Всички колекции
PMS

Пролетни математически състезания

310 задачи от базата, подредени за бързо решаване по година или клас. Показаните източници са тези, записани към самите задачи.

16 години5 класаИма видими липси

Избрана година

2017

Назад към папките

Открити липси за попълване от източника

  • pms2017-8-1: има placeholder текст
  • pms2017-8-2: има placeholder текст
  • pms2017-8-3: има placeholder текст
  • pms2017-8-4: има placeholder текст
  • pms2017-10-3: има placeholder текст

8

22 задачи

Задача 1

Нужна е проверка
Условие
BLANK BLANK BLANK
РешениеBLANK BLANK BLANK
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-8-1

Задача 1b

Пълен запис
Условие
а) Да се докаже тъждеството(yx)33(yx)x2x3=y3+3y(xy)2+(xy)3(y-x)^{3}-3(y-x) x^{2}-x^{3}=-y^{3}+3 y(x-y)^{2}+(x-y)^{3}б) Да се намери aa, така че числата x=7x=7 и y=4y=4 да удовлетворяват уравнението x33xy2+y3=ax^{3}-3 x y^{2}+ y^{3}=a. За така намерената стойност на aa, да се намерят още две целочислени
Решениена това уравнение. а) Привеждаме в нормален вид двете части на равенството и получаваме, че всяка от тях е равна на x33xy2+y3x^{3}-3 x y^{2}+y^{3}. б) Заместваме x=7x=7 и y=4y=4 и получаваме a=71a=71. Нека P(x,y)=x33xy2+y3P(x, y)=x^{3}-3 x y^{2}+y^{3}. От тъждеството следва, че P(x,y)=P(yx,x)=P(y,xy)P(x, y)=P(y-x, -x)=P(-y, x-y), което показва, че ако ( x,yx, y ) е на уравнението, то (yx,x)(y-x, -x) и ( y,xy-y, x-y ) също са , т. е. от x=7,y=4x=7, y=4, следва, че x=3,y=7x=-3, y=-7 и x=4,y=3x=-4, y=3 също са
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-8-1b

Задача 1c

Пълен запис
Условие
Нека CL(LAB)C L(L \in A B) с ъглополовяща в триъгълника ABCA B C, като AC=CLA C=C L. Точката KK лежи на лъча CLC L, така че CAL+CAK=180\angle C A L+\angle C A K=180^{\circ}. Да се докаже, че BC=CKB C=C K.
РешениеПонеже CLA=CAL\angle C L A=\angle C A L, то CLB=CAK\angle C L B=\angle C A K. Оттук и от условието следва, че триъгълниците CAKC A K и CLBC L B са еднакви, откъдето BC=CKB C=C K.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-8-1c

Задача 1d

Пълен запис
Условие
Да се докаже, че ако a,b,c,da, b, c, d са положителни числа, такива чеabca+b+c=abda+b+d=acda+c+d=bcdb+c+d,\frac{a b c}{a+b+c}=\frac{a b d}{a+b+d}=\frac{a c d}{a+c+d}=\frac{b c d}{b+c+d},то a=b=c=da=b=c=d.
РешениеОт дадените равенства получавамеabcd(a+b+c)d=abcd(a+b+d)c=\frac{a b c d}{(a+b+c) d}=\frac{a b c d}{(a+b+d) c}=abcd(a+c+d)b=abcd(b+c+d)a\frac{a b c d}{(a+c+d) b}=\frac{a b c d}{(b+c+d) a}откъдето (a+b+c)d=(a+b+d)c=(a+c+d)b=(b+c+d)a(a+b+c) d=(a+b+d) c=(a+c+d) b=(b+c+d) a. От първите две равенства получаваме (a+b)d=(a+b)c(a+b) d=(a+b) c; понеже a+b>0a+b\gt{}0, то c=dc=d. Останатите равенства следват аналогично.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-8-1d

Задача 1e

Пълен запис
Условие
Да се намерят стойностите на параметъра pp, при които уравненията p2x+p=25x5p^{2} x+p=25 x-5 и 2x+3=52x|2 x+3|=|5-2 x| са еквивалентни.
РешениеМодулното уравиение е еквивалентно на (2x+3)2=(52x)2(2 x+3)^{2}=(5-2 x)^{2}, което се опростява до x=0,5x=0, 5. Двете уравнения ще са сквивалентни, ако параметричното уравнение има единствен корен x=0,5x=0, 5. Заместваме последното и след опростяване достигаме до квадратното уравнение p2+2p15=0p^{2}+2 p-15=0. Последното има корени p=3p=3 и p=5p=-5. При p=3p=3 първото уравнение има единствен корен x=0,5x=0, 5, а при p=5p=-5 то добива вида 0.x=00. x=0 и всяко xx е негово Окончателно само p=3p=3 е на задачата.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-8-1e

Задача 1f

Пълен запис
Условие
Да се реши уравнението(x+2)(x+4)(x+6)(x+8)=(x+2)(x+4)(x+6)(x+8)=(x+2)2+(x+4)2+(x+6)2+(x+8)2+40.(x+2)^{2}+(x+4)^{2}+(x+6)^{2}+(x+8)^{2}+40.
РешениеРазкриваме скобите, като умножаваме равноотдалечените множители отляво и полагаме x2+10x+16=yx^{2}+10 x+16=y. Получаваме уравнението y(y+8)=4y+96y(y+8)=4 y+96, което има корени y1=12y_{1}=-12 и y2=8y_{2}=8. Първият от тях не дава , а от втория получаваме x1,2=5±x217x_{1, 2}=-5 \pm \sqrt{\vphantom{x^2}17}.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-8-1f

Задача 1g

Пълен запис
Условие
Даден е успоредник ABCDA B C D, два от эглите па който имат разлика 120120^{\circ}. Ъглополовящите на ъглите при AA и BB се пресичат в точка OO. Лицето на ABO\triangle A B O е 18 кв. см и AD=9A D=9 см. Да се пресметне лицето на CDO\triangle C D O.
РешениеОстрият ъгъл на успоредника е 3030^{\circ}, така че ъглите на ABO\triangle A B O са 15,7515^{\circ}, 75^{\circ}, 9090^{\circ}, като правият ъгъл е при OO. В този триъгьлник медианата OMO M е половината от хипотенузата, а ъчьлът между тях е 3030^{\circ}, така че височината му е равна на 1/41 / 4 от хипотенузата. Тогава за лицето му имаме 18=18AB218=\frac{1}{8} A B^{2} и значи AB=x2144=12A B=\sqrt{\vphantom{x^2}144}=12, съответно OM=6 cmO M=6 \mathrm{~cm}. Ако NN с средата на CDC D, то AMNDA M N D с успоредник, така че BMN=BMO\angle B M N=\angle B M O и OMNO \in M N. Понеже MN=AD=9 cmM N=A D=9 \mathrm{~cm} и MO=6 cmM O=6 \mathrm{~cm}, получаваме ON=3 cmO N=3 \mathrm{~cm}. Отсечката ONO N сключва ъгъл 3030^{\circ} със страната CDC D, така че разстоянието от OO до CDC D е равно на 12ON=32\frac{1}{2} O N=\frac{3}{2} като катет срещу ъчъл 3030^{\circ}. Сега лицето на CDO\triangle C D O е 123212=9\frac{1}{2} \cdot \frac{3}{2} \cdot 12=9 кв. см. Очепяване: 1 т. за определяне ылите на триъгълника; 1 т. за доказване, че височината е 1/41 / 4 от хипотенузата; 1 т. за доказване, че AB=12 cm;1A B=12 \mathrm{~cm}; 1 т. за доказване, че ON=3 cm;1O N=3 \mathrm{~cm}; 1 т. за намиране височината на CDO;1\triangle C D O; 1 т. за намиране па лицето на CDO\triangle C D O.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-8-1g

Задача 1h

Пълен запис
Условие
Нека a,ba, b и cc са естествени числа, такива чеa2+b2+c2=(ab)2+(bc)2+(ca)2.a^{2}+b^{2}+c^{2}=(a-b)^{2}+(b-c)^{2}+(c-a)^{2}.а) Възможно ли е да е изпълнено равенството a+b+c=2017a+b+c=2017? б) Да се докаже, че числата ab+bc+caa b+b c+c a и aba b са точни квадрати на цели числа.
Решениеа) От условието получаваме a2+b2+c2=2(ab+bc+ca)a^{2}+b^{2}+c^{2}=2(a b+b c+c a), което показва, че a+b+ca+b+c, имайки същата четност като a2+b2+c2a^{2}+b^{2}+c^{2}, трябва да е четно число, т. е. не може да е 2017. б) Директно се проверява, че полученото в а) равенство може да се запише във видаab+bc+ca=(a+b+c2)2илиab=(a+bc2)2.a b+b c+c a=\left(\frac{a+b+c}{2}\right)^{2} \text{или} a b=\left(\frac{a+b-c}{2}\right)^{2}.От тези равенства следва, че числата ab+bc+caa b+b c+c a и aba b са точни квадрати на цели числа.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-8-1h

Задача 2

Нужна е проверка
Условие
BLANK BLANK BLANK
РешениеBLANK BLANK BLANK
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-8-2

Задача 2b

Пълен запис
Условие
Във вътрешността на равнобедрен триъгълник ABC,AC=BCA B C, A C=B C, е взета точка MM, а върху отсечката AMA M е взета точка KK, така че AMB=2CKM\angle A M B=2 \angle C K M. Да се докаже, че ако CK=KM+BMC K=K M+B M, то CKM=ACB\angle C K M=\angle A C B.
РешениеПродължаваме BMB M до пресичането с CKC K в точка NN. Триъгълникът KMNK M N е равнобедрен, защото NKM=KMN\angle N K M=\angle K M N, откъдето KM+BM=BNK M+B M=B N. Разглеждаме триъгълниците ACKA C K и CBNC B N. Имаме AC=BCA C=B C по условие, CK=BNC K=B N и AKC=BNC\angle A K C=\angle B N C като допълнителни към равни ъгли. Ще отбележим, че по тази причини те са тъпи ъгли. Следователно AKCCNB\triangle A K C \cong \triangle C N B, откъдето CAK=BCN\angle C A K=\angle B C N. ОттукCKM=CAK+ACK=BCK+ACK=ACB\angle C K M=\angle C A K+\angle A C K=\angle B C K+\angle A C K=\angle A C B
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-8-2b

Задача 2c

Пълен запис
Условие
а) Да се докаже, че ако a,ba, b са числа от интервала [0;1][0; 1] и a+b1a+b \leq 1, то a2+b21a^{2}+b^{2} \leq 1. б) Сред числата x,y,zx, y, z всеки две не се различават с повече от единица и xy+yz+zx=96x y+y z+ z x=96. Да се намерят най-малката и най-голямата стойност на израза A=x2+y2+z2A=x^{2}+y^{2}+z^{2}.
Решениеа) a2+b2a2+(1a)2=2a(a1)+11a^{2}+b^{2} \leq a^{2}+(1-a)^{2}=2 a(a-1)+1 \leq 1. б) Имаме (xy)2+(yz)2+(zx)20(x-y)^{2}+(y-z)^{2}+(z-x)^{2} \geq 0, откъдето 2x2+2y2+2z22xy+2yz+2zx2 x^{2}+2 y^{2}+2 z^{2} \geq 2 x y+2 y z+2 z x. Оттук x2+y2+z2xy+yz+zx=96x^{2}+y^{2}+z^{2} \geq x y+y z+z x=96, като равенство се достига при x=y=z=4x22x=y=z=4 \sqrt{\vphantom{x^2}2}. Следователно най-малката стойност на AA е 96. Да намерим най-голямата стойност на AA. Без ограничение на общността xyzx \leq y \leq z. Тогава zy+yx=zx1z-y+y-x=z-x \leq 1 и според а) (zy)2+(yx)2+(zx)21+1(z-y)^{2}+(y-x)^{2}+(z-x)^{2} \leq 1+1. След деление на 2 получаваме A=x2+y2+z21+xy+yz+zx=97A=x^{2}+y^{2}+z^{2} \leq 1+x y+y z+z x=97. Равенство се достига например при x=5,y=z=6x=5, y=z=6. Следователно най-голямата стойност на AA е 97.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-8-2c

Задача 2d

Пълен запис
Условие
Даден е равнобедрен триъгълник ABC,AC=BCA B C, A C=B C, и точките HH и MM от правата ACA C, такива че BHB H и BMB M са съответно височина и медиана в триъгълника ABCA B C. Да се намерят мерките на ъглите на триъгълника ABCA B C, ако MH=12ABM H=\frac{1}{2} A B.
РешениеНека ABCA B C е остроъгълен триъгълник. Тогава точката HH е между AA и MM, защото в противен случай AB>BC=ACA B\gt{}B C=A C и не е възможно част от половината на ACA C да е равна на половината на ABA B. Нека точка KK е среда на ABA B. Тогава HK=AK=BK=12ABH K=A K=B K= \frac{1}{2} A B като медиана в правоъгълен триъгълник. От друга страна MKM K е средна отсечка и понеже MH=HKM H=H K, триъгълникът KMHK M H е равнобедрен с HKM=AMK=ACB\angle H K M=\angle A M K=\angle A C B. Следователно CAB=AHK=2ACB\angle C A B=\angle A H K=2 \angle A C B (като външен), т. е. α=2γ\alpha=2 \gamma и от α+β+γ=180\alpha+\beta+\gamma=180^{\circ} следва, че α=β=72\alpha=\beta=72^{\circ} и γ=36\gamma=36^{\circ}. Ако триъгълникът ABCA B C е тъпоъгълен, действаме аналогично като получаваме γ=3α\gamma=3 \alpha, откъдето α=β=36\alpha=\beta=36^{\circ} и γ=108\gamma=108^{\circ}.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-8-2d

Задача 2e

Пълен запис
Условие
Да се докаже, че за всеки две числа a1a \geq 1 и b1b \geq 1 е в сила неравенството a2b2+a2+b2+1ab(a+b)+a+ba^{2} b^{2}+a^{2}+b^{2}+1 \geq a b(a+b)+a+b. Кога се достига равенство?
РешениеРазликата a2b2+a2+b2+1ab(a+b)aba^{2} b^{2}+a^{2}+b^{2}+1-a b(a+b)-a-b преобразуваме до ab(aa b(a- 1) (b1)+(a1)(b1)+(ab)2(b-1)+(a-1)(b-1)+(a-b)^{2}, откъдето твърденисто следва. Равенство се достига само за a=b=1a=b=1.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-8-2e

Задача 3

Нужна е проверка
Условие
BLANK BLANK BLANK
РешениеBLANK BLANK BLANK
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-8-3

Задача 3b

Пълен запис
Условие
Да се намери най-малкото естествено число nn, за което съществува естествено число xx, такова че(x+1)3+(x+2)3+(x+3)3+(x+4)3=(x+n)3.(x+1)^{3}+(x+2)^{3}+(x+3)^{3}+(x+4)^{3}=(x+n)^{3}.
РешениеНека xx е естествено число, за което (x+1)3+(x+2)3+(x+3)3+(x+4)3=(x+n)3(x+1)^{3}+(x+2)^{3}+(x+3)^{3}+(x+4)^{3}=(x+n)^{3}. От малката теорема на Ферма ( x3x(mod3)x^{3} \equiv x(\bmod 3) ) следва, че n1(mod3)n \equiv 1(\bmod 3). Най-малката възможност за nn е 7. Тогава уравнението добива вида x3+3x219x81=0x^{3}+3 x^{2}-19 x-81=0. Последното няма целочислени , защото последните могат да са само от вида 3k,k=0,1,2,3,43^{k}, k=0, 1, 2, 3, 4, които лесно се отхвърлят. Нека n=10n=10. Тогава уравнението добива вида x370x300=0x^{3}-70 x-300=0. Очевидно, ако xx е естествено число, то xx се дели на 2 и на 5, а x=10x=10 е на последното. Търсената стойност на nn е 10.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-8-3b

Задача 3c

Пълен запис
Условие
За всяка двойка естествени числа ( m;nm; n ) полагаме m@n=37m29nm @ n=\left|37^{m}-29^{n}\right|. a) Съществува ли двойка естествени числа ( m;nm; n ), такава че m@n=2014m @ n=2014? б) Да се намери най-малката стойност на израза m@nm @ n.
Решениеа) Понеже всяко от числата 37m37^{m} и 29n29^{n} при деление с 4 дава остатък 1, то m@nm @ n винаги ще се дели на 4, т. е. не може да е равно на 2014. б) Явно m@n>0m @ n\gt{}0; от а) видяхме, че m@nm @ n се дели на 4; при m=n=1m=n=1 стойността му е 8. Ще покажем, че това е най-малката стойност, като се уверим, че mm @ nn не е равно на 4. Ако 37m29n=437^{m}-29^{n}=4, то 37m4=29n37^{m}-4=29^{n}; числото вляво се дели на 3, а вдясноне. Ако 37m29n=437^{m}-29^{n}=-4, то 29n37m=429^{n}-37^{m}=4. Последна цифра 4 е възможна само ако последната цифра на 29n29^{n} е 1, а на 37m37^{m} е 7, т. е. n=2kn=2 k. Тогава 37m=(29k2)(29k+2)37^{m}=\left(29^{k}-2\right)\left(29^{k}+2\right), което е невъзможно, понеже множителите са взаимно прости, а 37 е просто число.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-8-3c

Задача 3d

Пълен запис
Условие
Да се намерят всички естествени числа nn, такива че11n+2n+1е делител на11n+1+2n+1+1.11^{n}+2^{n}+1 \text{е делител на} 11^{n+1}+2^{n+1}+1.
РешениеНека nn е от желания вид. Числото a=11n+2n+1a=11^{n}+2^{n}+1 е делител на числото 11a(11n+1+2n+1+1)=92n+1011 a-\left(11^{n+1}+2^{n+1}+1\right)=9 \cdot 2^{n}+10. При n=1n=1 получаваме a=14a=14, което е делител на 112+22+1=12611^{2}+2^{2}+1=126. Ще покажем, че при n>1n\gt{}1 е в сила неравенството 92n+10<11n+2n+19 \cdot 2^{n}+10\lt{} 11^{n}+2^{n}+1. Последното е еквивалентно на 82n+9<11n8 \cdot 2^{n}+9\lt{}11^{n}. Имаме11n=(8+3)11n1=811n1+311n1>11^{n}=(8+3) 11^{n-1}=8 \cdot 11^{n-1}+3 \cdot 11^{n-1}\gt{}88n1+311>82n+9.8 \cdot 8^{n-1}+3 \cdot 11\gt{}8 \cdot 2^{n}+9.Следователно единствената стойност на nn е n=1n=1.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-8-3d

Задача 3e

Пълен запис
Условие
На дъската са записани в редица естествените числа от 1 до 2016. Разрешава се изтриване на число от произволна двойка съседни числа по следното правило: ако сборът на числата от двойката е нечетен изтриваме лявото число, а ако е четендясното. След 2015 такива изтривани на дъската остава едно число. Да се намерят всички възможни стойности на това число.
РешениеЩе разгледаме следната помощна задача. В редица са поставени алтернативно бели и черни топчета, като започнем с бяло, след това черно, бяло и т. н. Разрешава се от всяка двойка съседни топчета да се махне едно по правилотоако топчетата са разноцветни махаме лявото, а ако са едноцветнидясното. Какъв е цветът на последното останало топче? Ще покажем, че цветът на последното топче не се изменя. Наистина, ако се извършва премахване, което не засяга последното топче, всичко е ясно. Ако извършваме действие с последните две топчета и те са разноцветни, махаме лявото, т. е. цветът на последното се запазва. Ако последните топчета са едноцветни без значение цветът на последното няма да се промени. Да се върнем към задачата. Наричаме нечетните числа бели, а четнитечерни. Тъй като 2016 е четно число, то ще е черно, което показва, че последното останало неизтрито число е четно. Ще покажем как може да достигнем с помощта на дадените операции до произволно четно число. Просто извършваме операциите с първите две числа и значи се изтрива числото 1. Продължаваме по същия начин докато достигнем до избраното число. След това действаме отзад напред като за два хода изтриваме последните две числа. Тъй като броят на числата, по-големи от избраното, е четен, ще достигнем и точно до избраното.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-8-3e

Задача 3f

Пълен запис
Условие
Намерете всички естествени числа nn, за които 20n2+n1=p2q20 n^{2}+n-1=p^{2} q, къдсто pp и qq са прости числа и p2=q+8p^{2}=q+8.
РешениеИмаме p2q=(4n+1)(5n1)p^{2} q=(4 n+1)(5 n-1). От равенството 5(4n+1)4(5n1)=95(4 n+1)-4(5 n-1)=9 следва, че най-големият общ делител на 4n+14 n+1 и 5n15 n-1 е делител на 9. Ако приемем, че числата 4n+14 n+1 и 5n15 n-1 се делят на 3, то p=3p=3 и тогава q=1q=1, а това с невъзможно. Следователно тези множители са взаимно прости. Проверяваме, че n>2n\gt{}2 и тогава 4n+1<5n14 n+1\lt{}5 n-1. Следователно 4n+1=q4 n+1=q и 5n1=p25 n-1=p^{2}, откъдето 8=p2q=(5n1)(4n+1)=n28=p^{2}-q= (5 n-1)-(4 n+1)=n-2. Получаваме n=10n=10 и p2q=20100+101=2009=7241p^{2} q=20 \cdot 100+10-1=2009=7^{2} 41. Оцепявале: 2 т. за (4n+1;5n1)=1;1(4 n+1; 5 n-1)=1; 1 т. за n=1;2;2n=1; 2; 2 т. за извода, че 4n+1=q4 n+1=q и 5n1=p2;25 n-1=p^{2}; 2 т. за завършване.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-8-3f

Задача 4

Нужна е проверка
Условие
BLANK BLANK BLANK
РешениеBLANK BLANK BLANK
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-8-4

Задача 4b

Пълен запис
Условие
В редица са записани числата от 1 до 9, така че сборът на всяко число на нечетна позиция със съседите (съседа) му е SS. Определете всички възможни стойности на SS.\
РешениеАко числата са записани в реда a,b,c,,h,ia, b, c, \ldots, h, i, то 5S=45+b+d+fh5 S=45+b+d+f-h. Понеже 10b+d+f+h3010 \leq b+d+f+h \leq 30, получаваме, че SS е срел чистата 11. 12. 13. 14. 15. От друга страна, 3S=a+b+d+e+f+h+i=45(cg)3 S=a+b+d+e+f+h+i=45-(c-g), което изключва S=15S=15. S=11S=11 е възможно при наредбата 925461738. S=13S=13 е възможно при наредбата 941832567. S=14S=14 е възможно при наредбата 592347168. Ако допуснем, че S=12S=12, то c+g=9c+g=9. Тъй като редицата от чиста a. b. c..., h. і записана в обратен ред също притежава свойството от условието. то без ограничение на общността c<gc\lt{}g. ()(*) Ако c=1,g=8c=1, g=8, то f+h=4f+h=4: абсурд. ()(*) Ако c=2,g=7c=2, g=7, то f+h=5f+h=5, т. е. {f;h}={1;4}\{f; h\}=\{1; 4\}. Ако h=1h=1. то i=11i=11: абстрл. Ако f=1,h=4f=1, h=4, то i=8,b+d=10i=8, b+d=10: абсурд, понеже вече са използвани числа от всички подходящи двойки. ()(*) Ако c=3,g=6c=3, g=6, то f+h=6f+h=6, т. е. {f;h}={1;5}\{f; h\}=\{1; 5\} и. ти {2;4}\{2; 4\}. Ако h2h \leq 2. то i10i \geq 10: абсурд. Ако f=1,h=5f=1, h=5, то i=7,b+d=9i=7, b+d=9: абсурл. понеже вече са използвани числа от всички подходящи двойки. Ако f=2,h=4f=2, h=4, то i=8.b+d=9i=8. b+d=9: абстрл. понеже вече са използвани числа от всички полходяши лвойки. ()(*) Ако c=4,g=5c=4, g=5, то f+h=7f+h=7, т. е. {f;h}={1;6}\{f; h\}=\{1; 6\}. Ако h=1h=1. то i=11i=11: абсурд. Ако h=6h=6, то i=6i=6: абсурд. Окончателно S=11,S=13S=11, S=13 или S=14S=14.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-8-4b

Задача 4c

Пълен запис
Условие
Сборът 211+222+233++220162016\frac{2^{1}}{1}+\frac{2^{2}}{2}+\frac{2^{3}}{3}+\cdots+\frac{2^{2016}}{2016} е записан като несъкратима дроб pq\frac{p}{q}. а) Да се докаже, че pp се дели на 32. б) Да се докаже или опровергае, че pp се дели на 64.
РешениеЩе докажем нещо повече, че pp се дели на 512. Да означим an=211+222+233++2nna_{n}=\frac{2^{1}}{1}+\frac{2^{2}}{2}+\frac{2^{3}}{3}+ \cdots+\frac{2^{n}}{n}. Имаме последователноa1=2,a2=4,a3=203,a4=323,a5=25615,a_{1}=2, a_{2}=4, a_{3}=\frac{20}{3}, a_{4}=\frac{32}{3}, a_{5}=\frac{256}{15},a6=3213153,a7=32151105,a8=213105. a_{6}=\frac{32 \cdot 13}{153}, a_{7}=\frac{32 \cdot 151}{105}, a_{8}=\frac{2^{13}}{105}.За да пресметнем a13a_{13} последователно прибавяме дробите 299,295,21111,2103,21313\frac{2^{9}}{9}, \frac{2^{9}}{5}, \frac{2^{11}}{11}, \frac{2^{10}}{3}, \frac{2^{13}}{13}. Числителите на всяка от тези дроби се дели на 512 и следователно числителят на a13a_{13} също ще се дели на 512. Като използваме неравенството 2n9>n2^{n-9}\gt{}n за n>13n\gt{}13, което от своя страна лесно следва по индукция, виждаме че числителите на всяко от следващите събираеми ще се делят поне на 512. Следователно и числото pp ще се дели на 512.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-8-4c

9

24 задачи

Задача 1

Пълен запис
Условие
Нека nn е естествено число. Да се намерят всички стойности на реалните параметри aa и bb, за които остатъкът от делението на полинома axn+bx+2017a x^{n}+b x+2017 на полинома x21x^{2}-1 е полиномът xx.
РешениеОтговор: a=2017,b=1a=-2017, b=1 при четно nn, няма такива aa и bb при нечетно nn. Нека axn+bx+2017=p(x)(x21)+xa x^{n}+b x+2017=p(x)\left(x^{2}-1\right)+x, където p(x)p(x) е частното от делението. Тогава при x=1x=1 получаваме a+b+2017=1a+b+2017=1, а при x=1x=-1 имаме (1)nab+2017=1(-1)^{n} a-b+2017=-1. От тези две уравнения за aa и bb получаваме a(1+(1)n)+4034=0a\left(1+(-1)^{n}\right)+4034=0, което няма при нечетно nn, а при четно nn намираме a=2017a=-2017. Тогава b=2016a=1b=-2016-a=1. Имаме (при четно nn )2017xn+x+2017=-2017 x^{n}+x+2017=2017(xn2+xn4++1)(x21)+x.-2017\left(x^{n-2}+x^{n-4}+\cdots+1\right)\left(x^{2}-1\right)+x.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-9-1

Задача 1b

Пълен запис
Условие
Да се намерят всички двойки реални числа ( a,ba, b ), за които квадратните уравнения ax2+bx+2016=0a x^{2}+b x+2016=0 и bx2+ax+2016=0b x^{2}+a x+2016=0 имат общ реален корен.
РешениеАко x0x_{0} е общ реален корен на дадените уравнения, тоax02+bx0+2016=bx02+ax0+2016=0,a x_{0}^{2}+b x_{0}+2016=b x_{0}^{2}+a x_{0}+2016=0,откъдето (ab)(x02x0)=0(a-b)\left(x_{0}^{2}-x_{0}\right)=0. Ако a=b0a=b \neq 0, то двете уравнения съвпадат и остава да проверим кога общите им корени са реални. Имаме a28064a0a(,0][8064,+)a^{2}-8064 a \geq 0 \Longleftrightarrow a \in(-\infty, 0] \cup[8064, +\infty). Ако aba \neq b, то за общия корен имаме x02x0=0x_{0}^{2}-x_{0}=0, т. е. x0=0x_{0}=0 или x0=1x_{0}=1. Първата възможност очевидно отпада, а втората дава a+b+2016=0a+b+2016=0, т. е. b=2016ab=-2016-a при a1008a \neq-1008. Окончателно, търсените двойки са (a,a)(a, a), където a(,0)[8064,+)a \in(-\infty, 0) \cup[8064, +\infty) и (a,2016a)(a, -2016-a) при a0,2016,1008a \neq 0, -2016, -1008.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-9-1b

Задача 1c

Пълен запис
Условие
Квадратното уравнение x2bx+c=0x^{2}-b x+c=0 има два различни корена, които са естествени числа. Известно е, че 2b+c=20162 b+c=2016. Да се намерят корените на уравнението и коефициентите bb и cc.
РешениеОт формулите на Виет имаме x1+x2=bx_{1}+x_{2}=b и x1x2=cx_{1} x_{2}=c. Тогава2016=2b+c=2x1+2x2+x1x2=(2+x1)(2+x2)4,2016=2 b+c=2 x_{1}+2 x_{2}+x_{1} x_{2}=\left(2+x_{1}\right)\left(2+x_{2}\right)-4,т. е. (2+x1)(2+x2)=2020\left(2+x_{1}\right)\left(2+x_{2}\right)=2020. Тъй като разлагането на 2020 на прости множители е 2020=22.51012020= 2^{2}.5 \cdot 101, от условието и наредбата x1<x2x_{1}\lt{}x_{2} (очевидно x1=x2x_{1}=x_{2} е невъзможно) следват четири възможности: ()(*) ако 2+x1=42+x_{1}=4 и 2+x2=5052+x_{2}=505, то x1=2,x2=503,b=505x_{1}=2, x_{2}=503, b=505 и c=1006c=1006; ()(*) ако 2+x1=52+x_{1}=5 и 2+x2=4042+x_{2}=404, то x1=3,x2=402,b=405x_{1}=3, x_{2}=402, b=405 и c=1206c=1206; ()(*) ако 2+x1=102+x_{1}=10 и 2+x2=2022+x_{2}=202, то x1=8,x2=200,b=208x_{1}=8, x_{2}=200, b=208 и c=1600c=1600; ()(*) ако 2+x1=202+x_{1}=20 и 2+x2=1012+x_{2}=101, то x1=18,x2=99,b=117x_{1}=18, x_{2}=99, b=117 и c=1782c=1782. За пълно описание на отговорите трябва да се отчете и наредбата на x1x_{1} и x2x_{2}.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-9-1c

Задача 1d

Пълен запис
Условие
Да се намерят всички стойности на реалния параметър aa, за които уравнението x2+2(a+1)x+a2=0x^{2}+2(a+1) x+a^{2}=0 има два различни реални корена x1x_{1} и x2x_{2}, такива, че4x1x2(x1+x2)21\left|4 x_{1} x_{2}-\left(x_{1}+x_{2}\right)^{2}\right| \leq 1
РешениеЗа да има уравнението два различни реални корена е необходимо и достатъчно дискриминантата му да е положителна, т. е. (a+1)2a2>02a+1>0(a+1)^{2}-a^{2}\gt{}0 \Leftrightarrow 2 a+1\gt{}0 \Leftrightarrow a(12;+)a \in\left(-\frac{1}{2}; +\infty\right). От формулите на Виет, 4x1x2(x1+x2)214(2a+1)1\left|4 x_{1} x_{2}-\left(x_{1}+x_{2}\right)^{2}\right| \leq 1 \Leftrightarrow|4(2 a+1)| \leq 1, откъдето 2a+1142 a+1 \leq \frac{1}{4} (използвахме, че 2a+1>02 a+1\gt{}0 от по-горе). Следователно a38a \leq-\frac{3}{8} и окончателно търсените а са числата от интервала ( 12;38-\frac{1}{2}; -\frac{3}{8} ].
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-9-1d

Задача 1e

Пълен запис
Условие
Да се намерят всички стойности на реалния параметър aa, за които уравненията x2+ax1=0x^{2}+a x-1=0 и y2+(a+1)y1=0y^{2}+(a+1) y-1=0 имат съответно корени x1,x2x_{1}, x_{2} и y1,y2y_{1}, y_{2}, за които е изпълнено равенствотоx12+x22x1+x2=y12+y22y1+y2\frac{x_{1}^{2}+x_{2}^{2}}{x_{1}+x_{2}}=\frac{y_{1}^{2}+y_{2}^{2}}{y_{1}+y_{2}}
РешениеЛесно се вижда, че корените на двете уравнения са реални. С помощта на формулите на Виет получаваме, че(x1+x2)22x1x2x1+x2=\frac{\left(x_{1}+x_{2}\right)^{2}-2 x_{1} x_{2}}{x_{1}+x_{2}}=(y1+y2)22y1y2y1+y2a2+2a=\frac{\left(y_{1}+y_{2}\right)^{2}-2 y_{1} y_{2}}{y_{1}+y_{2}} \Longleftrightarrow \frac{a^{2}+2}{a}=(a+1)2+2a+1.\frac{(a+1)^{2}+2}{a+1}.От последното равенство следва, че a2+a2=0a^{2}+a-2=0, откъдето a1=1a_{1}=1 и a2=2a_{2}=-2.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-9-1e

Задача 2

Пълен запис
Условие
Даден е остроъгълен ABC\triangle A B C, в който вписаната окръжност се допира до страните ABA B и BCB C съответно в точки MM и NN. Ъглополовящите на ъглите ACBA C B и BACB A C пресичат правата MNM N съответно в точки KK и PP. Да се намери ъгъл ABCA B C, ако AC=2KPA C=2 K P.
РешениеОтговор: 6060^{\circ}. Ще използваме стандартните означения за ъглите в ABC\triangle A B C. Нека II е центърът на вписаната в ABC\triangle A B C окръжност. Тъй като APM=BMNMAP=(90β/2)α/2=γ/2=ICB\angle A P M=\angle B M N-\angle M A P=(90-\beta / 2)- \alpha / 2=\gamma / 2=\angle I C B, четириъгълникът IPNCI P N C е вписан. Тогава IPC=INC=90\angle I P C=\angle I N C=90^{\circ}. От APM=γ/2=ICA\angle A P M= \gamma / 2=\angle I C A следва и че четириъгълникът AKPCA K P C е вписан, откъдето AKC=APC=90\angle A K C=\angle A P C=90^{\circ}. Нека SS е средата на страната ACA C. Тогава PSP S и KSK S са медиани съответно в правоъгълните триъгълници APCA P C и AKA K и следователно KS=PS=AC/2K S=P S=A C / 2. Оттук и от условието AC=2KPA C=2 K P следва, че KPS\triangle K P S е равностранен. Тъй като CSP=α\angle C S P=\alpha като външен за равнобедрения APS\triangle A P S и аналогично ASK=γ\angle A S K=\gamma, получаваме 60=KSP=180(ASK+CSP)=β60^{\circ}=\angle K S P=180^{\circ}-(\angle A S K+\angle C S P)=\beta.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-9-2

Задача 2b

Пълен запис
Условие
Точка PP е вътрешна за страната ABA B на остроъгълен ABC\triangle A B C. Около триъгълниците APCA P C и BPCB P C са описани съответно окръжности k1k_{1} и k2k_{2}, като k1k_{1} пресича BCB C за втори път в точка MM, а k2k_{2} пресича ACA C за втори път в точка NN. Допирателната към k1k_{1} в точка PP пресича k2k_{2} за втори път в точка SS, а допирателната към k2k_{2} в точка P пресича k1k_{1} за втори път в точка TT. Известно е, че правите AT,BSA T, B S и CPC P се пресичат в една точка. Да се докаже, че точките S,M,NS, M, N и TT лежат на една права.
РешениеЩе използваме стандартните означения за ъллита на ABC\triangle A B C. Нека AT,BSA T, B S и CPC P се пресичат в точка QQ. От вписани ъгли следва, че CPS=CBS=α\angle C P S=\angle C B S=\alpha и CPT=CAT=β\angle C P T= \angle C A T=\beta. Тогава BAQ=ABQ=γ\angle B A Q=\angle A B Q=\gamma и значи AQB=1802γ\angle A Q B=180^{\circ}-2 \gamma. Тъй като \wideparenPBS2=PCS=ABQ=γ\frac{\wideparen{P B S}}{2}=\angle P C S=\angle A B Q=\gamma и аналогично PCT=γ\angle P C T=\gamma, имаме TCP=2γ\angle T C P=2 \gamma и значи четириъгълникът TQSCT Q S C е вписан, откъдето QST=QTS=γ\angle Q S T=\angle Q T S=\gamma. Освен това NSB=NCB=γ\angle N S B=\angle N C B=\gamma от окръжността k2k_{2} и следователно NN лежи на STS T. Аналогично се вижда, че и MM лежи на STS T.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-9-2b

Задача 2c

Пълен запис
Условие
Върху страната ABA B на триъгълник ABCA B C са построени точки DD и EE, а върху страната ACA C - точка FF, така че AD=AC,BE=BCA D=A C, B E=B C и AF=AEA F=A E. Ако ACB=3.EFD\angle A C B=3. \angle E F D, намерете градусната мярка на ACB\angle A C B.
РешениеОт AF=AEA F=A E и AD=ACA D=A C следва, че EDCFE D C F е равнобедрен трапец и следователно е вписан в окръжност. ТогаваEFD=ECD=180ADCBEC=18090+12A9012B==9012ACB.\begin{aligned} \angle E F D & =\angle E C D=180^{\circ}-\angle A D C-\angle B E C=180^{\circ}-90^{\circ}+\frac{1}{2} \angle A-90^{\circ}-\frac{1}{2} \angle B= \\ & =90^{\circ}-\frac{1}{2} \angle A C B. \end{aligned}Получаваме ACB=3.EFD=27032ACB\angle A C B=3. \angle E F D=270^{\circ}-\frac{3}{2} \angle A C B, така че 52ACB=270\frac{5}{2} \angle A C B=270^{\circ} и 52ACB=108\frac{5}{2} \angle A C B= 108^{\circ}.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-9-2c

Задача 2d

Пълен запис
Условие
Да се намерят всички цели числа nn, за които съшествува цяло число mm, такова, че n2+n1n^{2}+n-1 дели както 14m+514 m+5, така и 20m320 m-3.
РешениеОт условието следва, че n2+n1n^{2}+n-1 дели 10(14m+5)7(20m3)=7110(14 m+5)-7(20 m-3)=71. Тъй като n2+n1=(n+12)254>2n^{2}+n-1=\left(n+\frac{1}{2}\right)^{2}-\frac{5}{4}\gt{}-2 и 71 е просто число, имаме три възможности: n2+n1=1,1n^{2}+n-1=-1, 1 или 71. В първия и втория случай намираме n=1,0,1n=-1, 0, 1 и -2, които са (работа върши всяко цяло mm ). В третия случай, уравнението n2+n1=71n^{2}+n-1=71 има корени n=9n=-9 и n=8n=8. Тогава 14m+50(mod71)14 m+5 \equiv 0(\bmod 71) след умножение по 5 е равносилно с m25(mod71)m \equiv 25(\bmod 71), а 20m30(mod71)20 m-3 \equiv 0(\bmod 71) след умножение по 32 е равносилно отново с m25(mod71)m \equiv 25(\bmod 71), т. е. работа вършат точно тези mm, които дават остатък 25 при деление на 71.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-9-2d

Задача 2e

Пълен запис
Условие
Да се намери най-малкото естествено число kk, за което съществува естествено число n100n \geq 100, такова, че числото n(n+k)n(n+k) е точен квадрат.
Решение( ) От 100(100+21)=1102100(100+21)=110^{2} следва, че k21k \leq 21. Да допуснем, че k20k \leq 20 и да положим d=(n,k),n=n1d,k=k1dd=(n, k), n=n_{1} d, k=k_{1} d, където (n1,k1)=1\left(n_{1}, k_{1}\right)=1. Да отбележим, че n1(n1+k1)d2=n(n+k)n_{1}\left(n_{1}+k_{1}\right) d^{2}=n(n+k), което означава, че n1(n1+k1)n_{1}\left(n_{1}+k_{1}\right) е точен квадрат. Тъй като (n1,n1+k1)=1\left(n_{1}, n_{1}+k_{1}\right)=1, заключаваме, че числата n1n_{1} и n1+k1n_{1}+k_{1} са точни квадрати. От k20k \leq 20 следва, че d20d \leq 20 и оттук n1=nd10020=5n_{1}=\frac{n}{d} \geq \frac{100}{20}=5. Тъй като n1n_{1} е точен квадрат, имаме всъщност n19n_{1} \geq 9. Тъй като k1k_{1} е разликата от n1n_{1} поне до следващия точен квадрат, имаме k17k_{1} \geq 7. Сега от k=k1d20k=k_{1} d \leq 20 следва, че d2d \leq 2 и по същия начин, както по-горе, последователно получаваме n150n_{1} \geq 50, т. е. n164n_{1} \geq 64, откъдето k117k_{1} \geq 17, d=1,n1100d=1, n_{1} \geq 100 и накрая k121k_{1} \geq 21, което е противоречие, защото k1k20k_{1} \leq k \leq 20. ( Втори начин ) От 100(100+21)=1102100(100+21)=110^{2} следва, че k21k \leq 21. Ако допуснем, че k20k \leq 20, n100n \geq 100 и n(n+k)=t2n(n+k)=t^{2}, то от квадратното уравнение n2+knt2=0n^{2}+k n-t^{2}=0 следва, че неговата дискриминанта k2+4t2k^{2}+4 t^{2} е точен квадрат. Но от друга страна, k24004n<4tk^{2} \leq 400 \leq 4 n\lt{}4 t и следователно (2t)2<k2+4t2<(2t+1)2(2 t)^{2}\lt{}k^{2}+4 t^{2}\lt{}(2 t+1)^{2}, което е противоречие.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-9-2e

Задача 2f

Пълен запис
Условие
Фиксирани са ъгъл γ(0;180)\gamma \in\left(0; 180^{\circ}\right) и права ABA B, разделяща равнината на две полуравнини ψ\psi и ψˉ\bar{\psi}. Подвижната точка CC от ψ\psi е такава, че ACB=γ\angle A C B=\gamma. Вписаната окръжност за ABC\triangle A B C с център точка II се допира до ACA C и BCB C в точки FF и EE съответно. Точка PP лежи върху лъча IEI E след EE и е такава, че PEBCP E \perp B C и PE=AFP E=A F. Точка QQ лежи върху лъча IFI F след FF и е такава, че QFACQ F \perp A C и QF=BEQ F=B E. Да се докаже, че симетралата на PQP Q минава през постоянна точка.
РешениеНека точка DψˉD \in \bar{\psi} е такава, че DA=DBD A=D B и ADB=90γ\angle A D B=90^{\circ}-\gamma. Ще докажем, че това е търсената точка, т. е. че QD=DPQ D=D P. При стандартни означения за ъглите на ABC\triangle A B C имаме DAB=ABD=45+γ2\angle D A B=\angle A B D=45^{\circ}+\frac{\gamma}{2}. От PE=AFP E=A F, BE=QFB E=Q F и BEP=AFQ=90\angle B E P=\angle A F Q=90^{\circ} следва, че BEPQFA\triangle B E P \cong \triangle Q F A, откъдето BP=AQB P=A Q и FAQ=EPB\angle F A Q= \angle E P B.DAQ=FAQ+α+45+γ2=90PBE+BAC+45+γ2=360PBE(45+γ2)ABC=DBP.\begin{aligned} \angle D A Q & =\angle F A Q+\alpha+45^{\circ}+\frac{\gamma}{2} \\ & =90^{\circ}-\angle P B E+\angle B A C+45^{\circ}+\frac{\gamma}{2} \\ & =360^{\circ}-\angle P B E-\left(45^{\circ}+\frac{\gamma}{2}\right)-\angle A B C \\ & =\angle D B P. \end{aligned}Следователно QADPBD\triangle Q A D \cong \triangle P B D, така че QD=DPQ D=D P. Kpumepuu: (6 точки) 2т. за определяне мястото на D;1D; 1 т. за BEPQFA;3\triangle B E P \cong \triangle Q F A; 3 т. за QADPBD\triangle Q A D \cong \triangle P B D и завършване.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-9-2f

Задача 2g

Пълен запис
Условие
В окръжност kk е вписан остроъгълен ABC\triangle A B C с ортоцентър HH. Окръжността, описана около ACH\triangle A C H, има радиус 1 и центърът и́ лежи върху kk. Да се намерят: а) големината на ABC\angle A B C; б) дължината на отсечката BHB H.
Решениеа) Нека ABC=β\angle A B C=\beta и NkN \in k е центърът на описаната около ACH\triangle A C H окръжност. Тогава ANC=360\angle A N C=360^{\circ} 2AHC2 \angle A H C. Лесно се вижда, че AHC=180β\angle A H C= 180^{\circ}-\beta и следователно ANC=2β\angle A N C= 2 \beta. От друга страна, четириъгълникът ABCNA B C N е внисан в kk и следователно β+2β=180\beta+2 \beta=180^{\circ}, откъдето β=60\beta=60^{\circ}. б) Да означим с OO центъра на kk, с MM средата на ABA B и с A1A_{1} петата на височината от върха AA. Тъй като OA=ONO A=O N и AON=60\angle A O N=60^{\circ} (понеже NN е среда на дъгата \wideparenAC\wideparen{A C} ), то AON\triangle A O N е равностранен и тогава OA=NA=1O A=N A=1. От правоъчълния ABA1\triangle A B A_{1} имаме BA1=AB2=AMB A_{1}=\frac{A B}{2}=A M като катет срещу ъчъ от 3030^{\circ}. Освен това A1BH=90ACB=OAM\angle A_{1} B H=90^{\circ}-\angle A C B=\angle O A M. Следователно BA1HAMO\triangle B A_{1} H \cong \triangle A M O и оттук BH=OA=1B H=O A=1.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-9-2g

Задача 2h

Пълен запис
Условие
Даден е ABC\triangle A B C, в който BAC=15\angle B A C=15^{\circ} и CBA=30\angle C B A=30^{\circ}. Точката MM е среда на ABA B. Да се намери ACM\angle A C M.
РешениеНека AHBC,HBCA H \perp B C, H \in B C. Тогава AHC\triangle A H C е равнобедрен и правоъгълен, а HMH M е медиана в правоъгълния AHB\triangle A H B. Следователно HA=HC=HM=AMH A=H C= H M=A M и AHM=60\angle A H M=60^{\circ}. Тогава в окръжността с център HH и радиус HCH C имаме ACM=12AHM=30\angle A C M=\frac{1}{2} \angle A H M=30^{\circ}. Втори начин. Нека точката DD бъде симетрична на CC относно симетралата на ABA B. Тогава ABCBAD\triangle A B C \cong \triangle B A D и ABCDA B \| C D. ОттукDAC=DABCAB=CBACAB=\angle D A C=\angle D A B-\angle C A B=\angle C B A-\angle C A B=3015=CAB=DCA,30^{\circ}-15^{\circ}=\angle C A B=\angle D C A,и следователно ACD\triangle A C D е равнобедрен и AD=DCA D=D C. Нека точките EE и FF бъдат симетрични на DD и CC съответно относно правата ABA B. Тогава BC=BF,CBF=2CBA=60B C=B F, \angle C B F=2 \angle C B A=60^{\circ} и следователно BCF\triangle B C F е равностранен. Оттук получаваме, че FC=CD=DE=EFF C=C D=D E=E F и фигурата CDEFC D E F е квадрат. Но тогава правите AB,CEA B, C E и DFD F се пресичат в MM иACM=DCMDCA=4515=30.\angle A C M=\angle D C M-\angle D C A=45^{\circ}-15^{\circ}=30^{\circ}.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-9-2h

Задача 3

Пълен запис
Условие
На дъската е написано числото 2017. Николай трябва да получи числото 1 с помощта на краен брой от следните операции: от nn се получава n+1n+1 или n/2n / 2, като второто е разрешено само ако nn е четно (например от 2017 се достига до 2048 с добавяне на 1 и след това до 1 с деление на 2). Възможно ли е Николай да организира получаването на 1 така, че някоя от цифрите 0,1,,90, 1, \ldots, 9 да не се появи на дъската на никоя от стъпките?
РешениеОтговор: Не! Да наречем една цифра добра, ако се появява на дъската. Цифрите 2,0,1,72, 0, 1, 7 и 8 очевидно са добри, а 9 също е добра, защото се получава на третия ход (в 2019 или 1009). Тъй като 1 може да се получи само от 2, а 2 само от 4, цифрата 4 също е добра. Ще докажем, че 5 е добра цифра. Действително, за да не получим 5 като последна цифра, трябва да приложим деление на 2 най-късно при 2024, при което ще получим число между 1009 и 1012. Сега, отново за да не получим 5 като последна цифра, трябва да приложим деление на 2 най-късно при 1014, при което ще получим число, започващо с 5. Цифрата 6 също е добра. Действително, за да не я получим като последна цифра, трябва последователно да сме в интервала [2017, 2025], после в [1009, 1015], оттам в [505, 515], после в [254, 259] (иначе имаме 6 като втора цифра), след което в [127,135][127, 135] и на следващата стъпка непременно ще получим число, започващо с 6. По подобен начин се вижда, че и цифрата 3 е добра. За да не я получаваме като последна цифра, трябва последователно да сме интервалите [2017, 2022], [1009, 1012], [505, 512], [254, 262], [127, 129], [64, 72 и на следващата стъпка няма как да не я получим като първа цифра.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-9-3

Задача 3b

Пълен запис
Условие
Съществуват ли естествени числа mm и nn, за коитоx2+(1)mx+2=4n+15nx^{2}+(-1)^{m} x+2=4^{n}+15 nза някое цяло число xx?
РешениеДа допуснем, че такива числа съществуват. Ще докажем с индукция по nn, че An=4n+15n1A_{n}=4^{n}+15 n-1 се дели на 9 за всяко естествено nn. Имаме A1=18,An+1=44n+15(n+A_{1}=18, A_{n+1}=4 \cdot 4^{n}+15(n+ 1) 1=An+3(4n+5)-1=A_{n}+3\left(4^{n}+5\right) и е достатъчно да забележим, че 4n+51n10(mod3)4^{n}+5 \equiv 1^{n}-1 \equiv 0(\bmod 3). Следователно x2+(1)mx+10(mod9)x^{2}+(-1)^{m} x+1 \equiv 0(\bmod 9), откъдето (2x+(1)m)23(mod9)\left(2 x+(-1)^{m}\right)^{2} \equiv-3(\bmod 9). Оттук следва, че 2x+(1)m2 x+(-1)^{m} се дели на 3 и тогава 3(2x+(1)m)20(mod9)-3 \equiv\left(2 x+(-1)^{m}\right)^{2} \equiv 0(\bmod 9), което е невъзможно.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-9-3b

Задача 3c

Пълен запис
Условие
Петър покрил една шахматна дъска с размери 600×600600 \times 600 с правоъгълници с размери 2×32 \times 3 по такъв начин, че всяко квадратче от дъската да бъде покрито от точно един правоъгълник. След това, той разрязал всеки от тези правоъгълници на три по-малки правоъгълника с размери 1×1,1×21 \times 1, 1 \times 2 и 1×31 \times 3 по произволен начин и показал полученото покритие на Николай. Винаги ли ще може Николай по показаното му покритие с по-малки правоъгълници да определи еднозначно какво е било първоначалното покритие с правоъгълници 2×32 \times 3?
РешениеДа, винаги! Да допуснем, че съществуват две покрития AA и BB с правоъгълници 2×32 \times 3, които водят (при подходящи разрязвания) до едно и също покритие с по-малки правоъгълници. Тогава непременно има правоъгълник P1P_{1} с размери 1×31 \times 3, такъв, че правоъгълникът Q1Q_{1} с размери 2×32 \times 3, от който P1P_{1} е част в AA, е разположен по различен начин от правоъгълника R1R_{1} с размери 2×32 \times 3, от който P1P_{1} е част в BB. Без загуба на общност, нека P1P_{1} се съдържа в ii-тия ред на дъската, Q1Q_{1} се съдържа в ii-тия и i1i-1-вия, и R1R_{1} се съдържа в ii-тия и i+1i+1-вия ред. Нека P2P_{2} бъде правоъгълниат 1×21 \times 2, получен от R1R_{1} в BB, и нека Q2Q_{2} бъде правоъгълникът 2×32 \times 3, от който P2P_{2} е част в AA. Тогава P2P_{2} се съдържа в i+1i+1-вия ред на дъската и Q2Q_{2} се съдържа в i+1i+1-вия и i+2i+2-рия ред. Аналогично, нека P3P_{3} бъде правоъгълникът 1×31 \times 3, получен от Q2Q_{2} в AA, и нека R2R_{2} бъде правоъгълникът 2×32 \times 3, от който P3P_{3} е част в AA. Тогава P3P_{3} се съдържа в i+2i+2-вия ред на дъската и Q2Q_{2} се съдържа в i+2i+2-рия и i+3i+3-тия ред. Продължавайки по същия начин и по-нататък, в крайна сметка ще достигнем до правоъгълник PnP_{n}, който ще трябва да лежи извън дъскатапротиворечие. И така, измежду всички покрития с правоъгълници 2×32 \times 3 има само еднопървоначалнотоот което с разрязване може да се получи покритието с по-малки правоъгълници, наблюдавано от Николай. На него му остава само да провери всички възможни покрития и всички възможни разрязвания на всяко от тях едно по едно, докато намери исканото.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-9-3c

Задача 3e

Пълен запис
Условие
Да се намерят всички естествени числа nn, за които n3+8nn^{3}+8^{n} е точна степен на просто число.
РешениеНека n3+8n=pkn^{3}+8^{n}=p^{k}, където pp е просто число. Тогава (n+2n)(n2n2n+22n)=pk\left(n+2^{n}\right)\left(n^{2}-n 2^{n}+\right. \left.2^{2 n}\right)=p^{k}. Двата множителя отляво са по-големи от 1:n+2n31: n+2^{n} \geq 3 е очевидно, а n2n2n+22n=n2+2n(2nn)n+2nn^{2}-n 2^{n}+2^{2 n}=n^{2}+2^{n}\left(2^{n}-n\right) \geq n+2^{n} следва от 2n>n2^{n}\gt{}n, което се доказва лесно по индукция. Следователно n+2n=pmn+2^{n}=p^{m} и n2n2n+22n=pn^{2}-n 2^{n}+2^{2 n}=p^{\ell}, където m,N,mm, \ell \in \mathbb{N}, \ell \geq m. Имаме pm(n+2n)2(n2n2n+22n)=3n2np^{m} \mid\left(n+2^{n}\right)^{2}-\left(n^{2}-n 2^{n}+2^{2 n}\right)=3 n 2^{n} и следователно p=2,p=3p=2, p=3 или pp е делител на nn. Последното и n+2n=pmn+2^{n}=p^{m} дават отново p=2p=2. Случай 1. При p=2p=2 имаме 2n<n+2n<2n+2n=2n+12^{n}\lt{}n+2^{n}\lt{}2^{n}+2^{n}=2^{n+1} и значи е невъзможно n+2nn+2^{n} да е точна степен на 2. Случай 2. При p=3p=3 от n+2n=3mn+2^{n}=3^{m} следва, че (n,3)=1(n, 3)=1. Сега от pm3n2np^{m} \mid 3 n 2^{n} получаваме m=1m=1 и n+2n=3n+2^{n}=3 дава n=1n=1, което е единственото на задачата.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-9-3e

Задача 4

Пълен запис
Условие
Да се намерят всички прости числа pp и qq, за които p2+pq+q2p^{2}+p q+q^{2} дели p3+q3pp^{3}+q^{3}-p.
РешениеОтговор: p=5,q=3p=5, q=3. Ако p=qp=q, то 3p22p3p3p2p213 p^{2}\left|2 p^{3}-p \Longleftrightarrow 3 p\right| 2 p^{2}-1, откъдето следва, че p2p21p \mid 2 p^{2}-1, което е невъзможно. Нека pqp \neq q. От условието и от равенството p3+q3p=(p+q)(p2+pq+q2)2pq(p+q)pp^{3}+q^{3}-p=(p+q)\left(p^{2}+p q+q^{2}\right)-2 p q(p+q)-p следва, че p2+pq+q2p(2q(p+q)+1)p^{2}+p q+q^{2} \mid p(2 q(p+q)+1). Тъй като (p,p2+pq+q2)=1\left(p, p^{2}+p q+q^{2}\right)=1, заключаваме, че p2+pq+q22q(p+q)+1p^{2}+p q+q^{2} \mid 2 q(p+q)+1. Ако p2+pq+q22q(p+q)+12p^{2}+p q+q^{2} \leq \frac{2 q(p+q)+1}{2}, то 2p212 p^{2} \leq 1, което е невъзможно. Следователно p2+pq+q2=2q(p+q)+1q(p+q)=(p1)(p+1)p^{2}+p q+q^{2}=2 q(p+q)+1 \Longleftrightarrow q(p+q)=(p-1)(p+1). Тъй като qq е просто число, то дели един от множителите p1p-1 и p+1p+1. Ако p+1=kq,kNp+1=k q, k \in \mathbb{N}, то kq+q1=k(kq2)k q+q-1=k(k q-2) и значи kq1k \mid q-1 и q2k1q \mid 2 k-1, откъдето следва, че q1q-1 е положително кратно на kk, което не надминава 2k22 k-2. Тогава q1=kq-1=k и получаваме k=2,q=3k=2, q=3 и p=5p=5. Ако p1=mq,mNp-1=m q, m \in \mathbb{N}, то mq+q+1=m(mq+2)m q+q+1=m(m q+2) и значи mq+1m \mid q+1 и q2m1q \mid 2 m-1, откъдето следва, че q+1q+1 е положително кратно на mm, което не надминава 2m2 m. При q+1=mq+1=m получаваме m22m+2=0m^{2}-2 m+2=0, което е невъзможно, а при q+1=2mq+1=2 m намираме m=1m=1, което също е невъзможно.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-9-4

Задача 4b

Пълен запис
Условие
Дадено е естествено число n3n \geq 3. Естествените числа от 1 до nn са записани по окръжност, така че всяко от тях се дели на разликата на своите два съседа. a) Ако nn е едноцифрено, определете всичките му възможни стойности. б) Възможно ли е n=2016n=2016? в) Възможно ли е n=2017n=2017?
РешениеНечетно число може да се намира само между числа с различна четност, така че нечетните числа са групирани по двойки, обградени с четни. Тогава броят на нечетните числа от 1 до nn е четен, което изключва случаите n=5,6,9,2017n=5, 6, 9, 2017. При n=3n=3 наредбата е 1,2,31, 2, 3. При n=4n=4 наредбата е 1,3,2,41, 3, 2, 4. При n=7n=7 наредбата е 1,4,3,7,2,6,51, 4, 3, 7, 2, 6, 5. Ако nn се дели на 4,n=4k,k24, n=4 k, k \geq 2, то можем да подредим числата така: 2k1,4k,2k2 k-1, 4 k, 2 k, 4k2,1,4k14 k-2, 1, 4 k-1, следвани от двойките числа j,4kj1j, 4 k-j-1 за j{2,3,,2k2}j \in\{2, 3, \ldots, 2 k-2\}. Там, където числата през едно имат разлика 1, условието явно е изпълнено. Остава да се уверим, че 2k12 k-1 се дели на 4k(2k+1)=2k1,2k4 k-(2 k+1)=2 k-1, 2 k се дели на 4k(4k2)=2,4k24 k-(4 k-2)=2, 4 k-2 се дели на 2k12 k-1 и че 2 се дели на 4k1(4k3)=24 k-1-(4 k-3)=2. Това решава случаите n=8n=8 и n=2016n=2016.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-9-4b

Задача 4c

Пълен запис
Условие
Да се докаже, че за всяко естествено число n2n \geq 2 съществува естествено число kk, такова, че 2k+12 k+1 дели k!±nk!\pm n при подходящ избор на знака.
РешениеНека pp е нечетен прост делител на n2+1n^{2}+1 (тъй като n2+1>4n^{2}+1\gt{}4 не се дели на 4, такъв съществува). Тогава p1(mod4)p \equiv 1(\bmod 4) и числото p12\frac{p-1}{2} е четно. Следователно(k!)2=((p12)!)2=(k!)^{2}=\left(\left(\frac{p-1}{2}\right)!\right)^{2}=(1)(p1)/2((p12)!)2(-1)^{(p-1) / 2}\left(\left(\frac{p-1}{2}\right)!\right)^{2} \equiv(p1)!1(p-1)!\equiv-1 \quad(modp)(\bmod p)(използвахме сравненията i(pi)(modp)i \equiv-(p-i)(\bmod p) и теоремата на Уилсън). Получихме n2(k!)2(modp)n^{2} \equiv (k!)^{2}(\bmod p), откъдето p(k!n)(k!+n)p \mid(k!-n)(k!+n) и твърдението на задачата следва.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-9-4c

Задача 4e

Пълен запис
Условие
Във всеки от върховете на един правилен 360 -ъгълник FF с център OO е записано по едно естествено число, не по-голямо от 180, като при това сумата на всички записани числа е нечетна. Да се докаже, че могат да се намерят два върха AA и BB на FF, такива, че разликата на записаните в тях числа е равна на градусната мярка на AOB\angle A O B.
РешениеЗа всеки връх AA на FF, нека AA^{\prime} е този връх на FF, за който градусната мярка на AOB\angle A O B е равна на числото, записано в AA, и AOB\triangle A O B е положително ориентиран. За всяко AA, да нарисуваме стрелка, сочеща от AA към AA^{\prime}. Ако две от тези стрелки сочат един и същи връх на FF, то тогава техните начални върхове образуват двойка от вида, който се търси в задачата. Да допуснем, че такава двойка няма. Тогава, понеже от всеки връх излиза точно една стрелка, то и във всеки връх трябва да влиза точно една стрелка. Следователно, стрелките образуват няколко независими цикъла. Понеже всеки такъв цикъл извършва цял брой обороти около OO, сумата от градусните мерки на стрелките, които участват в него, ще бъде кратна на 360. Оттук следва, че и сумата от градусните мерки на всички стрелкикоято съвпада със сумата от всички записани числаще бъде кратна на 360: противоречие.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-9-4e

Задача 4f

Пълен запис
Условие
Точката PP лежи върху описаната около квадрата ABCDA B C D окръжност. Нека P1,P2,P3P_{1}, P_{2}, P_{3} и P4P_{4} са симетричните точки на PP относно правите AB,BC,CDA B, B C, C D и DAD A съответно. Да се докаже, че симетричните точки на PP относно правите P1P2,P2P3P_{1} P_{2}, P_{2} P_{3}. F3P4F_{3} P_{4} и P4P1P_{4} P_{1} лежат на една права, която минава през центъра на ABCDA B C D.
РешениеНека, без загуба на общност, PP лежи върху дъгата \wideparenAB\wideparen{A B}. Нека QQ и RR са симетричните точки на PP относно правите ACA C и BDB D, и нека MM и NN са проекциите на PP върху правите ABA B и ACA C, съответно. Имаме P1QP=MNP\angle P_{1} Q P=\angle M N P (понеже MM и NN са среди на PP1P P_{1} и PQP Q ) =MAP=\angle M A P (понеже четириъгълникът PMNAP M N A е вписан в окръжност с диаметър PA)=BAP=12\wideparenPBP A)=\angle B A P= \frac{1}{2} \wideparen{P B}. Аналогично се установява и P2QP=12\wideparenPB\angle P_{2} Q P=\frac{1}{2} \wideparen{P B}, откъдето следва, че точките P1P_{1}, P2P_{2} и QQ лежат на една права. На тази права лежи и точката BB, понеже P1P_{1} и P2P_{2} са симетрични относно BB. От RQP=2BQP=2P1QP\angle R Q P=2 \angle B Q P=2 \angle P_{1} Q P следва, че точката, симетрична на PP относно правата P1P2P_{1} P_{2}, лежи на QRQ R. Аналогично, на QRQ R лежат и точките, симетрични на PP относно P2P3,P3P4P_{2} P_{3}, P_{3} P_{4} и P4P1P_{4} P_{1}. Понеже QRQ R е диаметър в описаната окръжност на ABCDA B C D и съдържа неговия център, то с това задачата е решена.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-9-4f

Задача 4g

Пълен запис
Условие
В равнината са дадени 109 точки, никои три от които не лежат на една права. Всяка точка е оцветена в един от седем възможни цвята и от всеки цвят има поне по осем точки. Ще наричаме триъгълник едноцветен, ако трите му върха са в един цвят. Да се докаже, че има поне 2015 едноцветни разностранни триъгълника.
РешениеАко има nn точки от даден цвят, те образуват n(n1)(n2)6\frac{n(n-1)(n-2)}{6} триъгълника. На симетралата на всяка двойка точки може да има най-много две от дадените точки, така че равнобедрените триъгълници с тази основа са не повече от n(n1)22=n(n1)\frac{n(n-1)}{2} \cdot 2=n(n-1). Остават поне n(n1)(n2)6n(n1)=n(n1)(n8)6\frac{n(n-1)(n-2)}{6}-n(n-1)=\frac{n(n-1)(n-8)}{6} разностранни триъгълника с върхове в този цвят. Ще бележим S(n)=n(n1)(n8)6S(n)=\frac{n(n-1)(n-8)}{6}. Да допуснем, че в друг цвят има mm точки и n1>mn-1\gt{}m. Ще докажем, че S(n)+S(m)>S(n1)+S(m+1)S(n)+S(m)\gt{} S(n-1)+S(m+1). Преобразуваме еквивалентно:S(n)S(n1)>S(m+1)S(m)n(n1)(n8)(n1)(n2)(n9)>(m+1)m(m7)m(m1)(m8)(n1)(n28nn2+11n18)>m(m26m7m2+9m8)(n1)(3n18)>m(3m15)(n1)(n6)>m(m5),\begin{aligned} S(n)-S(n-1) & \gt{}S(m+1)-S(m) \\ n(n-1)(n-8)-(n-1)(n-2)(n-9) & \gt{}(m+1) m(m-7)-m(m-1)(m-8) \\ (n-1)\left(n^{2}-8 n-n^{2}+11 n-18\right) & \gt{}m\left(m^{2}-6 m-7-m^{2}+9 m-8\right) \\ (n-1)(3 n-18) & \gt{}m(3 m-15) \\ (n-1)(n-6) & \gt{}m(m-5), \end{aligned}което е вярно, понеже n1>m>0n-1\gt{}m\gt{}0 и n6>m5>0n-6\gt{}m-5\gt{}0. Следователно е достатъчно да докажем твърдението в случая, когато бройките точки в различните цветове се различават с не повече от 1. Понеже 109=715+4109=7 \cdot 15+4, в този случай ще имаме по 16 точки в 4 от цветовете и по 15 в останалите 3 цвята. Понеже S(15)=245,S(16)=320S(15)=245, S(16)=320 и 4320+3245=20154 \cdot 320+3 \cdot 245=2015, твърдението следва. Kpuтepuu: (7 точки) 2т. за доказване на
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-9-4g

Задача 4h

Пълен запис
Условие
Нека aa е фиксирано естествено число. Да се докаже, че за всяко просто число pp: а) съществуват безбройно много естествени числа nn, за които an+na^{n}+n се дели на pp; б) съществуват безбройно много естествени числа nn, за които an+na^{n}+n се дели на p2p^{2}.
РешениеОчевидно а) следва от б), но ще дадем доказателства и на двете. Ако pap \mid a, работа върши всяко nn, което се дели на p2p^{2}. Затоваще считаме, че (a,p)=1(a, p)=1. a) Малката теорема на Ферма подсказва идеята да тьрсим nn така, че да са в сила сравненията n0(modp1)(n \equiv 0(\bmod p-1)\left(\right. защото тогава an1(modp))\left. a^{n} \equiv 1(\bmod p)\right) и n1(modp)n \equiv-1(\bmod p). Безбройно много такива nn съществуват съласно китайската теорема за остатьците. В явен вид имаме n=s(p1)n=s(p-1) от първото сравнение и тогава s1(modp)s \equiv 1(\bmod p), т. е. s=kp+1s=k p+1 от второто. Следователно n=(p1)(kp+1),k0n=(p-1)(k p+1), k \geq 0 е цяло число. б) За намерените в а) стойности на nn имамеan+n=akp(p1)ap1+kp2kp+p1a^{n}+n=a^{k p(p-1)} a^{p-1}+k p^{2}-k p+p-1 \equivap1kp+p1(modp2). a^{p-1}-k p+p-1\left(\bmod p^{2}\right).(използвахме теоремата на Ойлер за aφ(p2)1(modp2),φ(p2)=p(p1))\left. a^{\varphi\left(p^{2}\right)} \equiv 1\left(\bmod p^{2}\right), \varphi\left(p^{2}\right)=p(p-1)\right). Следователно е достатъчно да изберем kk така, че kap11p+1(modp)k \equiv \frac{a^{p-1}-1}{p}+1(\bmod p), за да получим an+n0(modp2)a^{n}+n \equiv 0\left(\bmod p^{2}\right).
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-9-4h

10

20 задачи

Задача 1

Пълен запис
Условие
Да се намерят стойностите на реалния параметър aa, за които точно две от целочислените на неравенството logalog2a(x+1)<0\log _{a}\left|\log _{\frac{2}{a}}(x+1)\right|\lt{}0 не надминават 3.
РешениеОчевидно има смисъл да разглеждаме само положителни стойности на aa, за които a1,2a \neq 1, 2. Ясно е също, че x>1x\gt{}-1 и x0x \neq 0. ()(*) Нека a(0,1)a \in(0, 1). Сега log2/a(x+1)>1\left|\log _{2 / a}(x+1)\right|\gt{}1. Оттук имаме log2/a(x+1)>1\log _{2 / a}(x+1)\gt{}1 или log2/a(x+1)<1\log _{2 / a}(x+1)\lt{}-1, което води до x+1>2/ax+1\gt{}2 / a или x+1<a/2x+1\lt{}a / 2. Това дава решенията x(,1+a/2)(1+2/a,+)x \in(-\infty, -1+a / 2) \cup(-1+2 / a, +\infty). Тъй като 2/a1>12 / a-1\gt{}1 и 1<1+a/2<0-1\lt{}-1+a / 2\lt{}0, две целочислени , ненадхвърлящи 3, се получават, когато 2/a1<22 / a-1\lt{}2, т. е. когато a>2/3a\gt{}2 / 3. Така в този случай получаваме a(2/3,1)a \in(2 / 3, 1). ()(*) Нека a(1,2)a \in(1, 2). Сега получаваме последователно log2/a(x+1)<1\left|\log _{2 / a}(x+1)\right|\lt{}1 и 1<log2/a(x+1)<1-1\lt{}\log _{2 / a}(x+1)\lt{}1, откъдето x(1+a/2,1+2/a)x \in(-1+a / 2, -1+2 / a). Очевидно в този интервал има само една целочислена стойност за xx. ()(*) Накрая нека x(2,+)x \in(2, +\infty). Както в 2 ) получаваме x(1+2/a,1+a/2)x \in(-1+2 / a, -1+a / 2). Точно две целочислени за xx, които са по-малки или равни на 3, се получават, когато 2<1+a/232\lt{}-1+a / 2 \leq 3. Така в този случай получаваме a(6,8]a \in(6, 8]. Окончателно имаме a(2/3,1)(6,8]a \in(2 / 3, 1) \cup(6, 8].
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-10-1

Задача 1b

Пълен запис
Условие
Нека xx е реално число от интервала [0,1][0, 1]. Да се реши уравнениетоx2x+x2x+x2x+\sqrt{\vphantom{x^2}x}+\sqrt{\vphantom{x^2}\sqrt{x}}+\sqrt{\vphantom{x^2}\sqrt{\sqrt{x}}}+\cdots+x2x2014корена=+\underbrace{\sqrt{\vphantom{x^2}\sqrt{\cdots \sqrt{x}}}}_{2014 \text{корена}}=2014x2014 x
РешениеОчевидно x=0x=0 и x=1x=1 са Нека x(0,1)x \in(0, 1). Тогава от неравенството x2x>x\sqrt{\vphantom{x^2}x}\gt{}x следва, че всеки от събираемите отляво е поне xx и оттам лявата страна е винаги по-голяма от дясната.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-10-1b

Задача 1c

Пълен запис
Условие
Дадени са квадратните функции f(x)=x2+(a+1)x2f(x)=x^{2}+(a+1) x-2 и g(x)=x2+(a+6)x+1g(x)=-x^{2}+(a+6) x+1, където aa е реален параметър. Пресечните точки на графиката на f(x)f(x) с координатните оси определят триъгълник с лице SfS_{f}, а пресечните точки на графиката на g(x)g(x) с координатните оси определят триъгълник с лице SgS_{g}. Да се намерят всички стойности на aa, за които SfSgS_{f} \geq S_{g}.
РешениеКакто f(x)f(x), така и g(x)g(x) има два различни реални корена. Триъгълникът, определен от точките на пресичане на графиката на f(x)f(x) с координатните оси има страна върху абсцисата x1x2\left|x_{1}-x_{2}\right| (където x1x_{1} и x2x_{2} са корените на f(x)f(x) ) и височина към тази страна f(0)=2|f(0)|=2. Следователно 4Sf2=4(x1x2)2=4[(a+1)2+8]=4a2+8a+364 S_{f}^{2}=4\left(x_{1}-x_{2}\right)^{2}=4\left[(a+1)^{2}+8\right]=4 a^{2}+8 a+36. Аналогично 4Sg2=a2+12a+404 S_{g}^{2}=a^{2}+12 a+40. Неравенството от условието SfSgS_{f} \geq S_{g} е еквивалентно на 4a2+8a+36a2+12a+404 a^{2}+8 a+36 \geq a^{2}+12 a+40, откъдето 3a24a403 a^{2}-4 a-4 \geq 0 или a(,23][2,+)a \in\left(-\infty, -\frac{2}{3}\right] \cup[2, +\infty). Kpumepuu: (6 точки) 3т. за намирането на SfS_{f} или Sg;1S_{g}; 1 т. за намирането и на второто лице; 2т. за решаване на неравенството SfSgS_{f} \geq S_{g}.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-10-1c

Задача 1d

Пълен запис
Условие
Да се реши уравнениетоx2x311x1=2x1.\sqrt{\vphantom{x^2}x^{3}-11|x-1|}=2 x-1.
РешениеДаденото уравнение е еквивалетно с уравнениетоx311x1=(2x1)2заx12x^{3}-11|x-1|=(2 x-1)^{2} \text{за} x \geq \frac{1}{2}Разглеждаме следните два случая: Случай 1. Ако x1x \geq 1, то след преобразувания достигаме до уравнениетоx34x27x+10=0(x1)(x5)(x+2)=0x^{3}-4 x^{2}-7 x+10=0 \Leftrightarrow(x-1)(x-5)(x+2)=0и получаваме две x_{1}=1, x_{2}=5.Случай2.Ако\begin{aligned}.\\ Случай 2. Ако \end{aligned}x \in\left[\frac{1}{2}, 1\right), то достигаме до уравнението $ x^{3}-4 x^{2}+15 x-12=0 \Leftrightarrow(x-1)\left(x^{2}-3 x+12\right)=0, $$ което няма в разглеждания интервал.\\ Окончателно даденото уравнение има точно две x_{1}=1$ и $x_{2}=5$.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-10-1d

Задача 2

Пълен запис
Условие
Нека DD е допирната точка на вписаната в ABC\triangle A B C окръжност със страната ABA B. Нека I1I_{1} и I2I_{2} са центровете на вписаните окръжност в ADC\triangle A D C и BDC\triangle B D C съответно. Да се докаже, че описаната около I1I2D\triangle I_{1} I_{2} D окръжност се допира до ABA B.
РешениеДа означим с PP и QQ допирните точки на вписаните в ADC\triangle A D C и BDC\triangle B D C окръжности със страните ADA D и BDB D съответно. ТогаваDP=12(DC+DAAC)=12(DC+DBBC)=DQD P=\frac{1}{2}(D C+D A-A C)=\frac{1}{2}(D C+D B-B C)=D Qи следователно вписаните в ADC\triangle A D C и BDC\triangle B D C се допират до CDC D в една и съща точка. Остава да съобразим, че I2I1D=DI1P=I2DQ\angle I_{2} I_{1} D=\angle D I_{1} P=\angle I_{2} D Q, с което доказателството е завършено.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-10-2

Задача 2b

Пълен запис
Условие
Нека CDC D е височина в ABC\triangle A B C, като DABD \in A B. Окръжността с център CC и радиус CDC D пресича описаната около ABC\triangle A B C окръжност в точките EE и FF съответно. Ако правата EFE F разполовява CDC D, то да се намери ACB\angle A C B.
РешениеНека правата EFE F пресича CA,CBC A, C B и CDC D в точките P,QP, Q и MM съответно. ОтCAE=12\wideparenCE=12\wideparenCF=CEP\angle C A E=\frac{1}{2} \wideparen{C E}=\frac{1}{2} \wideparen{C F}=\angle C E Pследва, че CAECEP\triangle C A E \sim \triangle C E P. ТогаваCP.CA=CE2=CD2DPCAC P. C A=C E^{2}=C D^{2} \Rightarrow D P \perp C AАналогично DQCBD Q \perp C B и следователно точките D,Q,CD, Q, C и PP лежат на окръжност с диаметър CDC D. Но по условие MM е среда на CDC D, т. е. MM е центърът на тази окръжност и ACB=90\angle A C B=90^{\circ}.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-10-2b

Задача 2c

Пълен запис
Условие
Да се определят стойностите на параметъра aa, за които уравнениетоx3ax2+(a1)2=0,x^{3}-a x^{2}+(a-1)^{2}=0,има най-много едно положително
РешениеЗабелязваме, че x=a1x=a-1 е корен на уравнението и го записваме във вида(xa+1)(x2xa+1)=0.(x-a+1)\left(x^{2}-x-a+1\right)=0.Нека f(x)=x2xa+1f(x)=x^{2}-x-a+1 и D=14(a+1)=4a3D=1-4(-a+1)=4 a-3. Случай 1. Ако D0D \leq 0, т. е. a(,34]a \in\left(-\infty, \frac{3}{4}\right], то f(x)=0f(x)=0 има най-много едно x=\frac{1}{2}идаденотоуравнениеимаедноотрицателноx=a1 и даденото уравнение има едно отрицателно x=a-1 и едно положително x=\frac{1}{2}при при a=\frac{3}{4}.Случай2.Ако. Случай 2. Ако D>0,тъйкато, тъй като \frac{1}{2}>0,то, то f(x)=0имапонеедноположителноизадаеединственоенеобходимо има поне едно положително и за да е единствено е необходимо f(0)=-a+1 \leq 0.Всъщотовреме,. В същото време, x=a-1 \geq 0енауравнението,коетоакоеположителноенеобходимодасъвпадасположителнотона е на уравнението, което ако е положително е необходимо да съвпада с положителното на f(x)=0.Такадостигамедоизвода,че. Така достигаме до извода, че a=1или или f(a-1)=0,т.е., т. е. a=1или или a=3,когатополучавамесъответнитеx1=0,x2=1, когато получаваме съответните x_{1}=0, x_{2}=1 и x1=1,x2=2x_{1}=-1, x_{2}=2. Окончателно a(,34]{1}{3}a \in\left(-\infty, \frac{3}{4}\right] \cup\{1\} \cup\{3\}.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-10-2c

Задача 2d

Пълен запис
Условие
Построени са графиките на две квадратни функции f1(x)f_{1}(x) и f2(x)f_{2}(x) със старши коефициенти 12\frac{1}{2} и -3 съответно, като f1(x)f_{1}(x) има корени 2 и 5, а f2(x)f_{2}(x) има корени -2 и 1. Една мравка стартира от точка PP, която лежи върху точно една от тези графики, и се движи по тях, без да се връща назад. Всеки път, когато достигне пресечна точка на двете графики, мравката сменя графиката, по която върви, като избира посоката си върху новата графика произволно. Какви трябва да бъдат координатите на началната точка PP, за да може мравката да се върне обратно в нея?
РешениеПресмятаме в явен вид двете функции: f1(x)=12(x2)(x5)=12x272x+5f_{1}(x)=\frac{1}{2}(x-2)(x-5)=\frac{1}{2} x^{2}-\frac{7}{2} x+5 и f2(x)=3(x+2)(x1)=3x23x+6f_{2}(x)=-3(x+2)(x-1)=-3 x^{2}-3 x+6. Пресечните точки на двете параболи намираме чрез корените на функциятаg(x)=f1(x)f2(x)=(12x272x+5)(3x23x+6)==72x212x1=72(x1x25714)(x1+x25714)\begin{aligned} & g(x)=f_{1}(x)-f_{2}(x)=\left(\frac{1}{2} x^{2}-\frac{7}{2} x+5\right)-\left(-3 x^{2}-3 x+6\right)= \\ & \quad=\frac{7}{2} x^{2}-\frac{1}{2} x-1=\frac{7}{2}\left(x-\frac{1-\sqrt{\vphantom{x^2}57}}{14}\right)\left(x-\frac{1+\sqrt{\vphantom{x^2}57}}{14}\right) \end{aligned}Старшият коефициент на f1(x)f_{1}(x) е положителен и следователно параболата f1(x)f_{1}(x) е "обърната нагоре". Старшият коефициент на f2(x)f_{2}(x) е отрицателен и следователно параболата f2(x)f_{2}(x) е "обърната надолу". Ако мравката тръгне от точка PP с абсциса, която не принадлежи на интервала I=(1x25714,1+x25714)I=\left(\frac{1-\sqrt{\vphantom{x^2}57}}{14}, \frac{1+\sqrt{\vphantom{x^2}57}}{14}\right), то тя или ще отиде в безкрайността, движейки се по параболата, от която е започнала, или ще стигне до кръстопът. Сменяйки параболата, тя или ще отиде в безкрайността, движейки се по другата парабола, или ще стигне до другия кръстопът. Повтаряйки това разсъжение няколко пъти, виждаме, че мравката или ще отиде в безкрайността по някоя от параболите, или ще остане затворена в цикъла между двете, като посоката на въртене в този цикъл е такава, че тя не може да се върне в PP. Ако мравката тръгне от точка PP с абсциса, която принадлежи на II, то тя ще може да се върне обратно в PP след като мине през два кръстопътя. Следователно, търсените координати са от вида (a,12a272a+5)\left(a, \frac{1}{2} a^{2}-\frac{7}{2} a+5\right) или ( a,3a23a+6a, -3 a^{2}-3 a+6 ), където a(1x25714,1+x25714)a \in\left(\frac{1-\sqrt{\vphantom{x^2}57}}{14}, \frac{1+\sqrt{\vphantom{x^2}57}}{14}\right).
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-10-2d

Задача 2e

Пълен запис
Условие
Даден е правоъгълен ABC\triangle A B C с прав ъгъл при върха CC. Нека MM е средата на BCB C, а DD и EE са петите на перпендикулярите от върха CC към ABA B и AMA M съответно. Ако BE=2DEB E=2 D E, то да се намери ABC\angle A B C.
РешениеНека ABC=β\angle A B C=\beta. Тъй като точките A,D,EA, D, E и CC лежат на окръжност с диаметър ACA C, тоAED=ACD=ABC=β\angle A E D=\angle A C D=\angle A B C=\betaи следователно четириъгълникът DBMED B M E е вписан в окръжност. Освен това, DMD M е медиана в правоъгълния BDC\triangle B D C и следователноBEM=BDM=DBM=β.\angle B E M=\angle B D M=\angle D B M=\beta.Така получаваме, че DEC=CEB=90+β\angle D E C=\angle C E B=90^{\circ}+\beta. От друга страна, CDE=CAE=BCE\angle C D E=\angle C A E= \angle B C E и следователно CDEBCE\triangle C D E \sim \triangle B C E. Тогава2=BEDE=BECECEDE=(BCCD)2,2=\frac{B E}{D E}=\frac{B E}{C E} \cdot \frac{C E}{D E}=\left(\frac{B C}{C D}\right)^{2},т. е. BC=x22CDB C=\sqrt{\vphantom{x^2}2} C D и β=45\beta=45^{\circ}.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-10-2e

Задача 2f

Пълен запис
Условие
Даден е остроъгълен ABC\triangle A B C с височина CDC D, имаща среда EE. Нека BEAC=LB E \cap A C= L. Точка PP е избрана така, че EDBPE D B P е правоъгълник. Да се докаже, че APA P разполовява отсечката BLB L.
РешениеОзначаваме пресечната точка на APA P и BLB L с NN. Ще докажем, че точка NN е среда на BLB L. Нека MM е средата на ABA B и F=BCEPF=B C \cap E P. Тогава ECPBE C P B е успоредник и следователно FF е среда на EPE P, както и на BCB C. Освен това EPNBAN\triangle E P N \sim \triangle B A N и значи точките M,NM, N и FF лежат на една права, защото NFN F и NMN M са съответни медиани в подобните триъгълници. Сега MFM F е средна отсечка в ABC\triangle A B C и следователно MNM N е средна отсечка в ABL\triangle A B L, откъдето исканото следва. (Марк Андонов). Нека петата на перпендикуляра от NN към ABA B означим с HH. Тогава, използвайки, че EBPCE B P C е успоредник и теоремата на Талес, получавамеNBCP=NBBE=NHED=NHBP=ANAP=LNCP\frac{N B}{C P}=\frac{N B}{B E}=\frac{N H}{E D}=\frac{N H}{B P}=\frac{A N}{A P}=\frac{L N}{C P}и оттук LN=NBL N=N B. Kpuтерии: (6 точки) 1 т. за въвеждане на F;1F; 1 т. за доказване, че FF е обща среда на EPE P и BC;3B C; 3 т. за доказване, че FNF N разполовява AB;1A B; 1 т. за завършване. 1 т. за въвеждане на H;1H; 1 т. за доказване, че EPBCE P B C е успоредник; 4 т. за правилно пресмятане на отношенията. За частични резултати общо най-много 3 т.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-10-2f

Задача 3

Нужна е проверка
Условие
Нека AnA_{n} е броят на начините на покриване на правоъгълник 2×n2 \times n с плочки от вида домино 1×21 \times 2 и L-тромино (квадрат 2×22 \times 2 без една клетка). Да се докаже, че за всяко n3n \geq 3 е в сила неравенството An>(1+x224)n1A_{n}\gt{}(1+\sqrt[4]{\vphantom{x^2}2})^{n-1}.
РешениеBLANK BLANK BLANK
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-10-3

Задача 3b

Пълен запис
Условие
Да се докаже, че за всяко нечетно просто число pp числата 2p22^{p}-2 иp(p1)!(1+1213++1p1)p(p-1)!\left(-1+\frac{1}{2}-\frac{1}{3}+\cdots+\frac{1}{p-1}\right)дават един и същи остатък при деление на p2p^{2}.
РешениеИмаме, че2p2=(1+1)p2=i=1p1(pi)=2^{p}-2=(1+1)^{p}-2=\sum_{i=1}^{p-1}\binom{p}{i}=p(i=1p1(p1)(p2)(i+1)(pi)!)p\left(\sum_{i=1}^{p-1} \frac{(p-1)(p-2) \ldots(i+1)}{(p-i)!}\right)Нека xx е остатъкът на числото i=1p1(p1)(p2)(i+1)(pi)!\sum_{i=1}^{p-1} \frac{(p-1)(p-2) \ldots(i+1)}{(p-i)!} при деление на pp. Остава да покажем, че остатъкът на (p1)!i=1p1(1)ii1(p-1)!\sum_{i=1}^{p-1}(-1)^{i} i^{-1} при деление на pp също е равен на xx. Имaмеi=1p1(p1)(p2)(i+1)(p1)!(pi)!\sum_{i=1}^{p-1} \frac{(p-1)(p-2) \ldots(i+1) \cdot(p-1)!}{(p-i)!} \equivx(p1)!(modp) x(p-1)!(\bmod p)откъдето, съгласно теоремата на Уилсън,i=1p1{(p1)(p2)(i+1)(p1)(p2)(pi+1)}\sum_{i=1}^{p-1}\{(p-1)(p-2) \ldots(i+1) \cdot(p-1)(p-2) \ldots(p-i+1)\} \equivx(p1)!x x(p-1)!\equiv-x \quad(modp)(\bmod p)От друга страна, теоремата на Уилсън ни дава иi=1p1{(p1)(i+1)(p1)(pi+1)}i=1p1{(p1)(i+1)(1)i1(i1)!}i=1p1(1)i1(p1)!i(p1)!i=1p1(1)i1i1(modp)\begin{gathered} \sum_{i=1}^{p-1}\{(p-1) \ldots(i+1) \cdot(p-1) \ldots(p-i+1)\} \equiv \sum_{i=1}^{p-1}\left\{(p-1) \ldots(i+1) \cdot(-1)^{i-1}(i-1)!\right\} \equiv \\ \equiv \sum_{i=1}^{p-1}(-1)^{i-1} \frac{(p-1)!}{i} \equiv(p-1)!\sum_{i=1}^{p-1}(-1)^{i-1} i^{-1} \quad(\bmod p) \end{gathered}Следователно, (p1)!i=1p1(1)ii1x(modp)(p-1)!\sum_{i=1}^{p-1}(-1)^{i} i^{-1} \equiv x(\bmod p), с което задачата е решена.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-10-3b

Задача 3c

Пълен запис
Условие
Даден е ABC\triangle A B C с център JJ на външновписаната окръжност към страната BCB C. Нека MM е средата на страната ACA C и MJM J пресича страната BCB C в точка NN. Ако е известно, че AB=BNA B=B N, то да се докаже, че BAC=2ACB\angle B A C=2 \angle A C B.
РешениеНека II е центъра на вписаната в ABC\triangle A B C окръжност. От AM=CMA M=C M следва, че SANJ=SCNJS_{A N J}=S_{C N J}. ТогаваCNNL=SCNJSLNJ=SANJSLNJ=AJLJ=\frac{C N}{N L}=\frac{S_{C N J}}{S_{L N J}}=\frac{S_{A N J}}{S_{L N J}}=\frac{A J}{L J}=SABJSLBJ=ABraBLra=ABBL\frac{S_{A B J}}{S_{L B J}}=\frac{A B \cdot r_{a}}{B L \cdot r_{a}}=\frac{A B}{B L}където rar_{a} е радиусът на външновписаната окръжност към страната BCB C. Така достигаме до извода, чеCNNL=ABBLACIN\frac{C N}{N L}=\frac{A B}{B L} \Rightarrow A C \| I NОт друга страна, BIB I е ъглополовяща в равнобедрения ANB\triangle A N B и следователно II лежи на симетралата на ANA N, но CIC I е ъглополовяща на ACB\angle A C B, т. е. II лежи на описаната окръжност около ANC\triangle A N C. Така достигаме до извода, че ACNIA C N I е трапец, вписан в окръжност, т. е. той е равнобедрен и BAC=2IAC=2ACB\angle B A C=2 \angle I A C=2 \angle A C B.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-10-3c

Задача 3d

Пълен запис
Условие
Дадено е просто число р. Да се докаже, че числото(2p21)p(2p1)2p(p2)+1\left(2^{p-2}-1\right)^{p}\left(2^{p}-1\right)-2^{p(p-2)}+1се дели на p3p^{3}.
РешениеДа означим A(p)=(2p21)p(2p1)2p(p2)+1A(p)=\left(2^{p-2}-1\right)^{p}\left(2^{p}-1\right)-2^{p(p-2)}+1. Тъй като A(2)=0A(2)=0, то A(2)A(2) се дели на 23=82^{3}=8. Нека p>3p\gt{}3 е просто число. Ще докажем, че 2pA(p)2^{p} A(p) се дели на p3p^{3}, което ще означава, че A(p)A(p) се дели на p3p^{3}. От теоремата на Ферма имаме 2p11(modp)2^{p-1} \equiv 1 (\bmod p), което означава, че 2p1=pk+12^{p-1}=p k+1 за някое kNk \in \mathbb{N}. Тогава2pA(p)=(2p12)p(2p1)2p(p1)+2p=2^{p} A(p)=\left(2^{p-1}-2\right)^{p}\left(2^{p}-1\right)-2^{p(p-1)}+2^{p}=(pk1)p(2pk+1)(pk+1)p+2p.(p k-1)^{p}(2 p k+1)-(p k+1)^{p}+2^{p}.Като използваме развититето на (pk1)p(p k-1)^{p} и (pk+1)p(p k+1)^{p} и това, че (p2)\binom{p}{2} се дели на pp, намираме2pA(p)(p2k1)(2pk+1)(p2k+1)+2pp2k2pk1p2k1+2p=2p2pk2=0(modp3)\begin{aligned} 2^{p} A(p) & \equiv\left(p^{2} k-1\right)(2 p k+1)-\left(p^{2} k+1\right)+2^{p} \equiv \\ & \equiv p^{2} k-2 p k-1-p^{2} k-1+2^{p}=2^{p}-2 p k-2=0\left(\bmod p^{3}\right) \end{aligned}с което доказателството е завършено.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-10-3d

Задача 4

Пълен запис
Условие
Дадено е множеството X={0,1,,20}X=\{0, 1, \ldots, 20\}, както и петелементните подмножества на XX:Bk=B_{k}={k,(3+k)mod21,(4+k)mod21,(9+k)mod21,(11+k)mod21},\{k, (3+k) \bmod 21, (4+k) \bmod 21, (9+k) \bmod 21, (11+k) \bmod 21\},k=0,1,,20. k=0, 1, \ldots, 20.Някои от елементите от XX оцветяваме в червено. Какъв е минималният брой елементи, които трябва да се оцветят, така че всяко от множествата BkB_{k} да съдържа като оцветени, така и неоцветени числа.
РешениеВсяка двойка от числа от XX се среща в точно едно от множествата BkB_{k}. Това се проверява лесно, ако забележим, че разликите (ab)mod21,a,b{0,3,4,9,11},ab(a-b) \bmod 21, a, b \in\{0, 3, 4, 9, 11\}, a \neq b, пробягват всички ненулеви остатъци по модул 21. В частност оттук следва, че всеки елемент на XX се появява в точно пет от множествата BkB_{k}. Нека BmB_{m} е множество, съдържащо максимален брой оцветени числа. Очевидпо този брой е поне 2. Да допуснем, че той е точно 2 и да означим със cc броя на всички оцветени елементи от XX. Да означим още с x1x_{1} и x2x_{2} броя на подмножествата, съдържащи съответно 1 и 2 оцветени точки. Очевидно имамеx1+x2=21x1+2x2=5cx2=(c2),\begin{aligned} x_{1}+x_{2} & =21 \\ x_{1}+2 x_{2} & =5 c \\ x_{2} & =\binom{c}{2} \end{aligned},откъдето 215c+(c2)=021-5 c+\binom{c}{2}=0, т. е. c211c+42=0c^{2}-11 c+42=0. Последното уравнение няма реални корени. Следователно съществува множество с поне 3 оцветени числа. Оттук получаваме, че броят на оцветените числа от XX е поне 7. За това е достатъчно да разгледаме множествата BkB_{k}, които съдържат фиксирано неоцветено число. Стойността 7 се достига; да оцветим, например, всички числа, които се делят на 3.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-10-4

Задача 4b

Пълен запис
Условие
Дадена е редица от цели числа a1,a2,,ana_{1}, a_{2}, \ldots, a_{n} с положителна сума ss. Казваме, че редицата a1,a2,,ana_{1}, a_{2}, \ldots, a_{n} е добра, ако са изпълнени неравенстватаa1sna1+a22sna1+a2++an1(n1)sn.\begin{aligned} a_{1} & \geq \frac{s}{n} \\ a_{1}+a_{2} & \geq \frac{2 s}{n} \\ \vdots & \vdots \\ a_{1}+a_{2}+\cdots+a_{n-1} & \geq \frac{(n-1) s}{n}. \end{aligned}Да се намери максималния възможен брой добри редици измежду:(a1,a2,,an),(a2,a3,,a1),\left(a_{1}, a_{2}, \ldots, a_{n}\right), \left(a_{2}, a_{3}, \ldots, a_{1}\right),,(an,a1,,an1). \ldots, \left(a_{n}, a_{1}, \ldots, a_{n-1}\right).
РешениеРазглеждаме безкрайната редицаa1,a2,,an,a1,a2,,an,a1,a_{1}, a_{2}, \ldots, a_{n}, a_{1}, a_{2}, \ldots, a_{n}, a_{1}, \ldotsи построяваме начупената линия с върхове(0,0),(1,a1),(2,a1+a2),(0, 0), \left(1, a_{1}\right), \left(2, a_{1}+a_{2}\right),(3,a1+a2+a3),. \left(3, a_{1}+a_{2}+a_{3}\right), \ldots.Очевидно, ако ( a1,a2,,ana_{1}, a_{2}, \ldots, a_{n} ) е добра, то начупената линия е изцяло над правата y=sx/ny=s x / n. Ако редицата ( ai,ai+1,,ai1a_{i}, a_{i+1}, \ldots, a_{i-1} ) е добра, то точката ( i1,a1+a2++ai1i-1, a_{1}+a_{2}+\cdots+a_{i-1} ) лежи върху тази права. Така търсеният брой е НОД( s,ns, n ). Лесно се строи пример, за който тази стойност се достига.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-10-4b

Задача 4c

Пълен запис
Условие
Даден е остроъгълен ABC\triangle A B C с ортоцентър HH, център II на вписаната окръжност и център IcI_{c} на външновписаната окръжност ωc\omega_{c} срещу CC. Нека HIAB=H I \cap A B= D,CDIcH=E,CC1D, C D \cap I_{c} H=E, C C_{1} е височина в ABC\triangle A B C, точката FF е проекцията на II върху правата ABA B, и EC1CF=ME C_{1} \cap C F=M. Да се докаже, че MM лежи на ωc\omega_{c}.
РешениеНека kk е окръжността с център HH и радиус HC1H C_{1}. Тогава DD е външният център на хомотетия за ω\omega и kk, а CC е външният център на хомотетия за ω\omega и ωc\omega_{c}. Съгласно теоремата за трите хомотетии, външният център на хомотетия XX за ωc\omega_{c} и kk лежи на DCD C. Но XX лежи също така и на IcHI_{c} H и следователно XEX \equiv E. Нека ll е допирателната към ωc\omega_{c}, която е успоредна на ABA B и не съвпада с ABA B, и нека ll допира ωc\omega_{c} в MM^{\prime}. Разглеждаме хомотетии h1h_{1} с център EE и h2h_{2} с център CC, такива че h1h_{1} изобразява kk в ωc\omega_{c} и h2h_{2} изобразява ω\omega в ωc\omega_{c}. Тогава h1h_{1} изобразява C1C_{1} в MM^{\prime} и h2h_{2} изобразява FF в MM^{\prime}; следователно, MMM \equiv M^{\prime} и значи MωcM \in \omega_{c}, както се искаше.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-10-4c

Задача 4d

Пълен запис
Условие
Всеки от участващите ученици в едно математическо състезание има не повече от d1d \geq 1 познати. Нека d1d_{1} и d2d_{2} са неотрицателни цели числа, за които d1=d1+d2d-1=d_{1}+d_{2}. Да се докаже, че учениците могат да бъдат разделени в две стаи по такъв начин, че всеки ученик в първата стая има не повече от d1d_{1} познати в неговата стая и всеки ученик във втората стая има не повече от d2d_{2} познати в неговата стая.
РешениеРазбиваме учениците на две групи V1V_{1} и V2V_{2} и означваме с eie_{i} броя на двойките познати във Vi,i=1,2V_{i}, i=1, 2. Измежду всички възможни разбивания на учениците по стаи, които са краен брой, да разгледаме такова разбиване (то може и да не е единствено) при което числото e1(d2+1)+e2(d1+1)e_{1}\left(d_{2}+1\right)+e_{2}\left(d_{1}+1\right) е минимално. Ще докажем, че това разбиване изпълнява условието на задачата. Да допуснем противното и нека в поне една от групите, да речем V1V_{1}, има ученик xx, който има dxd1+1d_{x}^{\prime} \geq d_{1}+1 познати в групати. Означаваме с dxd_{x}^{\prime \prime} броя на познатите на xx във V2V_{2}. При преместването на xx във V2V_{2} броят на познанствата във V1V_{1} и V2V_{2} става съответно e1=e1dxe1d11e_{1}^{\prime}=e_{1}-d_{x}^{\prime} \leq e_{1}-d_{1}-1 и e2=e2+dxe2+ddxe2+(d1+d2+1)(d1+1)=e2+d2e_{2}^{\prime}=e_{2}+d_{x}^{\prime \prime} \leq e_{2}+d-d_{x}^{\prime} \leq e_{2}+\left(d_{1}+d_{2}+1\right)-\left(d_{1}+1\right)=e_{2}+d_{2}. Оттукe1(d2+1)+e2(d1+1)e_{1}^{\prime}\left(d_{2}+1\right)+e_{2}^{\prime}\left(d_{1}+1\right)e1(d2+1)e2(d1+1)=-e_{1}\left(d_{2}+1\right)-e_{2}\left(d_{1}+1\right)=d11<0-d_{1}-1\lt{}0което е противоречие с минималността на e1(d2+1)+e2(d1+1)e_{1}\left(d_{2}+1\right)+e_{2}\left(d_{1}+1\right). С това и доказателството е завършено.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-10-4d

Задача 4e

Пълен запис
Условие
Да се намерят всички функции f:NNf: \mathbb{N} \rightarrow \mathbb{N}, за които равенството f(f(m+n))=f(m)+f(n)f(f(m+n))=f(m)+f(n) е изпълнено за всички естествени числа m,nm, n.
РешениеОт условието следва, че произволни m,nNm, n \in \mathbb{N} е изпълненоf(f(f(f(m+n))))=f(f(f(f(m+n))))=f(f(f(m)+f(n)))=f(f(m))+f(f(n)).f(f(f(m)+f(n)))=f(f(m))+f(f(n)).Следователно, за всички естествени числа m,n,pm, n, p имамеf(f(m))+f(f(n+p))=f(f(m))+f(f(n+p))=f(f(f(f(m+n+p))))=f(f(m+n))+f(f(p)).f(f(f(f(m+n+p))))=f(f(m+n))+f(f(p)).Но тъй като f(f(m+n))=f(m)+f(n)f(f(m+n))=f(m)+f(n) и f(f(n+p))=f(n)+f(p)f(f(n+p))=f(n)+f(p), получавамеf(f(m))+f(n)+f(p)=f(f(p))+f(m)+f(n).f(f(m))+f(n)+f(p)=f(f(p))+f(m)+f(n).Тогава за p=1p=1 имаме, че f(f(m))=f(m)+cf(f(m))=f(m)+c, където c=f(f(1))f(1)c=f(f(1))-f(1). Следователно f(m+n)=f(f(m+n))c=f(m)+f(n)cf(m+n)=f(f(m+n))-c=f(m)+f(n)-c. Полагаме g=fcg=f-c, което преобразува предното уравнение в g(m+n)=g(m)+g(n)g(m+n)=g(m)+g(n) и по индукция лесно получаваме g(n)=ng(1)g(n)=n g(1). Следователно, ff има вида f(n)=an+bf(n)=a n+b, където aa и bb са константи. Проверката показва, че a=1a=1, т. е. решенията са f(n)=n+bf(n)=n+b, където bb е произволна цяла неотрицателна константа.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-10-4e

Задача 4f

Пълен запис
Условие
Някои от градовете в една държава са свързани с пътища. Два града са съседни, ако са свързани с път, неминаващ през други градове. От всеки град излиза поне един път. Да се докаже, че е възможно да бъдат построени болници в [n2]\left[\frac{n}{2}\right] града така, че всеки град да има болница или да е съседен на град с болница. (С [x][x] означаваме най-голямото цяло число не надминаващо xx.)
РешениеДефинираме граф GG, в който всеки град е връх и два върха са свързани с ребро, ако между съответните градове има директен път. По условие минималната степен на връх от GG е 1. Трябва да докажем, че можем да изберем множество TT от (не повече от) n/2\lfloor n / 2\rfloor върха, така че всеки връх да е в TT или да е съседен на връх от TT. Нека MM е максимална антиклика в GG, а NN е множеството от останалите върхове в GG. Тогава всеки връх от NN е свързан с поне един връх от MM и, обратно, всеки връх от MM е свързан с поне един връх от MM. Следователно за всяко от множествата MM и NN е вярно, че ако построим болници в това множество, то във всеки град има болница или този град с съседен на град с болница. Очевидно поне едно от множествата MM и NN съдържа не повече от [n2]\left[\frac{n}{2}\right] върха.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-10-4f

11

10 задачи

Задача 1

Пълен запис
Условие
Да се реши неравенството sinx+cosx+sin2x1.\sin x+\cos x+\sin 2x \leq 1.
РешениеПолагаме y=sinx+cosx=x22sin(x+π4)y=\sin x+\cos x=\sqrt{\vphantom{x^2}2}\sin \left(x+\frac{\pi}{4}\right) и тогава sin2x=y21\sin 2x=y^{2}-1. Неравенството е еквивалентно на y2+y20y^{2}+y-2 \leq 0, откъдето y[2,1]y \in[-2,1]. Следователно 2x22sin(x+π4)1-2 \leq \sqrt{\vphantom{x^2}2}\sin \left(x+\frac{\pi}{4}\right) \leq 1, тоест x22sin(x+π4)x222-\sqrt{\vphantom{x^2}2} \leq \sin \left(x+\frac{\pi}{4}\right) \leq \frac{\sqrt{\vphantom{x^2}2}}{2}. Лявото неравенство е изпълнено за всяко xx, а от дясното получаваме 3π4+2kπx+π49π4+2kπ,\frac{3\pi}{4}+2k\pi \leq x+\frac{\pi}{4} \leq \frac{9\pi}{4}+2k\pi, или π2+2kπx2π+2kπ,kZ.\frac{\pi}{2}+2k\pi \leq x \leq 2\pi+2k\pi, \quad k \in \mathbb{Z}.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-11-1

Задача 1b

Пълен запис
Условие
Да се намери броят на аритметичните прогресии, за всяка от които са изпълнени следните свойства: ()(*) Първият член и разликата на прогресията са естествени числа. ()(*) Последният член е 2015. ()(*) Броят на членовете е степен на числото 10 със степенен показател естествено число.
РешениеДа означим прогресия с исканото свойство с a1,a2,,an=2015a_{1}, a_{2}, \ldots, a_{n}=2015. Имаме 2015=a1+(n1)d2015= a_{1}+(n-1) d, където n=10,100n=10, 100 или 1000. Това означава, че на всяка прогресия съответстват стойности на dd и nn, за които (n1)d<2015(n-1) d\lt{}2015. При n=10n=10 възможните стойности на dd са d=1,2,,223;d=1, 2, \ldots, 223; при n=100n=100 възможните стойности на dd са d=1,2,,20d=1, 2, \ldots, 20 и при n=1000n=1000 възможните стойности на dd са d=1,2d=1, 2. Общо имаме 245 такива прогресии. Kpumepuu: (6 точки) 1 т. за общия член на аритметична прогресия; по 2 т. за всеки от случаите n=10n=10 и n=100;1n=100; 1 т. за случая n=1000n=1000.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-11-1b

Задача 1c

Пълен запис
Условие
Числата a1=0,a2,a3,a4a_{1}=0, a_{2}, a_{3}, a_{4} и a5a_{5} образуват в този ред аритметична прогресия с разлика d,0<d<180d, 0\lt{}d\lt{}180. Да се намери a2a_{2}, ако числата sina1,sina3,x22sina4,x23sina5\left|\sin a_{1}^{\circ}\right|, \left|\sin a_{3}^{\circ}\right|, \sqrt{\vphantom{x^2}2}\left|\sin a_{4}^{\circ}\right|, \sqrt{\vphantom{x^2}3}\left|\sin a_{5}^{\circ}\right| са различни и са последователни членове на аритметична прогресия.
РешениеОт условието следва, че a2=d,a3=2d,a4=3da_{2}=d, a_{3}=2 d, a_{4}=3 d и a5=4da_{5}=4 d. Тогава числата 0,sin2d,x22sin3d,x23sin4d0, |\sin 2 d|, \sqrt{\vphantom{x^2}2}|\sin 3 d|, \sqrt{\vphantom{x^2}3}|\sin 4 d| са последователни членове на аритметична прогресия. Следователно 3sin2d=x23sin4d3|\sin 2 d|=\sqrt{\vphantom{x^2}3}|\sin 4 d|, откъдето sin2d(x232cos2d)=0\sin 2 d(\sqrt{\vphantom{x^2}3}-2|\cos 2 d|)=0. Ако sin2d=0\sin 2 d=0, то числата от втората прогресия не са различни. Ако cos2d=±x232\cos 2 d= \pm \frac{\sqrt{\vphantom{x^2}3}}{2}, то d=15,75,105,165d=15, 75, 105, 165. Директно се проверява, че при всяка от тези стойности на dd се получава
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-11-1c

Задача 2

Пълен запис
Условие
Даден е остроъгълен триъгълник ABCA B C. Нека HH и GG са съответно ортоцентърът и медицентърът на ABC\triangle A B C. Точка PP е пресечната точка на медианата през BB и височината през AA, а точка QQ е пресечната точка на медианата през CC и височината през BB. Ако точките H,G,PH, G, P и QQ лежат на една окръжност, да се докаже, че триъгълникът, образуван от медианите на ABC\triangle A B C, е подобен на ABC\triangle A B C.
РешениеТъй като H,G,PH, G, P и QQ лежат на една окръжност, то BPH=CQH\angle B P H=\angle C Q H. Следователно GBC=GCA\angle G B C=\angle G C A, откъдето следва, че BB1CCGB1\triangle B B_{1} C \sim \triangle C G B_{1}, където B1B_{1} е средата на ACA C. От тук получаваме B1G.B1B=B1C2B_{1} G. B_{1} B=B_{1} C^{2} или 13mb2=(12b)2\frac{1}{3} m_{b}^{2}=\left(\frac{1}{2} b\right)^{2}. Като използваме, че mb=12x22a2+2c2b2m_{b}=\frac{1}{2} \sqrt{\vphantom{x^2}2 a^{2}+2 c^{2}-b^{2}} от последното равенство следва, че a2+c2=2b2a^{2}+c^{2}=2 b^{2}. От формулите за медианите пресмятаме:ma=cx232,mb=bx232иmc=ax232m_{a}=c \frac{\sqrt{\vphantom{x^2}3}}{2}, m_{b}=b \frac{\sqrt{\vphantom{x^2}3}}{2} \text{и} m_{c}=a \frac{\sqrt{\vphantom{x^2}3}}{2}откъдето следва твърдението на задачата.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-11-2

Задача 2b

Пълен запис
Условие
В остроъгълен ABC,BC>AC\triangle A B C, B C\gt{}A C е вписана окръжност kk с център II. Нека CH,HABC H, H \in A B и CL,LABC L, L \in A B са съответно височината и ъглополовящата от върха CC, а точките A1,B1A_{1}, B_{1} и C1C_{1} са средите съответно на BC,ACB C, A C и ABA B. Ако допирната точка на kk със страната ABA B е среда на отсечката HC1H C_{1}, да се докаже, че II е център на описаната окръжност за LA1B1\triangle L A_{1} B_{1}.
РешениеДа означим допирната точка на kk и страната ABA B с PP. При стандартни означения за триъгълник имаме AC1=c2,AH=bcosαA C_{1}=\frac{c}{2}, A H=b \cos \alpha и AP=b+ca2A P=\frac{b+c-a}{2}. Тъй като PP е среда на HC1H C_{1} получаваме AC1AP=APAHA C_{1}-A P= A P-A H, откъдето намираме:ab=c2bcosαa-b=\frac{c}{2}-b \cos \alphaСлед заместване cosα=b2+c2a22bc\cos \alpha=\frac{b^{2}+c^{2}-a^{2}}{2 b c} получаваме a+b=2ca+b=2 c. От това равенство намираме AL=cba+b=b2A L=\frac{c b}{a+b}=\frac{b}{2} и ALIAB1I\triangle A L I \cong \triangle A B_{1} I. Аналогично BLIBA1I\triangle B L I \cong \triangle B A_{1} I. Следователно IL=IB1=IA1I L=I B_{1}=I A_{1}.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-11-2b

Задача 3

Пълен запис
Условие
Да се намерят всички естествени числа aa, за които числотоN=1+aa+aa2++aaa+1aN=1+a^{a}+a^{a^{2}}+\cdots+a^{a^{a+1}}-aе просто.
РешениеПри a=1a=1 получаваме N=1+a+aa2a=2N=1+a+a^{a^{2}}-a=2, което е просто число. Ако a>1a\gt{}1 е нечетно число, то NN е четно число и N>2N\gt{}2, т. е. NN не е просто число. Ако aa е четно число, записваме a=2kba=2^{k} b, където bb е нечетно число. Да разгледаме числото t=a2k+1t=a^{2^{k}}+1. Имаме aa1(modt)a^{a} \equiv-1(\bmod t) и aa2aa3aaa+11(modt)a^{a^{2}} \equiv a^{a^{3}} \cdots \equiv a^{a^{a+1}} \equiv 1(\bmod t). ТогаваN1a1+1+1++1aПЪТи0(modt)N \equiv 1-a-1+\underbrace{1+1+\cdots+1}_{a \text{ПЪТи}} \equiv 0 \quad(\bmod t)и NN не е просто число. Единствената стойност на aa е a=1a=1.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-11-3

Задача 3b

Пълен запис
Условие
Нека AA е множеството от всички четирицифрени числа, записани с цифрите 1, 2 или 3, като последната цифра не е 3. Нека BB е множество от четирицифрени числа със следното свойство: за всяко число aa от AA съществува число bb от BB, което се различава от aa в най-много една позиция. Да се намери най-малкия възможен брой елементи на BB.
РешениеДиректно се проверява, че множеството:{1111,2221,3331,1321,3211,2131,1232,2312,3122}\{1111, 2221, 3331, 1321, 3211, 2131, 1232, 2312, 3122\}има исканото свойство. Да допуснем, че съществува множество BB с 8 числа. От принципа на Дирихле следва, че без ограничение можем да приемем, че броят на числата в BB с първа цифра 3 е не повече от 2. От всяко такова число с промяна на втората, третата или четвъртата цифра можем да получим 5 други числа (втората и третата цифра могат да се променят по два начина, а третата цифра по един). Следователно число с първа цифра 3, покрива 6 числа (към горните пет числа прибавяме и самото число) и тъй като имаме 18 числа с първа цифра 3 получаваме, че числата с първа цифра 1 или 2 са поне 1812=618-12=6. Понеже в BB има 8 числа заключаваме, че има две числа с първа цифра 3 и не съществува число, което се различава от всяко от тези две числа в една цифра. Без ограничение двете числа с първа цифра 3 са 3111 и 3222. Тогава в BB трябва да има числа a331,b321,c231,d132,e312,f332a 331, b 321, c 231, d 132, e 312, f 332 където всяко от числата a,b,c,d,e,fa, b, c, d, e, f е 1 или 2. Тъй като B=8|B|=8 получавамеM=M={3111,3222,a331,b321,c231,d132,e312,f332}\{3111, 3222, a 331, b 321, c 231, d 132, e 312, f 332\}Числата 1121 и 2121 могат да се различават в една цифра само от числото b321b 321. Ако b=1b=1 числото 2121 няма да е покрито от число от BB, а ако b=2b=2 числото 1121 няма да е покрито от число от BB. Следователно търсеният минимален брой е 9.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-11-3b

Задача 4

Пълен запис
Условие
Дадено е естествено число nn и две дъски. На първата дъска са записани nn единици и няколко (поне една) двойки, а втората дъска е празна. За един ход се изтриват две произволни числа от първата дъска, на тяхно място се записва техния сбор, а на втората дъска се записва произведението на изтритите числа. След няколко хода на първата дъска останало само едно число, като се оказало, че удвоеният сбор на числата върху втората дъска е точен квадрат. Да се намерят всички възможни стойности на nn.
РешениеЛема. Ако върху първата дъска първоначално числата са x1,x2,,xkx_{1}, x_{2}, \ldots, x_{k}, то сборът на числата върху втората дъска в края е равен на1i<jkxixj\sum_{1 \leq i\lt{}j \leq k} x_{i} x_{j}Доказателство. За k=2k=2 твърдението е вярно. Нека то е вярно за k1k-1 числа и да разгледаме числата x1,x2,,xkx_{1}, x_{2}, \ldots, x_{k} върху първата дъска. Без ограничение първият ход е с числата x1x_{1} и x2x_{2}. Тогава върху първата дъска ще бъдат записани k1k-1 числа x1+x2,x3,,xkx_{1}+x_{2}, x_{3}, \ldots, x_{k}, а върху втората дъска е записано числото x1x2x_{1} x_{2}. Сега твърдението следва директно от прилагане на индукционното допускане за числата x1+x2,x3,,xkx_{1}+x_{2}, x_{3}, \ldots, x_{k}. Нека в началото броят на двойките на първата дъска е mm. От Лемата следва, че в края сборът SS на числата върху втората дъска е равен наS=n(n1)2+2nm+2m(m1)S=\frac{n(n-1)}{2}+2 n m+2 m(m-1)Тогава 2S=n2n+4nm+4m24m=(n+2m)22(n+2m)+n2 S=n^{2}-n+4 n m+4 m^{2}-4 m=(n+2 m)^{2}-2(n+2 m)+n. При n=1n=1 имаме 2S=4m22 S=4 m^{2} и условието е изпълнено. Ако n>1n\gt{}1 получаваме(n+2m1)2<(n+2m)22(n+2m)+n<(n+2m)2,(n+2 m-1)^{2}\lt{}(n+2 m)^{2}-2(n+2 m)+n\lt{}(n+2 m)^{2},което означава, че 2S2 S не може да е точен квадрат.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-11-4

Задача 4b

Пълен запис
Условие
Нека nn е естествено число и PnP_{n} е множеството от всички наредени двойки от естествени числа ( a,ba, b ), за които 1an,1bn1 \leq a \leq n, 1 \leq b \leq n и aa и bb не са взаимно прости. ОзначавамеSn=(a,b)Pn(na)(nb)приn>1.S_{n}=\sum_{(a, b) \in P_{n}}\binom{n}{a}\binom{n}{b} \text{при} n\gt{}1.Съществува ли естествено число n>1n\gt{}1, което дели SnS_{n}?
РешениеПърво ще докажем, че ако (a,b)=1(a, b)=1, то nn дели (na)(nb)\binom{n}{a}\binom{n}{b}. Наистина, ако n=p1α1pkαkn= p_{1}^{\alpha_{1}} \ldots p_{k}^{\alpha_{k}}, то всяко от простите числа pip_{i} е взаимно просто с aa или с bb. Ако (pi,a)=1\left(p_{i}, a\right)=1 от равенството (na)=na(n1a1)\binom{n}{a}=\frac{n}{a}\binom{n-1}{a-1} следва, че piαip_{i}^{\alpha_{i}} дели (na)\binom{n}{a}. Да допуснем, че nn дели SnS_{n}. Тогава от(2n1)2=((n1)+(n2)++(nn))2\left(2^{n}-1\right)^{2}=\left(\binom{n}{1}+\binom{n}{2}+\cdots+\binom{n}{n}\right)^{2}и от горното твърдение следва, че nn дели (2n1)2\left(2^{n}-1\right)^{2}. Оттук следва, че nn е нечетно число и нека pp е най-малкия прост делител на nn, а α\alpha е степента на pp в каноничното разлагане на nn на прости множители, т. е. n=pαsn=p^{\alpha} s и psp \nmid s. Тогава pp дели (2s)pα1\left(2^{s}\right)^{p^{\alpha}}-1, откъдето получаваме, че pp дели 2s12^{s}-1. Това означава, че (p1,s)1(p-1, s) \neq 1, което е противоречие с това, че pp е най-малкия прост делител на nn и nn е нечетно число. Следователно такова nn не съществува.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-11-4b

Задача 4c

Пълен запис
Условие
Нека mm и nn са естествени числа. Да означим с AA броят на двойките (i,j),i>j,i,j{1,2,,n}(i, j), i\gt{}j, i, j \in\{1, 2, \ldots, n\}, за които iji-j се дели на mm. Редица a1a2ana_{1} \leq a_{2} \leq \ldots \leq a_{n} от естествени числа, за която ai{1,2,,m}a_{i} \in\{1, 2, \ldots, m\} за всяко i,1ini, 1 \leq i \leq n паричаме добра, ако броят на двойките (i,j),i>j(i, j), i\gt{}j, за които ai=aja_{i}=a_{j} е равен на AA. Да се намери броят на добрите редици.
РешениеНека n=qm+tn=q m+t. Ще докажем, че търсеният брой с равен на (mt)\binom{m}{t}. За фиксирано r,0r<mr, 0 \leq r\lt{}m да означим с xrx_{r} броят на числата от 1 до nn, които дават остатък rr при деление с mm. Очевидно x1=x2==xt=q+1x_{1}=x_{2}=\cdots=x_{t}=q+1 и x0=xt+1==xm1=qx_{0}=x_{t+1}= \cdots=x_{m-1}=q. Тогава броят на двойките (i,j),i,j{1,2,,n}(i, j), i, j \in\{1, 2, \ldots, n\}, за които iji-j се дели на mm с равсн на A=r=0m1(xr2)A=\sum_{r=0}^{m-1}\binom{x_{r}}{2}. Да забележим, че r=0m1xr=n\sum_{r=0}^{m-1} x_{r}=n и разликата между най-голямото и най-малкото от числата xrx_{r} е 1 (т. е. те са ночти равни). Добре известно е, че от всички суми от вида r=0m1(tr2)\sum_{r=0}^{m-1}\binom{t_{r}}{2} за които r=0m1tr=n\sum_{r=0}^{m-1} t_{r}=n най-малка стойност приема сумата AA. Да означим с yiy_{i} за i=1,2,,mi=1, 2, \ldots, m броят на членовете на редицата a1a2ana_{1} \leq a_{2} \leq \ldots \leq a_{n}, които са равни на ii. Тогава r=1myr=n\sum_{r=1}^{m} y_{r}=n и броят на двойките (i,j)(i, j), за които aˉi=aj\bar{a}_{i}=\overline{a_{j}} е равен на B=r=1m(yr2)B=\sum_{r=1}^{m}\binom{y_{r}}{2}. Тъй като B=AB=A, то числата yiy_{i} за i=1,2,,mi=1, 2, \ldots, m трябва да са почти равни, т. е. tt от тях трябва да са равни па q+1q+1, а останалите mtm-t трябва да са равни на qq. Такива числа могат да се изберат по (mi)\binom{m}{i} (фиксираме местата на поголомите yiy_{i} ) начина и всеки начин определя еднозначно редицата a1a2ana_{1} \leq a_{2} \leq \cdots \leq a_{n}.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-11-4c

12

22 задачи

Задача 1

Пълен запис
Условие
Дадена е правилна четириъгълна пирамида ABCDVA B C D V с основа ABCDA B C D. Всички ръбове на пирамидата са равни. Да се намери косинусът на ъгъла между правите AMA M и CNC N, където точка MM е среда на ръба BVB V, а точка NN е среда на ръба DVD V.
РешениеНека точка KK в равнината на основата ABCDA B C D е такава, че 2AK=BD2 A K=B D и AKBDA K \| B D. Тогава AMNKA M N K е успоредник и и търсим косинусо на ъгъла между KNK N и NCN C. От правоъгълния триъгълник CAKC A K получаваме KC=x2AC2+AK2=ax252ax2102K C=\sqrt{\vphantom{x^2}A C^{2}+A K^{2}}=a \sqrt{\vphantom{x^2}\frac{5}{2}} \frac{a \sqrt{\vphantom{x^2}10}}{2}. Тъй като AM=KN=CN=ax232A M=K N=C N=a \frac{\sqrt{\vphantom{x^2}3}}{2} от косинусовата теорема за триъгълник KCNK C N получаваме: cosCNK=3+31023=23\cos \angle C N K= \frac{3+3-10}{2 \cdot 3}=-\frac{2}{3}. Следователно търсеният косинус е 23\frac{2}{3}.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-12-1

Задача 1b

Пълен запис
Условие
Нека an=4(2n)4+14(2n1)4+1(nN)a_{n}=\frac{4(2 n)^{4}+1}{4(2 n-1)^{4}+1}(n \in \mathbb{N}). Да се намериlimna1a2ann2\lim _{n \rightarrow \infty} \frac{a_{1} a_{2} \ldots a_{n}}{n^{2}}
РешениеПонеже 2x2+2x+1=2(x+1)22(x+1)+12 x^{2}+2 x+1=2(x+1)^{2}-2(x+1)+1, тоan=[2(2n)2+22n+1][2(2n)222n+1][2(2n1)2+2(2n1)+1][2(2n1)22(2n1)+1]=2(2n+1)22(2n+1)+12(2n1)22(2n1)+1\begin{gathered} a_{n}=\frac{\left[2(2 n)^{2}+2 \cdot 2 n+1\right] \cdot\left[2(2 n)^{2}-2 \cdot 2 n+1\right]}{\left[2(2 n-1)^{2}+2 \cdot(2 n-1)+1\right] \cdot\left[2(2 n-1)^{2}-2 \cdot(2 n-1)+1\right]} \\ \quad=\frac{2(2 n+1)^{2}-2 \cdot(2 n+1)+1}{2(2 n-1)^{2}-2 \cdot(2 n-1)+1} \end{gathered}откъдето a1a2an=2(2n+1)22(2n+1)+121221+1a_{1} a_{2} \ldots a_{n}=\frac{2(2 n+1)^{2}-2 \cdot(2 n+1)+1}{2 \cdot 1^{2}-2 \cdot 1+1} и limna1a2ann2=8\lim _{n \rightarrow \infty} \frac{a_{1} a_{2} \ldots a_{n}}{n^{2}}=8.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-12-1b

Задача 1c

Пълен запис
Условие
Нека a1,a2,a_{1}, a_{2}, \ldots е редица от положителни числа, за които a2=3a11a_{2}=3 a_{1}-1, a3=2a21,a4=3a31,a5=2a41a_{3}=2 a_{2}-1, a_{4}=3 a_{3}-1, a_{5}=2 a_{4}-1 и т. н. Да се намери най-малката възможна стойност на a1a_{1}.
РешениеАко bn=a2n1b_{n}=a_{2 n-1} и cn=a2nc_{n}=a_{2 n}, то bn+1=6bn3b_{n+1}=6 b_{n}-3 и cn+1=6cn4c_{n+1}=6 c_{n}-4. Следователно bn+13/5=6(bn3/5)b_{n+1}-3 / 5=6\left(b_{n}-3 / 5\right) и cn+14/5=6(cn4/5)c_{n+1}-4 / 5=6\left(c_{n}-4 / 5\right), откъдето bn+1=3/5+6n(a13/5)b_{n+1}=3 / 5+6^{n}\left(a_{1}-3 / 5\right) и cn+1=4/5+6n(c14/5)=4/5+6n3(a13/5)c_{n+1}=4 / 5+6^{n}\left(c_{1}-4 / 5\right)=4 / 5+6^{n} 3\left(a_{1}-3 / 5\right). Значи an>0a_{n}\gt{}0 за всяко nn точно когато a13/5a_{1} \geq 3 / 5.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-12-1c

Задача 1d

Пълен запис
Условие
Да се намерят стойностите на реалния параметър aa, за които уравнението sin(sinx)=cos(acosx)\sin (\sin x)=\cos (a \cos x) има
РешениеДаденото уравнение е еквивалентно наsinx±acosx=π/2+2kπ,kZ.(1)\sin x \pm a \cos x=\pi / 2+2 k \pi, \quad k \in \mathbb{Z}. \tag{1}Лявата страна описва интервала [x21+a2,x21+a2]\left[-\sqrt{\vphantom{x^2}1+a^{2}}, \sqrt{\vphantom{x^2}1+a^{2}}\right] и значи търсените aa са тези, за които x21+a2π/2\sqrt{\vphantom{x^2}1+a^{2}} \geq \pi / 2, т. е. ax2π2/41|a| \geq \sqrt{\vphantom{x^2}\pi^{2} / 4-1}.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-12-1d

Задача 2

Пълен запис
Условие
Да се докаже, че върховете на параболите y=x2+bix+ci,i=1,2,3y=x^{2}+b_{i} x+c_{i}, i=1, 2, 3, лежат на една права, която не е успоредна на оста OyO y, тогава и само тогава, когато тези параболи имат обща допирателна.
РешениеНека правата y=bx+cy=b x+c се допира до параболата y=x2+bix+ciy=x^{2}+b_{i} x+c_{i}. Това означава, че уравнението x2+bix+ci=bx+cx^{2}+b_{i} x+c_{i}=b x+c има двоен корен, т. е. (bib)2=4(cic)\left(b_{i}-b\right)^{2}=4\left(c_{i}-c\right). Полагаме d=b24+cd=\frac{b^{2}}{4}+c. Тогава за върха Ai(xi0,yi0)A_{i}\left(x_{i}^{0}, y_{i}^{0}\right) на параболата имаме, чеyi0=cibi24=bib2+d=bxi0+dy_{i}^{0}=c_{i}-\frac{b_{i}^{2}}{4}=-\frac{b_{i} b}{2}+d=b x_{i}^{0}+dИ така, ако правата y=bx+cy=b x+c се допира до трите параболи, то техните върхове лежат на правата y=bx+dy=b x+d. Обратно, по подобен начин се вижда, че ако върховете на параболите лежат на правата y=bx+cy=b x+c, то правата y=bx+cb24y=b x+c-\frac{b^{2}}{4} се допира до трите параболи.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-12-2

Задача 2b

Пълен запис
Условие
Да се реши неравенството 62x+1>1+log2(2+x)x\frac{6}{2 x+1}\gt{}\frac{1+\log _{2}(2+x)}{x}.
РешениеНеравенството има смисъл при x(2,12)(12,0)(0+)x \in\left(-2, -\frac{1}{2}\right) \cup\left(-\frac{1}{2}, 0\right) \cup(0+\infty). Случай 1. При x>0x\gt{}0 неравенството е еквивалентно на 4x12x+1>log2(2+x)\frac{4 x-1}{2 x+1}\gt{}\log _{2}(2+x). Тъй като 4x12x+11<log2(2+x)\frac{4 x-1}{2 x+1} \leq 1\lt{}\log _{2}(2+x) при x(0,1]x \in(0, 1], да разгледаме x(1,+)x \in(1, +\infty). Функцията 4x12x+1\frac{4 x-1}{2 x+1} расте от 1 до 2 в този интервал и понеже log2(2+x)2\log _{2}(2+x) \geq 2 при x2x \geq 2, остава да разгледаме x(1,2)x \in(1, 2). В този интервал имаме log2(2+x)log232\log _{2}(2+x) \geq \log _{2} \frac{3}{2}, докато 4x12x+175\frac{4 x-1}{2 x+1} \leq \frac{7}{5}. Тъй като log232>75\log _{2} \frac{3}{2}\gt{}\frac{7}{5}, неравенството няма и в този интервал. Случай 2. При x(2,12)(12,0)x \in\left(-2, -\frac{1}{2}\right) \cup\left(-\frac{1}{2}, 0\right) неравенството се преобразува в 4x12x+1<log2(2+x)\frac{4 x-1}{2 x+1}\lt{} \log _{2}(2+x). Имаме log2(2+x)<1\log _{2}(2+x)\lt{}1, докато 4x12x+1>1\frac{4 x-1}{2 x+1}\gt{}1 при x(2,12)x \in\left(-2, -\frac{1}{2}\right). Накрая, лесно се вижда, че неравенството е изпълнено за всяко xx в интервала (12,0)\left(-\frac{1}{2}, 0\right). Окончателно x(12,0)x \in\left(-\frac{1}{2}, 0\right).
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-12-2b

Задача 2d

Пълен запис
Условие
Нека mcm_{c} и lcl_{c} са дължините на медианата и ъглополовящата през върха CC на ABC\triangle A B C с лице SS. Ако γ=BCA\gamma=\angle B C A, да се докаже, чеmclcScotγ2m_{c} l_{c} \geq S \cot \frac{\gamma}{2}
РешениеИмаме, чеmc2=2a2+2b2c24,lc2=ab(a+b)2((a+b)2c2)Scotγ2=(a+b)2c24\begin{gathered} m_{c}^{2}=\frac{2 a^{2}+2 b^{2}-c^{2}}{4}, \quad l_{c}^{2}=\frac{a b}{(a+b)^{2}}\left((a+b)^{2}-c^{2}\right) \\ S \cot \frac{\gamma}{2}=\frac{(a+b)^{2}-c^{2}}{4} \end{gathered}Тогаваmc2lc2S2cot2γ2=(a+b)2c216(a+b)2(4ab((a+b)2+(ab)2c2)(a+b)2((a+b)2c2))=(a+b)2c216(a+b)2(ab)2(c2(ab)2)=(aba+b)2S20\begin{gathered} m_{c}^{2} l_{c}^{2}-S^{2} \cot ^{2} \frac{\gamma}{2}=\frac{(a+b)^{2}-c^{2}}{16(a+b)^{2}}\left(4 a b\left((a+b)^{2}+(a-b)^{2}-c^{2}\right)-(a+b)^{2}\left((a+b)^{2}-c^{2}\right)\right) \\ =\frac{(a+b)^{2}-c^{2}}{16(a+b)^{2}}(a-b)^{2}\left(c^{2}-(a-b)^{2}\right)=\left(\frac{a-b}{a+b}\right)^{2} S^{2} \geq 0 \end{gathered}
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-12-2d

Задача 2e

Пълен запис
Условие
Точки MM и NN лежат на страната ABA B на ABC\triangle A B C. Допирателните през MM и NN към описаните окръжности около ACM\triangle A C M и BCN\triangle B C N пресичат отсечките CNC N и CMC M съответно в точки PP и QQ. Ако ABPQA B P Q е равнобедрен трапец, да се докаже, че AC=BCA C=B C.
РешениеНека PQAC=EP Q \cap A C=E и PQBC=FP Q \cap B C=F. Тогава CEQ=CAM=CMP\angle C E Q=\angle C A M=\angle C M P и значи CEMPC E M P е вписан в окръжност четириъгълник. Аналогично CFNQC F N Q е вписан в окръжност четириъгълник. Тогава MEQ=PCQ=NFP\angle M E Q=\angle P C Q=\angle N F P и следователно EFNME F N M е равнобедрен трапец. Ако O1=AQMEO_{1}=A Q \cap M E и O2=BPNFO_{2}=B P \cap N F, тоAMO1QEO1PFO2BNO2\triangle A M O_{1} \sim \triangle Q E O_{1} \sim \triangle P F O_{2} \sim \triangle B N O_{2}и значиAMBN=EQFP=EO1FO2=O1MO2N=EMFN=1\frac{A M}{B N}=\frac{E Q}{F P}=\frac{E O_{1}}{F O_{2}}=\frac{O_{1} M}{O_{2} N}=\frac{E M}{F N}=1Тогава AMEBNF\triangle A M E \backsim \triangle B N F (по първи признак), откъдето MAE=NBF\angle M A E=\angle N B F, т. е. AC=BCA C=B C.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-12-2e

Задача 2f

Пълен запис
Условие
Нека f:RRf: \mathbb{R} \rightarrow \mathbb{R} е функция, за коятоf(x)f(x)+x1=x+12x|f(x)|-|f(x)+x-1|=|x+1|-2|x|за всяко xRx \in \mathbb{R}. Да се докаже, че множествотоA={(x,y):0<y<f(x),xR}A=\{(x, y): 0\lt{}y\lt{}f(x), x \in \mathbb{R}\}съдържа вътрешността на триъгълник с лице 1.
РешениеНека x1x \leq-1 и f(x)>0f(x)\gt{}0. Ако f(x)+x10f(x)+x-1 \geq 0, то от даденото равенство следва, че x=1x=1, противоречие. Ако f(x)+x1<0f(x)+x-1\lt{}0, то от даденото равенство следва, че f(x)=0f(x)=0, което също е противоречие. Следователно f(x)0f(x) \leq 0. Обратно, ако x1x \leq-1 и f(x)0f(x) \leq 0 даденото равенство е изпълнено. Аналогично се проверява, че при 1<x<0-1\lt{}x\lt{}0 даденото равенство е изпълнено само ако f(x)>0f(x)\gt{}0 и f(x)+x10f(x)+x-1 \leq 0. В този случай намираме, че f(x)=x+1f(x)=x+1. Същите разсъждения показват, че при 0x<10 \leq x\lt{}1 даденото равенство е еквивалентно на f(x)1xf(x) \geq 1-x, а при x1x \geq 1 то е еквивалентно на f(x)0f(x) \geq 0. Следователно множеството AA съдържа вътрешността на триъгълника с върхове (1,0),(1,0)(0,1)(-1, 0), (1, 0)(0, 1), който има лице 1.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-12-2f

Задача 2g

Пълен запис
Условие
Точка DD върху страната ABA B на ABC\triangle A B C и точка EE върху отсечката CDC D са такива, че AD=2BD,AED=ACBA D=2 B D, \angle A E D=\angle A C B и 2BED=ABC2 \angle B E D=\angle A B C. Да се докаже, че ABC\triangle A B C е равнобедрен.
РешениеНека θ=ADC\theta=\angle A D C. При стандартните означения за ъллите на ABC\triangle A B C от синусовата теорема имаме, чеAEAD=sinθsinγ,\frac{A E}{A D}=\frac{\sin \theta}{\sin \gamma},BEBD=sinθsinβ/2и значи (1) \quad \frac{B E}{B D}=\frac{\sin \theta}{\sin \beta / 2} \text{и значи (1)} \quadAEBE=2sinβ/2sinγ \frac{A E}{B E}=2 \frac{\sin \beta / 2}{\sin \gamma}Върху лъча EDE D \rightarrow съществува (единствена) точка FF такава, че EAF=α\angle E A F=\alpha. Тогава AFE=β\angle A F E=\beta, т. е. около четириъгълника AFBEA F B E може да се опише окръжност. Пак от синусовата теорема следва, чеAEFE=sinβsinα,\frac{A E}{F E}=\frac{\sin \beta}{\sin \alpha},BEFE=sinαsin(γ+β/2)и значи \quad \frac{B E}{F E}=\frac{\sin \alpha}{\sin (\gamma+\beta / 2)} \text{и значи} \quadAEBE=sinβsin(γ+β/2)sin2α \frac{A E}{B E}=\frac{\sin \beta \sin (\gamma+\beta / 2)}{\sin ^{2} \alpha}Оттук и (1) следва, чеsin2α=sinγcosβ/2sin(γ+β/2)\sin ^{2} \alpha=\sin \gamma \cdot \cos \beta / 2 \cdot \sin (\gamma+\beta / 2)Дясната страна е равна на sinγ(sinα+sinγ)/2\sin \gamma(\sin \alpha+\sin \gamma) / 2 и значи за x=sinα/sinγx=\sin \alpha / \sin \gamma имаме, че 2x2=x+12 x^{2}=x+1, т. е. x=1x=1 или x=1/2x=-1 / 2. Попеже x>0x\gt{}0, то α=γ\alpha=\gamma.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-12-2g

Задача 2h

Пълен запис
Условие
Права през центъра на вписаната в триъгълник окръжност го разделя на две части така, че отношението на техните лица е равно на отношението на периметрите им. Да се докаже, че това отношение е равно на 1.
РешениеМожем да считаме, че правата пресича страните ACA C и BCB C на ABC\triangle A B C в точки DD и EE. Имаме, чеSCDE=SCDI+SCEI=rABC(CD+CE)/2S_{C D E}=S_{C D I}+S_{C E I}=r_{A B C}(C D+C E) / 2и следователноSCDE/SABC=(CD+CE)/PABC()S_{C D E} / S_{A B C}=(C D+C E) / P_{A B C} \tag{$\star$}ТогаваPCDE/PABED=SCDE/SABED=P_{C D E} / P_{A B E D}=S_{C D E} / S_{A B E D}=(PCDEDE)/(PABEDDE),\left(P_{C D E}-D E\right) /\left(P_{A B E D}-D E\right),откъдето PCDE=PABEDP_{C D E}=P_{A B E D}.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-12-2h

Задача 2i

Пълен запис
Условие
Да се намерят стойностите на реалния параметър aa, за които всяко
Решениена неравенството(log2x)2+(x2)log2xx1(1)\left(\log _{2} x\right)^{2}+(x-2) \log _{2} x \leq x-1 \tag{1}е и на неравенството2x+22xa.(2)2^{x}+2^{2-x} \leq a. \tag{2}Неравенството (1) има смисъл при x>0x\gt{}0 и се преобразува във вида (log2x1)(log2x+x1)0\left(\log _{2} x-1\right)\left(\log _{2} x+x-1\right) \leq 0. Имаме log2x10\log _{2} x-1 \leq 0 при 0<x2,log2x100\lt{}x \leq 2, \log _{2} x-1 \geq 0 при x2x \geq 2 и log2x+x10+11=0\log _{2} x+x-1 \leq 0+1-1=0 при 0<x1,log2x+x10+11=00\lt{}x \leq 1, \log _{2} x+x-1 \geq 0+1-1=0 при x1x \geq 1. Сравнявайки знаците на двата множителя, заключаваме, че решенията на (1) ca x[1,2]x \in[1, 2]. Полагаме y=2x>0y=2^{x}\gt{}0 и (2) приема вида (3) f(y)=y2ay+40f(y)=y^{2}-a y+4 \leq 0. Освен това x[1,2]x \in[1, 2] е равносилно с y[2,4]y \in[2, 4]. Следователно всяко на (1) е и на (2) точно тогава, когато всяко число y[2,4]y \in[2, 4] е на (3). За квадратното неравенство (3) това е равносилно с f(2)0,f(4)0f(2) \leq 0, f(4) \leq 0. Отрук a4,a5a \geq 4, a \geq 5 и следователно търсените стойности са a[5,+)a \in[5, +\infty).
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-12-2i

Задача 3

Пълен запис
Условие
Нека nn и dd са естествени числа, като nn е нечетно, dd е четно и не се дели на 3 и n>4dn\gt{}4 d. Една аритметична прогресия nd,n,n+dn-d, n, n+d се нарича добра, ако най-големите естествени делители на числата nd,n,n+dn-d, n, n+d, различни от тях самите, също образуват растяща аритметична прогресия (в този ред). a) Да се докаже, че съществуват безбройно много добри аритметични прогресии. б) Колко са добрите аритметични прогресии, за които n<242n\lt{}24^{2}?
РешениеНека втората прогресия е a1,a2,a3a_{1}, a_{2}, a_{3}. Тъй като dd не се дели на 3, точно едно от числата nd,n,n+dn-d, n, n+d се дели на 3. Ако n+dn+d не се дели на 3, то 4+(nd)/32d+a1=a3(n+d)/54+(n-d) / 3 \leq 2 d^{\prime}+a_{1}=a_{3} \leq(n+d) / 5 или 2+n/3d+a2=a3(n+d)/52+n / 3 \leq d^{\prime}+a_{2}=a_{3} \leq(n+d) / 5 ( dd^{\prime} е разликата на втората прогресия), като и в двата случая получаваме противоречие с условието n>4dn\gt{}4 d. Следователно a3=n+d3a_{3}=\frac{n+d}{3}. Ако nn не се дели на 5, то a2n7<n+d6=a32a_{2} \leq \frac{n}{7}\lt{}\frac{n+d}{6}=\frac{a_{3}}{2}, което означава, че a1<0a_{1}\lt{}0, противоречие. Следователно a2=n5a_{2}=\frac{n}{5}. Нека a1=ndka_{1}=\frac{n-d}{k}. Да отбележим, че kk трябва да е просто число и a1=1a_{1}=1 или всички прости делители на a1a_{1} трябва да са поне kk. Имамеndk+n+d3=2n515(nd)+5kd=\frac{n-d}{k}+\frac{n+d}{3}=\frac{2 n}{5} \Longleftrightarrow 15(n-d)+5 k d=nk15a1+5d=n.n k \Longleftrightarrow 15 a_{1}+5 d=n.От последното равенство и от n=ka1+dn=k a_{1}+d следва, че (k15)a1=4d(k-15) a_{1}=4 d. Оттук следва, че k15k-15 се дели на 8. Нека k=8t+15k=8 t+15, където tt е естествено число. Тогава d=2ta1,n=5a1(2t+3)d=2 t a_{1}, n=5 a_{1}(2 t+3). Тези параметри удовлетворяват условията за двете прогресии и остава да осигурим условието a1a_{1} да е най-големият делител на ndn-d. а) От теоремата на Дирихле следва, че в аритметичната прогресия с общ член 8t+158 t+15 има безбройно много прости числа (това се доказва лесно и директно с имитация на класическото доказателство на Евклид за съществуването на безбройно много прости числа). Първото тях е 23 и дава при a1=1a_{1}=1 числата 23,25,2723, 25, 27, и съответно 1,5,91, 5, 9. Една безкрайна серия е например 8t+15,10t+15,12t+158 t+15, 10 t+15, 12 t+15, съответно 1,2t+3,4t+51, 2 t+3, 4 t+5. б) Ако a1>1a_{1}\gt{}1, то a1k23a_{1} \geq k \geq 23 според горното и първата възможност е a1=23a_{1}=23. Всъщност това е и последно, защото при a129a_{1} \geq 29 получаваме n=5a1(2t+3)725>242n=5 a_{1}(2 t+3) \geq 725\gt{}24^{2}. Следователно прогресиите с исканите свойства са тези, за които k=8t+15k=8 t+15 е просто, n=10t+15<576n=10 t+15\lt{}576, т. е. t56t \leq 56, и още една ( 529=232,575,621529=23^{2}, 575, 621, съответно 23,115,20723, 115, 207 ). Тези от първия вид са 22 - от 1t561 \leq t \leq 56 се изключват кратните на 3,5,7,11,13,173, 5, 7, 11, 13, 17 и 19. Следователно търсеният брой е 23. Kpuтepuu. ( 7 точки) 1 т. за 3n+d,13 \mid n+d, 1 т. за 5n,15 \mid n, 1 т. за връзка между a1,na_{1}, n и d,1d, 1 т. за k=8t+15,1k=8 t+15, 1 т. за довършване на а), 2 т. за преброяването в б). Ако за а) е посочен само пример за прогресия (с или без използването на теоремата на Дирихле), той се оценява с 2 т.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-12-3

Задача 3b

Пълен запис
Условие
Да се намери най-малкото просто число pp от вида 8k+1,kN8 k+1, k \in \mathbb{N}, за което не съществува естествено число nn, такова, че p+2np+2^{n} е точен квадрат.
РешениеТъй като 17+23=52,41+23=72,73+23=92,89+25=112,97+27=15217+2^{3}=5^{2}, 41+2^{3}=7^{2}, 73+2^{3}=9^{2}, 89+2^{5}=11^{2}, 97+2^{7}=15^{2}, 113+23=112,137+25=132,193+25=152113+2^{3}=11^{2}, 137+2^{5}=13^{2}, 193+2^{5}=15^{2} и 233+27=192233+2^{7}=19^{2}, първият сериозен кандидат за е p=241p=241. Да допуснем, че 241+2n=x2241+2^{n}=x^{2} за някои естествени nn и xx. Ако n=2mn=2 m е четно, то 241=(x2m)(x+2m)241=\left(x-2^{m}\right)\left(x+2^{m}\right), откъдето лесно получаваме x=121x=121 и 2m=1202^{m}=120, противоречие. Нека n=2m+1n=2 m+1 е нечетно. Непосредствено се проверява, че 22m+12^{2 m+1} дава остатъци 2, 8 и 32 по модул 63 (показателят на 2 по модул 63 е 6 ), което означава, че 241+22m+121,54,60(mod63)241+2^{2 m+1} \equiv 21, 54, 60 (\bmod 63). Остава да проверим, че сравненията x221,54,60(mod63)x^{2} \equiv 21, 54, 60(\bmod 63) нямат За първото и третото това е очевидно, а второто води до y26(mod7)y^{2} \equiv 6(\bmod 7), което също няма
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-12-3b

Задача 3e

Пълен запис
Условие
Да се намери най-малкото естествено число nn, за което уравнението1x+1y=n4z2+1\frac{1}{x}+\frac{1}{y}=\frac{n}{4 z^{2}+1}няма
Решениев естествени числа x,y,zx, y, z. При n=1,2,3n=1, 2, 3 имаме съответно x=y=10,z=1,x=y=5x=y=10, z=1, x=y=5, z=1z=1, и x=10,y=2,z=1x=10, y=2, z=1. Ще докажем, че при n=4n=4 уравнението няма Записваме го във вида(x+y)(4z2+1)=4xy(x+y)\left(4 z^{2}+1\right)=4 x yНека x=2ax1,y=2by1x=2^{a} x_{1}, y=2^{b} y_{1}, където a,b0a, b \geq 0 и x1,y1x_{1}, y_{1} са нечетни числа. Ако a>ba\gt{}b, то(2abx1+y1)(4z2+1)=42ax1y1\left(2^{a-b} x_{1}+y_{1}\right)\left(4 z^{2}+1\right)=4 \cdot 2^{a} x_{1} y_{1}което е невъзможно, защото лявата страна е нечетно число. Аналогично случаят b>ab\gt{}a е невъзможен. Следователно a=ba=b и(x1+y1)(4z2+1)=42ax1y1\left(x_{1}+y_{1}\right)\left(4 z^{2}+1\right)=4 \cdot 2^{a} x_{1} y_{1}Тогава x1+y1x_{1}+y_{1} се дели на 4 и значи x1x_{1} и y1y_{1} са нечетни числа, които дават различни остатъци при деление на 4. Нека x1=4x2+1,y1=4y21x_{1}=4 x_{2}+1, y_{1}=4 y_{2}-1. Тогава y1y_{1} има прост делител pp от вида 4k14 k-1, който дели 4z2+14 z^{2}+1, което е невъзможно.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-12-3e

Задача 3f

Пълен запис
Условие
Нека MM е средата на ъглополовящата ALA L в ABC(LBC)\triangle A B C(L \in B C). Описаната окръжност около CLM\triangle C L M пресича отсечката BMB M в точка KK. Да се докаже, че ако ACB=180AKC\angle A C B=180^{\circ}-\angle A K C, то ACB=90\angle A C B=90^{\circ}.
Решение( ) Нека BAC=α\angle B A C=\alpha. От условието следва, чеAKM=AKCCKM=\angle A K M=\angle A K C-\angle C K M=(180ACB)CLM=CAL=α2\left(180^{\circ}-\angle A C B\right)-\angle C L M=\angle C A L=\frac{\alpha}{2}Следователно AKMBAM\triangle A K M \sim \triangle B A M. Тогава MA2=MK.MBM A^{2}=M K. M B. От друга страна, BL.BC=BK.BMB L. B C= B K. B M и след като съберем тези равенства по- лучавамеMA2+BLBC=BM2=M A^{2}+B L \cdot B C=B M^{2}=14(2AB2+2BL2AL2)AL2CL2=AB2CB2\frac{1}{4}\left(2 A B^{2}+2 B L^{2}-A L^{2}\right) \Leftrightarrow A L^{2}-C L^{2}=A B^{2}-C B^{2}Последното означава, че BB и LL имат една и съща проекция върху правата ACA C, т. е. ACBLA C \perp B L. ( Втори начин ) (Стоян Боев) Нека PP е петата на перпендикуляра от LL към ABA B. Тогава PMP M се явява медиана в правоъгълен триъгълник и получавамеAPM=PAM=α2=AKM\angle A P M=\angle P A M=\frac{\alpha}{2}=\angle A K MСледователно APKMA P K M е вписан четириъгълник от къдетоBPBA=BKBM=BLBC,B P \cdot B A=B K \cdot B M=B L \cdot B C,т. е. APLCA P L C също е вписан четириъгълник и ACB=180APL=90\angle A C B=180^{\circ}-\angle A P L=90^{\circ}.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-12-3f

Задача 3g

Пълен запис
Условие
Да се докаже, че ако a,b,cRa, b, c \in \mathbb{R} и abc=1a b c=1, то1a2+a+1+1b2+b+1+1c2+c+11\frac{1}{a^{2}+a+1}+\frac{1}{b^{2}+b+1}+\frac{1}{c^{2}+c+1} \geq 1
РешениеПонеже1t2+t+11t2+t+1\frac{1}{t^{2}+t+1} \geq \frac{1}{t^{2}+|t|+1}можем да считаме, че abc>0a \geq b \geq c\gt{}0. Пьрво ще докажем, че1a2+a+1+1b2+b+12ab+x2ab+1\frac{1}{a^{2}+a+1}+\frac{1}{b^{2}+b+1} \geq \frac{2}{a b+\sqrt{\vphantom{x^2}a b}+1}Полагайки x=x2a,y=x2bx=\sqrt{\vphantom{x^2}a}, y=\sqrt{\vphantom{x^2}b}, след привеждане под общ знаменател и разкриване на скобите достигаме до неравенството(xy)2[(x+y)2(xy)21+(xy1)(x2+xy+y2)}(x-y)^{2}\left[(x+y)^{2}(x y)^{2}-1+(x y-1)\left(x^{2}+x y+y^{2}\right)\right\}което е вярно, защото xy1x y \geq 1 (и значи x+y2x+y \geq 2 ). Следователно е достатъчно да докажем даденото неравенство при a=ba=b. Тогава c=1/a2c=1 / a^{2} и след привеждане под общ знаменател и разкриване на скобите получавамеa4a3a+10,т. е.(a1)2(a2+a+1)0a^{4}-a^{3}-a+1 \geq 0, \quad \text{т. е.} \quad(a-1)^{2}\left(a^{2}+a+1\right) \geq 0което очевидно е в сила. Равенство се достига при a=b=c=1a=b=c=1.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-12-3g

Задача 3h

Пълен запис
Условие
Дадени са естествени числа MM и n3n \geq 3. Двама играчи AA и BB (като първи е AA ) последователно заменят числото MM с едно от числата M1,M2M-1, M-2 или MnM-n. Този играч, който пръв получи отрицателно число, губи играта. а) Да се намери най-голямото естествено число kk, за което съществува nn и kk последователни стойности на MM, за всяка от които печели AA. б) Да се намери броят на числата 3n20113 \leq n \leq 2011, за които се достига стойността от a).
Решениеа) Ще докажем, че k=3k=3. Да допуснем, че съществува nn, за което има 4 последователни стойности на MM (нека това са t,t+1,t+2,t+3t, t+1, t+2, t+3 ), за всяка от които печели AA. Това означава, че при M=t+2M=t+2 играч AA трябва да замени MM с MnM-n (защото в противен случай числото ще стане tt или t+1t+1 и ще спечели BB ), като при Mn=t+2nM-n=t+2-n печели играчът, който не е на ход. Аналогично, за да спечели AA, когато M=t+3M=t+3, той трябва да замени MM с MnM-n, като при Mn=t+3nM-n=t+3-n печели играчът, който не е на ход. Получихме две последователни стойности t+2nt+2-n и t+3nt+3-n, за които печели играчът, който не е на ход. Но това е невъзможно тъй като при t+3nt+3-n играчът, който е на ход може да замени числото ct+2n\mathrm{c} t+2-n (като извади 1) и да спечели. Полученото противоречие показва, че k3k \leq 3. Остава да забележим, че при n=3n=3 стойностите M=1,2,3M=1, 2, 3 са печеливши за AA. б) Ще докажем, че търсените стойности са онези nn, които се делят на 3. Лесно се вижда, че при игра, в която е разрешено изваждане само на 1 и 2, първият печели когато MM не се дели на три и губи, когато MM се дели на три. Ако nn се дели на 3, то M=n2,M=n1M=n-2, M=n-1 и M=nM=n са печеливши за A(M=n2A(M=n-2, M=n1M=n-1 са печеливши за AA тъй като там можем да вадим само 1 или 2). Ако nn не се дели на 3, ще покажем, че когато MM се дели на 3 печели вторият играч. Наистина, нека M=3tM=3 t е най-малкото MM, за което печели AA. Тогава 3tn3 t-n трябва да е печелившо за играча, който не е на ход, което не е вярно, защото 3tn3 t-n не се дели на 3. Следователно търсеният брой е [20113]=670\left[\frac{2011}{3}\right]=670.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-12-3h

Задача 3i

Пълен запис
Условие
Нека a1,a2,a_{1}, a_{2}, \ldots е такава редица от положителни числа, че 2an+1an+an+22 a_{n+1} \geq a_{n}+a_{n+2} за всяко nNn \in \mathbb{N}. Да се докаже, че редицата с общ член an/na_{n} / n е сходяща.
РешениеЗа bn=an/nb_{n}=a_{n} / n условието приема видаn(bn+1bn)(n+2)(bn+2bn+1).(*)n\left(b_{n+1}-b_{n}\right) \geq(n+2)\left(b_{n+2}-b_{n+1}\right). \tag{*}Ако bk+1bkb_{k+1} \leq b_{k} за някое kk, следва, че bn+1bnb_{n+1} \leq b_{n} за всяко nkn \geq k. Значи редицата (bn)nk\left(b_{n}\right)_{n \geq k} е намаляваща и ограничена отдолу (от 0 ), и следователно е сходяща. Нека сега bn+1>bnb_{n+1}\gt{}b_{n} за всяко nn. Това е еквивалентно на bn<cn:=an+1anb_{n}\lt{}c_{n}: =a_{n+1}-a_{n}. Понеже cn+1cnc_{n+1} \leq c_{n}, следва, че редицата ( bnb_{n} ) е растяща и ограничена отгоре, и следователно е сходяща.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-12-3i

Задача 4

Пълен запис
Условие
Дадено е естествено число nn и две дъски. На първата дъска са записани nn единици и няколко (поне една) двойки, а втората дъска е празна. За един ход се изтриват две произволни числа от първата дъска, на тяхно място се записва техния сбор, а на втората дъска се записва произведението на изтритите числа. След няколко хода на първата дъска останало само едно число, като се оказало, че удвоеният сбор на числата върху втората дъска е точен квадрат. Да се намерят всички възможни стойности на nn.
РешениеЛема. Ако върху първата дъска първоначално числата са x1,x2,,xkx_{1}, x_{2}, \ldots, x_{k}, то сборът на числата върху втората дъска в края е равен на1i<jkxixj\sum_{1 \leq i\lt{}j \leq k} x_{i} x_{j}Доказателство. За k=2k=2 твърдението е вярно. Нека то е вярно за k1k-1 числа и да разгледаме числата x1,x2,,xkx_{1}, x_{2}, \ldots, x_{k} върху първата дъска. Без ограничение първият ход е с числата x1x_{1} и x2x_{2}. Тогава върху първата дъска ще бъдат записани k1k-1 числа x1+x2,x3,,xkx_{1}+x_{2}, x_{3}, \ldots, x_{k}, а върху втората дъска е записано числото x1x2x_{1} x_{2}. Сега твърдението следва директно от прилагане на индукционното допускане за числата x1+x2,x3,,xkx_{1}+x_{2}, x_{3}, \ldots, x_{k}. Нека в началото броят на двойките на първата дъска е mm. От Лемата следва, че в края сборът SS на числата върху втората дъска е равен наS=n(n1)2+2nm+2m(m1)S=\frac{n(n-1)}{2}+2 n m+2 m(m-1)Тогава 2S=n2n+4nm+4m24m=(n+2m)22(n+2m)+n2 S=n^{2}-n+4 n m+4 m^{2}-4 m=(n+2 m)^{2}-2(n+2 m)+n. При n=1n=1 имаме 2S=4m22 S=4 m^{2} и условието е изпълнено. Ако n>1n\gt{}1 получаваме(n+2m1)2<(n+2m)22(n+2m)+n<(n+2m)2,(n+2 m-1)^{2}\lt{}(n+2 m)^{2}-2(n+2 m)+n\lt{}(n+2 m)^{2},което означава, че 2S2 S не може да е точен квадрат.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-12-4

Задача 4b

Пълен запис
Условие
Дадени са взаимно прости естествени числа a<ba\lt{}b. Да се намери броят на начините по които можем да оцветим числата 1,2,3,,2013ab1, 2, 3, \ldots, 2013 a b в два цвята така, че за всяко t=1,2,,2013t=1, 2, \ldots, 2013 а числата tt и bt са разноцветни и числата at и btb t също са разноцветни.
РешениеДа разгледаме граф с върхове 1,2,1, 2, \ldots 2013ab и за всяко t=1,2,,2013at=1, 2, \ldots, 2013 a да свържем с ребро върховете tt и btb t и върховете at и btb t. Ще докажем, че всички цикли в този граф са с четна дължина. Да разгледаме произволен цикъл и нека ambnta^{m} b^{n} t е наймалкият елемент в него. Тогава най-големият елемент ще има вида apbqta^{p} b^{q} t. Всеки път между ambnta^{m} b^{n} t и apbqta^{p} b^{q} t ще се състои от няколко ребра съответстваши на умножение с bb и на няколко ребра съответстващи на умножение с ba\frac{b}{a}. Това означава, че степента на bb за всяко ново число се увеличава с 1 и следователно дължината на всеки път между ambnta^{m} b^{n} t и apbqta^{p} b^{q} t е qnq-n.. Оттук следва, че всеки цикъл е с дължина 2(qn)2(q-n), т. е. е четно число. Тъй като всеки граф, в който всички цикли са с четна дължина е двуделен, то върховете му могат да се оцветят в два цвята така, че свързани с ребро върхове да са разноцветни. Следователно, ако броят на свързаните компоненти в разглеждания граф е AA, то различните оцветявания са 2A2^{A}. Ще намерим AA като разгледаме наймалкият елемент nn на всяка компонента. Ако bb дели nn, то nb\frac{n}{b} е в същата компонента и тогава nn не е най-малкият елемент. Ако aa дели nn и nab2013ab\frac{n}{a} \cdot b \leq 2013 a b, то na\frac{n}{a} ше бъде елемент на същата компонента и отново nn не е най-малкия елемент. Накрая, ако aa дели nn и nab>2013abn>2013a2\frac{n}{a} \cdot b\gt{}2013 a b \Longleftrightarrow n\gt{}2013 a^{2}, то nn е най-малкият елемент в съответната компонента. Броят на тези nn е 2013(ba)2013(b-a). Освен това, ако nn не се дели нито на aa, нито на bb, то nn е най-малък елемент в своята компонента. Броят на тези nn е 2013ab2013a2013b+20132013 a b-2013 a-2013 b+2013. Окончателно A=2013(ab2a+1)A=2013(a b-2 a+1) и отговорът е 22013(ab2a+1)2^{2013(a b-2 a+1)}.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-12-4b

Задача 4c

Пълен запис
Условие
Дадена е шахматна дъска m×km \times k, оцветена по обичайния начин. Разрешена е следната операция: да се избере поле и неговият цвят, както и цветовете на всички полета, които могат да се достигнат с един ход на коня от това поле (ако има такива), да бъдат променени (от бяло в черно или обратно). Винаги ли е възможно да се се приложат краен брой от разрешените операции така, че накрая всички полета да са се сменили цвета си на противоположния?
РешениеДа разгледаме граф с върховеклетките на дъската и ребро между два върха тогава и само тогава, когато двата върха са съседни с ход на коня. Тогава нашата операция е: избираме връх и го преоцветяваме заедно с всичките му съседи (ако има такива). Ще докажем с индукция по броя на върховете nn, че исканото винаги е възможно. При малките стойности на nn твърдението е очевидно. Нека то е вярно за някое nn и да разгледаме произволен граф с n+1n+1 върха. Да фиксираме един връх vv и да приложим индукционното предположение за графа от останалите nn върха, като всеки път, когато се налага, правим преоцветяване и на vv. Да означим с F(v)F(v) поредицата от ходове, при която сме постигнали преоцветяване на останалите върхове. Ако след тази поредица и vv е сменил в крайна сметка цвета си, твърдението е доказано. Да предположим, че накрая vv е отново в първоначалния си цвят, и да отбележим, че същото разсъждение може да се направи за всеки от върховете. Ако n+1n+1 е четно число, следваме следната процедураотделяме върховете един по един и всеки път изпълняваме съответните за отделения връх операции F(v)F(v). Накрая всеки връх ще е променил цвета си нечетен брой пъти и твърдението е доказано. Ако n+1n+1 е нечетно, в графа има връх от четна степен. Отделяме този връх и неговите съседи и върху всеки от останалите върхове (които са четен брой) прилагаме, както по-горе, операциите F(v)F(v). В края останалите върхове ще са преоцветявани нечетен брой пъти (т. е. ще са променили цвета си), а отделените върхове ще са преоцветявани четен брой пъти и остава за тях да приложим операцията от условието за отделения връх с четна степен.
Отвори задачатаБаза на maths.bgpms2017-12-4c