatorname{tg} \varphi \Longleftrightarrow \operatorname{tg} \varphi=cosγsinα=x233\frac{\cos \gamma}{\sin \alpha}=\frac{\sqrt{\vphantom{x^2}3}}{3}Следователно φ=30\varphi=30^{\circ}. Втори начин. От синусовата теорема за LHC\triangle L H C получаваме:LCHC=sin(90φ)sin(90+φγ)=\frac{L C}{H C}=\frac{\sin \left(90^{\circ}-\varphi\right)}{\sin \left(90^{\circ}+\varphi-\gamma\right)}=cosφcos(γφ)\frac{\cos \varphi}{\cos (\gamma-\varphi)}Тъй като LC=aba+cL C=\frac{a b}{a+c} и HC=bcosγH C=b \cos \gamma след заместване в горното равенство, получаваме:aba+cbcosγ=cosφcos(γφ)acos(γφ)=\frac{\frac{a b}{a+c}}{b \cos \gamma}=\frac{\cos \varphi}{\cos (\gamma-\varphi)} \Longleftrightarrow a \cos (\gamma-\varphi)=(a+c)cosγcosφ(a+c) \cos \gamma \cos \varphiКато използваме, че cos(γφ)=cosγcosφ+sinγsinφ\cos (\gamma-φ)=\cos \gamma \cos \varphi+\sin \gamma \sin \varphi и ac=sinαsinγ\frac{a}{c}=\frac{\sin \alpha}{\sin \gamma} след опростяване на последното равенство, получаваме:sinφcosφ=cosγsinα=x233\frac{\sin \varphi}{\cos \varphi}=\frac{\cos \gamma}{\sin \alpha}=\frac{\sqrt{\vphantom{x^2}3}}{3}Следователно tgφ=x233\operatorname{tg} \varphi=\frac{\sqrt{\vphantom{x^2}3}}{3}, т. е. φ=30\varphi=30^{\circ}. Оценяване. 3 т. за ALCL=AHCHtgφ;2\frac{A L}{C L}=\frac{A H}{C H} \operatorname{tg} \varphi; 2 т. за ALCL=ABCB=sinγsinα;1\frac{A L}{C L}=\frac{A B}{C B}=\frac{\sin \gamma}{\sin \alpha}; 1 т. за AHCH=tgγ\frac{A H}{C H}=\operatorname{tg} \gamma; 1 т. за получаване на отговора. Втори начин: 2 т. за LCHC=cosφcos(γφ);2\frac{L C}{H C}=\frac{\cos \varphi}{\cos (\gamma-\varphi)}; 2 т. за cos(γφ)=(a+c)cosγcosφ;2\cos (\gamma-\varphi)=(a+c) \cos \gamma \cos \varphi; 2 т. за опростяване до ac=sinαsinγ;1\frac{a}{c}=\frac{\sin \alpha}{\sin \gamma}; 1 т. за получаване на отговора.
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2021-11-2b

Задача 2c

Пълен запис
Условие
Ъглополовящата ADA D в ABC\triangle A B C е равна на страната ACA C. Описаната около ABD\triangle A B D окръжност пресича страната ACA C в точка EE като DECD=x23+12\frac{D E}{C D}=\frac{\sqrt{\vphantom{x^2}3}+1}{2}. Да се намерят ъглите на ABC\triangle A B C.
РешениеНека BAC=α\angle B A C=\alpha. От свойството на ъглополовящата DBDC=ABAC\frac{D B}{D C}=\frac{A B}{A C}. Но BD=DEB D=D E като хорди в окръжност, на които отговарят равни дъги, откъдето AB=x23+12ACA B=\frac{\sqrt{\vphantom{x^2}3}+1}{2} A C. Ако BD=DE=xB D=D E=x, то CD=2x1+x23C D=\frac{2 x}{1+\sqrt{\vphantom{x^2}3}} и от формулата за ъглополовящата, при AD=ACA D=A C намирамеAD2=ABADBDDC=2x2,A D^{2}=A B \cdot A D-B D \cdot D C=2 x^{2},т. е. AD=xx22A D=x \sqrt{\vphantom{x^2}2}. От косинусова теорема за ABD\triangle A B D спрямо страната BDB D получавамеx2=x^{2}=x2(x23+1x22)2+(xx22)2x^{2}\left(\frac{\sqrt{\vphantom{x^2}3}+1}{\sqrt{\vphantom{x^2}2}}\right)^{2}+(x \sqrt{\vphantom{x^2}2})^{2}2x22x23+1x22x2cosα2.-2 \sqrt{\vphantom{x^2}2} \cdot \frac{\sqrt{\vphantom{x^2}3}+1}{\sqrt{\vphantom{x^2}2}} x^{2} \cdot \cos \frac{\alpha}{2}.Оттук cosα2=x232\cos \frac{\alpha}{2}=\frac{\sqrt{\vphantom{x^2}3}}{2}, т. е. α=60\alpha=60^{\circ}. От равнобедрения триъгълник ACD\triangle A C D намираме DCA=CDA=75\angle D C A= \angle C D A=75^{\circ} и тогава ABC=45\angle A B C=45^{\circ}. Окончателно ъллите на ABC\triangle A B C са 60,4560^{\circ}, 45^{\circ} и 7575^{\circ}.
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2021-11-2c

Задача 3

Пълен запис
Условие
За всяко естествено число nn с f(n)f(n) означаваме сборът от всички естествени числа, които са по-малки от nn и не са прости. Например f(5)=1+4=5f(5)=1+4=5 и f(10)=1+4+6+8+9=28f(10)=1+4+6+8+9=28. Да се намерят всички естествени числа, за които f(n)1=n24f(n)-1=\frac{n^{2}}{4}.
РешениеОт равенството f(n)1=n24f(n)-1=\frac{n^{2}}{4} следва, че n24\frac{n^{2}}{4} е естествено число, т. е. nn е четно число. С директна проверка се установява, че при n14n \leq 14 единственото е n=14n=14, като тогава f(14)=1+4+6+8+9+10+12=50f(14)=1+4+6+8+9+10+12=50 и 1424=49\frac{14^{2}}{4}=49. Нека g(n)=n24g(n)=\frac{n^{2}}{4}. При n=16n=16 имаме f(16)=79f(16)=79 и g(16)=64g(16)=64, като f(16)g(16)=15f(16)-g(16)=15. Нека n16n \geq 16 и да разгледаме функцията f(n)f(n), когато nn е четно число. Ако n+1n+1 е просто число, имаме f(n+2)=f(n)+nf(n+2)=f(n)+n. Ако n+1n+1 не е просто число, имаме f(n+2)=f(n)+2n+1f(n+2)=f(n)+2 n+1. За функцията g(n)=n24g(n)=\frac{n^{2}}{4} имаме g(n+2)=g(n)+n+1g(n+2)=g(n)+n+1. Тъй като едно от числата n+1,n+3n+1, n+3 и n+5n+5 се дели на 3, от горното следва, че ако f(n)g(n)>10f(n)-g(n)\gt{}10, то f(n+2)g(n+2)>9,f(n+4)g(n+4)>8f(n+2)-g(n+2)\gt{}9, f(n+4)-g(n+4)\gt{}8 и f(n+6)g(n+6)>10f(n+6)-g(n+6)\gt{}10. Следователно f(n)g(n)>10f(n)-g(n)\gt{}10 за всяко n16n \geq 16. Единственото число с исканото свойство е n=14n=14.
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2021-11-3

Задача 4

Пълен запис
Условие
Да се намерят всички естествени числа nn, за които от група от 2n2 n ученици могат да се изберат 14 групи, всяка от по nn ученици, така, че всеки двама ученици да участват заедно в точно 3 от избраните групи.
РешениеВсички двойки ученици са (2n2)\binom{2 n}{2}, а във всяка група се срещат точно (n2)\binom{n}{2} двойки. От условието сега следва, че3(2n2)=14(n2)6n(2n1)=14n(n1)n=4.3\binom{2 n}{2}=14\binom{n}{2} \Longleftrightarrow 6 n(2 n-1)=14 n(n-1) \Rightarrow n=4.Следователно от 8 ученици трябва да образуваме 14 групи от по 4 ученика всяка, така че всеки двама ученици да се срещат в точно три групи. Пример за такова разпределение е следния:(1,2,3,4),(5,6,7,8),(1,2,5,6),(3,4,7,8),(1,2,7,8),(3,4,5,6),(1,3,5,7),(2,4,6,8),(1,3,6,8),(2,4,5,7),(1,4,5,8),(2,3,6,7),(1,4,6,7),(2,3,5,8)\begin{aligned} & (1, 2, 3, 4), (5, 6, 7, 8), (1, 2, 5, 6), (3, 4, 7, 8), (1, 2, 7, 8), (3, 4, 5, 6), (1, 3, 5, 7), \\ & (2, 4, 6, 8), (1, 3, 6, 8), (2, 4, 5, 7), (1, 4, 5, 8), (2, 3, 6, 7), (1, 4, 6, 7), (2, 3, 5, 8) \end{aligned}
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2021-11-4

2022

1 задача

Задача 4

Пълен запис
Условие
Нека n3n \geq 3 е естествено число. Множество AA от редици от 0 и 1 с дължина n1n-1 се нарича добро, ако всяка редица от 0 и 1 с дължина nn може да се получи от редица от AA с добавяне на един член (например от редицата 011 могат да се получат редиците 0011, 1011, 0111, 0101 и 0110). Ако ana_{n} е минималния брой елементи на добро множество, да се докаже, че:2nn+1an2n2.\frac{2^{n}}{n+1} \leq a_{n} \leq 2^{n-2}.
РешениеЩе докажем, че от всяка редица с дължина n1n-1 с добавяне на един член се получават n+1n+1 различни редици с дължина nn. Нека редицата с дължина n1n-1 е a1a2an1a_{1} a_{2} \ldots a_{n-1}. Тогава редиците x=0a1a2an1x=0 a_{1} a_{2} \ldots a_{n-1} и y=1a1a2an1y=1 a_{1} a_{2} \ldots a_{n-1} са различни. Ако след a1a_{1} добавим a1a_{1} ще получим една от редиците xx и yy. Ако добавим ta1t \neq a_{1} ще получим нова редица, защото нейният втори член е tt, а втория член на xx и yy е a1a_{1}. Аналогично, за да получим нова редица при добавяне на член след aia_{i}, трябва да добавим tait \neq a_{i}. Тъй като от всяка редица с дължина n1n-1 с добавяне на един член се получават точно n+1n+1 редици с дължина nn, то2nan(n+1)2nn+1an.2^{n} \leq a_{n} \cdot(n+1) \Longleftrightarrow \frac{2^{n}}{n+1} \leq a_{n}.Имаме a3=2a_{3}=2 тъй като от 00 и 11 могат да се получат 000, 100, 010, 001, 111, 011, 101, 110, т. е. всички редици с дължина 3, а от една редица с дължина две се получават 4 различни редици с дължина 3. Ако AnA_{n} е множество от ana_{n} редици с дължина n1n-1 от които могат да се получат всички редици с дължина nn, то след добавяне на 0 и 1 към всяка редица от AnA_{n} ще получим множество с 2an2 a_{n} редици с дължина nn, от които могат да се получат всички редици с дължина n+1n+1. Следователно an+12ana_{n+1} \leq 2 a_{n} и тогава по индукция получаваме an2n2a_{n} \leq 2^{n-2}.
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2022-11-4

2023

3 задачи

Задача 1

Пълен запис
Условие
Да се намерят стойностите на реалния параметър aa, за които уравнението4x2x(1a)2x2x6a2+2a=04^{x^{2}-x}-(1-a) 2^{x^{2}-x}-6 a^{2}+2 a=0има единствено
Решениев интервала [1;0)[-1; 0). Нека f(x)=x2xf(x)=x^{2}-x. Тъй като f(x)=x2xf(x)=x^{2}-x е намаляваща в интервала [1;0)[-1; 0), то 0<f(x)20\lt{}f(x) \leq 2 за всяко x[1;0x \in\left[-1; 0\right. ). Показателната функция g(u)=2ug(u)=2^{u} е растяща и получаваме, че 20<2x2x222^{0}\lt{}2^{x^{2}-x} \leq 2^{2}, т. е. че 1<2x2x41\lt{}2^{x^{2}-x} \leq 4 за всяко x[1;0)x \in[-1; 0). Така задачата се свежда до намиране на онези стойности на параметър aa, за които уравнениетоt2(1a)t6a2+2a=0t^{2}-(1-a) t-6 a^{2}+2 a=0има единствено в интервала ( 1;41; 4 ]. Корените на това уравнение са t1=2at_{1}=2 a и t2=13at_{2}= 1-3 a. Тогава имаме следните случаи ()(*) t11<t24t_{1} \leq 1\lt{}t_{2} \leq 4; ()(*) t21<t14t_{2} \leq 1\lt{}t_{1} \leq 4; ()(*) 1<t14<t21\lt{}t_{1} \leq 4\lt{}t_{2}; ()(*) 1<t24<t11\lt{}t_{2} \leq 4\lt{}t_{1}; ()(*) 1<t1=t241\lt{}t_{1}=t_{2} \leq 4. За всеки от тези случаи получаваме: ()(*) 2a1<13a42 a \leq 1\lt{}1-3 a \leq 4; ()(*) 13a1<2a41-3 a \leq 1\lt{}2 a \leq 4; ()(*) 1<2a4<13a1\lt{}2 a \leq 4\lt{}1-3 a; ()(*) 1<13a4<2a1\lt{}1-3 a \leq 4\lt{}2 a; 5. 1<2a=13a41\lt{}2 a=1-3 a \leq 4. В първите два случая решенията са съответно a[1;0)a \in[-1; 0) и a(12;2]a \in\left(\frac{1}{2}; 2\right], а случаите 3), 4), и 5) нямат Окончателно търсените стойности на параметъра са a[1;0)(12;2]a \in[-1; 0) \cup\left(\frac{1}{2}; 2\right].
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2023-11-1

Задача 2

Нужна е проверка
Условие
BLANK BLANK BLANK
РешениеBLANK BLANK BLANK
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2023-11-2

Задача 3

Пълен запис
Условие
Да се докаже, че за произволно цяло число cc съществува естествено число xx, за което 220232^{2023} дели 2022x2+2021x+c2022 x^{2}+2021 x+c.
РешениеС индукция по nn ще докажем, че за всяко nn съществува xx, за което 2n2^{n} дели f(x)=2022x2+2021x+cf(x)=2022 x^{2}+2021 x+c. При n=1n=1 можем да изберем x=cx=|c|. Нека 2n2^{n} дели f(xn)=2022xn2+2021xn+cf\left(x_{n}\right)=2022 x_{n}^{2}+2021 x_{n}+c. Ако 2n+12^{n+1} дели f(xn)f\left(x_{n}\right), то избираме xn+1=xnx_{n+1}=x_{n}. В противен случай имаме 2022xn2+2021xn+c=2n.m2022 x_{n}^{2}+2021 x_{n}+c=2^{n}. m, където mm е нечетно число. Избираме xn+1=xn+2nx_{n+1}=x_{n}+2^{n} и получаваме:f(xn+1)=2022xn+12+2021xn+1+c==2022xn2+2021xn+c+20222n+1xn+202222n+20212n==2n+1S+2n(m+2021)\begin{aligned} f\left(x_{n+1}\right) & =2022 x_{n+1}^{2}+2021 x_{n+1}+c= \\ & =2022 x_{n}^{2}+2021 x_{n}+c+2022 \cdot 2^{n+1} x_{n}+2022 \cdot 2^{2 n}+2021 \cdot 2^{n}= \\ & =2^{n+1} S+2^{n}(m+2021) \end{aligned}Тъй като m+2021m+2021 е четно число, то f(xn+1)f\left(x_{n+1}\right) се дели на 2n+12^{n+1}, с което индукцията е завършена.
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2023-11-3

2024

3 задачи

Задача 2

Пълен запис
Условие
Трапецът ABCD(ABCD,AB>CD)A B C D(A B \| C D, A B\gt{}C D) е вписан в окръжност с радиус 9 cm. Петата на перпендикуляра от върха CC към основата ABA B я разделя в отношение 2:12: 1, считано от върха AA. Ако дължината на диагонала ACA C е равна на дължината на основата ABA B, то да се намери лицето на трапеца.
РешениеТъй като трапецът ABCDA B C D е вписан, то той е равнобедрен. Нека CP,PABC P, P \in A B е височината от върха CC. От условието AP:PB=2:1A P: P B=2: 1, получаваме, че AB=3CDA B=3 C D. Нека означим с α\alpha острия ъгъл на трапеца, т. е. ABC=α\angle A B C=\alpha. От AC=ABA C=A B следва, че ABC\triangle A B C е равнобедрен с ъгли ABC=ACB=α\angle A B C=\angle A C B=\alpha и BAC=1802α\angle B A C=180^{\circ}-2 \alpha. От правоъгълния APC\triangle A P C имамеPAC=1802α<90.\angle P A C=180^{\circ}-2 \alpha\lt{}90^{\circ}.т. е. α(45;90)\alpha \in\left(45^{\circ}; 90^{\circ}\right) или 2α(90;180)2 \alpha \in\left(90^{\circ}; 180^{\circ}\right). От правоъгълните APC\triangle A P C и BPC\triangle B P C изразявамеtg(1802α)=CP/APиtgα=CP/BP,\operatorname{tg}\left(180^{\circ}-2 \alpha\right)=C P / A P \text{и} \operatorname{tg} \alpha=C P / B P,откъдето tg(1802α)/(tgα)=BP/AP=1/2\operatorname{tg}\left(180^{\circ}-2 \alpha\right) /(\operatorname{tg} \alpha)=B P / A P=1 / 2. Тъй като tg(1802α)=tg(2α)=(2\operatorname{tg}\left(180^{\circ}-2 \alpha\right)=-\operatorname{tg}(2 \alpha)=-(2. tgα)/(1tg2α)\operatorname{tg} \alpha) /\left(1-\operatorname{tg}^{2} \alpha\right), получаваме 2/(1tg2α)=1/2-2 /\left(1-\operatorname{tg}^{2} \alpha\right)=1 / 2, т. е. tg2α=5\operatorname{tg}^{2} \alpha=5, откъдето tgα=x25\operatorname{tg} \alpha=\sqrt{\vphantom{x^2}5}, т. к. α\alpha е остър ъгъл. Пресмятаме sin(α)=x2306\sin (\alpha)=\frac{\sqrt{\vphantom{x^2}30}}{6} и cosα=x266\cos \alpha=\frac{\sqrt{\vphantom{x^2}6}}{6}. От синусова теорема за ABC\triangle A B C намираме AB=3x230 cmA B=3 \sqrt{\vphantom{x^2}30} \mathrm{~cm}, а от AB=3CD,CD=x230 cmA B=3 C D, C D=\sqrt{\vphantom{x^2}30} \mathrm{~cm}. От BPC\triangle B P C имаме CP=BPtgα=x230x25=5x26 cmC P=B P \cdot \operatorname{tg} \alpha=\sqrt{\vphantom{x^2}30} \cdot \sqrt{\vphantom{x^2}5}=5 \sqrt{\vphantom{x^2}6} \mathrm{~cm}. Тогава лицето на трапеца е равно наS=AB+CD2CP=S=\frac{A B+C D}{2} \cdot C P=2x2305x26=60x25 cm22 \cdot \sqrt{\vphantom{x^2}30} \cdot 5 \sqrt{\vphantom{x^2}6}=60 \sqrt{\vphantom{x^2}5} \mathrm{~cm}^{2}
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2024-11-2

Задача 3

Пълен запис
Условие
Естествено число nn се нарича добро, ако nn има четен брой делители:1=d1<d2<<d2k1<d2k=n1=d_{1}\lt{}d_{2}\lt{}\cdots\lt{}d_{2 k-1}\lt{}d_{2 k}=nза които dk+1dk=2d_{k+1}-d_{k}=2 и dk+2dk1=65d_{k+2}-d_{k-1}=65. Да се намери най-малкото добро число.
РешениеТъй като dkdk+1=dk1dk+2=nd_{k} \cdot d_{k+1}=d_{k-1} \cdot d_{k+2}=n, то от условието получаваме dk2+2dkn=0d_{k}^{2}+2 d_{k}-n=0 и dk12+65dk1n=0d_{k-1}^{2}+65 d_{k-1}-n=0. Дискриминантите на двата квадратни тричлена трябва да бъдат точни квадрати, откъдето 4+4n=t24+4 n=t^{2} и 652+4n=s265^{2}+4 n=s^{2}. След почленно изваждане намираме s2t2=6367=32.767s^{2}-t^{2}=63 \cdot 67=3^{2}.7 \cdot 67. Следователно st=1,3,7,9,21,63s-t=1, 3, 7, 9, 21, 63 и съответно s+t=32.767,3767,32.67,767,367,67s+t=3^{2}.7 \cdot 67, 3 \cdot 7 \cdot 67, 3^{2}.67, 7 \cdot 67, 3 \cdot 67, 67. За всеки от случайте получаваме съответно s=65,111,239,305,705,2111s=65, 111, 239, 305, 705, 2111. При s=65s=65 получаваме n=0n=0, което е невъзможно, а при s=111s=111 получаваме n=2024n=2024. За останалите стойности на ss получаваме по-големи nn.
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2024-11-3

Задача 4

Пълен запис
Условие
В клетките на квадратна таблица 2025×20252025 \times 2025 са записани числата 1,2,3,1, 2, 3, \ldots, 2024, 2025, всяко по 2025 пъти. Да се докаже, че в някой ред или в някоя колона на таблицата се срещат поне 45 различни числа.
РешениеДа означим с xi,i=1,2,,2025x_{i}, i=1, 2, \ldots, 2025 броят на редовете на таблицата, в които се среща числото ii, а с yi,i=1,2,,2025y_{i}, i=1, 2, \ldots, 2025 броят на колоните на таблицата, в които се среща числото ii. Тъй като всяко число ii може да се среща само в пресечна клетка на ред с ii и колона с ii, то xiyi2025x_{i} y_{i} \geq 2025. Следователноxi+yi2x2xiyi=90x_{i}+y_{i} \geq 2 \sqrt{\vphantom{x^2}x_{i} y_{i}}=90Да означим с ai,i=1,2,,2025a_{i}, i=1, 2, \ldots, 2025 броят на различните числа в ред ii, а с bi,i=1,2,,2025b_{i}, i=1, 2, \ldots, 2025 броят на различните числа в колона ii. Всяко ii дава принос xix_{i} към сумата i=12025ai\sum_{i=1}^{2025} a_{i} и принос yiy_{i} към сумата i=12025bi\sum_{i=1}^{2025} b_{i}. Тогава:i=12025ai+i=12025bi=\sum_{i=1}^{2025} a_{i}+\sum_{i=1}^{2025} b_{i}=i=12025xi+i=12025yi\sum_{i=1}^{2025} x_{i}+\sum_{i=1}^{2025} y_{i} \geq902025 90 \cdot 2025От горното равенство следва, че някое от числата aia_{i} и/или bib_{i} е поне 45.
Отвори задачатаБаза на maths.bgoliobl2024-11-4